Решение по дело №5607/2014 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.03.2015г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5607/2014г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от  С.А.Д., чрез адв. Ст. М. против НАП-ЦУ, представлявано от Дирекция „Обжалване и управление на Изпълнението”, гр. В. Търново,  с която се твърди, че ищецът е собственик на заличеният ЕТ „***.”. Твърди се, че с решение по т.д.№ 24/2011г на ПлОС, ЕТ е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност, с начална дата 01.03.2010г. Твърди се, че след влизане в сила на цитираното решение, по искане на ответника, е образувано изп. дело № 20114430420116/2011г от ДСИ при РС- Плевен, въз основа на издаден от Административен съд- гр. В. Търново, изпълнителен лист по АХД№382/2010г., от дата 02.02.2011г., за сумата от 2484лв- разноски по АХД382/2010г. и 5лв- разноски за издаване на ИЛ. Твърди се, че към датата на ИМ, производството по  из. Дело е спряно на основание чл.638, ал.1 от ГПК. Твърди се, че с решение № 167/03.10.2012г., по т.д.№24/2011г на ПлОС, ЕТ е заличен, като се твърди, че в резултат на това, на основание чл.739 от ТЗ, всички непредявени или  неудовлетворени вземания в производството по несъстоятелността, се погасяват. Моли съдът, на основание чл.439, ал.2 от ГПК,  да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 2484лв., съставляваща присъдени разноски по АХД№382/2010г по описа на АдмС-В. Търново, и  сумата от 5лв-разноски по издаването на ИЛ, за които суми има издадени ИЛ от дата 02.02.2011г. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът, чрез юрк. ***, изразява становище за неоснователност на иска, като се твърди, че факта на заличаването на ЕТ, не води до недължимост на присъдената сума, като отговорността на физическото лице не се влия от това.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С определение № 47/07.01.2015г.., с което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е признал за безспорни и ненуждащи се от доказване между страните, следните факти: фактът на фактът на издаване на ИЛ от 02.02.2011г., по АХД№382/2010г по описа на АдмС-В. Търново, за сумата от 2484лв-разноски., въз основа на който е образувано изп.д.№ 20114430420116/2011г от ДСИ при РС- Плевен.; факта на заличаване на ЕТ, въз основа на решение № 167/03.10.2012г., по т.д.№24/2011г на ПлОС; факта на приключване на производството по несъстоятелност на ищеца, с влязло в сила решение. С определението си, съдът е указал и разпределил доказателствената тежест на страните, като е дал конкретни указания на ответника, в т.ч. и за представяне на конкретни писмени доказателства, а именно, да представи заверено копие от списъка на приетите от синдика вземания и от определението на съда по чл.692, ал.1 от ТЗ. От страна на ответника обаче, не са предприети съответните действия, и не са ангажирани доказателства, съобразно указанията на съда.

По делото се установява също,  видно от приложеният протокол по изп. дело № 20116/11г по описа на СИС- при ПлРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпилото заличаване на ЕТ, след образуването на производство по несъстоятелност. Въпреки че отказът на съдия- изпълнителя за прекратяване на изпълнителното производство подлежи на съдебен контрол, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на настоящият иск, поради което следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно нормата на чл.638, ал.1 от ТЗ, с откриването на производството по несъстоятелност, се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Ал.4 постановява, че спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието по реда на чл.693 от ТЗ. Съобразно чл.685, ал.1 от ТЗ, кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността, в срок от един месец от вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в Търговския регистър.  За предявените и приети вземания, синдикът изготвя списък, по реда на постъпването им- чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ. Както  бе посочено по- горе, с определение № 47/07.01.2015г., съдът е указал на ответника, да представи, в заверено копие, именно този списък, с цел установяване факта на предявяването и на приемането на вземаното по изпълнителният лист. Съобразно нормата на чл.692, ал.1 от ТЗ, съдът одобрява списъкът незабавно, след изтичане срока по чл.690, ал.1 от ТЗ. От страна на ответника, копие от това определение на съда по несъстоятелността, не е  представено по настоящето дело.

Безспорно по делото е признато също, факта на заличаване на ЕТ, въз основа на решение № 167/03.10.2012г., по т.д.№24/2011г на ПлОС; факта на приключване на производството по несъстоятелност на ищеца, с влязло в сила решение, по посочено т. д. на ПлОС. Съобразно чл.735, ал.1 от ТЗ, производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, в случаите, на изплащане на задълженията, или при изчерпване масата на несъстоятелността. Ал.2 на същата разпоредба постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останала имущество. Изрично чл.739 от ТЗ предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелноста вземание и неупражнените права се погасяват. Ал.2 визира неудовлетворените вземания, но същата предполага тяхното надлежно приемане от синдика, в изготвяният от него списък по  чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ.

В настоящето производство по предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, по своята същност отрицателно установителен, тежестта на доказване съществуването на вземането е на ответника- кредитор, в която връзка са дадени съответните указания. Съдът приема, че в случая е приложима цитираната норма на чл.739 от ТЗ, а именно погасяване на всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания, поради което и предявеният иск се явява основателен. В случая е постановено заличаване на ЕТ като резултат от приключило производство по несъстоятелност, регламентирана изрично от разпоредбите на ТЗ, като специален закон, и който изрично предвижда начините за удовлетворяване на кредиторите, каквото качеството има настоящият ответник.

Съобразно нормата на чл. 614 ТЗ, масата на несъстоятелността та ЕТ, включва освен имуществото придобито в резултат на търговската му, дейност, също и личното му имущество, както и и 1/2 от имуществото /вещи, права върху вещи и парични влогове/ съпружеска имуществена общност-ал.2. Поради това, въпросът за отговорността на ЕТ, с имуществото, което е притежавало като физическо лице, е следвало да бъде поставен в производството по несъстоятелността. Производството по несъстоятелност, като универсалното производство, предназначено да удовлетвори по справедливост всички кредитори на длъжника, обхваща цялото имущество, с което задълженият субект- в случая физическото лице, регистрирало търговско предприятие- обезпечава задълженията си, по смисъла на чл.133 от ЗЗД. Поради това, законът- чл.739 от ТЗ, е предвидил санкционна последица за неупражнилия правата си кредитор, препятстваща възможността за индивидуално удовлетворяване от имущество, което би следвало да ползва всички кредитори.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът С.А.Д., в качеството си на собственик на заличеният ЕТ „***., не дължи на представлявано от Дирекция „Обжалване и управление на Изпълнението”, гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, сумата от 2484лв., съставляваща присъдени разноски по АХД№382/2010г по описа на АдмС-В. Търново, и  сумата от 5лв-разноски по издаването на ИЛ,

С оглед изхода по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600лв-деловодни разноски, съобразно списъка по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, спрямо ответника ДИРЕКЦИЯ ”Обжалване и управление на Изпълнението”, гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, представлявана от ***, че С.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството си на собственик на заличеният ЕТ „***.”,  НЕ ДЪЛЖИ  сумата от 2484лв., съставляваща присъдени разноски по АХД№382/2010г по описа на АдмС-В. Търново, и  сумата от 5лв-разноски по издаването на ИЛ, за които има издаден ИЛ от дата 02.02.2011г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ДИРЕКЦИЯ ”Обжалване и управление на Изпълнението”, гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 600лв. - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: