№ 9831
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110107976 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Л. С. П., с
която е предявил срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 180.68 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.октомври 2017 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 236.88 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.декември 2017 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 155.20 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.януари 2018 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 155.20 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.февруари 2018 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 139.06 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.декември 2018 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 427.85 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.декември 2021 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, сумата от 75.75 лв.,
представляваща неполучено трудово възнаграждение за м.януари 2022 г.,
поради неправомерно удържане на възнаграждението, както и сумата от
310.25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2017 г. до
16.02.2022 г.
Ищцата твърди, че между не я и ответникът е възникнало трудово
правоотношение по трудов договор № 198 от 16.03.2017 г. Посочва, че срещу
ищцата през периода 2017 -2018 г. било образувано изп. дело №
************ по описа на ЧСИ К.П. поради което бил наложен запор върху
трудовото й възнаграждение. За периода м. октомври 2017 до м. февруари
2018 г. работодателят бил направил удръжки за сумата от 727.88 лв., които
1
удръжки нарушавали секвестируемата част на трудовите доходи. Твърди се,
че през месец септември 2018 г. било образувано срещу ищеца изп. д. №
***************** по описа на ЧСИ С.Я., поради което бил наложен запор
върху трудовото й възнаграждение. Посочва, че по наложения запор през
месец декември била удържана неправомерно сумата от 139.06 лв., като след
това не били удържани суми от работодателя до получаване на напомнително
писмо от 23.12.2021 г., когато била удържана сума в размер на 427.85 лв. На
10.02.2022 г. ЧСИ С.Я. отново бил изпратил напомнително писмо и
неправомерно било удържана сума в размер на 75.78 лв. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, прави уточнение на исковата молба и претендира разноски. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски на насрещната страна.
Ответникът срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва,
че с писмо от 23.12.2021 г. са били уведомени от ЧСИ С.Я., че по изп. д. №
***************** ищцата се явявала длъжник и се налагал запор върху
трудовото й възнаграждение. В резултата на запитване на ответника на
10.02.2022 г. били получено уточнение от съдебния изпълнител, че следвало
да удържат по 966.78 лв. от трудовото възнаграждение на служителя и при
неизпълнение на указанията на ответника щяла да му бъде наложена глоба.
Посочва, че процесните суми били преведени на съдебния изпълнител и били
излезли от патримониума на ответника. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че между страните е възникнало трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 198 от 16.03.2017 г. Горното се установява и от
представения трудов договор № 198 от 16.03.2017 г., сключен между Л. С. П.
и Фирма, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „продавач
консултант“ с основно трудово възнаграждение в размер на 545 лв., както и
допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж по заеманата длъжност.
Представено е допълнително споразумение от 01.01.2018 г. към трудов
договор № 198 от 16.03.2017 г., съгласно което считано от 01.01.2018 г. се
променя основното трудово възнаграждение в размер на 600 лв. Представено
е и допълнително споразумение от 31.12.2019 г. към трудов договор № 198 от
16.03.2017 г., съгласно което считано от 01.01.2020 г. се променя основното
трудово възнаграждение получавано от ищцата в размер на 800 лв.
По делото е представена извадка от трудовата книжка на ищцата, както и
фишовете за начислено трудово възнаграждение за периода от м.10.2017 г. до
м.01.2022 г.
2
По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЧСИ
С.Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от Фирма на 13.09.2018 г. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 03.08.2018 г. по ч. гр.д. № 330/2018 г. по описа на СРС,
144 състав.
Със запорно съобщение от 20.09.2018 г. изпратено до Фирма е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Л. С. П..
От представените доказателства се установява, че на 26.09.2018 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запора.
На 22.12.2021 г. е изпратено напомнително съобщение до Фирма, с което
във връзка с наложения запор е поискано започване на ежемесечни удръжки,
включително и за пропуснати такива за предходни месеци след налагането на
запора.
На 09.02.2022 г. с уточнително съобщение до Фирма съдебният
изпълнител е посочил начина на изчисляване на сумите, които следва да
бъдат удържани от трудовото възнаграждение на длъжника по
изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, като в нормата на чл. 128, т. 2 КТ е предвидено,
че работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. По предявения иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение, по което за
процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово
възнаграждение, респ. размера на несеквестируемия доход.
По делото е безспорно установено, че през процесния период от
м.октомври 2017 г. до м.януари 2022 г. страните са били обвързани от
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „продавач консултант“. Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства в. ч. от фишовете за начислено трудово
възнаграждение на ищцата, както и от представените запорни съобщения се
установява, че върху вземанията на труд на ищцата са били наложени запори
по две изпълнителни дела, за което са правени удръжки от работодателя
както следва, а именно за периода от м.октомври 2017 г. до. февруари 2018 г.
по изп. д. № ************ по описа на ЧСИ Катилин Попов и за м.декември
2018 г., м.декември 2021 г., и за м.януари 2022 г. по изп. д. № ********** по
описа на ЧСИ С.Я..
Наложеният запор върху трудовото възнаграждение представлява
разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява на третото
задължено лице - работодател, да изпълнява на длъжника досежно
секвестируемата част от трудовото му възнаграждение или всяко друго
възнаграждение за труд - командировъчни, премии, допълнително
материално стимулиране, извънреден или нощен труд и др. Размерът на
постъпващите вноски от третото задължено лице-работодател може да варира
3
според полученото от длъжника, като се определя по реда на чл. 446 ГПК.
Насочването на принудителното изпълнение към вземане за трудово
възнаграждение се явява правомерно действие, допустимо съгласно чл. 450 и
чл. 512 ГПК. Това вземане е частично секвестируемо, т. е. при налагането на
запор, за да е законосъобразен същия, следва да обхваща само
секвестируемата част. Извършването на удръжки по наложен запор върху
трудово възнаграждение е изрично вменено от законодателя като задължение
на работодателя, който няма право на преценка дали да прави удръжките,
след като е надлежно уведомен от съдебния изпълнител. Неизпълнението на
това задължение е скрепено с неблагоприятни последици за работодателя,
които влекат след себе си солидарната му отговорност спрямо взискателя.
В случая следва да бъде посочено, че нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК е
изменена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 г., като същата се
явява материалноправна и като такава няма обратно действие, поради което
за част от исковия период, а м.октомври 2017 г. приложение ще намери
редакцията на чл. 446, ал. 1 ГПК от ДВ бр. 50/2008 г., в т. 2 на която е
предвидено, че ако осъденото лице получава от 300 до 600 лева месечно
могат да се удържат в случай, че изпълнението е насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
както и върху пенсии, само 1/3 част от тях, ако е без деца и 1/4, ако е с деца,
които то издържа, като по силата на ал. 2 на същата норма – месечното
трудово възнаграждение по ал. 1 се определя след като се приспаднат
дължимите се върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. За
м.октомври 2017 г. месечното трудово възнаграждение на ищеца по ал. 1 на
чл. 446 ГПК – в ред. от ДВ бр. 50/2008 г. възлиза на сумата от 542.05 лв. При
липсата на твърдения и доказателства ищецът да е имал деца, които да
издържа в този времеви интервал, от така определеното месечно
възнаграждение на същия във връзка с предприетите спрямо него
принудителни изпълнение е могло да се удържа 1/3 част, която в случая
възлиза съответно на 180.68 лв. – сума, която съответства на тази, която е
била преведена от неговия работодател по наложените запори.
По отношение на останалата част от исковия период приложение намира
разпоредбата на л. 446, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 86/27.10.2017 г./, съгласно която в т.
1 е предвидено, че ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в
размер между минималната работна заплата и двукратния размер на
минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт
част, ако е с деца, които издържа. Следва да се посочи, че размерът на
минималната работна заплата за 2017 г. приета с ПМС № 141/13.07.2017 г. е в
размер на 460 лв. За м.декември 2017 г. месечното трудово възнаграждение на
ищеца по ал. 1 на чл. 446 ГПК след приспадане на дължими върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски – възлиза на сумата от 756.69
лв. При това положение при от определеното месечно възнаграждение е
могло да се удържа 1/3 част, която в случая възлиза съответно на 252.23 лв. –
сума, която е в по-голям размер от удържаната от работодателя, а именно
236.80 лв.
Следва да се посочи, че размерът на минималната работна заплата за
2018 г. приета с ПМС № 316/20.12.2017 г. е 510 лв. За м.януари 2018 г.
4
месечното трудово възнаграждение на ищеца по ал. 1 на чл. 446 ГПК след
приспадане на дължими върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски – възлиза на сумата от 465.59 лв. При това положение при от
определеното месечно възнаграждение е могло да се удържа 1/3 част, която в
случая възлиза съответно на 155.20 лв. – сума, която съответства на тази,
която е била преведена от неговия работодател по наложените запори.
За м.февруари 2018 г., месечното трудово възнаграждение на ищеца по
ал. 1 на чл. 446 ГПК след приспадане на дължими върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски – възлиза на сумата от 465.59 лв. При
това положение при от определеното месечно възнаграждение е могло да се
удържа 1/3 част, която в случая възлиза съответно на 155.20 лв. – сума, която
съответства на тази, която е била преведена от неговия работодател по
наложените запори.
За м.декември 2018 г., месечното трудово възнаграждение на ищеца по
ал. 1 на чл. 446 ГПК след приспадане на дължими върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски – възлиза на сумата от 927.19 лв. При
това положение при от определеното месечно възнаграждение е могло да се
удържа 1/3 част, която в случая възлиза съответно на 309.06 лв. – сума, която
е в по-голям размер от удържаната от работодателя, а именно 139.06 лв.
Размерът на минималната работна заплата за 2021 г. приета с ПМС №
331/26.11.2020 г. е 650 лв. За м.декември 2021 г. месечното трудово
възнаграждение на ищеца по ал. 1 на чл. 446 ГПК след приспадане на
дължими върху него данъци и задължителни осигурителни вноски – възлиза
на сумата от 1933.57 лв. В този случай приложение намира разпоредбата на
чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно, която ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна
заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора
част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа. При това
положение при от определеното месечно възнаграждение е могло да се
удържа 1/2 част, която в случая възлиза съответно на 966.78 лв. – сума, която
е в по-голям размер от удържаната от работодателя, а именно 427.85 лв.
По отношения на м. януари 2022 г. месечното трудово възнаграждение на
ищеца по ал. 1 на чл. 446 ГПК след приспадане на дължими върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски – възлиза на сумата от 726.40
лв. При това положение при от определеното месечно възнаграждение е
могло да се удържа 1/3 част, която в случая възлиза съответно на 242.13 лв. –
сума, която е в по-голям размер от удържаната от работодателя, а именно
76.40 лв.
С оглед на гореизложеното се обуславят извод, че в конкретната
хипотеза не е налице непогасен остатък от незаплатено нетно трудово
възнаграждение на ищцата за месеците – предмет на спора, като дори
работодателят е удържал суми в по-малък размер, от сумите, които е следвало
да бъдат удържани съгласно разпоредбата на чл. 446 ГПК, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че съдебния изпълнител не може да извършва
преценка за погасяване на вземанията предмет на изпълнителното дело по
давност, още по-малко пък такава преценка може да извършва работодателя
изпълняващ надлежно наложен запор върху трудовото възнаграждение. В
5
случай, че ищцата оспорва вземането на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание същата разполага с иск по чл. 439 ГПК, какъвто не
е предявяван.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 128, т. 2 от КТ и доколкото
главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенцията на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде
оставена без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на разноски, като страната претендира сумата от
1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Настоящият състав
намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 във вр. с ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция по ДВ, бр. 68 от 2020 г., съгласно
датата на сключване на процесните договори за правна помощ и съдействие/,
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на съдебните
заседание намалява същия на 447.65 лв. по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по исковото
производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. С. П., ЕГН ********** с адрес на
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление г/административен адрес/, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД с искане Фирма да бъде осъден да заплати на Л. С. П. сумата от
180.68 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.октомври 2017 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 236.88 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.декември 2017 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 155.20 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.януари 2018 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 155.20 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.февруари 2018 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 139.06 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.декември 2018 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 427.85 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.декември 2021 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението,
сумата от 75.75 лв., представляваща неполучено трудово възнаграждение за
м.януари 2022 г., поради неправомерно удържане на възнаграждението, както
и сумата от 310.25 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.10.2017 г. до 16.02.2022 г.
ОСЪЖДА „Л. С. П., ЕГН ********** с адрес на /административен
6
адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление г/административен адрес/, на основание с чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 447.65 лв. лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7