Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Троян, 26.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 399 по описа на Троянски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 501518-F540650 от 26.03.2020 г., издадено
от Живко Иванов Адамов – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ЦУ на НАП, на ЕТ „Трифон ****“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Т****, представлявано от
******, е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от
представляващия ЕТ „***“, като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Изложени са доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и твърдения, че случаят е маловажен. По
същество не се оспорва извършване на твърдяното нарушение.
За жалбоподателя ЕТ „****“, редовно призовани, в съдебно заседание не се явява управителят ***, нито пълномощникът му адв.Ц..
От последния е постъпило писмено становище, в което се поддържа жалбата и по
същество на делото адв.Ц. излага аргументи в подкрепа
на искането за отмяна на наказателното постановление.
За
ответника по жалбата - ТД на НАП
гр.Велико Търново, редовно призовани, в съдебно заседание не се явява
представител, представлява се от юрисконсулт *****, който оспорва жалбата и
моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Подробни аргументи юрисконсулт Събев е
изложил в хода по същество. Ангажирани
са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и
от показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.Н.Д. и Х.К.Д.,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 04.03.2020
г. била извършена проверка в магазин, находящ се в гр.****
експлоатиран от ЕТ „****“, от
инспекторите по приходите от ТДНАП гр.В.Търново - Х.К.Д. и Д.Н.Д.. Служителите на НАП установили разлика във фактическата касова
наличност и отразената касова наличност във фискалното устройство на търговския
обект. Видно от протокол за опис на парични средства, изготвен от управителя ****,
фактическата наличност на парични средства в обекта била общо 30.40 лв. Във
фискалното устройство на обекта модел „Tremol M 02“ с инд.№ ФУ ZK127561 и инд. № ФП50164112,
била разчетена обща касова наличност в размер на 15.35 лв. По този начин
проверяващите служители констатирали разлика от 15.05 лв. между фактическата
касова наличност и тази, отразена във ФУ.
Констатациите от проверката били отразени в
протокол за извършена проверка с бл. № серия АА № 0295753 / 04.03.2020г. ,
съставен от свидетелите **** Д. и Х.Д.. В него е посочено, че на проверката за
търговеца е присъствал М.Т.В.-управител.
На 07.03.2020г. свидетелят
Д.Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № F 540650 на ЕТ „Т.Т-М.В.“
за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за
това, че при проверката на 04.03.2020г. в търговския обект е установена разлика
между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност на
парични средства в касата на ФУ в размер на +15.05. лв., която не е отразена
във ФУ като „служебно въведени“ в касата суми.
Актосъставителят Д.Д. е заемал длъжността „Старши инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП към
датата на съставяне на акта. В АУАН е отразена като свидетел Х.К.Д., участвала в самата проверка.
Актът е съставен в присъствие на М.Т.В.-управител на санкционирания ЕТ, на когото
актът бил предявен за запознаване и
екземпляр от същия му бил връчен. *** не посочил обяснения и не отразил
възражения в АУАН.
В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
направено писмено възражение срещу акта от представляващия едноличния
търговец управител М.Т.В..
На 26.03.2020г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в ЦУ НАП е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител,
и дали е извършено виновно; наказателното постановление
издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на
процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, поради
което издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът
намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения.
АУАН
съдържа задължителните реквизити,
изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН. Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, като намира,
че в производството по издаването му не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до
незаконосъобразност на същото.
Адв.Ц.-пълномощник
на жалбоподателя, е изложил твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуаллно
нарушение, тъй като са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, като в съставения АУАН и издаденото НП не е
посочена конкретната правна норма, за която се твърди, че е нарушена от ЕТ,
както и връзката между нея и съответната санкционна разпоредба.
Съдът
не споделя възражението на пълномощника на санкционирания ЕТ и намира, че не е нарушено
правото на защита на ЕТ „Т.Т-М.В.“
да узнае за какво нарушение е санкциониран. Видно
е, че още в протокола за извършена проверка с бл. № серия серия АА № 0295753 /
04.03.2020 г., както и в АУАН и в НП, в обстоятелствената част на цитираните
документи, е посочено, че се касае за нарушение, изразяващо се в установена
разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата
наличност на парични средства в касата на ФУ в размер на +15.05. лв., която не
е отразена във ФУ като „служебно въведени“ в касата суми. Конкретното нарушение е ясно формулирано и не
създава пречки за разбиране на административното обвинение и за организиране на
защитата по него. И в АУАН, и в НП е посочена конкретната разпоредба на
данъчното законодателство, която е нарушена, а именно - чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към продажби чрез
електронен магазин.
По приложението на материалния закон:
ЕТ „Т.Т-М.В.“ е санкциониран за извършено
нарушение по чл.33, ал.1от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти.
Съгласно
посочената разпоредба, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Със санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
случаите (извън тези по ал. 1 на с. чл.), на извършване или допускане на
извършване на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане
(в случая Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) са въздигнати в административни
нарушения чрез налагане на глоба-за физическите лица, които не са търговци в
размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция- за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Според второто изречение
на цитирания нормативен текст, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1 (глоба-за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция-за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.)
Предвид
установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че
санкционираният ЕТ „Т.Т-М.В.“,
представляван от управителя М.В., е осъществил нарушение по чл.33, ал.1 от посочената наредба. В
случая се касае за обективна безвиновна отговорност на санкционирания търговец.
Посоченото деяние в съставения против жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържа
всички обективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на административно
нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран.
Установи се от събраните доказателства,
а и не се оспорва по същество от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител,
че при проверката на 04.03.2020г. в
обекта на търговеца е била установена разлика между фактическата касова
наличност и тази, отразена във фискалното устройство. Посоченото нарушение не води до
неотразяване на приходи, поради което правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, като е наложил предвидената санкция в
минимално установения размер.
Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят следва
да се квалифицира като „маловажен” .
Съгласно
чл.28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път, не може да обоснове извод, че е налице маловажен случай на
горецитираното административно нарушение. В ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията,
дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им
и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяния от съответния вид.
Конкретното нарушение е формално и за
съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. Освен това
обстоятелствата по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение
на чл.28 от ЗАНН. АНО е съобразил тежестта на конкретното
нарушение и значимостта на засегнатите обществени отношения, поради което
правилно е приел, че деянието не може да се квалифицира като маловажно.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и като съобрази,
че юрисконсулт ***** е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
, следва да бъде осъден жалбоподателя да
заплати юрискосултско възнаграждение в полза на
ТДНАП гр.В.Търново.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр.
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно която възнаграждението за защита
в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв., съдът определя 80.00 лева като размер
на присъденото възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №№ 501518-F540650 от
26.03.2020 г., издадено от ****** – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Т.Т-М.В.“, *****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** представлявано от М.Т.В., е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева, за нарушение
по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН ЕТ „Т.Т-М.В.“,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от М.Т.В.,
да заплати на ТД на НАП гр.Велико Търново сумата 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: