Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр.Г.Оряховица,
04.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично
заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К.
и в присъствието на прокурора . . . . . . . ., като разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№254/2019г. по описа
на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.149 от СК ввр. чл.144
от СК ввр. чл.142 ал.1 от СК.
Ищцата К.М.Й.(чрез адв.А. Ст.Ч. от
ВТАК) твърди, че с определение по гр.дело№1683/2016г. ГОРС е одобрил постигната
между страните спогодба, с която М.Й.М. се е задължил да заплаща ежемесечна
издръжка на дъщеря си К.М.Й. в размер на 180.00лв. Издръжката била заплащана до
31.05.2018г.(датата на навършване на пълнолетие на К.М.Й.). К.М.Й. живее с майка
си Силвия Красимирова Василева, която е полагала грижи и за нея от раждането и
до настоящия момент. Цялостната издръжка по осигуряване на средствата за
обучение и възпитание на ищцата била поета от майка и. Твърди се, че К.М.Й. е
диагностицирана с жлъчно каменна болест(Етапна епикриза за периода:
01.01.2018г.-30.10.2018г.). В периода на
епикризата ищцата получила остра
инфекция на горните дихателни пътища - 2 пъти, холецистит - 4 пъти,
затлъстяване, както и гастрит. Поради влошеното и здравословно състояние се
наложило специализирано лечение в гр.Плевен. След навършването на пълнолетие
било влошено здравословното състояние на ищцата. Освен нужните и пари за
лечение и прегледи, нуждите й от качествена храна, облекло, пособия за училище
и спорт, културни развлечения и прочие се увеличили многократно. Понастоящем,
ищцата е пълнолетна и е ученичка в XII
глас на ПГЕЕ„М...” гр.Г.Оряховица. Посещава
и уроци по тенис два пъти седмично. Имайки предвид настъпилите в
страната икономически промени, както и влошеното си здравословно състояние,
следвало да и се определи издръжка в
размер на 230.00лв. месечно. Майката на
ищцата работи в ЕТ„К...” на длъжност „продавач-консултант”(удостоверение
с изх.№28/24.10.2018г.), като нетният и
трудов доход възлизал на около 441.54лв.
месечно. Ответникът е доцент в ТУ
гр.Габрово и получавал трудово възнаграждение над 1500.00лв. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да и
заплати издръжка за периода: 01.06.2018г.-30.10.2018г. в общ размер на
1150.00лв., или 5 месеца по 230.00лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата ни изискуемостта до окончателното и
изплащане.
Ответникът М.Й.М. оспорва предявения иск за издръжка за периода: 01.06.2018г.-30.10.2018г. – общо за 1150.00лв.(по 230.00лв.
на месец). Съгласно СК родителите да дължат
издръжка на пълнолетните си деца, когато те учат, само ако това не съставлява
особено затруднение. Твърди, че живее на семейни начала с друга жена от която
имам дете Й. М.Й. - роден на ***г., като за момента е поел
издръжката на тримата членове на семейството.
Заедно с това издържа и преживелия си родител М.А.Й.(пенсията, която
получава е в размер на 280.00лв.). Твърди също, че имал и сериозен здравословен
проблем свързан с прогресираща парадонтоза на зъбите, koeто налагало оперативна
намеса(последователно изваждане на зъбите от долна и горна челюст, поставяне на
импланти и закрепване на зъбни протези). Сумата необходима за тази
интервенция била в размер на 19200.00лв, с които в
момента ответникът не разполагал и съм
се обърнал към няколко банки за отпускане на кредит. По гр.дело№2267/2018г на
ГОРС на 26.02.2019г било постигнато споразумение за издръжка на пълнолетната К.М.Й.
в размер на 150.00лв. Ищецът заявява, че
в продължение на 18 години изразходвал значителни средства за издръжки,
експертизи и съдебни разноски, като липсата им сериозно разклатили
здравословното му състояние. В този смисъл претенциите за издръжка се
явявали неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото
доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Според Удостоверение от 19.07.2004г., издадено от Община
гр.В.Търново въз основа на Акт за
раждане№0312/23.05.2000г. К.М.Й. с ЕГН**********, е родена на ***г., с
родители: С.К.В.и М.Й.М..
Taka, К.М.Й. e навършила пълнолетие на 19.05.2018г. Ищцата живее
заедно с майка си С.К.В.в жилище собственост на родителите и.
К.М.Й. продължава
обучението си в 12-ти клас на ПГЕЕ „М...” гр.Г.Оряховица, видно от издадените
служебна бележка от 29.10.2018г. и удостоверение от 11.01.2019г.
Според удостоверение с изх.№**********/03.01.2019г., издадено от
Общ.Г.Оряховица по партидата на К.М.Й. „няма декларирани данни по чл.14 от ЗМДТ като
собственик и ползвател“ и „няма данни за декларирани
МПС и ППС“.
С определение от 26.02.2019г. по
гр.дело№2267/2018г. ГОРС е одобрил
спогодба, съгласно която М.Й.М. се
задължил да заплаща на К.М.Й.(навършила
пълнолетие) месечна издръжка занапред в
размер на 150.00лв., считано от 09.11.2018г., до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до
окончателно изплащане на вземането.
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт№2190/29.10.2014г. за раждане, М.Й.М. и Д.М.Г.са родители на Й. М.Й. – роден на ***г.
По
делото родителите на детето са приложили
справки за месечните си доходи. Според
удостверение от 21.10.2013г., издадено от ЕТ”К...”, за периода:
м.октомври.2012г.-м.септември.2013г. С.К.В.е получавала нетно месечно
възнаграждение около 250.00лв. Според удостоверение от 12.12.2016г., издадено от ТУ гр.Габрово, за
периода: м.декември.2015г.-м.ноември.2016г. М.Й.М. е получавал нетно месечно
възнаграждение около 1200.00лв. Според Допълнително
споразумение№225/04.02.2019г. към Трудов Договор№33/21.02.1990г., считано от
01.02.2019г. е увеличено основното месечно възнаграждение от 1009.00лв. на
1109.00лв. на М.Й.М..
От страна на ищцата са ангажирани
гласни доказателства. Св.С. К.М. потвърждава, че ищцата учи в електротехникума
в гр.Г.Оряховица и през 2019г. ще бъде
абитуриентка. Счита, че К.М.Й. е „съвестна ученичка“ и взимала уроци по математика с намерението да
кандидатства във ВУЗ в гр.София. Предстояли и матури по биология и литература.
Свидетелката заявява, че била виждала баща само веднъж, като по данни на ищцата
и майка и не поддържал контакти с дъщеря си.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право
и представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично.
Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника. Задължението на родителите по чл.144 от СК е да дават издръжка на
своето пълнолетно дете, когато учи редовно в средно, полувисше или висше учебно
заведение. Идеята, заложена в този законов текст, е да бъдат подпомагани
пълнолетните лица, когато учат в средни, полувисши и висши учебни заведения и
нямат свои доходи за издръжка, и то само доколкото даването на издръжка от
родителите няма да ги затрудни особено - чл.144 от СК. Също според чл.142 ал.1
от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете(Решение№199/17.05.2011г. по гр.дело№944/2010г. -
ІІІг.о. ВКС; Решение№305/07.06.2011г. по гр.дело№1269/2010г. – ІVг.о. ВКС;
Решение№273/17.10.2011г. по гр.дело№1694/2010г. – ІІІг.о. ВКС).
При тази фактология съдът счита, че са
предявени обективно съединени искове по
обективно съединени искове по чл.149 ввр. чл.144 от СК ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1 от СК - издръжка за минало време при вече
определената издръжка за в бъдеще време. Уважаването на предявения иск по
чл.144 ввр. чл.142 ал.1 от СК ще следва от доказването на следните произтичащи
от фактическия състав на чл.144 от СК предпоставки: -пълнолетното
дете-ищец(ненавършило 25-годишна
възраст) да учи редовно във висше учебно заведение; -пълнолетното дете-ищец да не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си; -даването на
издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя-ответник. Всички
елементи на фактическия състав следва да са налице кумулативно. В същото време,
идеята на законодателя при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да
доказва нуждата си за претендирания
период, което прави тежестта за доказване
да бъде възложена на ответната
страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава
нужда не е съществувала, или че доброволно е
доставяла издръжката.
Безспорно е, че К.М.Й. е навършила пълнолетие на 19.05.2018г.(и не е навършила
25 години) и продължава обучението си(за средно образование) в XII клас в ПГЕЕ „М...” гр.Г.Оряховица. По делото не се
установи същият да има някакви доходи или имущество, от което да може да се
издържа. Без съмнение се нуждае от средства за покриване на най- неотложното за
живеене на човек на нейните години - храна, облекло, пособия за училище, за
лечение и удовлетворяване на останалите и физически и духовни потребности за
правилно развитие. Предстои и абитуриентски бал и кандидатстване във ВУЗ, които
са свързани с допълнителни разходи. Законът обаче поставя изрично изискване
необходимата издръжка да е съобразена с възможностите на лицето, което я дължи
и то да я дава без особени затруднения. За определяне размера на издръжката, която следва да заплаща, следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът по иска не е единственият,
който е задължен за това. Издръжката по чл.144 от СК
се дължи и от двамата родители според материалните им възможности.
Задължението
за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е
задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по
смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над собствената
си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете(Решение№179/22.03.1996г.
по гр.д.№1285/1995г. - ВКС IIг.о., Решение№4/28.02.1999г. по гр.дело№866/1998г.
- ВКС IIг.о.; Решение№199/17.05.2011г. по гр.дело№944/2010г. - IIIг.о. ВКС; Решение№469/26.10.2011г. по
гр.дело№2/2011 г. - IVг.о. ВКС). В
закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността
му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.
Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед
на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на
други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Освен
това по делото са налице доказателства, сочещи, че ответникът в производството
има друго малолетно дете, на което дължи безусловно издръжка за разлика от
дължимостта на издръжката за пълнолетнaта му
дъщеря. С оглед на данните по делото относно обстоятелството, че единствения
източник на доходи за ответника е трудовото му възнаграждение и с оглед неговия
размер, съдът приема, че не е налице третото от обуславящите уважаване на
иска(в пълен размер) предпоставки доколкото търсената от ищеца издръжка би
съставлявала особено затруднение за ответника-родител.
В
конкретния случай данните по делото обосновават извод за реални възможности на
ответника да участва в издръжката на ищцата за претендирания период(на практика
претенцията се явява за издръжка за минало време). Ето защо съдът определя
квотата на ответника от месечно необходимата издръжка за ищцата, в размер на
сумата 150.00лв., за периода: 01.06.2018г.-30.10.2018г. в общ размер на
750.00лв.(5 месеца по 150.00лв.). С този размер ответникът няма да бъде
затруднен в собствената си издръжка, до който извод водят доказателствата по
делото. Освен това се касае за заплащане на издръжка само за пет месеца, като няма
данни през този минал период да са били
завишени нуждите за издръжка за ищцата по отношение на обикновените
условия на живот и съобразено с постигнатата спогодба от 26.02.2019г. по
гр.дело№2267/2018г. на ГОРС за месечна
издръжка за в бъдеще време(считано от 09.11.2018г.) в размер на по 150.00лв. В
останалата част от 750.00лв.(5 месеца по 150.00лв.) до пълния му предявен
размер от 1150.00лв.(5 месеца по 230.00лв.) за периода:
01.06.2018г.-30.10.2018г., искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед осигуряване изпълнението, предвид
задоволяването на текущи и неотложни нужди според чл.146 ал.1 от СК се
дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата инстанция следва да уважи
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата 750.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното и
изплащане.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ГОРС сумата 30.00лв., съставляваща ДТ върху
присъдените издръжки по Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Й.М. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Й. с ЕГН**********,***, сумата 750.00лв./седемстотин и петдесет лева/,
представляваща издръжка за минало време(за периода: 01.06.2018г.-30.10.2018г. –
по 150.00лв. на месец), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното и
изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за
минало време в частта за разликата от 750.00лв.(5 месеца по 150.00лв.) до
пълния му предявен размер от 1150.00лв.(5 месеца по 230.00лв.) за периода:
01.06.2018г.-30.10.2018г.
ОСЪЖДА М.Й.М. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Горнооряховския районен съд:
сумата 30.00лв./тридесет лева/,
представляваща ДТ върху присъдената
издръжка Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11
от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
На
основание чл.315 ал.2 от ГПК Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 15.04.2019г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: