Решение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е   № 92

 

гр.Кюстендил, 15.07.2019г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на трети юли

през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                  Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                            КАЛИН В.- мл. съдия 

 

при секретаря Мая Стойнева

с участието на прокурора Ангел Байрактарски

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 171

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

                     С присъда №16 от 26.02.2019 г. на Дупнишкия районен съд по НОХД № 1113/2018 г. на същия съд подсъдимият М.И.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по  чл.183, ал.4 НК- че след като е осъден с влязло в сила решение по гр. дело № 1745/2011г. по описа на ДнРС да заплаща месечна издръжка на свои низходящи- малолетните си деца М. М. И. , в размер на ** лева и на  В. М. И. в размер на ** лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за период от 14 месеца или 14 месечни вноски за месеците от май до декември 2017 г. включително и от м.януари 2018 г. до м. юни 2018 г. включително в общ размер на 1 890 лева и деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязло в сила на 17.05.2017 г. споразумение по  НОХД № 432/16 г. на ДнРС за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4 вр.ал.1 НК. ДнРС на осн. чл.54 НК му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3 години при периодичност два пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3 месеца и 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото“- 200 часа годишно за срок от 2 поредни години, както и е наложено наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в местна електронна медия.                                                                       

                 Присъдата се обжалва от служебния защитник на подс. К.- адв.З.В. в частта относно наложеното наказание. Изтъкнати са доводи за несправедливост на наложените пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, като се сочи, че тяхната продължителност води до невъзможност за упражняване на труд от страна на жалбоподателя. Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера на посочените пробационни мерки по  реда на  чл.337, ал.1, т.1 НПК.

                  Представителят на Окръжна прокуратура-Кюстендил оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

                  Защитникът на подс. К.- адв.З.В. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

                  Подсъдимият М.И.К. поддържа жалбата си и иска същата да бъде уважена.

                   Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 ПК и като съобрази релевираните оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и служебно събраните от втората инстанция писмени доказателства относно правното положение на жалбоподателя, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

                   Фактическата обстановка е  изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. От събрания от ДнРС  и от КОС доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

                    С влязло в сила решение на 11.04.2013 г. по гр. дело № 1745/2011г. по описа на ДнРС  е изменена месечната издръжка, която въззивникът К. е следвал да плаща за свои низходящи, като е увеличена за малолетното дете М. М. И. , в размер на ** лева и на  . М. И. в размер на ** лева. Общият размер на издръжката за двете деца възлиза на *** лева месечно. Било образувано изпълнително дело по описа на ДСИ Дупница. Последната постъпила вноска по него е на 31.05.2011г . в размер на 100 лева- срвн. у-ние № 3574/25.04.2018г. на ДСИ Дупница.

            С влязла в сила на 17.05.2017 г. споразумение по НОХД № 432/16 г. описа на ДнРС,  К. бил осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация" със пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1  и т.2 НК в размер на 2 години и обществено порицание.

                   Обвинението по настоящето дело е затова, че К. и след влизане в сила на посочената присъда не е изпълнил задължението си за издръжка за месеците  от май 2017 г. до м.юни 2018 г. включително. Впрочем по тези факти не е налице спор, а единствено по отношение на наложения размер на пробационните мерки.

          Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на св. Д., справки от съдебен изпълнител при ДнРС, справки за съдимост и препис- извлечения от бюлетини за съдимост, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи се в делото. От изисканите от КнОС препис- извлечения от бюлетините за съдимост се установява, че подс. К. е осъждан многократно все за престъпления по  чл.183 от НК. Последната му присъда в сила от 21.02.2019 г. за престъпление по чл.183, ал.4 НК, като му е наложено накаазние ЛС в размер на 3 месеца ефективно и по реда на  чл.68, ал.1 НК му е приведено в изпълнение наказание ЛС в размер на 8 месеца по НОХД № 182/15 г. на ДнРС.

         На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че подс. К. от обективна и субективна страна съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски  в размер на *** лева, като деянието е извършено повторно- след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 432/16 г. описа на ДнРС.

                   Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното право, в случая- от наличието на осъдително решение на ДнРС. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски, тъй като целта на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея. В този аспект доводите във въззивната жалба за необходимостта на намаление на продължителността на наложените пробационни мерки е несъсотятелна. Не се споделя мотива в нея за за наличие на обективна невъзможност за изплащане на ежемесечна издръжка. В тази насока не са ангажирани каквито и да доказателства,  от друга страна- няма данни подсъдимият да е в тежко здравословно състояние или да не може да упражнява обществено полезен труд. Този обстоятелства, съчетани с трудоспособната му възраст навеждат на извода за несъстоятелност на този му довод.

          Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, свързани с продължителността на определените пробационни мерки по  чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК. Обосновано като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени дългият период от време на неплащане на издръжка и размерът на дължимата такава, както и предходните осъждания, поради което законосъобразно ДнРС е наложил наказание „пробация“ с посочената продължителност на първите две пробационни мерки  за срок от 3 години. Следва изрично да се подчерае, че в случая става въпрос за проявена от подсъдимия престъпна упоритост, свидетелство за което са многобройните му осъждания все за престъпления по  чл.183 от НК, както и наличието на търпящи се в момента ефективни наказания.  В случая е налице и  нежелание за  плащане на издръжката, с което се застрашава нормалното развитие на малолетните деца. Евентуалното намаляване на размера на наказанието би било проява на необоснована снизходителност, която не би повлияла върху поправянето на подсъдимия. Наказанието следва да допринесе за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т. е. да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК и по този начин то да подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Определянето на посочения размер на пробационните мерки е еднакво необходимо както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и би въздействало върху обществото, което следва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно.

                 По тези съображения въззивната жалба е неоснователна, а постановената присъда в частта на наложеното наказание е справедлива, правилна и обоснована и следвал да бъде  потвърдена.

         Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338  НПК, окръжният съд                

 

                                

                                    Р       Е        Ш        И   :

 

    

               ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 26.02.2019 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 922/ 2016г. по описа на същия съд.

                 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

             

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                 

 

                   ЧЛЕНОВЕ : 1.                                2.