РЕШЕНИЕ
гр. София, …10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети декември двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2422 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответницата Р.И.Й. срещу решение от 23.11.2020г., постановено по гр.
дело № 23889/2019г. на Софийски районен съд, 87 състав, в частта, с която са уважени предявените по
делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, като е
признато за установено в отношенията между жалбоподателката и ищеца „Т.С.” ЕАД,
че Р.И.Й. дължи плащане на сумата 1 170.
19 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.01.2016г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 22.01.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 36.
29 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово
разпределение" за периода от м. 12.2015г. до м.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда - 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3697/2019 г. на
СРС, 87 състав.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Въззивницата
сочи, че не е било доказано, че е потребител на топлинна енергия, респ., че е в
облигационни отношения с „Т.С.“ ЕАД. Развива доводи относно доказателствата,
годни да установят право на собственост върху недвижим имот, както и относно
качеството клиент в случаите на открита индивидуална партида на лице, което не
е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот. На следващо място се
оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, тъй като не било
установено нито основание за претендирането им, нито техния размер. Излага
доводи, че услугата „дялово разпределение“ се извършва от трето за спора лице и
не е установено по делото „Т.С.“ ЕАД да
е заплатила тези суми на дружеството, извършващо тази услуга. Поддържа, че претенцията
за дялово разпределение не е част от предмета на делото и решението в тази част
е недопустим акт. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД оспорва жалбата в депозирал писмен отговор.
Поддържа, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач „Н.“
АД не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е влязло в сила,
като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо. СРС е сезиран с искове за
установяване на дължимостта на вземания за главница за доставена топлинна
енергия и на главница за услуга дялово разпределение. СРС се е произнесъл по
твърдените от ищеца факти и по предмета, с който е бил сезиран и затова
решението му е допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С оглед доводите
във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 3697/2019 г. на СРС, 87 състав.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия. По делото е
отделено за безспорно обстоятелството, че стойността на доставената в процесния
имот топлинна енергия за процесния период е в претендирания с исковата молба
размер.
Установено е по делото, че
въззивницата Р.И.Й. е собственик на процесния имот, съгласно приетия несопорен договор
за доброволна делба от 02.07.91г. Доводите в жалбата относно допустимите
доказателствени средства, чрез които може да се установи правото на собственост,
са неоснователни. Представеният договор за доброволна делба е в изискуемата от
закона форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите от
02.07.91г. и удостоверява надлежно правото на собственост на ответницата върху
процесния топлоснабден имот.
Договорното правоотношение
между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила
от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия
на ищцовото дружество. По време на този период ответницата е била собственик на
имота. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно по делото и се установява от приетите като
писмени доказателства документи.
От изложеното следва
изводът, че ответницата, в качеството ѝ на собственик на имота, е
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл.
155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период.
Неоснователни са
твърденията, че потребител на услугата доставка на топлинна енергия има
единствено лицето, което е титуляр на съответната партида. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, собствениците/ползвателите дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е
фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Твърдения и доказателства за наличието на такъв договор
няма по делото. Ето защо ответницата е клиент на „Т.С.“ ЕАД, както правилно е
приел районния съд, и като такава дължи плащане на възнаграждение за
доставената в имота топлинна енергия.
По отношение на оплакването
в жалбата, касаещо дължимостта на такса за услугата дялово разпределение:
По арг. от чл.139, ал. 2
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.
139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139,
ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за
процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите
за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово
разпределение от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в
имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън
обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис,
определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът
е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово
разпределение от третото лице - помагач, поради което искът е доказан по
основание, а по размер – съгласно приетата и неоспорена справка за задълженията
на ответницат, както и по арг. от доклада по делото, с който размерите на
исковете са приети за безспорни. Предвид изложеното, е неотносим довода за
липса на доказателства за плащане на тази сума от „Т.С.“ ЕАД на дружеството,
извършващо услугата.
С оглед всичко изложено
жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
При този изхода от спора,
на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определя на 50 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3
от ГПК и предвид цената на предявените искове, настоящото решение е
окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение 23.11.2020г., постановено по гр. дело № 23889/2019г. на Софийски
районен съд, 87 състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Р.И.Й., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
ОСЪЖДА Р.И.Й.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 50 (петдесет)
лева - съдебни разноски във въззивното производство.
Решението в частта за отхвърляне
на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Н.“ АД – помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.