Определение по дело №24575/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30936
Дата: 4 септември 2023 г. (в сила от 4 септември 2023 г.)
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110124575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30936
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110124575 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:

Г-------- е предявил срещу И. М. Ф. осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. с
чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 20539,04 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
(НББАЗ) застрахователно обезщетение по щета № 120268/03.05.2017 г., платено на
Националното бюро на ФР Германия за имуществени вреди по л.а. „Х-----“ с рег. № - и л.а.
„-“ рег. № -, настъпили от ПТП, причинено на 19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия в
резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, управлявал МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.12.2016 г. в гр. Нюрнберг, Германия, е реализирано ПТП по вина
на ответника, който при управление на л.а. „--“ с рег. № ---- поради несъобразена с пътните
условия скорост удря спиращия с оглед на трафика л.а. „Х-----“, рег. № -, който вследствие
на удара отскача и удря л.а. „-“, рег. № -. Поддържа, че ответникът е управлявал автомобила
без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като във връзка с ПТП са
настъпили щети на двата пострадали автомобила на обща стойност 20539,04 лв. и в този
размер е възстановил изплатеното от НББАЗ застрахователно обезщетение, след което в
негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Т.р Ш., счита, че исковата молба е
нередовна. По същество оспорва иска, като счита, че липсват доказателства за възникнала
1
отговорност в негова тежест във връзка с процесното ПТП. Навежда възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност, считано от датата на настъпване на процесното събитие.
Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не му е връчена регресна покана.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. с чл. 559,
ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника и при управление на МПС са причинени вреди от
ПТП, настъпило на територията на държава-членка на ЕС, че на увреденото от деликта лице
е изплатено обезщетение в размер на действителните вреди от страна на НББАЗ като
компенсаторен орган на Република България, както и че ищецът е възстановил на НББАЗ
изплатеното обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже, че към датата на ПТП за управлявания от него автомобил е
бил налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, респ.
че е погасил задължението си. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
довели до спиране или прекъсване на давността.

Съдът намира, че направеното в отговора на исковата молба възражение за нередовност на
исковата молба е неоснователно – искът е индивидуализиран в достатъчна степен по
основание и размер, а по останалите възражения съдът дължи произнасяне с крайния акт по
същество на спора.
Не е налице основание за увеличение на размера на адвокатското възнаграждение за
особения представител, доколкото същото е определено съответно на правната и
фактическа сложност на делото и съобразно предвидената в разпоредбата на чл. 47, ал. 6,
изр. 2 ГПК възможност за намаление на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. с ½
(минимумът на възнаграждението е в размер на 2248,51 лв., съответно намален с ½ е
1124,25 лв., а определеното от съда възнаграждение е над този размер – 1500 лв.).

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. от 14:15
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
2
ОТХВЪРЛЯ искането на особения представител на ответника за увеличение на
определеното му възнаграждение.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3