Определение по дело №462/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 28
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20217240700462
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

  28                                               17.01.2022г.                        град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание

на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                        

                СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар                                                                                                

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 462 по описа за  2021г., за да се произнесе, съобрази следното:          

 

 

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по молба на адв.С.П., подадена в качеството му на пълномощник на И.Е.Д. и Ц.Т.Д. – заинтерисовани страни по делото, с която се иска произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски.

От пълномощника на жалбоподателите – И.Г.С. и П.Д. Б. – С., е изразено становище за неоснователност на направеното искане.

Ответникът по делото не изразява становище по искането.

С Решение № 448 от 09.12.2021г., постановено по адм.дело № 462/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено по жалба на И.Г.С. и П.Д. Б. – С. Решение № ППН-02-661/2019г от 19.04.2021г. на Комисията по защита на личните данни гр.София и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадената от И.Е.Д. и Ц.Т.Д. жалба с рег.№ ППН-02-661/ 10.12.2019г.,  като КЗЛД е осъдена да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски в общ размер на 420лв.

Видно е от протокола от проведено открито съдебно заседание на 10.11.2021г., че процесуалният представител на И.Е.Д. и Ц.Т.Д., конституирани като заинтерисовани страни по делото, е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лв., за което по делото е приложен договор за правна защита и съдействие /л. 186/.

Условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на съдебният акт не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

Направеното от процесуалния представител на И.Д. и Ц.Д. искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Същото е депозирано в срок, от легитимирани лица /страни в производството по административно дело № 462/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора/ и като такова се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В процесния случай оспорването не е отхвърлено, нито е налице прекратяване на производството по делото, а нормата на чл.143 ал.4 от АПК не може да се тълкува разширително. Тя е материалноправна и ако нейната хипотеза не е налице, то е неоснователно и искането за присъждане на разноски, направено от лицата, за които акта е благоприятен. 

С оглед на изложеното искането за допълване на решението в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК вав връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Е.Д. и Ц.Т.Д., направено чрез пълномощника им по делото – адв. С.П., за допълване на Решение № 448 от 09.12.2021г., постановено по адм.дело № 462/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователно.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

 

                                                                                         СЪДИЯ: