Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 03. 02. 2022 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов ч. гр. д. № 4822 по
описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2,
т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано въз основа на постъпила жалба (наименована “частна жалба”) от
длъжника “З.А.Д. ОЗК -З.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
съдебен адрес град София, ул. “********(жалбоподател) чрез А.Д.“Г.И П.” чрез
адвокат С.С.срещу постановлението за разноски от 05. 03. 2021 г. на частния съдебен
изпълнител И.М.-К., рег. номер 839, район на действие Софийския градски съд
(съдебния изпълнител) по изпълнително дело № 20218390400154 (изпълнителното
дело).
Жалбоподателят заявява, че съдебният изпълнител неоснователно е отказала
да намали разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя,
до сумата от 200 лева, както и определения размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Развива доводи, че в изпълнителното производство са приложими общите правила за
разноските в гражданския процес, включително и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Намира, че в разглеждания случай адвокатското възнаграждение е прекомерно и не
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
производство. Заявява, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е неприложима в
настоящия случай, а адвокатското възнаграждение трябва да бъде сведено до
минимално дължимото по чл. 10, т. 1. Намира и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ за прекомерно,
във връзка с което се позовава на съдебна практика на Софийския градски съд,
според която тази такса се начислява само върху присъденото вземане по
изпълнителния лист. Евентуално, ако съдът прецени, че адвокатското
възнаграждение също следва да бъде включено в събраната сума, то иска след
редуцирането му да бъде съответно коригиран размерът на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ. Иска обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира разноски в
настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя Г.С.С., ЕГН **********, чрез упълномощения представител адвокат Таня Полежанова. Намира
доводите в жалбата за неоснователни. Заявява, че се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение както по т. 1, така и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата.
Развива подробни съображения, като се позовава на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, чл. 78, ал. 5 ГПК и решения на Съда на Европейския съюз (решение
от 23. 11. 2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16; решение от 08. 09.
2019 г. по дело С-409/06; решение по дело 106/77). Прави извод, че заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно.
Иска от Софийсикия градски съд да остави без уважение жалбата на длъжника. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
По делото са постъпили и мотиви от съдебния изпълнител, наименовани
“обяснение”. Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Поддържа, че с
обжалваното постановление всъщност по възражение на длъжника е намалила
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, а съответно на тях и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Проследявайки развитието на
изпълнителното производство, приема, че е дължимо адвокатско възнаграждение и
по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, което с оглед на материалния интерес е в
съответен размер. Предлага на Софийския градски съд да отхвърли жалбата като
неоснователна.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено
лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е
документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя
е процесуално допустима. Що се отнася до основателността ѝ, Софийският
градкски съд приема следното.
Изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 17. 02. 2021 г. от Софийския районен
съд, 34-ти състав, по гр. д. № 46526 по описа за 2018 г., с който
жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 1 165 лева,
представляваща съдебни разноски. Към молбата е приложен договор за правна помощ
между взискателя и адвокат Полежанова, според който последната предоставя
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
На 25. 02. 2021 г., един ден след
подаването на молбата за образуването на изпълнителното производство
взискателят е направил искане съдебният изпълнител да наложи запор върху
банковите сметки на жалбоподателя. На следващия ден, 26. 02. 2021 г. съдебният
изпълнител е връчила на жалбподателя поканата за доброволно изпълнение, която
обективира и постановление за разноски. Освен вземането по изпълнителния лист,
с поканата били изброени и следните разноски: 177 лева обикновени разноски по
изпълнителното дело, 174 лева и 24 стотинки такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с включен
ДДС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Жалбоподателя
заплатил всички суми в срока на доброволно изпълнение на 01. 03. 2021 г. Три
дни по-късно направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното постановление за разноски съдебният изпълнител намалила
адвокатското възнаграждение от 400 лева на 355 лева и 77 стотинки, а таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ от 174 лева и 24 стотинки с ДДС на 169 и 99 стотинки с ДДС.
Съдебният изпълнител е следвало да
намали още адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност, а и с оглед на обстоятелството, че длъжникът е изпълнил целия дълг в
срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение е следвало да бъде
намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
Направеното искане за прилагане на изпълнителен способ един ден след подаването
на молбата за образуването на изпълнителното дело, не може само по себе си да
обоснове дължимост на разноски за адвокатско възнаграждение и по чл. 10, т. 2
от Наредбата. Жалбоподателят не е дал повод за прилагане на поискания
изпълнителен способ, при положение че е изпълнил задължението изцяло в срока на
доброволно изпълнение. При това положение разноските за адвокатското
възнаграждение трябва да бъдат сведени до сумата от 200 лева, дължими за
образуването на изпълнителното производство в съответствие с нормативно
установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
Що се отнася до пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, според настоящия състав разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно
сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума,
а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника,
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие (решение №
278/25. 06. 2012 г. по гр. дело № 414/2012 г., ІV ГО на ВКС). Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват както в понятието „материален интерес“
по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла
на т. 26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително
действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ).
При това положение таксата по т. 26, б.
„в“ ТТРЗЧСИ следва да бъде преизчислена съответно на намаления размер на
адвокатското възнаграждение на 163 лева и 80 стотинки, която сума е с включен
ДДС.
Разноски.
Настоящият
състав застъпва виждането, че разноски в производство по разноски не следва да
се присъждат, в който смисъл е и трайната съдебна практика по граждански и
търговски дела.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
постановлението за разноски от 05. 03. 2021 г. на
частния съдебен изпълнител И.М.-К., рег. номер 839, район на действие Софийския
градски съд по изпълнително дело № 20218390400154, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за
адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя Г.С.С., ЕГН **********, от 400 (четиристотин) лева на 200
(двеста) лева.
НАМАЛЯВА
пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители от 174 (сто
седемдесет и четири) лева и 24 (двадесет и четири) стотинки с включен ДДС на
163 (сто шестдесет и три) лева и 80 (осемдесет)
стотинки с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.