РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500044 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Прокуратурата на Р България против решение № 1340 от
12.12.2022 г. по гр.д. № 2822/2022 г. на РС – Перник, с което Прокуратурата на Р България е
осъдена да заплати на А. В. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /стрес, тревоги,
притеснения, чувство на унижение, уронване на доброто й име/, причинени от
неоснователно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 586/2021г. по описа на
Второ РПУ Плевен, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й
изплащане, както и сумата от 600,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по ДП № 586/2021г. по описа на Второ РПУ Плевен, пр. пр. № 6387/2021г.
по описа на Районна прокуратура-Плевен, причинени от неоснователно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, по ДП № 586/2021г. по описа на Второ
РПУ Плевен, пр. пр. № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ведно със
1
законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство/, до окончателното й
изплащане.
По изложени в жалбата подробни доводи и съображения се моли обжалваното
решене да бъде отменено от въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло исковете. Възразява се, че
ищцата не е ангажирала никакви гласни доказателства, от които да се установява, че същата
действително е претърпяла вреди както и техния обем и интензитет. Възразява се, че съдът е
определил обезщетение в завишен размер в противоречие с установената съдебна практика.
Относно уваженият иск за заплащане на имуществени вреди, жалбоподателят възразява, че
същите са недоказани поради което неправило съдът е уважил искането. В заключение се
иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове, а в условията
на алтернативност – намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по подробни доводи оспорва въззивната
жалба и изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението,
както и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените по делото факти и видно от
материалите по приложеното ДП № 6387/2021г. по описа на Районна прокуратура-Плевен,
същото първоначално е било образувано като бързо производство №6387/2021г. по описа на
Районна прокуратура-Плевен /ЗМ-586/2021г. по описа на Второ РПУ Плевен/ срещу ищцата
А. В. С., за престъпление по чл.343б, ал.1, НК, за това, че на *** е управлявала в ***
собствения си л.а. „Опел Мерива“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 4,13
промила. След проведено медицинско изследване в болнично заведение за вземане на
кръвна проба, ищцата е била задържана във РУ – гр. Плевен за срок до 24 часа – протокол
на л. 14 от досъдебното производство, като са иззети свидетелството за управление на МПС,
талона и регистрационните табели на автомобила. С постановлението за привличане на
обвиняем спрямо А. В. С. на 23.11.2021г. не е взета мярка за неотклонение. С
Постановление от 03.02.2022г. РП-Плевен прекратила наказателното производство, връчено
на пълномощника на ищцата на 08.02.2022 г., като същото е влязло в сила на 16.02.2022г.
Наличието на повдигнато обвинение спрямо А. В. С., по което спрямо А. В. С.
наказателното производство е прекратено, обоснова предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4
ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т. е. на обезвреда
2
подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и закономерно следствие от
незаконосъобразната наказателна репресия.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият въззивен
състав съобразява, че страхът от наказателна отговорност и дискомфорта от упражнената
принуда са емоционални страдания, които са освен фактическа последица, но така също и
правна последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх, а на принудата да
подчини. Правните последици са включени в диспозицията на правната норма и не се
доказват, за тях се прави извод от приложението на закона. Ето защо, когато се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение,
ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, като притеснения,
страх от бъдещия изход на делото, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг. За
всички останали болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, е
необходимо да има твърдения и доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да
докаже основанието на иска и съдът може да ги уважи само при успешно проведено от
ищеца главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В тежест на пострадалия е
да докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното
обвинение, с което искът е доказан по основание, като в тежест на пострадалия е да докаже
всяко свое негативно изживяване над обичайните за такъв случай (в гореизложения смисъл
е и Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК и др.).
В съответствие с принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, настоящият
въззивен състав преценява всички обстоятелства, имащи отношение към размера на
обезщетението. Установяват се претърпени от ищцата типични за подложен на незаконно
наказателно преследване човек морални страдания, тъй като на същия са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото,
неудобството, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно
производство и са продължили през цялото време на воденото незаконно наказателно
преследване. Характерът на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че наказателното преследване
е продължило в кратък срок - в рамките на три месеца; липса на взетата мярка за
неотклонение, но в случая е имало ограничаване на правото на свободно движение чрез
задържането от органите на МВР за 24 часа; характерът и интензитета на изживените от
ищцата отрицателни емоции. Същевременно съдът съобразява, че не е установено
вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното
състояние или съществено влошаване на психическото състояние на ищцата, липсата на
доказателства за медийно отразяване и широка медийна разгласа на случая, нито е било
публично разгласено чрез медиите или по подобен друг начин, както и липсата на
3
доказателства за опетняване на доброто име в обществото и накърняването на
достойнството и честта. Освен посочените морални страдания на ищцата, настоящият
въззивен състав съобразява и конкретните обществено-икономически условия в страната
към 2021г., както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. Като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма
степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди.
Отчитайки всички тези фактори съставът на ПОС намира, че сумата 2 000 лева би
обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени
вреди. Следователно размерът и обхватът на присъденото от РС обезщетение за
неимуществени вреди от 2 000 лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по
ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен са неоснователни.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ /ТР № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г.,
ОСГК/. Извършването на разноски за адвокатско възнаграждение от ищеца в наказателното
производство е доказано от представения Договор за правна защита и съдействие, ведно с
Пълномощно с № *** /л. 13 от досъдебното производство/ в общ размер 600 лв. Според
действащата към този момент редакция на чл. 12 от Наредба № 1/9.07.2001 г. да
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13,
ал. 1 от същата наредба. В случая престъплението, за което ищцата е привлечена като
обвиняем е такова по чл. 343б, ал. 1 от НК и е наказуемо с лишаване от свобода от една до
три години. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по такива дела е уреден в
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2001 г. /в редакцията към 25.11.2021
г./. и е в размер на 600 лева, поради което заплатеното от ищцата възнаграждение от 600
лева не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Предвид
на това не са налице предпоставките за редуциране на заплатеното от ищцата в
наказателното производство адвокатско възнаграждение. В тези рамки от 600 лв. е
основателен и доказан искът за обезщетение за имуществени вреди и следва да бъде уважен.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство, поради което и това
е началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва и началния
момент на погасителната давност на иска за обезщетение. На основание чл.86 ЗЗД върху
4
присъдените размери на обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди се дължи
и законната лихва, считано от 16.02.2022г.- датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
С решението в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно установени и разпределени между страните при спазване на правилата
по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 900 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 900 лв. е платено в брой изцяло, и
списък по чл. 80 ГПК), като до приключване на устните състезания пред въззивния съд
жалбоподателят не е направил изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Или
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата от 900 лв., които с оглед
неоснователността на жалбата се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1340 от 12.12.2022 г. по гр.д. № 2822/2022 г. по описа
на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2 да
заплати на А. В. С., с ЕГН:********** и с адрес: ***, сумата от 900 лева – разноски по
въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5