№ 18674
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110163328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Дженерали застраховане“ АД е предявило срещу „Застрахователна компания Лев Инс“
АД иск по чл.411 КЗ за сумата от 6371,59 лева - невъзстановена сума за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л. а. „Ф*“ с рег. № *
СХ, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0320239907023148, които щети са настъпили при ПТП от
07.11.2023г. в район на Стоково тържище в гр. Благоевград, по вина на водача на MПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от 18.07.2024г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 43920/2024 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на
водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите
към датата на събитието е ответникът. По отправена извънсъдебна претенция за
възстановяване на сумата по изплатеното застрахователно обезщетение заедно с
ликвидационни разноски не последвало плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска по основание и размер. Развива доводи за недопустимост на производството, доколкото
пред ответното дружество не била отправяна извънсъдебна претенция за процесното
вземане. Оспорва възникване на твърдяното ПТП на сочените в исковата молба дата и
място. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и да е налице причинно –следствена
връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Нямало доказателства за
твърдяното правоотношение по застраховка „каско на МПС“, защото не била представена
подписана застрахователна полица заедно с Общи условия и нямало доказателства за
плащане на застрахователната премия. Оспорва, че вината за настъпване на произшествието
е на водача на застрахования при ответника автомобил. Оспорва размера на изплатеното
застрахователно обезщетение като завишен с оглед действително причинените щети. В
1
условията на евентуалност счита, че размерът на вредите следва да бъде определен съгласно
чл.386, ал.2 КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима
към датата на събитието.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
Неоснователен е доводът за недопустимост на производството, защото видно от
представените с исковата молба доказателства извънсъдебна покана за плащане на вземане
по процесната щета е получена от ответника на 24.04.2024г. (писмени доказателства – л.26,
л.27 и л.28 от делото).
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са
предизвикани поради противоправно поведение на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът,
и действителният размер на причинените вреди към датата на събитието.
Съдът приема за установено, че на 07.11.2023г. л.а. „Ф*“ с рег. № * СХ е бил паркиран в
гр. Благоевград на паркинга на стоково тържище Пиринснаб. При извършване на маневра –
движение на заден ход, водачът на товарен автомобил „В*“ с рег. № * НК със задната част на
ремаркето е ударил предната габаритна част паркирания л.а. „Ф*“ с рег. № * СХ.
Горните изводи се основават на събраните по делото свидетелски показания чрез разпит
на свидетеля Н. Б.. Той посочва, че преди около година или две (към датата на разпита –
30.04.2025г.) е участвал в ПТП на паркинга на Стоково тържище в гр. Благоевград. Бил
ударен автомобилът му „Ф*“ с рег. № * СХ, докато бил паркиран. Свидетелят паркирал
автомобила си. След като отново се върнал до автомобила, потеглил, като при потеглянето
не бил забелязал, че върху автомобила му има щети, защото било тъмно. При пристигането
си в хотела, в който бил отседнал, свидетелят установил, че бронята на автомобила му
стърчи и че фарът е счупен, имало повреда и върху калника. На следващата сутрин заедно с
управителя на тържището, на което автомобилът бил паркиран, прегледали видеозаписите
от охранителните камери и видели един камион, който извършва маневра и се движи на
заден ход, като задната част на камиона се движела в посока паркирания на свидетеля
автомобил. На видеозаписа конкретно не се виждал удар. Заедно с охранителите на
тържището предприели действия по издирване на това кой е управлявал камиона. Оказало
се, че този камион е влезнал в двора на тържището по погрешка, защото неговият водач е
сгрешил адреса и при извършване на маневра е ударил паркирания автомобил на свидетеля.
Установило, че камионът е транспортирал сол и че доставката на сол била предназначена на
„КМФ“ в гр. Благоевград. Чрез лицата, които е следвало да получат доставката, било
установено и дружеството, което извършва транспортната услуга, с чиито представители
свидетелят се свързал по телефон. Свидетелят им обяснил ситуацията, като те не отрекли
настъпване на събитието. По телефон свидетелят разговарял с водача на камиона, който е
ударил паркирания му автомобил. Той му съобщил, че не е разбрал за удара, защото било
тъмно, но не отрекъл извършеното. Впоследствие по повод събитието бил попълнен
двустранен констативен протокол. Свидетелят не може да посочи с категоричност дали
двустранният констативен протокол е подписан от водача на камиона или от друг
представител на дружеството, защото не е видял кой е управлявал камиона към датата на
събитието. Лицето, което се явило за подписване на протокола се представило за водача,
който е управлявал камиона.
Съдът цени така дадените свидетелски показания като детайлни, последователни и
съответни на останалите събрани по делото доказателства.
Установеният посредством свидетелските показания механизъм на ПТП намира
подкрепа и в приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП (л.12),
съставен на основание чл.2, ал.1, т.3 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Поначало двустранният
2
констативен протокол не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните
изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при
предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП). Изводът за достоверност на
изложените в двустранния констативен протокол факти в случая се основава на останалите
събрани по делото доказателства.
Описаният механизъм на ПТП е възприет от вещото лице в приетото без възражение
заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда.
В случая установяването на причините за инцидента следва от съвкупна преценка на
доказателствата по делото, като свидетелят посочи обстоятелствата около инцидента в
тяхната последователност – паркиране на автомобила на посоченото място, след това
установяване на щетите по същия, преглед на видеозаписа от камерите от мястото, на което
е настъпило събитието и след установяване на контакт със служители на транспортната
фирма, която ползва камиона, заснет от камерата, е последвало признание от водача на
камиона за инцидента. Липсата на възпроизвеждане на конкретния удар на видеозаписа от
охранителните камери не води до извод за недоказаност на събитието, защото
възпроизвеждането на удара зависи от конкретните условия на видимост, вкл. и относно
това дали се касае за тъмната част от денонощието, както и от обсега на заснемане. Отделно
от това вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза посочва, че констатираните
върху л.а. „Ф*“ с рег. № * СХ от техническа гледна точка отговарят да са получени при
твърдения механизъм. Не може да се приеме възражението, че двустранният констативен
протокол не следва да бъде ценен, защото не е подписан от водача на камиона, а от
представител на дружеството - собственик. От свидетелските показания става ясно, че
протоколът е бил подписан от лице, което се е представило, че е управлявало камиона, но
разпитаният свидетел не може с категоричност да потвърди дали посоченото лице
действително е управлявало камиона към датата на ПТП, защото свидетелят не е присъствал
на място, когато автомобилът му е бил ударен. При така събраните доказателства не може да
се направи категоричен извод, че протоколът не е съставен от участниците в
произшествието, а оттам не може да се направи и извод, че двустранният констативен
протокол не следва да бъде ценен като достоверен източник на сведения относно отразените
в него обстоятелства. Отделно от това изводът за настъпване на ПТП при твърдения
механизъм следва от всички събрани по делото доказателства.
От така приетото от фактическа страна съдът приема за установено, че произшествието
е настъпило поради противоправно поведение на водача на „В*“ с рег. № * НК, който е
допуснал нарушение на нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Не се твърдят и не се
установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач е ответникът.
Като доказателство е приета застрахователна полица № 0320239907023148 (л.10),
сключена при ищеца, с обект л.а. „Ф*“ с рег. № * СХ и период на застрахователното
покритие, който включва датата на процесното събитие. Приетата като доказателство
застрахователна полица не носи подпис на страните по застрахователния договор. От това
следва, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на
застрахователния договор – чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право
ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е
могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е
встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице
3
възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“
предвид плащането на застрахователната премия (в случая цялата премия е платена при
сключване на договора, видно от отбелязаното върху полицата). Така с поведението си,
приемайки плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да
оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при
предявяване на процесната щета. При това в случая неспазването на предписаната от закона
форма за действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ
(приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1 ТЗ) не
води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на
застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението.
Видно от застрахователната полица, застрахователният договор е сключен при
застрахователно покритие клауза „пълно каско“, при което съдът приема за установено, че
процесното събитие е покрит по застраховката риск.
От събраните доказателства се установява, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение по заведената щета № ********* в размер на сумата от 6356,59 лева (платежно
нареждане от 01.02.2024г. – л.24 от делото).
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386,
ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2
КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата
на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза,
прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и
степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по
процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното
събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните
работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.
„Ф*“ с рег. № * СХ към датата на събитието, възлиза на сумата от 6356,59 лева по цени на
официалния сервиз (като към датата на ПТП автомобилът е бил със срок на експлоатация от
1 година, 6 месеца и 7 дни), а по средни пазарни цени стойността на щетите възлиза на
сумата от 3755,66 лева. В приетия като доказателство договор по имуществената
застраховка „каско“ страните са уговорили начин за определяне на застрахователното
обезщетение – отстраняване на щетите в официален сервиз.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение преди деликта (настъпилото
застрахователна събитие). Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен
срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила, в рамките на гаранционния срок ( в който действа и
4
гаранционното обслужване) този автомобил обективно има характеристиките на нов, както
и всички негови съставни части са нови и оригинални. В конкретния случай, щом
автомобилът е бил в гаранционен срок, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако
ремонтът се извърши в официален сервиз. При това съдът приема, че релевантна е оценката
на щетите при официален сервиз на автомобила - 6356,59 лева. Заедно с ликвидационни
разноски от 15 лева (чийто размер съдът определя съгласно чл.162 ГПК) размерът на
вземането възлиза на сумата от 6371,59 лева. Следва да се отбележи, че при определяне
размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3,
ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба №
24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за
платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.
Предвид горното искът следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (когато
искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъди съгласно представен списък по чл.80 ГПК сумата от 1504,02 лева за
настоящото производство и сумата от 870,05 лева – разноски за заповедното производство,
за извършването на които разноски са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, дължи на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на
основание чл.411 КЗ сумата от 6371,59 лева - невъзстановена сума за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л. а. „Ф*“ с рег. № *
СХ, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0320239907023148, които щети са настъпили при ПТП от
07.11.2023г. в район на Стоково тържище в гр. Благоевград, по вина на водача на МПС с рег.
№ * НК, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от 18.07.2024г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 43920/2024 г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да плати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1504,02 лева -
разноски за настоящото производство и сумата от 870,05 лева – разноски за заповедното
5
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG79 UNCR 7630 1003 GNRL IN, при „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6