№ 2038
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211110210961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Т., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0001418 от 07.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че жалбоподателят е управлявал
автомобила на своята майка и не е извършвал таксиметров превоз на пътници, поради
което и не е носел в себе си удостоверение за психологическа годност.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 10.02.2021 г., около 22:15 ч., в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
100, пред входа на Централна автогара, жалбоподателят управлявал лек автомобил,
марка и модел „Нисан Примера“, рег. № М-1843-VZ, собственост на Захаринка
Методиева Петров, в който се намирали два броя пътници.
При извършена проверка на водача от служители на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ водачът не представил удостоверение за психологическа годност.
Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 10.02.2021 г. от АНТ. ЮР. СТ. - „инспектор“ в
1
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта. Актът бил
връчен срещу подпис на жалбоподателя на 10.02.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 42-0001418 от 07.06.2021 г. от Директора на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта. Препис от същото бил
връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
АНТ. ЮР. СТ..
Свидетелят Георгиев поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като сочи, че след съставяне на АУАН жалбоподателят се е сетил, че има
удостоверение за психологическа годност.
От приетото като писмено доказателство удостоверение за психологическа
годност се установява, че жалбоподателят притежава такова удостоверение със срок на
валидност 10.04.2022 г.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответвстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля АНТ. ЮР. СТ. и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка в
регистър на психологическите изследвания, удостоверение за психологическа годност,
заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г., заповед № 589/31.01.2020 г. и длъжностна
характеристика.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен в
деня на проверката, а именно на 10.02.2021 г. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено
и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от АНТ. ЮР. СТ. - „инспектор“ в Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация. Съгласно длъжностната му характеристика АНТ. ЮР. СТ. е имал
2
право да съставя актове за установяване на административни нарушения. НП е
съставено от Чавдар Асенов Караджов - Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, като със заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Директорът на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ е бил оправомощен да съставя наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и
датата на извършване на нарушението - 10.02.2021 г.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
Съставът на административнонаказателната отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗАПр.
санкционира водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
По силата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз
на пътници на Министъра на транспорта водачът на лек таксиметров автомобил трябва
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съобразно
нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП и изискванията на издадената въз основа на нея
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологически изследвания на водачите на МПС, водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари следва да притежават
издадено и валидно Удостоверение за психологическа годност към момента на
осъществяване на съответния превоз.
В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на пътници, като водач на лек автомобил, марка и модел „Нисан
Примера“, рег. № М-1843-VZ, собственост на Захаринка Методиева Петров, в който са
се намирали два броя пътници, като при извършена проверка не е представил
удостоверение за психологическа годност. Тази констатация в АУАН и в НП,
потвърдена при разпита на актосъставителя, не е оборена в хода на съдебното
производство с доказателство за обратното. Ирелевантно е обстоятелството, че
жалбоподателят е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
доколкото отговорността на водача е ангажирана за това, че не е представил по време
на проверката изискуем от подзаконов нормативен акт документ. Разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАПр. регламентира случаите, при които се извършва превоз без издаден
документ, а чл. 93, ал. 2 се отнася за случаите, при които не се представя съответният
документ, при което санкцията е значително по - ниска (глоба от 100 лева). Подобно
разграничение е предвидено и в чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, според която водачът
е длъжен да носи и представи съответните документи, изброени в 31, ал. 1, т. 1 – т. 5 от
Наредбата, а в чл. 18 от Наредбата посочва документите, необходими за получаване на
удостоверението.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като
нарушителят е съзнавал факта, че като водач на лек автомобил, извършващ превоз за
3
собствена сметка, има задължение да носи и представи на контролните органи валидно
удостоверение за психологическа годност, но въпреки това не е изпълнил същото, като
се е отнасял безразлично към последиците от това си бездействие.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
93, ал. 2 ЗАПр., е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001418 от 07.06.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на М. Т. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 18,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра
на транспорта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4