МОТИВИ по В нахд № 298/2020 год.:
Районна
прокуратура – *********** е внесла в Районен съд – ***********
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на Я.Д.К. от гр.*********** затова, че на
29.ХIІ.2019 год. в гр.***********
управлявал МПС – мотоциклет, марка „КТМ 520 ЕХС Racing“ с номер на рама *****************, което не
регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Пред
първоинстанциония съд обвиняемият е заявил, че се признава за виновен по така
предявеното му обвинение и не оспорва нищо от описаната по постановлението на
РП – *********** фактическа обстановка. Защитникът му обаче е пледирал, че
безспорно установените по делото факти дават основание за приложение на
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Изтъкнал е многобройни аргументи в подкрепа на
тезата за явно незначителна степен на обществена опасност и на деянието, и на
дееца.
С
Решение №11/24.VI.2020 год.
по анхд №10/20 год. РС – *********** е признал обв.К. за виновен по обвинението
в престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като на осн. чл.78а от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв. В съответствие с постановеното поставил в
тежест на обвиняемия направените на досъдебното производство разноски.
Решенето
е обжалвано в законния срок от защитника на обвиняемия адв.Д. *** чрез
бланкетна жалба с оплаквания, че е неправилно и е бил нарушен материалния и
процесуалния закон. Отправя се искане да бъде отменено изцяло, вместо което се
постанови ново, с което обвиняемият да бъде оправдан.
Против въззивната жалба в
законния срок не са постъпили възражения от РП - ***********.
По жалбата
не са направени искания за събиране на нови доказателства. Такива страните
нямат и при въззивното разглеждане на делото.
Пред
въззивната инстанция обвиняемият не се явява, а неговият защитник поддържа
наведените и пред първата инстанция доводи и аргументи за приложение
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, както и отправеното искане. Намира, че
деянието не разкрива дори минимална степен на обществена опасност, съвсем
кратко е като продължителност и се дължи на младежка наивност. Обръща внимание,
че за същото има предвидена и административно-наказателна отговорност.
ОП –
Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Хасковският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна с процесуална легитимация да обжалва и против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това е допустима.
Преценена по същество е и
основателна.
По фактическата обстановка:
Обвиняемият Я.Д.К. от гр.***********
е на ** год., ********, *********гражданин*******, ********, ******* със ***** ***** образование. Работи като ****** на ********* машини с цифрово управление във
„В. Ю. ООД“ – П., където и ******* напоследък. С много добри лични
характеристични данни, ползва се с добро име по местоживеене, няма регистрирани
противообществени прояви.
Обвиняемият бил ****** на свид.И. К., който се увличал от мотори и
мотоциклети. През 2016 год. свидетелят закупил кросов мотоциклет „КТМ 520 ЕХС Racing“ с номер на рама ***************** от продавач от гр.Р. – В. Б. за сумата от 3 900 лв.
Мотоциклетът не бил регистриран, но това обстоятелство не го възпряло. Тъй като
възнамерявал да го препродаде, той на свой ред също не го регистрирал. Няколко
пъти го управлявал по черни, полски пътища. Когато го обявил за продажба, се
явили кандидат-купувачи. Един от тях бил негов ******* – обв.К..
Сутринта на 29.ХII.2019 год. обвиняемият поискал да
пробва мотоциклета и свид.К. му го предоставил. Обвиняемият го покарал на разстояние няколко стотин
метра в посока центъра на града, за да изпробва всички скорости и се отправил
обратно към дома си в *********** – на ул.“П.“. На Т-образното кръстовище на
ул.“В.“ и ул.“П.“ бил спрян за проверка от
полицейски служители - свидетелите И. Т. и Н. К. Обвиняемият не носел у себе
си нито своите документи, нито тези на мотоциклета. Така свидетелите
установили, че същият няма регистрационни табели, както и че въобще не е
регистриран. Обвиняемият признал, че това обстоятелство му е известно, като
заявил, че е взел мотоциклета само, за да го изпробва.
Със заключение на авто-техническа
експертиза е установено, че мотоциклет „КТМ 520 ЕХС Racing“ е двуколесно моторно превозно средство, което подлежи на
регистрация, като принадлежащо към категория „А-мотоциклет“ съгласно Наредба №I-45.
Така изложената фактическа
обстановка, която е и описаната по внесеното от прокурора постановление, не се
оспорва от обвиняемия и неговия защитник и се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства.
Въз основа на
гореописаните факти, на обв.К. е повдигнато обвинение в престъпление по чл.345
ал.2 вр. ал.1 от НК – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в извършването
на което е бил признат за виновен от първоинстанционния съд.
Няма спор, че по делото формално
са установени всички обективни признаци от състава на гореописаното
престъпление. Както се посочи, мотоциклетът изобщо не е бил регистриран, поради
което и не е имал регистрационни табели и това е било известно на обвиняемия.
Поради това няма спор, нито съмнение и относно субективната страна на деянието.
То е извършено при пряк умисъл.
Единственият спорен въпрос е дали
деянието, макар формално да осъществява признаците на предвидено от закона
престъпление, не е престъпно поради своята малозначителност, или поради това,
че неговата обществена опасност е явно незначителна, в който случай следва да
се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Това е единствен аргумент и искане
на защитата.
Впрочем заслужава да се
изтъкне, че в пледоарията на защитника на обвиняемия още пред първата инстанция
са изтъкнати множество фактически основания, респ. и множество доводи и
аргументи в подкрепа на тази теза, които съдът е оставил видимо без почти
никакво внимание, тъй като изобщо не ги е обсъдил, задоволявайки се лаконично
само да посочи, че ги намира неоснователни и недоказани. Поради това, няма
такива доводи в мотивите на атакувания съдебен акт, които въззивната инстанция
трябва да обсъди.
Макар за приложението на
чл.9 ал.2 от НК водещ критерий да е оценката на степента на обществена опасност
на деянието – дали то е малозначително, или неговата обществена опасност е
незначителна, анализът следва да започне с преценка личността на дееца, която
има самостоятелно и съществено значение за изводите на съда в тази насока.
Обв.К. е млад човек с
много добри характеристични данни. Характеристиката, дадена му от РУ – ***********
е забележително положителна – ****** , ******, *******, отделно има *******
******* минало и няма никакви други регистрирани противообществени прояви. Притежава
******** ******** образование, но работи на
длъжност, която несъмнено изисква доста висока специална квалификация - ******* на металообработващи машини с
цифрово управление. На досъдебното производство е съдействал на разследването,
направил е
самопризнание, изразил е съжаление за стореното. По време на полицейската проверка
не се е държал предизвикателно, или арогантно, не е влизал в пререкания.
Обективната преценка на
изложеното сочи на липса на обществена опасност на личността на дееца.
При обсъждане
обществената опасност на деянието, следва да бъдат подобаващо оценени следните
установени обстоятелства:
Обв.К. не е нито
собственик, нито дори владелец на мотоциклета. Задължението за регистрацията му
по надлежния ред не е в негова тежест.Той е проявил интерес да го закупи, като
е пожелал да го изпробва преди това. За целта го е управлявал от дома си до
центъра на града и обратно. Като се вземат
предвид мащабите на разстоянията в гр.***********, държането му е
продължило минути, а МПС-то е управлявано най-вероятно максимум километър.
Ползването му е очевидно инцидентно и краткотрайно.
Що се отнася до
субективната страна на деянието – мотивите за извършването му изобщо не могат
да се оценят като престъпни. Подбудите пък са житейски лесно обясними и се
изразяват в една широко разпространена практика – купувачите да изпробват МПС,
което се канят да закупят. От гледна точка на обществените отношения, които са
предмет на защита от установената в НК норма на чл.345 ал.2 – деянието няма за
цел да прикрие идентичността на процесното МПС, нито факта на притежаването му
– то не е притежавано от обвиняемия.
Цялостната оценка на
въззивният съд на деянието на обвиняемия е, че се отнася за неразумна постъпка,
проява на младежко лекомислие и наивност.
Така на практика по
делото не се установяват никакви отегчаващи обстоятелства.
Тук е мястото настоящият
състав на съда за пореден път да даде израз на едно трайно отстоявано свое
становище относно престъплението по чл.345 ал.2 от НК.
Буди известно недоумение
криминализирането от страна на законодателя на управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и приравняването му на това да си служиш с табела
с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с табела, неиздадена от
съответните органи – деянието, инкриминирано по чл.345 ал.1 от НК. Доста
различна е степента на обществена опасност на сравняваните деяния. При тези по
ал.1 на чл.345 е налице явен криминален момент - деецът си служи с табела,
която или е открадната, или неправомерно предоставена от друго лице, или с
фалшива такава. Докато с въвеждането на нова ал.2 на същия текст се
криминализира деяние, което най-често се изразява в немарливо, несериозно
отношение към едно сериозно административно задължение,
административно-наказателната отговорност за което, бездруго предвидена по
ЗДвП, е напълно достатъчна.
Както обаче се изтъкна, адресат
на административното задължение за регистрация в настоящия случай не е
обвиняемият.
В заключение, предвид
всички гореизложени съображения, настоящата инстанция прие, че са налице
основания да оцени самото инкриминирано деяние на обв.К. като малозначително. С
това сподели доводите и оплакванията по въззивната жалба като основателни, а
атакуваният съдебен акт намери необоснован и незаконосъобразен, поради което
прие, че същият следва да бъде отменен изцяло, вместо което обвиняемият да бъде
оправдан.
В заключение следва да се
изтъкне, че съдът оценява като малозначително деянието на обвиняемия и като
административно нарушение, поради което не прецени приложение на чл.305 ал.6
във вр. чл.301 ал.4 от НПК отново на основание обстоятелството, че обвиняемият
не е адресат на задължението за регистрация на мотоциклета по надлежния ред.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови решението си.
Председател: Членове: