Решение по дело №1477/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 2
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20211210201477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Благоевград, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201477 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. Т. от с.П против НП№20-116-
000887/13.07.2020г., издадено от Началник група сектор „ПП“ към ОДМВР-
Б. , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба"
в размер общо на 210 лв. и кумулативно с това му е определено
административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за
срок общо от 6 месеца, във връзка с вменени му административни нарушения
по чл.100, ал.1 т.1 и чл.103 от ЗДвП .
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Алтернативно се поддържа, че не е доказано извършеното нарушение, а ако
се приеме за извършено, то е маловажен случай. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Б.град, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище
по жалбата.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:
Жалбата е процесуално допустима тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество е частично основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на 01.07.2020г.,
длъжностно лице мл. автоконтрольор при с-р“ПП“ към ОДМВР-Б.г -св.Б., в
присъствието на колегите си си- св.И. и св.К., е съставил на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение №20-1116-000887 за
това, че същият на 18.05.2020г., около 00.30часа в Б. , по ул.“В “ и в посока
от ул.“С “ към хотел „С “, е управлявал повереният му лек автомобил с
марка“С “ с рег № , собственост на М Б , като при подаден му сигнал със
стоп-палка по образец, Т. не спрял на посоченото място от контролният
орган и продължил своето движение, а след идентифицирането му и при
извършената му проверка в полицейското управление, не представил
СУМПС и контролен талон към него. Това поведение на жалбоподателя е
квалифицирано с акта като административни нарушения по чл.100, ал.1 т.1 и
такова по чл. 103 от ЗДвП . Акта за нарушение е връчен лично на дееца срещу
негов подпис, на датата на съставянето му без отразяване на възражения по
съдържанието на документа.
Въз основа на този АУАН, на 13.07.2020г., Началник сектор „ПП“ при
ОДМВР-Б.град, е издал обжалваното НП№20-1116-000887, с което на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за първото нарушение, на жалбоподателя
е наложена санкция „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това
„Лишаване то право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. За второто
описано в акта нарушение с НП, на основание чл. 183, ал.1 т.1 предл.1 и 2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание“Глоба“ в
размер на 10.00лв. НП е връчено на 03.09.2021г. на жалбоподателя, без
отразяване на възражения от негова страна, като в законният срок по ЗАНН, е
депозирана разглежданата по делото жалба срещу това НП.
Отразените в АУАН фактически твърдения и обстоятелства, частично се
потвърждават при разпита на свидетелите по акта Б., К. и И.. От тях св.Б. и И.
установяват, че са възприели лично извършването на нарушението по чл.103
от ЗДвП от страна на жалбоподателя на процесната дата и място. На същият
2
бил подаден знак за спиране със стоп палка от страна на контролен орган, на
който сигнал обаче жалбоподателят не се подчинил и продължил
управлението на автомобила си, а това наложило да бъде последван от
полицейските служители . След като не успели да достигнат автомобила на
жалбоподателя поради по-лоши характеристики на полицейският автомобил
и по-голяма бързина на автомобила на Т., тъй като св. Б. познавал водача,
жалбоподателят бил намерен в с.П и заведен в полицейското управление от
св.К.. Там с декларации, жалбоподателят и собственикът на автомобила
удостоверили, че водач на автомобила при подаденият сигнал със стоп палка
на посоченото в акта място, е бил именно К.Т., комуто бил съставен и
процесният АУАН. Св.К. потвърждава казаното от свидетелите И. и св.Б..
В нарочна справка от 01.07.2020г., собственика на управляваният от
жалбоподателя автомобил е удостоверил, че на датата на процесната
проверка, автомобилът му е управляван именно то К.Т.. Това е потвърдил в
своя декларация от същата дата и самият жалбоподател .
Посочените фактически обстоятелства в издаденият на жалбоподателя
АУАН, се констатират и при извършена прокурорска проверка по случая,
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 06.08.2020г. , заради преценката на прокурора за приложението на чл. 9,
ал.1 от НК и малозначителност на разследваното престъпление по чл.270, ал.1
от НК.
Представена е справка на сектор „ПП“ за нарушения на жалбоподателя по
ЗДвП, от която се установява, че до процесната дата, на жалбоподателя са
налагани множество други наказания за нарушения на този нормативен акт в
качеството му на водач на МПС, в това число и за нарушение по чл.100 ал.1,
т.1 от ЗДвП, за деяние на 24.09.2019г. и такова на 29.12.2019г.
По делото е приложена и приета като доказателство и Заповед от
14.05.2018г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която са
делегирани правомощия на процесният издател, за съставяне на НП по ЗДвП,
а на съставителя на АУАН, за изготвяне на такива документи, при
констатиране на нарушения по същият нормативен акт .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното НП законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
извършване на вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП.
3
НП е издадено от компетентен за това орган и в срока по чл.34 от ЗАНН,
като същото е и надлежно връчено/лично/ на дееца. Наред с това, в НП и
АУАН се съдържат всички необходими реквизити за такъв акт по чл. 57 и
съответно по чл.42 от ЗАНН, в това число е посочена датата и мястото на
твърдяното нарушение, описан е начина на извършването му, посочена е
правната му квалификация и доказателствата /свидетели/, с които се
установява. Ето защо, съдът приема НП за процесуално законосъобразно, а
възраженията на жалбоподателя в обратна насока за неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства съдът счита, че се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В настоящият случай се доказа с разпита на свидетелите Б., И. и К.,
както и с подадените декларации от страна на жалбоподателя и собственика
на процесният автомобил, че К.Т. е управлявал посоченият в акта лек
автомобил на процесната дата и място, а след като му бил подаден на същото
място сигнал за спиране със стоп-палка по образец от страна на контролните
органи, той не е спрял автомобила си, а е продължил движението си с него,
което накарало полицейските служители да го последват и издирват за
съставяне на АУАН.
Като правоспособен водач на МПС, жалбоподателят е бил запознат
предварително със своите задължения на такъв, в това число и задълженията
си по чл.103 от ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно е нарушил в този
казус .
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и
кумулативно с това-„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6
месеца, които са максималният размер на тези видове санкции при
извършване на нарушение като процесното. Отчитайки обстоятелството, че
4
се касае за деец, който многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП до
процесната дата, съдът не счита, че тези административни наказания са
отмерени в нарушение на чл.27 от ЗАНН. Ето защо в тази му част,
атакуваното НП съдът приема и за непротиворечащо с материалния закон,
като поради данните за други извършвани от Т. нарушения по ЗДвП до
процесната дата, не споделя и възражението му за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН.
Не се доказа обаче извършването от обективна и субективна страна на
второто вменено на жалбоподателя административно нарушение по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно тази норма, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. При разпита
на свидетелите Б., И. и К. за това деяние не се наведоха никакви
обстоятелства и не се потвърдиха материализираните в АУАН фактически
твърдения за непредставяне от страна на Т. при извършена му на място
проверка, на СУМПС и контролен талон към него. Нещо повече, тримата
свидетели са категорични, че проверка на място на жалбоподателя въобще не
е извършвана, докато е управлявал МПС, защото той отказал да спре с
управляваният от него автомобил и това наложило издирването му на по-
късен етап и идентифицирането му с нарочни декларации по ЗДвП.
Свидетелите установиха, че АУАН е съставен в случая в управлението, без да
твърдят, че е управлявано и до там МПС от страна на жалбоподателя, поради
което съдът счита, че второто административно нарушение, вменено на Т. е
недоказано и издаването на НП и санкционирането му и за такова деяние е в
нарушение на материалния закон /чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП/. Последното
налага отмяната на НП в тази му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Б.градският
Районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№20-1116-000887/13.07.2020г., издадено от Начални група сектор „ПП“ при
ОДМВР-Б.град, в частта му, с която на К. Н. Т. с ЕГН ********** и адрес:
с.П , ул.“ № , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
5
10.00лв./десет лева/, във връзка с нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП в останалата му
част .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Б.г в 14-
дневен срок от съобщаването за изготвянето му на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6