Р Е Ш Е Н И Е №261121
03.11.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на 30.09.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11661 по описа
за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 405, ал.1 КЗ.
В исковата молба се
твърди, че между ищеца Р.В.Р. и ответника Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ е сключен договор за имуществена застраховка ***и ***с клауза ***/пълно
каско/ със срок на действие от 1 година, считано от ***
Твърди се, че на ***край *** ищецът Р.В.Р. претърпява
пътен инцидент със застрахованата вещ: загубил контрол над автомобила, излязъл
извън пътя и се ударил странично в дърво.
На ***подал уведомление –декларация
за щетата в Застрахователно акционерно дружество „Армеец“. След направен оглед от застрахователното
дружество и водена кореспонденция между страните, застрахователят отказал на
ищеца да изплати застрахователно обезщетение.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ да заплати на Р.В.Р., сумата от
20 741 лева, представляваща остатъка над присъдената сума от 1 500
лева – застраховетлно обезщетение за пълна щета по застрахователен договр
„КАСКО“, сключен с полица ***относно лек автомобил марка ***, модел ***, с рег.
***, ведно със законна лихва от датата на увреждането ***В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор, с вх. № 62506/01.10.019г. от ответника Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“.
В отговора на исковата молба ответника твърди, че
предявения иск е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди, както и че в хода на производството по частичния иск е установен
значително по-нисък размер на щетата.
С допълнение към отговора на исковата молба, с вх. №
67404/21.10.2019г. ответника заявява,че с отговора на исковата молба не е
направено възражение за прихващане на сумата от 1500 лева.Твърди се, че
единствено е заявено, че същата сума следва да бъде взета под внимание и
приспадната от дължимото обезщетение, доколкото е платена по повод на същото
застрахователно събитие.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С решение № 633/15.05.2019г. постановено по гр.д. №
2457/2018г. по описа на ПОС е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
1 500 лева – претендирана частично от общо 30 000 лева, която
представлява застрахователно обезщетение по сключен помежду им договор за
имуществена застраховка, обективиран в комбинирана застрахователна полица № ***за
застраховка ***и „Злополука“ на лек автомобил марка *** модел *** с рег. ***
дължимо поради увреждането на последния до степен, която го прави негоден за
ползване вследствие на ПТП настъпило на ***на път ***, км ** плюс ** в участъка
между гр.*** и с. ***
Разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г.,
ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото.
Следователно, относно
факта за възникналото ПТП, дата, мястото, размерът на имуществените вреди и
наличието на застрахователно правоотношение, което покрива риска на ПТП има
влязло в сила решение между страните.
Съгласно
задължителните указания на ОСГТК на ВКС дадени с тълкувателено решение №
3/22.04.2019г. решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъка/ от вземането – какъвто
е настоящия случай
се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено
по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират,
защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
В настоящия случай се възразява, че от претендираното
обезщетение следва да се приспадне установената в хода на предходното
производство стойност на запазените части на автомобила в размер на 5 500
лева. Това възражение е основателно арг. от чл. 76, т.1 от ОУ за застраховка на
МПС и не е преклудирано от СПН, респ. явява се допустимо, тъй като не е
релевирано при разглеждането на частичния иск, от една страна, а от друга
страна частичния иск касае сумата от 1500 лева, а в случая претенцията е за
разликата до 22 241 лева поради което и обективно и въпросът за стойността
на запазените части на автмобила не е разгледа.
Следователно, сумата която подлежи на присъждане е
15 241 лева като до пълния
претендиран размер от 20 741 лева претенцията следва да се отхвърли като
неоснователни.
По отношение искането за присъждане на лихва – същото
следва да се уважи считано от 03.08.2018г. – датата на прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС.
На основание чл. 78 ГПК в полза на страните следва да
се присъдят разноски по съразмерност – на ищеца сума в размер на 2079 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на ответника – сума в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение или след прихващане разноски за ищеца в
размер на сумата от 1979,29 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 с представляващ Миролюб
Панчев Иванов и Вася Кокинова-Моллова ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.В.Р. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 15 241 лева, която представлява остатъка над
присъдената с решение № 633/15.05.2019г. постановено по гр.д. № 2457/2018г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив сума от 1 500 лева за застрахователно
обезщетение по сключен помежду им договор за имуществена застраховка,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № ***за застраховка ***и
„Злополука“ на лек автомобил марка *** модел *** с рег. *** дължимо поради
увреждането на последния до степен, която го прави негоден за ползване
вследствие на ПТП настъпило на ***на път ***, км *** плюс ***в участъка между
гр.*** и с. ** КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 15 241 лева до
пълния претендиран размер от 20 741 лева като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 с представляващ М.П.И. и
В.К.-М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.В.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
1979,29 лева разноски по делото за настоящата инстанция след прихващане със
сумата от 100 лева вземане на ответника за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.