№ 9997
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110150322 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С Решение № 11446/20.10.2022г., постановено по настоящото гр.д. №
50322/2021г., влязло в законна сила на 24.11.2022г., е допусната съдебна делба между
Е. С. Т. и К. Й. К. на следните недвижим имот и лек автомобил:
1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.**, по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.“ бл.***, вх. *,
ет. *, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 62,64 кв.м., ведно с избено
помещение № ** с полезна площ 3,22 кв.м., както и 0,8283 % ид.ч. от общите части на
сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж *****.***.****.*.** и
*****.***.****.*.**, под обекта *****.***.****.*.**, над обекта *****.***.****.*.**.
2/ лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** /предишен рег. № ** **** **/,
рама № *****************, двигател № без номер, регистриран на името на К. Й. К.
на 29.12.2006г., ПРИ КВОТИ:
½ за Е. С. Т., ЕГН **********.
½ за К. Й. К., ЕГН **********.
С Определение № 381/05.01.2023г., съдът е приел за разглеждане заявените от Е.
Т. възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК с искане
процесният апартамент да бъде поставен неин дял, а дела на К. К. да бъде уравнен с
пари или друг имот.
С протоколно определение от 10.03.2023г, съдът е приел за разглеждане
заявените от Е. Т. претенции по сметки, а именно:
1/ Иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 2476.00лв.
– обезщетение за лишаване от правото на ползване на допуснатия до делба лек
автомобил за периода 08.11.2018г. – 10.03.2023г.
2/ иск за заплащане на сумата от 173.78лв. – разходи, представляващи разноски
сторени при проведени разговори за продажба на апартамента и снабдяване с
1
необходимите документи.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
По извършването на делбата и формулираните възлагателни претенции по
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
процесният имот е реално неподеляем.
По гореизложената аргументация съдът намира, че делбата на допуснатите до
съдебна делба неподеляем недвижим имот и лек автомобил следва да бъде извършена
на основание чл. 348 от ГПК чрез изнасянето на същите на публична Настоящият
съдебен състав намира, че делбата в случая не може да се извърши по реда на чл. 353
от ГПК, тъй като за правилното прилагане на чл. 353 от ГПК необходимо условие е
подлежащите на разпределяне имоти или други съсобствени вещи да са еднотипни и
броят на същите да съответства на съделителите в делбеното производство, така както
е и в случаите, изискващи съставянето на разделителен протокол по чл. 347 от ГПК.
Начинът на извършване на делбата по чл. 353 ГПК е субсидиарен за извършване на
делбата спрямо съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото допуснатите до делба недвижим
имот и лек автомобил не са еднотипни, делбата не може да се извърши по реда на чл.
353 ГПК, както и че единственият приложим способ за ликвидиране на
съсобствеността е изнасянето им на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при
осъществяване на който всеки съделител следва да получи паричната равностойност на
своя дял от съсобствеността. В случая не намира приложение Тълкувателно решение
2/2021г., в което е застъпено становището, че „ за да се извърши делбата по реда на чл.
353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и
предназначение (еднородни)“, доколкото предмет на делбата в настоящото
производство са един недвижим имот и една движима вещ, а не два недвижими имота,
при която хипотеза процесното тълкувателно решение би намерило приложение. Този
извод намира опора в мотивите на цитираното тълкувателно решение. В последния
абзац от мотивите е прието, че „за да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е
необходимо имотите да са еднородни. Когато обаче до делба са допуснати еднакви
по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на
съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл.
353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните
имоти“.
По аргумент от гореизложеното съдът намира, че съсобствеността между
страните, следва да бъде ликвидирана, чрез изнасяне на публична продан на
допуснатите до делба недвижим имот и лек автомобил.
С оглед заключението на вещото лице и по аргумент от процесуалноправната
разпоредба на чл. 348 ГПК, съдът следва да разгледа формулираните от Е. Т.
възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
По възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 349, ал. 1 ГПК „ако
2
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане
може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари.“
За основателността на така формулираната възлагателна претенция в тежест на
Е. Т. е да установи по делото, че процесният апартамент е недопеляемо жилище, което
е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, че в качеството й на
бивш съпруг и е предоставено упражняването на родителски права по отношение на
ненавършили пълнолетие към датата на приключване на устните състезания, родени от
брака деца, както и че няма собствено жилище.
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, че процесният апартамент представлява жилище, което е неподеляемо. Не
е спорно и обстоятелството, че процесният апартамент е бил СИО, прекратена с
прекратяване на брака между страните.
В случая обаче не е налице кумулативно изискуемата се предпоставка на Е. Т.
да е предоставено упражняването на родителски права по отношение на ненавършили
пълнолетие към датата на приключване на устните състезания, родени от брака деца. В
т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
е прието, че непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и
материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК/349, ал. 1 ГПК
следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата
инстанция.
Не е спорно, а и от приложения на л. 10 по делото препис на Решение № III-117-
268/07.07.2018г. се установява, че към датата на прекратяване на брака страните не са
имали ненавършили пълнолетие деца, респективно на ищцата не е предоставено
упражняването на родителски права по отношение на ненавършили пълнолетие деца
към датата на приключване на устните състезания пред първа инстанция.
По гореизложената аргументация следва извода за неоснователност на заявената
възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК, доколкото от страна на
ищеца не се доказа по делото една от кумулативно изискуемите се предпоставки.
По възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
За основателността на така формулираната възлагателна претенция в тежест на
Е. Т. е да установи по делото, че процесният недвижим имот служи за задоволяване на
жилищни нужди, че е реално неподеляем, че съсобствеността е възникнала от
наследствено правоприемство, че е живяла в жилището към момента на откриване на
наследството и не притежава друго жилище.
Настоящият съдебен състав намира, че и настоящата възлагателна претенция е
неоснователна, доколкото не е налице един от кумулативно изискуемите се елементи
на същата, а именно, съсобствеността между страните да е възникнала от наследствено
3
правоприемство, доколкото се установи и не е спорно по делото, че процесния
апартамент е бил СИО, прекратена с прекратяване на брака между страните.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявена Е.
Т. срещу ответника К. К..
С протоколно определение от 10.03.2023г, съдът е приел за разглеждане
заявената от Е. Т. претенция по сметки за заплащане на сумата от 2476.00лв. –
обезщетение за лишаване от правото на ползване на допуснатия до делба лек
автомобил за периода 08.11.2018г. – 10.03.2023г., която претенция намира своето
правно отражение в материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗС.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и 3/ писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение №
163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК -
ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №
80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие
на съсобственост върху процесния лек автомобил.
Не е спорно по делото, а и се установи, че допуснатият до делба лек автомобил
„Т. К.“, с рег. № ** **** ** се ползва от ответника К. К..
Съгласно константната практика на ВКС задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика / Тълкувателно решение
№ 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Решение № 99 от
13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 83 от 31.07.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3896/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 5897/2007 г., II г. о., ГК и др./. В процесния случай от страна на Е. Т. не се
установи по делото същата да е отправила до ответника писмена покана по смисъла на
чл. 31, ал. 1 ЗС. Този извод намира опора и в показанията на ангажирания от ищеца
свидетел Т. Т. – дъщеря на Е. Т. и доведена дъщеря на ответника К. К.. По време на
разпита си свидетелката посочи, че майка й няколко пъти е отправяла искане до
ответника да и предостави ползването на автомобила, но поканите са отправяни в
проведени телефонни разговори. По време на разпита свидетелят заяви изрично, че
писмена покана не е отправяна от майка й до ответника.
Доколкото в материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС законодателят е
регламентиран изрично формата, в която трябва да бъде обективирана поканата, а
именно писмена такава, претенцията по сметки следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, доколкото от страна на ищеца не се доказа наличието на един от
кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав, а именно отправена
писмена покана до К. К. за предоставяне ползването на процесния автомобил.
4
По претенциията по сметки предявена от Е. Т. срещу ответника К. К. за
заплащане на сумата от 173.78лв. – разноски, сторени при проведени преговори за
продажба на допуснатия до делба апартамент.
В приложената на л. 109 по делото молба е посочено от ищеца, че сумата от
173.78лв. е формирана по следния начин: 15.00лв. – ½ от дължима се такса за
удостоверение за тежести, 17.00лв. – такса за данъчна оценка, 10.00лв. –
удостоверение за режим на имуществени отношения на К. К., 37.09лв. – данък за
недвижим имот и такса смет за частта на К. К. за м.09. и м.11.2020г., 36.33лв. - данък за
недвижим имот и такса смет за частта на К. К. за м.05 и м. 06.2021г., 48.86лв. – ½ от
стойността на платена ел. енергия за периода м.01.-м.04.2020г. и 9.50лв. – 1/2 от
платена такса за възстановяване на ел. енергия.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗС - всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници. Съгласно чл. 21 СК, чл. 27,
ал. 1 СК, чл. 44, т. 1 СК и чл. 28 СК страните са съсобственици на процесния
апартамент при квоти по ½ идеална част.
В случая съдът намира, че за част от претендираните разходи заявената
претенция се явява основателна, за друга част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От приложените на л. 114 - л. 117 копия на приходни квитанции се установява,
че Е. Т. е заплатила данък за недвижим имот и такса смет за процесния апартамент,
както за своята част, така и за частта, касаеща ответника К. К. в размер на 73.42лв., от
които 37.09лв. – за м.09. и м.11.2020г. и 36.33лв. за м.05 и м. 06.2021г. Не е проведено
насрещно доказване на обстоятелството, че припадащата се част от данък сгради и
ТБО е била заплатена от ответника К. К., респективно за тази част претенцията с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС се явява основателна за сумата от 73.42лв.
От представените разписки се установява, че за посочения в молбата период
м.01.2020г. – м.04.2020г., е заплатена ел. енергия на стойност 16.30лв., видно от
приложените на л. 112 и л. 113 копия на разписки, респективно претенцията се явява
основателна за ½ от тази сума или за 8.15лв. Доколкото видно от приложената на л.
112 разписка сумата от 53.74лв. представлява задължение за доставена ел. енергия, но
за период извън исковия м. 01.2020г. – м.04.2020г., индивидуализиран в молбата на л.
109 по делото, за тази част претенцията се явява неоснователна.
Ответникът следва да заплати на ищцата и половината от платената от Е. Т.
такса за възстановяване на ел. захранването /разписка л. 113 по делото/ в размер на
19.00лв. или К. К. дължи на Е. Т. 9.50лв.
Настоящият съдебен състав намира, че за останалата част от претендираните
разходи, а именно 15.00лв. – ½ от дължима се такса за удостоверение за тежести,
17.00лв. – такса за данъчна оценка, 10.00лв. – удостоверение за режим на имуществени
отношения на К. К., претенцията по сметки следва да бъде оставена без уважение,
доколкото не се установи по делото, че индивидуализираните разходи са извършени
във връзка с преговори за продажба на процесния апартамент. По време на разпита на
допуснатия свидетел Т. Т. – дъщеря на Е. Т., същата посочи, че са извършени разходи
във връзка с продажбата на процесния апартамент, но не индивидуализира какви точно
разходи. На следващо място от приложените по делото копия на удостоверение за
тежести /л.111/, удостоверение за режим на имуществени отношения /л.111/ и копие на
приходна квитанция /л. 116/ не може да се направи категоричен извод, че разходите
15.00лв. – ½ от дължима те такса за удостоверение за тежести, 17.00лв. – такса за
данъчна оценка, 10.00лв. – удостоверение за режим на имуществени отношения на К.
К., са извършени във връзка с предприети действия за продажба на процесното
жилище, респективно за тези суми претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Отделно от изложеното съдът намира, че претендираните разходи не
5
представляват такива по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му.
Видно от заключенията на вещите лица:
Стойността на дела на Е. Т. е 101 017.00лв. / от които 98807.00лв. ½ от
стойността на апартамента и 2210.00лв. – ½ от стойността на лекия автомобил /,
респективно същата следва да заплати по сметката на СРС, държавна такса в размер на
4040.68лв.
С оглед неоснователността на претенцията по сметки с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС и частичната неоснователност на претенцията по сметки с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, ищецът следва да заплати по сметката на СРС, държавна такса в общ
размер на 120.52лв.
Стойността на дела на К. К. е 101 017.00лв. / от които 98807.00лв. ½ от
стойността на апартамента и 2210.00лв. – ½ от стойността на лекия автомобил /,
респективно същият следва да заплати по сметката на СРС, държавна такса в размер на
4040.68лв.
С оглед частичната основателност на претенцията по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът следва да заплати по сметката на СРС, държавна
такса в размер на 28.55лв.
В обобщение следва, че Е. Т. следва да заплати по сметката на СРС такси в общ
размер на 4161.20лв.
В обобщение следва извода, че К. К. следва да заплати по сметката на СРС
такси в общ размер на 4069.23лв.
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г. /, относно разпределянето на разноските в
делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат
от страните съобразно стойността на дяловете им /чл. 293a, изр. 1 ГПК – отм. /, т. е.
разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се
разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени
по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените
искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. Съгласно чл. 355
ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно
стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на
делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл. 78
ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по
повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били
приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при
посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение.
Когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по
възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по
искания по сметките и т. н./, разноските следва да се възлагат съобразно с общите
правила на чл. 64 и 65 ГПК (отм.) / в този смисъл Определение № 47 от 10.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 235/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3096/2021 г., II г. о., ГК и др. /.
С оглед изложеното съдът намира, че при разпределяне на разноските за
6
адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено и оспорването на ответника, по
формулираните възлагателни претенции от ищеца по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500.00лв. – договор за правна защита и съдействие л. 137 по делото.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1450.00лв. – договор за правна защита и съдействие л. 45 по делото.
Доколкото в договорите не е посочено каква част от възнагражденията е платена
за процесуално представителство по иска за делба, каква част по претенциите по
сметки и каква част по възлагателните претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
намира, че по 1/6 от адвокатското възнаграждение е относимо към първа фаза на
делбата, по 1/6 към втора фаза на делбата, по 1/6 към всяка една от възлагателните
претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, по 1/6 по всяка една от заявените претенции
по сметки с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00лв.
– договор за правна защита и съдействие – л. 137 по делото.
С оглед частичната основателност на заявената претенция по сметки с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а именно предявена е претенция по сметки за сумата от
173.87лв., уважената част е в размер на 99.22лв., респективно отхвърлената част е в
размер на 74.65лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за адвокат в размер на 142.66лв. – дължими се разноски върху 1/6 от
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Останалата част от сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка с оглед способа за ликвидиране на съсобствеността, неоснователността за
заявената претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС и частичната
неоснователност на заявената претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450.00
– договор л. 45 по делото.
С оглед неоснователността на възлагателните претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2
ГПК, претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС и частичната неоснователност на
претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 828.76лв. / от
които 241.66лв. – с оглед неоснователността на възлагателната претенция по чл.
349, ал. 1 ГПК, 241.66лв. – с оглед неоснователността на възлагателната претеция
по чл. 349, ал. 2 ГПК, 241.66лв. – с оглед неоснователността на претенцията по
сметки с правно основание чл. 341, ал. 2 ЗС и 103.76лв. с оглед частичната
основателност на претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС./
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до
съдебна делба недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****.***.****.*.**, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № **, находящ се в
гр. С., ж.к. „Х. Д.“ БЛ. ***, вх.*, ет.*, състоящ се от две стаи и кухня със застроена
площ 62,64 кв.м., ведно с избено помещение № ** с полезна площ 3,22 кв.м., както и
0,8283 % ид.ч. от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж
върху терена, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж
*****.***.****.*.** и *****.***.****.*.**, под обекта *****.***.****.*.**, над обекта
*****.***.****.*.**, като получената продажна цена да се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им, а именно:
7
½ идеална част за Е. С. Т., ЕГН **********.
½ идеална част за К. Й. К., ЕГН **********.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия
до делба лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** /предишен рег. № ** **** **/,
рама № *****************, двигател № без номер, регистриран на името на К. Й. К.
на 29.12.2006г., като продажната цена да се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им, а именно:
½ идеална част за Е. С. Т., ЕГН **********.
½ идеална част за К. Й. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, да заплати на Е. С. Т., ЕГН **********,
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 99.22лв., от които 73.42лв. – местен данък и
такса битови отпадъци за м.09.2020г., м. 11.2020г., м. 05.2021г. и м. 06.2021г.,
16.30лв. – заплатена от ищцата дължима се от ответника ел. енергия, за периода
м.01.2020г. – м.04.2020г. и 9.50лв. – ½ от платена от ищцата такса за
възстановяване на ел. захранването на допуснатия до делба апартамент, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта, за сумата от 74.56лв. / разликата над
уважената част до максимално предявения размер /, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е. С. Т., ЕГН **********,
възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, предявената от Е. С. Т., ЕГН **********,
срещу К. Й. К., ЕГН **********, претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за
заплащане на сумата от 2476.00лв. – обезщетение за лишаване от правото на
ползване на допуснатия до делба лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ** **** ** за периода
08.11.2018г. – 10.03.2023г.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Е. С. Т., ЕГН **********, сумата от 142.66лв. – разноски.
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на К. Й. К., ЕГН **********, сумата от 828.76лв. – разноски.
ОСЪЖДА Е. С. Т. , ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавни такси в размер на 4161.20лв.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавни такси в размер на 4069.23лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8