Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
192 02.12.2022
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 167 по описа за 2022, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Б. А. Д. и Л. М. Д. – двамата от с. Е., област Р., ул. *** № **, срещу Заповед
№ 161 от 08.07.2022 год. на Кмета на
Община Цар Калоян, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж –
„допълващо застрояване-складови помещения”, намиращ се в УПИ XVI-1460, кв. 95 в землището на гр. Цар Калоян. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена в
нарушение на закона. Излагат се доводи, че процесният имот е изграден преди
1987 год., същият е отразен като сграда с идентификатор 27156.501.23.4 и
представлява гараж. Същият е търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на
премахване. Сочи се, че в този смисъл са направени и възражения преди издаване
на оспорената заповед, но същите не са съобразени от административния орган.
Ответникът по делото – Кметът на Цар Калоян не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено следното:
По повод писмо изх. № Ц-504-00-042 от 14.06.2022 год. /л.л.40/ на началника на РДНСК - Разград във връзка с
образувана преписка по жалба на А. Е. С. до РДНСК – Разград и заявление с вх. № 14 от 23.05.2022 год. от Л. М. Д.
/л.39/кметът на Община Цар Калоян е издал Заповед № 155 от 28.06.2022 год., с
която е назначил комисия в състав главния архитект на Община Цар Калоян, старши
специалист „НС” при общината и главния юрисконсулт на общината, която да се
запознае на място с възникналия проблем и състави констативен протокол с
предложение за решение.
Във връзка с извършена проверка в поземлен имот с
идентификатор 27156.501.552 с административен адрес с. Езерче, ул. „Д.
Дебелянов” № 10 на строеж „гараж” , собственост на жалбоподателите, комисията е съставила констативен акт № 3 от 29.06.2022 год. /л.
43-45/ В него е посочено, че проверката е извършена в присъствието на Л. Д. В хода на проверката не били представени
строителни книжа. По отношение на
строежа е посочено, че в южната част на имота, на уличната регулационна линия е
изграден гараж, масивен, стени-тухлен зид 0,25 м. Таванска плоча –
стоманобетонна с дебелина 0.10 м. Цокъл – бетон с височина 1,10 м. В предната
част на гаража има метална врата, а отзад е без преградна стена. Гаража е с
размери 3,80/760м. и височина 3.00 м., на един етаж със застроена площ 33
кв.м.. За строежа няма издадено разрешение за строеж и липсват строителни
книжа. Посочено е, че строежът е изпълнен от Л. М. по стопански начин.
Констативният акт е подписан от
оспорващия Л. Д.
В преписката се намери декларация от 29.06.2022 год.
на оспорващия Л. Д., в която е посочено, че гаражът е изграден преди 1990
година.
Срещу така съставения констативен акт оспорващият Л. Д.
е подал възражение вх. № 877 от 30.06.2022 год., в което е посочил, че
поземленият имот заедно с гаража е
закупен от семейството му през 1990 год.
От предишните собственици на имота знаел, че гаражът е изграден преди
1987 год. След голямо наводнение през 1996 год.
е извършил текущ ремонт на гаража. Посочил е, че в случая дори
постройката да е незаконна, то тя е търпима по смисъла на закона и не подлежи
на премахване.
На 08.07.2022 год. кметът на Община Цар Калоян издал
заповед № 161, която е предмет на настоящия спор. В обстоятелствената част на заповедта строежът
е посочен като „гараж”, построен в ПИ 27156.501.552
с административен адрес ул. „Димчо Дебелянов № 10, в с. Езерче, община
Цар Калоян. Посочено е че е построен в
южната част на поземления имот със стени от тухлен зид 0.25 м., таванска плоча
– стоманобетонна с дебелина 0.10 м., цокъл – бетон с h 1.10 м., в предната част на постройката - метална врата, а отзад е без преградна
стена, с размери 3,80/7.60 м. и височина 3 м. , на един етаж със ЗП 33 кв.м. Посочено е че строежът е извършен от Л. М. Д.,
както и че установените обстоятелства са отразени в Констативен акт № 3 от
29.06.2022 год. Административният орган
е посочил, че собствениците са декларирали като период на построяване преди
1990 год., както и че обектът не фигурира като постройка в НА за
покупко-продажба № 176, том IV, дело
1363/1990 год. , с който оспорващите са придобили поземления имот.
Административният орган посочил също, че с оглед
годината на извършване на строежа са неприложими § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Приел, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ – строежът е извършен без разрешение за строеж и без одобрен
инвестиционен проект в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
В диспозитива на заповедта административният орган е
разпоредил да се премахване незаконен
строеж – „допълващо застрояване-складови помещения”, намиращ се в УПИ XVI-1460, кв. 95 в землището на гр. Цар Калоян.
Заповедта е връчена на оспорващия Л. Д. на 13.07.2022
год., съгласно известие за доставяне – л. 16, а жалбата срещу нея е подадена на
25.07.2022 год.
В хода на съдебното производство по делото бяха
разпитани като свидетели Д. О. И., Б. Т. И. и А. А. М. Свидетелите Б. И. и Д. И.
са съпрузи и бивши собственици на процесния имот. В показанията си те посочват,
че процесният гараж е изграден през 1982 год.
от тях, когато са били собственици на поземления имот. Св. Т. посочва,
че през 1982 год. си е купил автомобил и
тъй като бил надраскан няколко пъти решил да си построи гараж. През същата
година използвайки стените на изградената
ограда и част от съществуващи стълби изградил плоча и поставил външна
порта. Така изграденият гараж е на границите на имота. В последствие той и
съпругата му – св. Д. И. продали част от парцела и изградените в него постройки
и гаража на оспорващите. Свидетелите
сочат, че след наводнението през 1996 год. оспорващите само сложили нова врата на мястото на
отнесената от водата и измазали стените.
По делото е изслушано заключение на вещо лице – арх. Б.,
по назначена съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице сочи,
че по време на издаване на оспорената заповед
гаражът е разположен в урегулиран поземлен имот УПИ VI-730,731 на кв. 76
по ЗРП на с. Езерче, одобрен със заповед № 276 от 07.03.1972 год. на
председателя на Окръжния народен съвет –
Разград. В последствие със заповед № 217 от 02.09.2022 год. на кмета на Община
Цар Калоян е одобрен проект за изменение на ПУП- План за регулация на УПИ VI-730,731 на кв. 76
по ПР на с. Езерче, като са отредени два нови урегулирани поземлени имота.
За ПИ с идентификатор 27156.501.552 е
отреден УПИ XIV-552, а за ПИ с идентификатор 27156.501.553 – УПИ XV-553. Вещото лице дава заключение, че процесният строеж е
от шеста категория и е бил допустим по действащите ПУП, по правилата и нормативите, действали по време на
изграждането на строежа, както и съгласно ЗУТ.
При така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата като,
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване и в срока предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Заповедта е издадена от компетентен по материя и място
орган - кмета на Община Цар Калоян, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Същата е
постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
Съдът намира, че
административният орган е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На първо място има съществени противоречия между мотивите
и диспозитива на оспорената заповед. В мотивите на заповедта е посочено,
че незаконният строеж е „гараж” изграден
в ПИ с идентификатор 27156.501.552, находящ се в с. Езерче, а в диспозитива
незаконният строеж подлежащ на премахване е посочен като „допълващо
застрояване-складови помещения”,
намиращи се в УПИ XVI-1460, кв. 95
в землището на гр. Цар Калоян.
От материалите по административната преписка, доказателствата по делото / виж комбинирана
скица л. 147/ и заключението на вещото лице е видно, че описаният в мотивите на оспорената заповед
„гараж” е изграден в южната част на УПИ VI-730,731 в кв. 76 по
РП на с. Езерче, община Цар Калоян, действал към датата на издаване на
оспорената заповед. В диспозитива на заповедта е посочен съвсем друг строеж по
наименование и местонахождение - „допълващо застрояване-складови
помещения”, намиращи се в УПИ XVI-1460, кв. 95 в землището на гр. Цар Калоян.
В крайна сметка не става ясно – кой строеж е незаконен и следва да се
премахне – този описан в обстоятелствената част на заповедта или този посочен в
диспозитива на същата. Това нарушение на
административнопроизводствените правила е съществено, тъй като волята на
административния орган е неясна. Неясно е какви задължения се вменяват на
адресатите на оспорената заповед, което от своя страна осуетява тяхната
възможност да разберат кои техни права
са нарушени, какви задължения произтичат за тях от административния акт, и как
да защитят правата си.
На следващо място съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като
административният орган не е изпълнил задължението си да я издаде след
изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след
служебното събиране на релевантните за властническото волеизявление,
доказателства.
Административният орган не е установил по несъмнен и
безспорен начин кога е изграден
описаният в заповедта гараж, с оглед задължението му да прецени дали не е
налице търпим строеж в хипотезата на §
16 от ПЗ на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/ДВ бр. 82/2012 г./ още повече, че оспорващия Л. Д. е посочил във възражението си,
че процесният гараж е построен преди 1990 год. от предишните собственици на
поземления имот и е търпим строеж. Административният орган се е задоволил само
да посочи, че в нотариалния акт, с който оспорващите са закупили поземления
имот не е посочен гараж. Не е поискал служебно от Б. И. и А. И. - праводатели
на оспорващите, неучастващите в административното производство лица, евентуално намиращи се у тях документи, писмени декларации или сведения относно
обстоятелството кога и как е изграден гаражът, има ли съответните строителни
книжа. Лицата са били лесно установими от приложения към административната
преписка нотариален акт.
Тези нарушения на административнопроизводствените
правила се явяват съществени – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК,
тъй като са довели до неистинност на фактическите констатации на
административния орган относно това
кой и кога е построил процесния гараж,
което от своя страна в случая има съществено значение за правилното приложение
на материалния закон.
С оглед събраните по делото гласни доказателства,
съдът приема, че описания в обстоятелствената част на оспорената заповед строеж
„гараж” в поземлен имот с идентификатор 27156.501.552 е изграден през 1982 год. Този извод на съда не се
опровергава от приложения по преписката НА за продажба на поземления имот и
цитиран в оспорената заповед, тъй като той само удостоверява собствеността на кои недвижими имоти се
прехвърлят с него, но не и какви сгради има изградени в имота.
За изграждането на същия не е издадено разрешение за
строеж, а и оспорващите не твърдят да има такова. По време на неговото
изграждане е действала разпоредбата на чл. 55 от Закона за териториално и
селищно устройство / ЗТСУ отм./, съгласно който строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.
Съгласно чл. 224 от Правилника за приложение на ЗТСУ
/отм./ в действащата през 1982 г. редакция, строежи на държавата, кооперации,
обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение,
издадено от органите на народните съвети. Процесният гараж не попада в
хипотезата на чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ / отм./ в действащата през 1982 г. редакция,
съгласно която не се изисква разрешение
за външно боядисване на сгради и постройки, подменяване на покривни материали и
за вътрешни преустройства, с които не се изменят конструкцията на сградата,
вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията. За изпълнението
на тези работи трябва само да се съобщи на техническата служба при общинския
народен съвет.
С оглед на изложеното съдът счита, че процесния гараж,
като изграден без разрешение за строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. По делото не са представени доказателства, а и оспорващите не
твърдят, че същият е узаконен по някоя от хипотезите по отменения ЗТСУ,
или по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./.
Независимо от това обаче съдът намира, че процесният
гараж не подлежи на премахване, тъй като е търпим строеж с оглед разпоредбата
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно който
строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
В случая гаражът е изграден през 1982 год. Същият е изграден на уличната регулационна
линия на двете улици, с които граничи поземления имот. Съгласно действащата през 1982 год. разпоредба на чл.
95, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство / ДВ
бр. 69/1977 год. отм./ съобразно разположението им спрямо
уличнорегулационната линия паркингите и гаражите се изграждат на
уличнорегулационната линия - когато улицата е с второстепенно значение или с
ограничено движение по нея или когато поради особености на терена или
разположението на съществуващите сгради достъпът на коли в двора не е възможен
или е значително затруднен. Съгласно чл. 112 от същата наредба паркингите и
гаражите от всякакъв вид се оразмеряват съобразно нуждите, които ще
задоволяват. Изграждането им се осъществява въз основа на одобрен архитектурен
проект.
По аргумент на сега действащата разпоредба на чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ гаражите могат да се разполагат на уличната регулационна
линия или между нея и сградите на
основното застрояване. Съгласно ал. 3 при свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване, какъвто е процесния гараж са с височина до 3,6 метра.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, което съдът кредитира, строежът е бил допустим по действащите ПУП, по
правилата и нормативите, действали по време на неговото изграждане, както и
съгласно ЗУТ и правилата и нормативите по прилагането му.
Ето защо съдът
намира, че описаният в обстоятелствената част на оспорената заповед строеж „
гараж” е търпим строеж и не подлежи на
премахване на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Като е приел противното административният
орган е постановил административен акт в противоречие с материалния закон –
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения оспорването на Б. А. Д. и Л.
М. Д. – двамата от с. Е., срещу Заповед № 161
от 08.07.2022 год. на Кмета на Община Цар Калоян е основателно и
доказано и оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК.
С оглед изхода на делото искането на оспорващите за присъждане
на направените по делото разноски, което е направено своевременно, се явява
основателно и доказано в размер на 1288 лв. от които 20 лв. платена държавна
такса, 268 лв. възнаграждение за вещо лице и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и платежни документи,
поради което те следва да му се възстановят от бюджета на органа, издал
оспорената заповед.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 161
от 08.07.2022 год. на Кмета на Община Цар Калоян
ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН ********** и двамата от
с. Е., област Р., ул. *** № ** общо разноски по адм.д. № 167/2022 год. на АС – Разград в размер на 1288 лв. / хиляда
двеста осемдесет и осем лева/
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд
чрез Административен съд – Разград.
Съдия: /п/