Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 29.10.2019 година
Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ТАНЕВА
В. търг.дело № 1263 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение № 239/20.02.2019 г., постановено
по гр. дело
№ 2609/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният
от „А.” ЕАД С., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., ЕИК ***, против С.К.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С.З., кв.*****, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК
от адв.М.Г., АК С.З., иск да се признае за установено по отношение на С.К.К.
съществуването на вземането на „А.” ЕАД С. за следните суми: 901,57лв.
главница, 100,13лв. договорна лихва от 19.02.2017г. до 20.10.2017г., 78,80лв.
лихва за забава от 20.02.12017г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 06.02.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „А.” ЕАД С., с п.а. против С.К.К.,
с п.а. заповед от 08.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 679/2018г. по
описа на СтРС.
Въззивникът “А.” ЕАД излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Моли, да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият С.К.К. чрез особен представител адв. М.Г.
е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав,
след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 679/2018г. по описа
на СтРС, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед
за изпълнение от 08.02.2018г., с която е разпоредил длъжникът С.К.К. да заплати
на кредитора „А.” ЕАД С. следните суми: 901,57лв. главница, 100,13лв. договорна
лихва от 19.02.2017г. до 20.10.2017г., 78,80лв. лихва за забава от
20.02.12017г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва от 06.02.2018г. до
окончателното плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415
ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за кредит за покупка
на стоки или услуги номер CREX-14270682 от 06.12.2016г. се установява, че на
06.12.2016г. между „ББ.П.П.Ф.” ЕАД С. /кредитор/ и ответника С.К.К.
/кредитополучател/ е сключен договор, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата
в размер на 834,79 лв. /след приспадане на първоначалната вноска/, предоставена
директно на търговеца, съгласно чл.1 от договора. Сключена е и застраховка
„Защита на плащанията” /Сертификат №CREX-14270682/06.12.2016г. – 66.78лв. Така
общия размер на задължението възлиза на 901,57лв. Тази сума ответникът се
задължил да върне при заплащане на 10 месечни погасителни вноски – от по
100,17лв. В договора с подписа си
ответникът е удостоверил получаването и в частност плащането на сумата. По
делото е представена и фактура №13564/06.12.2016г. за закупени стоки
/клавиатура, компютър и монитор/ на стойност 834,79лв. с ДДС, по която като
получател е вписан ответника С.К.К., фигурира подпис за получател и дата на
получаване на стоката 06.12.2016г.
По делото е представен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен между „ББ.П.П.Ф.” ЕАД и „А.”
ЕАД гр. С. и приложение № 1 към договор за цесия, видно от които вземането на
ответника по настоящото дело е прехвърлено на „А.” ЕАД.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за прехвърлянето на вземанията им /пълномощно №3230/2018г./. На основание
направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е
изпратил на С.К. две уведомителни писма: уведомително писмо от 01.08.2017г.,
което не е получено от адресата и е върнато на подателя, тъй като пратката е
непотърсена; и уведомително писмо от 02.05.2018г., което отново не е достигнало
до адресата и е върнато на подателя. С оглед на това ищецът представя към
исковата молба копие от уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде
връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните по сключен
договор за заем за потребление се регулират от нормите на 240-241 ЗЗД. При
предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430-432 ТЗ.
Регламентацията на потребителския кредит е в Закона за потребителския кредит,
за договори, сключени след 12.05.2010 г., респ. за договорите преди тази дата –
се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит
по ТЗ.
Безспорно
по делото е, че „ББ.П.П.Ф.” ЕАД
е финансова институция по чл.
3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е
банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на
чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция
следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта
на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и въззивницата договор за кредит няма характера на
договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.
240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о.,
ТК.
От
друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същия може да се ползва
от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП относно неравноправност и
нищожност на клауза на чл. 23 от Условия
на процесния договор за заем.
Същата е неравноправна, защото дава възможност на „ББ.П.П.Ф.”
ЕАД да прехвърли вземанията си
по него без съгласието на ответника – потребител по него, съгласно чл. 143, т.
15 ЗЗП.
След като не е възпроизведена в съдържанието на самият
договор за заем - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
По
делото не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането.
Вземанията по процесния договор за паричен заем са
валидно прехвърлени на „А.“ ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който
му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От
представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „ББ.П.П.Ф.” ЕАД.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията
е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор),
но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на
ОСГК на Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. № 12/2009
год., ІІ т.о. ТК, както и в решение № 1279/12.11.1996 год. по гр.д. № 29/1996
год. ГО, решение № 150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. І ГО и
определение №738/14.12.2009 год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. І ТО.
По делото е безспорно установено, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
Длъжникът не е уведомен за
извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с
приложенията на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения
цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като
особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради това въззивният
съдът намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение
на ответника, тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по
предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/20.02.2019 г., постановено по гр. дело
№ 2609/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.