№ 184
гр. *******, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100510 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 13932/04.06.2020 г. /л.
36 от в.г.д. № 825/2020 г. на ОС – *****/, подадена от М. Г. ИВ., ЕГН ********** против Г.
Г. К., ЕГН ********** и СЛ. Д. ХР., ЕГН **********, с която са предявени при условията
на обективно евентуално и субективно съединени конститутивни искове с правна
квалификация чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, от които първият
иск е главен, а следващите два са предявени в евентуалност.
В исковата молба ищецът твърди, че е била съсобственик със съпруга на следните
недвижими имоти:
1. недвижим имот, находят се в ********, а именно: трети жилищен етаж, в
триетажна жилищна сграда, изграден в североизточната част на имота, със застроена площ
на етажа 140 кв.м., състоящ се от: кухня, дневна, хол, две спални, баня с перално помещение,
тоалет с изолационно антре, два коридора, две тераси и вход за таванския етаж, ведно с
таван и 1/2 идеална част от стълбището откъм улица ******, с принадлежащото към етажа
южно избено помещение, находящо се в източната част на избата с изход откъм улица
******, без площ по първичен документ, а по Удостоверение за данъчна оценка с площ 12
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и учреденото право
на преминаване през пералнята в западната част на избата с вход от юг, както и гараж със
застроена площ 48 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 32 кв.м., състояща се от
две помещения и тоалетна, находящи се в югоизточната част на имота, в който е построена
сградата, както и поземления имот, в който са построени сградите, представляващ УПИ III -
1532, в квартал 98, целият с площ 614 кв.м., при граници на целия имот по скица: имот № II
- 1533, улица, имот IV – 2031, имот № XIII - 2030 и улица;
2. търговски обект, находят се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда в град
*******, ********, състоящ се от два магазина - за хранителни стоки и ел. материали,
1
коридор и санитарни помещения, без посочена площ по първичен документ, а по
Удостоверение за данъчна оценка с площ 78 кв.м., както и поземления имот, в който е
построена сградата, представляващ УПИ II - 1533, в квартал 98 по плана на града, целият с
площ 230 кв.м., при граници на целия имот по скица: УПИ № I-1534, улица, УПИ III-1532 и
улица.
След смъртта на съпруга и сина за нея са останали от наследството 10/12 ид.ч. а за
ответника СЛ. Д. ХР. - 2/12 ид.ч. Излага, че през 2014 г. е получила исхемичен мозъчен
инсулт, че страда и от сърдечна недостатъчност. През 2016 г. получила тежък мозъчен
инсулт, като от 29.04.2016 г. до 05.05.2016 г. била на лечение в МБАЛ ”Света Марина" ЕАД
- *****. При извършеното лечение в болницата била поставена диагноза: исхемичен
мозъчен инсулт – тромбемболичен инфаркт във вертебро – базиларната система, ХКВБСН,
мултиинфарктна енцефалопатия, МА, ХБ III СТ.УМ.СТ.СМФ.дислипидемия,
дискоординационен и псевдобулбарен синдром; Придружаващи заболявания: ХС. КАС.
бълджинг на диска на ниво Л4-Л5, Л5-S1, релативна стеноза на ГМК на ниво Л4-Л5,
лумбална спондилоза, киста в десен бъбрек.
Твърди, че през 2014 г. по настояване на сина и на снаха изтеглила заем от
„Банка ДСК” ЕАД от 6300 лв. за период от 72 месеца. Пенсията , заедно с добавките била в
размер на 284.21 лв. и като се приспадне заема от „Банка ДСК" ЕАД оставали около 130
лв. месечно. С тези пари трябвало да си купува лекарства, да плаща ток, вода и телефон,
както и да се изхранва. След изписването от болницата, С. казала, че заедно с Г. ще
помагат, но ще трябва да им прехвърли имотите си, като си запази правото да ги ползва
докато е жива. Тъй като това станало няколко дни след като била изписана от болницата и
не била в състояние да мисли, както и не знаела какво точно става, а и нямала средства за да
преживява и да покрива кредита, се съгласила да подпише някакви документи на 11.05.2016
г. в една канцелария. Впоследствие било обяснено, че това е било нотариална кантора.
Мислела, че след подписването на документите, С. и Г. ще се грижат за нея. След
подписването на документите те идвали периодично да я виждат, но не полагали
необходимите грижи за нея. Не се интересували от живота . Многократно имала нужда от
финансова помощ, обръщала се при нужда към ответниците, но те не откликвали и с
пренебрежение отговаряли, че си имат достатъчно други грижи. Контактите между тях
били почти преустановени напълно, като ответниците трайно отбягвали комуникация с нея.
В нотариалните, актове за продажба, които била подписала пишело, че за единия
имот е била платена сума в размер на 9 900 лв., а за другия имот сума в размер на 5 500 лв.
Твърди, че такива суми не е получавала. Мислела, че срещу прехвърлянето на имотите ще я
гледат, но това не се случило. Освен това от датата на нотариалните актове било видно, че
същите са подписани непосредствено след преживения от нея мозъчен инсулт и тя не
разбирала какво точно се случва. Мислела, че подписва някакви документи, с които двамата
ответници ще полагат грижи за нея и ще покриват паричните затруднения за в бъдеще. Не
била осъзнавала, че я карат да подписва някакъв друг договор. Също така, имотите стрували
повече от 10 пъти от цената, която била посочена в нотариалните актове. Била изпаднала в
крайна нужда, поради което била принудена да подпише договорите. Двата договора били
подписани при явно неизгодни за нея условия, тъй като била посочена изключително
неизгодна за нея цена. През посочения период от време, пазарната цена на тези имоти
десетократно надхвърляла посочената в двата договора. Предвид преживения инсулт,
изпадането кома и стационара в болницата, тежкото здравословно състояние, ниската
пенсия и тегления от банката кредит, била изпаднала в изключително затруднено
материално положение и крайна нужда, което довело до подписването на изключително
неизгодните за нея договори.
2
С молба вх. № 13932/04.06.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на ОС –
*****, прави следните уточнения: 1. уточнява твърдението си, че процесните договори са
сключени от дееспособно лице, но то при сключването им не е могло да разбира или да
ръководи действията си. Посочва цена на иска – 25 107.83 лева. Формулира следния
петитум: Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 31 от ЗЗД да развали
посочените в исковата молба договори, описани в представените нотариални актове, и да
бъдат върнати имотите, тъй като при тяхното сключване не е могла да разбира или да
ръководи действията си; 2. твърди, че процесните сделки са сключени при крайна нужда и
явно неизгодни условия, поради което иска тяхното унищожаване. Посочва цена на иска -
25 107.83 лева. Формулира следния петитум: моли в условията на евентуалност, в случай, че
бъде отхвърлен искът по чл. 31 от ЗЗД, да бъде постановено решение, с което да бъдат
унищожени посочените в исковата молба договори, описани в представените нотариални
актове, и да бъдат върнати имотите, тъй като процесните сделки са сключени при крайна
нужда и явно неизгодни условия; 3. твърди, че при сключването на договорите не е платена
цената. Посочва цена на иска – 15 400 лева. Формулира следния петитум: моли в условията
на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен искът по чл. 31 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД, да бъде
постановено решение, с което да бъдат развалени посочените в исковата молба договори,
описани в представените нотариални актове, и да бъдат върнати имотите, тъй като не е
платена цената по същите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който е
изразено становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват твърденията в
исковата молба. Не оспорват, че са сключени процесните договори. Твърдят, че продажните
цени и по двата договора са действително уговорено плащане по сделките и че сумите са
заплатени на продавача преди подписване на нотариалните актове, както е посочено в тях, а
продавачът си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
прехвърлените части от процесните имоти. Твърдят, че на 19.09.2017 г. по настояване на
ищеца бил сключен договор за наем между ответниците и М.И., като наемодатели, и от
друга страна - „Атлетик Бизнес Къмпани” ООД, като наемател, на магазин за хранителни
стоки, заедно със санитарно помещение на първи етаж в двуетажната жилищна сграда, който
имот бил предмет на сделката, обективирана в НА № 20, том VI, дело № 1036, вх. рег. №
2571/2016 г. по описа на СВ – *******, срещу месечна наемна цена от 50 лв., която се
получавала от ищеца, за което представят доказателства. Молят съда да отхвърли исковите
претенции. Претендират разноски.
По така предявената искова молба пред РС – ******* е било образувано г.д. №
756/2018 г. С решение № 30 от 31.01.2020 г., постановено по същото дело, са били уважени
заявеният по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск на М. Г. ИВ. против Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. за
разваляне на сключения на 11.05.2016 г. в гр. *******, с нотариален акт от 11.05.2016 г. №
53, том. І, рег. № 544, дело № 34 от 2016 г., договор за продажба на собствените 10/12
идеални части от недвижим имот находящ се в гр. *******, област *****, ******, а
именно: трети жилищен етаж, в триетажна жилищна сграда, изградена в североизточната
част на имота, със застроена площ на етажа 140 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, хол, две
спални, баня с перално помещение, тоалет с изолационно антре, два коридора, две тераси и
вход за таванския етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от стълбището от към ******, с прилежащото към
етажа южно избено помещение, находящо се в източната част на избата с вход от към
****** с площ от 12 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и право
на преминаване през пералнята в западната част на избата с вход от юг, както и гараж със
застроена площ от 48 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 32 кв.м., както и
10/12 ид.ч. от 130 кв.м. ид.ч. от поземлен имот съставляващ УПИ ІІІ-1532 в кв. 98, целият с
площ от 614 кв.м., при граници: УПИ ІІ-1533, улица и УПИ ІV-2031, срещу правото на
ищцата за ползване върху прехвърлимите идеални части докато е жива, както и е уважен
3
заявеният по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск на М. Г. ИВ. против Г. Г. К. и СЛ. Д.
ХР. за разваляне на сключения на 11.05.2016 г. в гр. *******, с нотариален акт от
11.05.2016 г. № 54, том. І, рег. № 545, дело № 35 от 2016 г. договор за продажба на 10/12
идеални части от следния недвижим имот находящ се в гр. *******, област *****, ******, а
именно: търговски обект, находящ се на първи жилищен етаж, в двуетажна жилищна сграда,
състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни
помещения, както и 10/12 ид.ч. от 78.50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, съставляващ УПИ ІІ-
1533 в кв. 98, целият с площ от 230 кв.м., при граници: УПИ І-1534, улица и УПИ ІІІ-1532,
срещу правото на ищцата за ползване върху прехвърлимите идеални части докато е жива.
По въззивна жалба, подадена от ответниците пред ОС – ***** е било образувано в.г.д.
№ 825/2020 г. С определение № 260593/14.10.2020 г., постановено по същото дело предвид
подадената от ищеца уточнителна молба, въззивната инстанция е дала правна квалификация
на предявените искове, като е разпределила доказателствената тежест. С решение №
260001/14.01.2021 г., поправено с решение № 260029/15.03.2021 г. на въззивната инстанция е
обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 от ГПК решение № 30 от 31.01.2020 г.,
постановено по г. д. № 756/2018 г. на първостепенния съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС - ******* от стадия без движение на исковата молба. В
мотивната част на решението са дадени задължителни указания за произнасяне по исковете
в поредността и съотношението, в които са предявени, както и за събиране на държавна
такса по исковете за недействителност на двете сделки.
След връщане на делото от въззивната инстанция, съдът е указал на ищеца да внесе
дължимата държавна такса. По молба на ищеца с определение № 411/11.06.2021 г.,
постановено по г.д. № 510/2021 г. на РС – *******, същата е освободена от заплащане на
такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, като чрез своя процесуален
представител, моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В дадения от съда срок
представя писмени бележки. Ответниците, чрез процесуалния си представител, молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски. В дадения от съда срок представят писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1. По иска с правна квалификация чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице
(навършило 18 г. и непоставено под запрещение), ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си.
Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на лицето да
разбира или ръководи действията си е моментът на волеизявлението, обективирано в
договора. Настъпилите по-късно промени, водещи до това състояние е правно ирелевантен
относно валидността на волеизявлението.
Хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД обхваща както случаите на временно и
краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна болест, когато лицето
не е поставено под запрещение.
4
Към момента на сключване на процесните договори ищецът е била на 72 години. От
представената епикриза от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – *****, се установява, че за
времето от 29.04.2016 г. до 05.05.2016 г. М.И. е била хоспитализирана с окончателна
диагноза: исхемичен мозъчен инсулт – тромбемболичен инфаркт във вертебро – базиларната
система, ХКВБСН, мултиинфарктна енцефалопатия, МА, ХБ III
СТ.УМ.СТ.СМФ.дислипидемия, дискоординационен и псевдобулбарен синдром, и
придружаващи заболявания: ХС.
ния ефект. Законодателят е предвидил изключение от тази постановка при доказване
във всеки конкретен случай, че дееспособното лице при сключване на договор /или
едностранна сделка/, не е могло да разбира или да ръководиКАС. бълджинг на диска на
ниво Л4-Л5, Л5-S1, релативна стеноза на ГМК на ниво Л4-Л5, лумбална спондилоза, киста в
десен бъбрек.
По делото е представен НА № 53, том I, рег. № 544, дело № 34 от 11.05.2016 г. на
нотариус С.Ж., рег. № 663, на Нотариалната камара, с район на действие РС – *******, в
който е обективиран договор за покупко – продажба, по силата на който М. Г. ИВ. е продала
на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при равни квоти 10/12 ид. части от следния недвижим имот,
находящ се в гр. *******, ******, а именно: трети жилищен етаж, в триетажна жилищна
сграда, изграден в североизточната част на имота, със застроена площ на етажа 140 кв.м.,
състоящ се от: кухня, дневна, хол, две спални, баня с перално помещение, тоалет с
изолационно антре, два коридора, две тераси и вход за таванския етаж, ведно с таван и 1/2
идеална част от стълбището откъм улица ******, с принадлежащото към етажа южно избено
помещение, находящо се в източната част на избата с вход откъм улица ******, без площ по
първичен документ, а по Удостоверение за данъчна оценка с площ 12 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и учреденото право на преминаване
през пералнята в западната част на избата с вход от юг, както и гараж със застроена площ 48
кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 32 кв.м., състояща се от две помещения и
тоалетна, находящи се в югоизточната част на имота, в който е построена сградата, както и
10/12 ид. части от 130 квадратни метра идеални части от поземления имот, в който са
построени сградите, представляващ УПИ III - 1532, в квартал 98, целият с площ 614 кв.м.,
при граници на целия имот по скица: имот № II - 1533, улица, имот IV – 2031, имот № XIII -
2030 и улица за сумата от 9900 лева, която сума продавачът е заявил, че му е изплатена
напълно от купувачите, преди подписване на нотариалния акт, като продавачът М. Г. ИВ. си
е запазила правото на ползване върху прехвърляемите части от имота необезпокоявана от
никого до края на дните си и бъзвъзмездно. Същата е декларирала, че продажната цена е
действително уговореното плащане по сделката. В нотариалния акт е посочено, че
данъчната оценка на прехвърляемите идеални части е 15 603 лева. Представен е и НА № 54,
том I, рег. № 545, дело № 35 от 11.05.2016 г. на нотариус С.Ж., рег. № 663, на Нотариалната
камара, с район на действие РС – *******, в който е обективиран договор за покупко –
продажба, по силата на който М. Г. ИВ. е продала на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при равни квоти
10/12 ид. части от следния недвижим имот, а именно: търговски обект, находящ се на първи
етаж в двуетажна жилищна сграда в град *******, ********, състоящ се от два магазина - за
хранителни стоки и ел. материали, коридор и санитарни помещения, без посочена площ по
първичен документ, а по Удостоверение за данъчна оценка с площ 78 кв.м., както и 10/12
ид. части от 78.50 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата,
представляващ УПИ II - 1533, в квартал 98 по плана на града, целият с площ 230 кв.м., при
граници на целия имот по скица: УПИ № I-1534, улица, УПИ III-1532 и улица за сумата 5500
лева, която сума продавачът е заявил, че му е изплатена напълно от купувачите, преди
подписване на нотариалния акт, като продавачът М. Г. ИВ. си е запазила правото на
ползване върху прехвърляемите части от имота необезпокоявана от никого до края на дните
си и бъзвъзмездно. Същата е декларирала, че продажната цена е действително уговореното
5
плащане по сделката. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на
прехвърляемите идеални части е 5 435.83 лева.
По делото не се спори, че към момента на сключване на оспорените сделки от правна
гледна точка ищецът е била напълно дееспособна и a priori правните ѝ действия следва да
породят целе действията си, като двете условия не са поставени в кумулативност –
достатъчно е установяването на някое от тях, за да се приеме наличието на порок във волята
и да се квалифицира договорът като унищожаем.
Спорният въпрос е относно възможността на ищеца да разбира и ръководи действията
си към момента, когато са сключени договорите. За изясняване на релевантния по делото
въпрос по делото са събрани писмени доказателства – медицинска документация, гласни
доказателствени средства и са допуснати и приети три СПЕ – първоначална и две повторни,
последната от които е тройна такава.
Вещото лице, изготвило заключението по първоначалната СПЕ – д-р К., на базата на
представената по делото медицинска документация, документите от болницата, от личния
лекар и медицински преглед на ищеца, е приело, че към момента 11.05.2016 г. ищецът не е
била в състояние на „продължително разстройство на съзнанието”. Това психическо
състояние е дало възможност на освидетелстваната да извърши действието, но нейната воля
е била манипулирана от лица, от които тя е в пряка и непосредствена зависимост и доверие.
Освидетелствата е била затруднена в адаптацията към социалната среда и е била много
лесно манипулируема от такива хора. По този начин волята е манипулирана и подменена
и в този смисъл експертът е направил извод, че може да е и в разрез с нейните лични и
непосредствени интереси. Вещото лице посочва, че възможността на ищеца да се грижи
сама за ежедневието си е силно затруднена. Експертизата е оспорена от ответниците и по
тяхно искане е допусната повторна такава.
Според заключението на д-р Б., изготвено на база приложената по делото медицинска
документация, освидетелстваната не страда от психично заболяване и психичното
състояние към 11.05.2016 г. позволява да разбира и ръководи действията си, да се грижи за
себе си, за личните си и имуществени интереси. Към 2016 г. освидетелстваната е била в
състояние да се самообслужва и не се е нуждаела от процедури по възстановяване.
Заключението е оспорено от ищеца с искане да бъде допусната повторна тройна СПЕ.
Вещите лица по допуснатата тройна СПЕ са изготвили заключение, въз основа на
представената по делото медицинска документация, документите от болницата, от личния
лекар и медицински преглед на ищеца, което не е в противоречие с първоначалното
заключение на д-р К.. Според това заключение, което съдът приема като най – пълно и
обосновано, неоспорено от страните, към 11.05.2016 г. при подписването на документите
ищецът не е разбирала изцяло свойството на действията си и техните последствия предвид
представената пред нея информация. Ищецът е била с прояви на начални когнитивни
нарушения /леко когнитивно нарушение/ в резултат на хронични и остри мозъчни промени
/мултиинфарктна енцефалопатия, исхемична левкоенцефалопатия и състояние след
исхемичен мозъчен инсулт/. Емоционалното състояние е било нестабилно. Като самотен
възрастен човек ищецът се е чувствала физически слаба, безпомощна несигурна и зависима
от грижите на околните. Физическите и психически промени са допринесли до лесната
внушаемост и доверчивост. Ищецът е била с намалена работоспособност и значителна
степен на инвалидност, предвид показанията за отпускане на инвалидна количка, въпреки
липсата на ТЕЛК решение. Изписани са медикаменти и двигателна рехабилитация.
Вещите лица са дали заключение, че непосредствено след инсулта ищецът е била с прояви
на начални когнитивни нарушения /леко когнитивно нарушение/ в резултат на хронични и
остри мозъчни промени. При хоспитализацията е било проведено изследване MMSE, като
6
резултатът от него е бил 28 т., което е гранично между норма и ЛКН /леко когнитивно
нарушение/. Към момента при ищеца се отчита затруднена концентрация при извършване на
целенасочена дейност, нарушена памет – фиксационна и ретенционна /дълговременна/, като
нарушенията са тежки и много тежки, налице са нарушения и в екзекутивните функции.
Непосредствено след инсулта ищецът е била с нарушено равновесие /дискоординационен
синдром/ и нарушения в моториката и плавността на речта /псевдобулбарен синдром/, както
и със затруднения в писането. Ищецът не е имала затруднения при разбиране на чужда реч.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че резултат при изследване проведен
тест за деменция /MMSE/ между 27 – 30 т. се смята в нормата. Преценката обаче зависи от
много фактори, единият от които е образованието, а не толкова възрастта. Посочват, че при
един високо интелигентен човек 27 т. се смята за леко когнитивно нарушение, а ако той е с
основно образование, 27 т. са в нормата. Според експертите през 2016 г. ищецът не е имала
психично заболяване в тесния смисъл на думата и не е била в състояние на продължително
разстройство на съзнанието. Обясняват, че изводът им, че през 2016 г при подписване на
документите ищецът не е разбирала изцяло свойствата на действията си и техните
последици, се базира върху цялостно проучване на документите, които са приложени във
връзка с хоспитализацията – наличието на обективни промени в мозъчното вещество,
каквото е мултиинфарктната енцефалопатия и исхемичната левкоенцефалопатия. Сочат, че
това е морфологичният субстракт, който стои в основата на развитието по – нататък на един
когнитивен спад или деменция. При гранична норма от 28 т. при хоспитализацията, а към
момента – 24 т., означава, че мозъчните промени са били налице. Непосредствено след
инсулта тя е била в ситуация на психически и физически стрес в резултат на прекарания
мозъчен инсулт и от това, че е лежала в болница. Тя е имала доказани неврологични
дефицити, като за един човек това да не може да говори е патогенна ситуация. От гледна
точка на неврологичните симптоми и морфологичните промени в мозъка, както и
когнитивното изследване, вещите лица са достигнали до извода , че тя е разбирала, че става
въпрос за някакъв правен акт, но не е била в състояние в детайли да вникне в него. Налице е
било едно свръхдоверяване на хората, на които е решила да прехвърли своите имоти.
За установяване състоянието на ищеца към момента на подписване на сделките по
делото са разпитани две групи свидетели: свидетелят, доведен от ищеца - В. Н. Е., и
свидетелите, доведени от ответника -В. В. Н., В. Б. Я. – зет на ответника Х., Г. Г.ова Г. –
дъщеря на ответника К., и П. Д. Й., както и при режим на призоваване – нотариус С.Ж., за
установяване на възприетите от нея действия във връзка с нотариалното производство.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите Е. и Н. не съдържат данни за
релевантните за спора факти и обстоятелства. Свидетелят Е. в своите показания
възпроизвежда споделеното от ищеца. Не контактува често с нея и заявява, че не знае
психиката в пълен обем. Свидетелят Н. е съсед на ищеца, но според показанията му
контактите между двамата са сведени до това да си казват: „Добър ден”. Свидетелят знае, че
е лежала в болница, но не знае, че причината за това е тежък мозъчен инсулт. Същото се
отнася и за показанията на свидетеля Й., който е посетил дома на страните 1-2 пъти.
Свидетелят заявява, че познава ищеца, но не е имал много контакт с нея. Показанията на
свидетелите Я. и Г. съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК предвид възможната
заинтересованост на същите от изхода на делото, а и техните показания противоречат на
събраните по делото писмени доказателства. Двамата свидетели посочват, че не са
забелязали промяна в поведението и общуването на ищеца след излизането от болницата,
като считат, че тя била добре. От показанията им обаче става ясно, че същите не контактуват
често с ищеца, нито продължително. Те дори не знаят причината за престоя в болницата.
Освен това нито един от тях няма квалифицирани медицински познания, за да се приеме
тяхната преценка за състоянието на ищеца към релевантния момент за обективна и
7
компетентна.
Като неотносими към конкретиката на настоящия спор, съдът преценява показанията
на нотариуса, изповядал сделките – свидетеля С.Ж.. Същата заявява, че няма конкретен
спомен за 11.05.2016 г., като обяснява по принцип какви проверки и какви действия
извършва в нотариалното производство. Твърди, че не е знаела, че продавачката седмица
преди това е лежала в болница с претърпян инсулт.
При преценка дали сключилото договора дееспособно лице е могло да разбира или
да ръководи действията си, съдът следва да съобрази не само медицинските, но и чисто
житейските, съответно юридическите критерий. Следователно на разглеждане и обсъждане
подлежат както медицинските заключения, така и останалите ангажирани по делото
доказателства, съотносими към състоянието на лицето към процесния момент. За уважаване
на иска/възражението по чл. 31 от ЗЗД следва да се установи такова състояние, при което
лицето, макар и формално да е дееспособно, да не е в състояние да прецени правилно
значението и съдържанието на извършваните от него действия, включително и последиците
от същите, и/или да не може да ги ръководи.
Релевантни за крайния извод са следните факти: Касае се за самотна жена на 72
години към момента на сключване на процесните договори, с множество заболявания, а
малко преди сключването им в епикризата от болничен престой в периода от 29.04.2016 г.
до 05.05.2016 в МБАЛ „Света Марина” ЕАД – ***** – с окончателна диагноза: исхемичен
мозъчен инсулт – тромбемболичен инфаркт във вертебро – базиларната система, ХКВБСН,
мултиинфарктна енцефалопатия, МА, ХБ III СТ.УМ.СТ.СМФ.дислипидемия,
дискоординационен и псевдобулбарен синдром. В такъв случай, резонен е въпросът,
доколко осъзнат от нея е бил актът на разпореждане изцяло с притежаваните от нея идеални
части от процесните недвижими имоти, включително и с жилищния такъв, при положение,
че сред разпоредените имоти има и други самостоятелни обекти, като гараж и търговски
обект, състоящ се от два магазина. Следователно, налице са индиции, че И. не е осъзнавала в
пълна степен последиците от сключването на процесните договори.
На 11.05.2016 г., т.е. шест дни след изписването от болницата при посоченото
състояние и при продължаващо лечение и възстановяване, са подписани процесните
договори. За всеки трезво мислещ човек е пределно ясно, че сключването на договор за
продажба на имот, е отговорен акт със сериозни правни и житейски последици. Не става
ясно какво е налагало непосредствено след изписване от болница, да се сключват договори,
при това за покупко – продажба, при положение че в исковата молба се твърди, че
ответникът С.Х. казала, че заедно с другия ответник ще се грижат за нея, ще помагат, но
трябва да им прехвърли имотите, които има -обстоятелство, което не се оспорва от
ответниците. Настоящият състав счита, че в случая са налице и медицински данни за
наличие на разстройство в психиката на И. към момента за сключване на предварителния
договор. Освен горепосочените нелогични и лишени от житейска нормалност действия и
постъпки, експертите по приетата тройна СПЕ дава заключение, че към процесния момент
И. е била с прояви на начални когнитивни нарушения /леко когнитивно нарушение/ в
резултат на хронични и остри мозъчни промени, с нестабилно емоционално състояние;
физическите и психически промени са допринесли до лесната внушаемост и доверчивост.;
ищецът е била с намалена работоспособност и значителна степен на инвалидност, като
всичко това е препятствало пълноценното осъзнаване на естеството и последиците на
сключените договори за продажба на недвижими имоти, които са юридически актове със
сериозни последици.
Отделен е въпросът, че вместо с един продажбата на процесните имоти е оформена с
два нотариални акта, като в тази връзка съдът споделя като напълно логични доводите на
8
ищеца, изразени чрез процесуалния представител, че това е направено с цел да се избегне
разплащането по банков път при сума по – голяма от 15 000 лева /чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой/, като не е без значение и очевидната неизгодност на
договорената продажна цена, която е значително по-ниска от пазарната стойност на
съответните идеални части от имотите, което е в потвърждение на извода на съда, че към
процесния момент М.И. не е можела в пълна степен адекватно да защитава интереси си,
поради невъзможност да разбира и ръководи действията си.
С оглед гореизложеното, съдът намира че искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради основателност на иска с правна квалификация чл.31, ал. 1 от ЗЗД, съдът не
дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове с правна
квалификация чл. 33 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за унищожаване на договорите за покупко
– продажба на недвижими имоти от 11.05.2016 г., като сключени поради крайна нужда при
явно неизгодни условия, евентуално за тяхното разваляне на договор за покупко-продажба,
поради неизпълнение от страна на купувача на задължението за заплащане на покупната
цена.
На чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. С в
мотивите на решение № 260001/14.01.2020 г. по в.г.д. № 825/2020 г. на ОС – ***** е
указано, че по разноските, сторени от страните пред първата и въззивната инстанция, следва
да се произнесе районният съд при произнасяне по делото по същество, по арг. от чл. 81 от
ГПК. Съобразно представените от ищцовата страна списъци на разноските /л. 262 от г.д. №
756/2018 г. на РС – ******* и л. 67 от делото на ВОС/ такива са дължими в общ размер на
2990.40 лева за производството пред РС *******, от които: платено адвокатско
възнаграждение - 1000 лв., депозити за вещи лица – общо 1349 лв., държавна такса за
образуване на делото – 616 лева, държавна такса за заверени преписи от ИМ – 10 лева,
държавна такса за вписване на ИМ – 15.40 лева. Претендираните суми за пощенски разходи
в общ размер на 3.90 лева не се включват в съдебно – деловодните разноски, поради което
не следва да бъдат присъждани; за производството пред въззивната инстанция са дължими
разноски в общ размер на 1071.96 лева, от които 1000 лева – за адвокатско възнаграждение,
за държавна такса за издаване на СУ – 6.90 лева, такса за издаване на данъчна оценка, за
представянето на която са дадени указания от ВОС – 23 лева; държавна такса по сметка на
ВОС – 42.06 лева. По отношение на претендираната сума от 2.10 лева за пощенски разходи
важи казаното по – горе. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд се претендират разноски в размер на 10 лева за вписване на уточнението към ИМ, а
процесуалният представител на ищеца моли адвокатското възнаграждение, да бъде
определено по чл. 78 от ГПК. Доколкото по настоящото дело не са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, а такова
не е претендирано и по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, то същото не би могло да
бъде определено нито по чл. 78 от ГПК, нито по НМРАВ, и следователно не следва да бъде
присъждано.
Мотивиран от горното, съдът
9
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 11.05.2016 г., обективиран в нотариален акт № 53, том I, рег. № 544, дело
№ 34 от 11.05.2016 г. на нотариус С.Ж., рег. № 663, на Нотариалната камара, с район на
действие РС – *******, по силата на който М. Г. ИВ. е продала на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при
равни квоти 10/12 ид. части от следния недвижим имот, находящ се в гр. *******, ******, а
именно: трети жилищен етаж, в триетажна жилищна сграда, изграден в североизточната част
на имота, със застроена площ на етажа 140 кв.м., състоящ се от: кухня, дневна, хол, две
спални, баня с перално помещение, тоалет с изолационно антре, два коридора, две тераси и
вход за таванския етаж, ведно с таван и 1/2 идеална част от стълбището откъм улица ******,
с принадлежащото към етажа южно избено помещение, находящо се в източната част на
избата с вход откъм улица ******, без площ по първичен документ, а по Удостоверение за
данъчна оценка с площ 12 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и учреденото право на преминаване през пералнята в западната част на избата с
вход от юг, както и гараж със застроена площ 48 кв.м. и стопанска постройка със застроена
площ 32 кв.м., състояща се от две помещения и тоалетна, находящи се в югоизточната част
на имота, в който е построена сградата, както и 10/12 ид. части от 130 квадратни метра
идеални части от поземления имот, в който са построени сградите, представляващ УПИ III -
1532, в квартал 98, целият с площ 614 кв.м., при граници на целия имот по скица: имот № II
- 1533, улица, имот IV – 2031, имот № XIII - 2030 и улица за сумата от 9900 лева, както и
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.05.2016 г., обективиран в
нотариален акт № 54, том I, рег. № 545, дело № 35 от 11.05.2016 г. на нотариус С.Ж., рег. №
663, на Нотариалната камара, с район на действие РС – *******, по силата на който М. Г.
ИВ. е продала на Г. Г. К. и СЛ. Д. ХР. при равни квоти 10/12 ид. части от следния недвижим
имот, а именно: търговски обект, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда в
град *******, ********, състоящ се от два магазина - за хранителни стоки и ел. материали,
коридор и санитарни помещения, без посочена площ по първичен документ, а по
Удостоверение за данъчна оценка с площ 78 кв.м., както и 10/12 ид. части от 78.50 кв.м.
идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, представляващ УПИ II -
1533, в квартал 98 по плана на града, целият с площ 230 кв.м., при граници на целия имот по
скица: УПИ № I-1534, улица, УПИ III-1532 и улица за сумата 5500 лева, по иска, предявен от
М. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, област *****, ****** против Г. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, област *****, ул. **** и СЛ. Д. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр. *******, област *****, ******.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, област *****, ул. **** и
СЛ. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, област *****, ****** да заплатят на М. Г.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, област *****, ****** сумата в общ размер на
2990.40 лева /две хиляди деветстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки/ - направени
разноски за производството по г.д. № 756/2018 г. на РС – *******, сумата в общ размер на
1071.96 лева /хиляда седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ за въззивното
производство по в.г.д. № 825/2020 г. по описа на ОС – *****, както и сумата от 10 лева
/десет лева/ за производството по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЯ на М. Г. ИВ., ЕГН ********** шестмесечен срок за отбелязване на
настоящото решение в имотния регистър, считано от влизането му в сила, като УКАЗВА,
че в противен случай вписването на исковата молба губи своето действие.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС - *****.
10
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
11