Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 8511 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение № 31455 от 05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 23975/2013 г. по
описа на СРС, 75 състав, е уважен предявеният от „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД срещу
В.М.М. иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 14 988,70 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника при управление на лек автомобил
„Мерцедес 190“, рег. № -*******на 03.05.2008 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска /05.06.2013 г./ до окончателното плащане. В тежест на
ответника и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил сторените в
производството разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника В.М.М., чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Е. Д., като със същата се
излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е необоснован и неправилен,
постановен в нарушение на процесуалните правила при неправилно интерпретиране
на събраните по делото доказателства. За обосноваване основателността на своята
претенция ищецът представил само частни документи, които не се ползвали с
материална доказателствена сила, с оглед което намира, че искът останал
недоказан и неправилно бил уважен от първия съд. Навеждат се доводи, че
представеното от ищеца уведомление за щета е без номер,
следователно не можело да се направи извод, че останалите приложени документи,
на които номер е посочен, се отнасят до същото това уведомление. По така
заявените доводи до въззивния съд е отправено искане да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения срещу ответника иск.
Ответникът
по жалбата оспорва същата с доводи за неоснователност на релевираните
оплаквания, като поддържа, че решението е правилно и не страда от приписваните
му от въззивника пороци. С отговора се излагат съображения, че в хода на
производството пред първия съд претенцията на ищеца е доказана, а решаващият
състав, след като обсъдил събраните доказателства, достигнал до правилния извод
за основателност на предявения иск. Заявеното искане е решението да бъде
потвърдено, както и да се присъдят разноските за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество решението на СРС е постановено при правилен анализ на събраните по делото
доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правил. Съображенията на въззивния съд да достигне до този решаващ извод са
следните:
Съгласно
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от
застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. На основание
посочената разпоредба застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото
лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено З.
застрахователно обезщетение, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при
ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при
управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата от закона граница.
Видно
от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/.
сключен действителен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на
моторни превозни средства между деликвента и ищеца, в изпълнение на който 2/.
застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното
обезщетение, 3/. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, 4/. деликвентът да е управлявал МПС при причиняването
на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма, като неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца
със сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
От
събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на
сключения между ищеца и застрахования договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил "Мерцедес
190" с рег. № *******, за което по делото е представена комбинирана
застрахователна полица № 065080324730 с период на валидност от 07.04.2008 г. до
06.04.2008 г., е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което водачът
на застрахованото МПС е причинил имуществени вреди, като е увредил върху друг
автомобил, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в
размер на 14 998,70 лева. Не е спорно, а това е установено и с представения
протокол за ПТП, че виновен за настъпилото ПТП е застрахованият при ищеца водач
на лекия автомобил „Мерцедес 190“, който не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и след употреба на алкохол реализирал ПТП с
паркирания на улицата лек автомобил „Мазда 6“, рег. № *******Установява се на
следващо място от представения по делото протокол за ПТП № 1073417/03.05.2008
г., че служител на МВР е тествал ответника за употреба на алкохол, като е
констатирана такава в концентрация над 0,5 на хиляда. По делото като
доказателства са приобщени официални документи, от съдържанието на които се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,62 на
хиляда.
В
съставения за събитието протокол компетентното длъжностно лице е отразило
видимите щети по участвалите в произшествието автомобили, като по лек автомобил
„Мазда 6“ са описани задна лява броня, калник, капак, ляв стоп, преден капак,
ляв калник, броня отляво, ляв фар, задно стъкло.
От
страна на застрахователя са представени и са приети като писмени доказателства
по делото уведомление за щета без номер от 07.05.2008 г. относно уврежданията
по лек автомобл „Мазда 6“, рег. №*******, опис-заключение по щета № 4301213080661 от 07.05.2008 г., в което е вписано, че
е необходимо извършването на допълнителен оглед на заден кош и ауспух, както и
че задният капак не се отваря, опис заключение по щета № 4301213080661 от 15.05.2008
г., опис заключение по щета № 4301213080661 от 19.06.2008 г., ликвидационен акт
по щета № 4301213080661 от 07.05.2008 г., с който е определено застрахователно
обезщетение в размер на 14 988,70 лева, което е заплатено на увреденото лице по
застраховката „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Мерцедес
Бенц 190“, рег № *******. По делото са представени още фактури и касови бонове
на обща стойност 14 988,70 лева, заплатени от собственика на увреденото от ПТП
имущество, както и работна карта за ремонтните дейности по автомобила в
оторизиран за марката сервиз.
С
писмо, изх. № 3321-1093/21.08.2008 г., директорът на дирекция „Автомобилно З.“
при ищеца е уведомил управителя на ЗПАД „ДЗИ Общо З.“, Главна Агенция София, че
след като са разгледани материалите по процесната щета, същата следва да бъде
ликвидирана въз основа на застрахователния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, управляван от ответника.
От
заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство
съдебно-автотехническа експертиза, което въззивният състав на съда кредитира
като обективно дадено и изгответно от специалист, притежаващ необходимите
специални знания от областта на техническите науки, се установява, че описаните
в представените от ищеца по делото документи отговарят на механизма на ПТП и се
намират в причинна връзка с вредоносното събитие. Съгласно заключението
процесният автомобил „Мазда 6“ е бил с дата на първоначална регистрация
20.07.2006 г., т.е. към момента на инцидента е бил на 1 г. и 9 м. Възстановен е
в оторизиран за марката сервиз, като анализът на представените документи налага
извода, че вложените части отговарят на констатираните увреждания. Количеството
на вложения труд съответства на това в обикновен сервиз, а стойността на труда
отговаря на сервизен час на официалния сервиз през 2008 г. Стойността на бояджийските
материали отговаря на средните пазарни цени през 2008 г. При тези констатации
експертът е заключил, че общият размер на вредата към датата на настъпване на
произшествието възлиза на сумата от 14 988,70 лева.
С
оглед доводите, заявени с въззивната жалба, следва да се посочи, че спорният между
страните въпрос по делото е относно значението на частните свидетелстващи
документи в гражданскя процес и дали същите, анализирани в съвкупност с целия
доказателствен материал, са годни да обосноват извод за основателност на
предявената срещу ответника претенция, намираща правното си основание в
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Тук
е мястото да се подчертае, че за произшествието е съставен протокол за ПТП от
компетентно длъжностно лице към МВР в кръга на функциите му и по установен в
закона ред. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален
документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността
на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
В
конкретния случай от страна на ответника протоколът не е оспорен и не са ангажирани
доказателства във връзка с констатираните от длъжностното лице и отразени в
протокола за ПТП видими щети по увредения автомобил. Същите кореспондират с
отразените в описите на застрахователя увреждания по автомобила, като по
въпроса за механизма на произшествието и наличието на причинна връзка между
настъпването на инцидента и причинените по лекия автомобил увреждания е
изслушано заключението на САТЕ, на което /както се посочи и по-горе/ съдът дава
вяра и ползва същото при формирането на изводите си за правнорелевантните за
спора факти.
По
доводите на въззивника, че за обосноваване претенцията на ищеца по делото са
представени частни свидетелстващи документи, които не могат да се
противопоставят по съдържание на ответника, неучаствал при съставянето им,
следва да се посочи, че всички частни документи се ползват с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в
хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица.
Свидетелстващите документи /частни и официални/ разполагат и с материална
доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при
официалните свидетелстващи документи. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на
частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му
доказателствена сила. Следователно частните свидетелстващи документи са годни
доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/, стига да няма
забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв
начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги
преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.
В
конкретния случай представените от ищеца частни свидетелстващи документи
кореспондират в пълнота с формираната в хода на съдебното дирене
доказателствена съвкупност и преценявайки ги обстойно и по вътрешно убеждение
въззивният състав се съгласява с извода на първостепенния съд за основателност
на предявения иск. Процесуалният закон не въвежда изискване правнорелевантните
за спора факти да бъдат установявани по делото само в официални документи, в
която връзка и по изложените съображения въззивният съд намира изложените в
жалбата доводи в обсъжданата насока за неоснователни.
За
неоснователен съдът намира и довода на въззивника, че след като представеното уведомление
за щета е без номер, не можело да се направи извод, че останалите приложени
документи, на които номер е посочен, се отнасят до същото това уведомление.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че са налице достатъчно други
идентификационни данни, въз основа на които съдът приема, че се касае за една и
същата застрахователна преписка, образувана при ищеца по повод процесното
събитие – регистрационният номер на лекия автомобил, марката, моделът, номер на
шаси, година на производство, вписаното като собственик лице, вида на
уврежданията. Ето защо съдът приема, че представените документи касаят
настъпилите от процесния инцидент увреждания по лекия автомобил, с оглед което
въззивната
жалба и в тази част се явява неоснователна.
По
изложените съображения съдът приема, че изводите на първия съд за доказаност на
претенцията по своето основание са правилни. В производството са установени
всички предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на
регресното вземане на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДвП в
действащата към момента на процесния инцидент редакция /ДВ, бр. 51 от 2007 г./,
е въведена принципна забрана за управление на пътно превозно средство под
въздействието на алкохол, без значение от концентрацията на алкохола в кръвта
на водача. В този смисъл управлението на ППС под въздействието на алкохол,
независимо от концентрацията в кръвта на водача, винаги е основание за
възникване на регресното вземане по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Предвид
въведената обща забрана в чл. 5, ал. 3 ЗДвП, без значение е предвидената
административно-наказателна отговорност в чл.174, ал.1 ЗДвП за лица,
управлявали ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила /макар в
случая тя да е по-голяма – 0,62 промила/.
От
изложеното съдът приема, че ответникът, управлявайки МПС след упореба на
алкохол в кръвта, е извършил виновно противоправно действие, в причинна връзка
с което са причинени вреди в размер на 14 988,70 лева, като ищецът в качеството
на застраховател на гражданската отговорност на делинквента е заплатил на увреденото лице сума в посочения размер.
Единствено
за пълнота следва да се посочи, че при имуществените застраховки стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. Процесният случай е
именно такъв, с оглед което и съдът приема за правилен извода на решаващият
състав на първоинстанционния съд, че регресното вземане е възникнало в обема на
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховката „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Следователно обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от спора право на разноски за въззивното производство възниква
само за въззиваемия. От представените по делото документи се установява, че
разноски са извършени за заплащане на депозит за възнаграждение на особения
представител, представляващ въззивника в производството в размер на 979,66
лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 948,93 лева или общо в
размер на 1928,59 лева.
Съгласно
разрешението, дадено с т. 7 на ТР № 6/2013 г., ВКС, ОСГТК правилото на чл. 71 ГПК установява задължение за внасяне на държавни такси и разноски по водене на
делото. Държавната такса е цената, определена от държавата за защитата, която
се търси от съда в исковия процес. Тази такса се заплаща винаги, когато се
подава искова молба или жалба и с оглед изискването на чл. 128, т. 2 ГПК, чл.
261, т. 4 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК съставлява условие за редовността на
сезирането на съда. Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
процесуалното действие по защита на правата й, тъй като процесуалните
представители упражняват нейните процесуални права. Поради това, задължението
за внасяне на държавна такса при обжалване не може да бъде възлагано на други
лица, които нямат качеството страна в процеса. Особеният представител, макар и
назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Дължимата държавна
такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по
спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Доколкото подадената от името на ответника жалба е неоснователна, то и в тежест
на страната следва да се възложи държавната такса за въззивното производство,
която не е заплатена. Същата е в размер на 299,77 лева и се дължи в полза на
съда.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 31455
от 05.02.2019 г., постановено по гр.д. №
23975/2013 г. по описа на СРС, Второ гражданско отделение, 75 състав.
ОСЪЖДА В.М.М.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„ДЗИ – Общо З.“, ЕИК *******, сумата от 1928,59 лева – разноски за
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на Софийски градски съд, ЕИК *******,
сумата от 299,77 лева – държавна такса за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.