ПРОТОКОЛ
№ 305
гр. Варна , 27.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
СъдебниПетър Герчев Атанасов
заседатели:Светослав Стефанов
Иванов
при участието на секретаря Силвия С. Генова
и прокурора Искра Дянкова Манолова (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Желева Наказателно дело от
общ характер № 20213110201161 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
ПОДС. Г. М. Г. – явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“ гр. Варна и с
адв. Й.Д., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от днес.
ПОДС. П. С. С. – явява се лично и с адв. И.Д., редовно упълномощен в хода на ДП и
приет от съда от днес.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „ВАРНА ТРАКС“ АД ЧРЕЗ НЕГОВИЯ
ПРЕДСТАВЛЯВАЩ К.С.Д. - нередовно призован, не изпраща представител. Съобщението
е върнато в цялост с отбелязване, че адресата отказва да го получи, като твърди, че не
познава подсъдимите.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
1
АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на
НПК страни са в съдебната зала.
Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на представител на
ощетеното ЮЛ не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната
норма на чл.247в, ал.2 и ал.3 от НПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПОДС. Г. М. Г. – роден на 12.08.2000г. в гр. Варна, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
ПОДС. П. С. С. – роден на 27.01.1997г. в гр. Варна, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подс. Г. на
06.04.2021г. и на подс. С. на 26.03.2021г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК,
както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Г.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б
ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248
ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, доколкото не е налице официално изявление от страна на подсъдимите.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са
налице основания за изменението на мерките за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от
НПК, а именно по реда на чл 371, т. 2 от НПК.
Също така искам да насоча Вашето внимание към това дали не е допуснато
процесуално нарушение в хода на ДП, тъй като прокурорът не е квалифицирал деянието по
чл. 197 от НК така, както изисква закона.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
3
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са
налице основания за изменението на мерките за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
ПОДС. Г.: Придържам се към казаното от моят защитник.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от
НПК, а именно по реда на чл 371, т. 2 от НПК.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича
резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са
налице основания за изменението на мерките за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
ПОДС. С.: Придържам се към казаното от моят защитник.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид становището на страните, и
материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 от НК срещу подс. Г. и по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 от НК срещу подс. С., и е
родово и местно подсъдно на ВРС, като първа инстанция.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
4
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна като първа инстанция;
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите
или на пострадалите съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите Г. М. Г. и П. С. С. да научат за какво престъпление са привлечени в това
качество.
Съображенията на съда са следните: В обвинителния акт и по-точно в неговата
обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от
обвиняемите, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други
съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът
на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение
от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение №
2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от
измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на
НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при
дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на
досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от
постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил
качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил
непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и
понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
Съобразно посоченото по-горе ТР№ 2/2002 год. в обстоятелствената част на ОА
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му.
С настоящия ОА подсъдимите Г. М. Г. и П. С. С. са предадена на съд за престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК т.е.
предадени са на съд за извършване на кражба на чужди движими вещи в съучастие, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо
средство и МПС.
Видно от съдържанието на ОА, на първо място никъде в ОА не е посочено, че вещите
– 30 литра дизелово гориво са чужди такива. В обстоятелствената част на ОА липсват факти
за собствеността на процесните вещи, както и за упражняваното върху тях владение /като
съставомерни признаци на престъплението кражба/. Такива факти, по отношение на
5
владелеца на вещите се навеждат за пръв път в диспозитива на ОА. В обстоятелствената
част на ОА не е посочено нито чия собственост са, нито в чие владение са били те, за да се
приеме, че е налице описание на съставовомерния признак - чужди движими вещи- елемент
от състава на престъплението кражба. Посочено е единствено, че двамата обв. отишли в
двора на завод за олио „Олива“ АД, до паркиран камион с посочена марка и модел и
източили горивото му- 30 литра. По нататък се сочи, че охранителите на паркинга
установили кражбата и уведомили Р.Р. - ръководител транспорт към „Варна Трекс“ АД.
Какво общо има ръководителя на транспорта в посочената фирма с процесния камион от
който са отнети вещите може само да се гадае и предполага от посоченото в ОА. Не става
ясно в крайна сметка чия собственост е или в чие владение е бил камионът, ведно с горивото
му – на „Варна Трекс“ АД, каквото дружество не съществува, а е налично такова „Варна
Тракс“ АД или на „Олива“ АД и кой реално е ощетен от описаното в ОА деяние.
На следващо място в обстоятелствената част на ОА прокурорът изрично е посочил,
че времето на извършване деянието е 11.08.2019г. т.е. от изложената фактическата
обстановка става ясно, че прокурорът е приел, от фактическа страна, че деянието описано в
ОА е извършено на 11.08.2019 г. . Следва да се посочи, че във фактологията на деянието
двукратно прокурорът сочи тази дата, което не налага никакво съмнение, че приетата от
него дата е 11.08.2019г. С диспозитива на ОА, подсъдимите са предадени на съд за деяние
по извършено на 08.11.2019г. Тази дата кореспондира и с датата на деянието вписано в
постановлението за привличане на обвиняемите в хода на ДП. За прецизност следва да се
посочи , че в ОА, в цитираната от прокурора СОЕ пък е посочено, че времето на деянието
било в периода 07-08.11.2019г.
Диспозитивът на обвинителния акта представлява юридическата формулировка на
обвинението и напълно следва да произтича от описателната част на обвинителния акт,
както и да следва нейните рамки. С диспозитива на ОА, обвиняемите са предадени на съд за
деяние извършено от тях на 08.11.2019г. – т.е. за дата близо три месеца след приетата във
фактическото обвинение. Следователно е налице противоречие между фактическото
обвинение, отразено в обстоятелствената част и неговата юридическа формулировка в
диспозитива по отношение на времето на извършване на деянието, което е съществен
реквизит на ОА, изискван от закона / аргумент от чл.246, ал.1 от НПК/.
Между съществените елементи на деянието отразени в обстоятелствената част на ОА
и неговия диспозитив е недопустимо да има противоречие, каквото се наблюдава в
настоящия случай. В случая, допуснатото противоречие съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до
невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени по отношение на времето
на деянието. В горния смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на
ВОС- например Определение №165/08.07.2016г. по ВЧНД №858/2016г. на ВОС,
Определение по ВЧНД №189/2017г.,Определение от 10.07.2017г. по ВЧНД № 791 по описа
на ОС-Варна за 2017 година, Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г. Ето защо съдът
6
приема, че посоченото по-горе противоречие между обстоятелствената и диспозитивната
част на прокурорския акт обосновават нарушение на това право на обвиняемия и в частност
на правото му да научи в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е
привлечен в това качество“ по линия на времето на деянието.
Непосочването на конкретни съставомерни факти или същественото противоречие
между фактическото и юридическото обвинение представлява съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемите.
Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и
доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и
единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че
разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия /те „да бъде в
подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3
б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, липсата на факти за съставомерни признаци на деянието,
допуснатото противоречие и неяснота относно времето на деянието съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до
невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени – по линия на времето на
деянието. Ето защо съдът приема, че посочените по-горе пороци на прокурорския акт
обосновават нарушение на правата на обвиняемите и в частност на правото им да научат в
какво са обвинени, респективно „да научат за какво престъпление са привлечени в това
качество“. Този порок няма как да бъде преодолян от съда по правилата на НПК. Това е
така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в
последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на
правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на
следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ
на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза.Като в този смисъл е
без значение редът, по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза.
Съдът намира, че в случая не би могъл да бъде приложен института на ОФГ, тъй като
не се касае за някакъв технически пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е
приложим визирания институт съобразно съдебната практика/, а се касае за съществено
противоречие между посочения във фактите и включения в диспозитива на обвинението
съществен реквизит на ОА- времето на деянието.
Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4,
т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
7
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за
процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството
по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди
отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето
на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249,
ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1161 по описа на ВРС за 2021
година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на
обвиняемите, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК,
пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8