Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 04.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и седми юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.
М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 439 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 09.04.2017 г., около 17,15 ч., в гр.
Радомир, на кръстовището на ул. „Д.А.Н.” и ул. „Ю.Г.”, като водач на мотопед,
марка „А.”, с табела в задната му част с № ., претърпял пътно-транспортно
произшествие поради неправилно движение на МПС – мотоциклет, марка „П. С.”, с
peг. № ., без водачът да има необходимата правоспособност, който му отнел
предимството на кръстовището и предизвикал пътно-транспортното произшествие.
Видно било от изготвената по досъдебното производство автотехническа
експертиза, че мотопед „А.” се движел по ул. „Д.А.Н.” към кръстовището с ул. „Ю.Г.”,
с посоката на огледа и скорост от 32 км/ч. Перпендикулярно на посоката му на
движение, приближавайки от лявата му страна по ул. „Ю.Г.” се движел мотоциклет
„П.” със скорост от 55 км/ч. Достигайки зоната на кръстовището, водачът на
мотоциклет „П.” навлязъл в него, без да намали скоростта си на движение, като
на около 1 метър след ОР и на около 2,3 метра вдясно от ляв край на ул. „Д.А.Н.”
(посока огледа) последвал удар, страничен, леко кос, между него и мотоциклет „А.”.
От
удара и двата мотоциклета паднали върху десните си части, като мотоциклет „П.”
се завъртял по часовниковата стрелка.
От
техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП била навлизане в
кръстовището на водача на мотоциклет „П.”, с неправилно избрана висока скорост, което му отнело възможността
да спре и да подсигури безопасното преминаване на приближаващия от дясно
мотоциклет „А.”.
Виновен
за пътно-транспортното произшествие бил водачът на мотоциклет „П.” - Д.Р.И. ***,
тъй като същият съгласно изготвения по случая констативен протокол за ПТП се
движел в гр. Радомир по ул. „Ю.Г.” в посока ул. „Рилски” с несъобразена скорост
спрямо релефа на местността (прав участък на пътя) и на кръстовището с ул. „Д.А.Н.”,
като кръстовище на равнозначни пътища, не пропуска мотоциклет „А.”, който се
движел по ул. „Д.А.Н.”, в резултат на което реализира ПТП с материални щети и
пострадали 3 лица, след което напуска мястото на ПТП.
По
случая било образувано досъдебно производство № .. по описа на РУ - Радомир,
прокурорска преписка с вх. № .г. по описа на РП - Радомир.
С
влязло в сила протоколно определение от 23.01.2018 г. по н. о. х. д. № .г. по
описа на Районен съд - Радомир било одобрено сключеното споразумение между
обвиняемия Д.Р.И. ***, с което на обвиняемия било наложено наказание при
условията на чл. 66, ал. 1 НК „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с
изпитателен срок от три години.
С
действията си водачът на мотоциклет „П.” нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като и чл. 102 от ППЗДвП.
Мотоциклетът
„П.”, причинил пътно-транспортното произшествие, нямал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
След
пътно-транспортното произшествие, в резултат на удара ищецът бил приет по
спешност на 09.04.2017 г. в Хирургично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД,
гр. Перник, с оплаквания от болки и замаяност в главата, след като претърпял
ПТП, с диагноза: „открито сътресение на мозъка. Фрактура на палеца на лява
ръка”. Ищецът бил изписан на 13.04.2017 г.
В
резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът съгласно изготвената по
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза получил следните
травматични увреждания:
-
фрактура на базата на дисталната фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие
на малък костен фрагмент от дисталната част на първа метакарпална (дланна)
кост. Травматичните увреждания в областта на първи пръст на лява ръка и на
първата дланна кост на лява ръка отнели в значителна степен основната функция
на ръката, а именно хвателната, за период от време по-голям от един месец.
-
разкъсно-контузна рана в областта на главата, охлузвания в дясна челна област
на главата и по лява подбедрица. Тези увреждания в съвкупност му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
-
в лечебното заведение била поставена диагноза: „открито сътресение на мозъка“,
като в конкретния случай се касаело за мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване, което само по себе си му
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено
след произшествието се наложило ищецът да ползва услугите на близките си при
придвижване до санитарните помещения и осъществяването на елементарни битови и
хигиенни нужди. Тези травматични увреждания и наранявания му причинили
продължително разстройство на здравето, тъй като след произшествието дълго
време останал вкъщи неподвижен, изпитвал силни болки в областта на лявата ръка
и силно главоболие.
Травматичните
увреждания, болките и страданията за продължителен период от време го лишили от
възможността да води нормален начин на живот, както и да осъществява
ежедневната си битова дейност. Болката, която изпитвал ищецът в областта на
лява ръка, придружена с болка в главата, били на моменти непоносими. Вследствие
на тези болки за известен период от време бил лишен от възможността да се храни
пълноценно и да спи нормално. Всяко негово движение било съпроводено със силна
болка и страдание.
На
07.02.2018 г. ищецът представил пред „Г. ф.” застрахователна претенция за
извънсъдебно уреждане на спора, заведена с вх. № ., щета № .за неимуществени
вреди. С уведомително писмо с изх. № .,.„Г. ф.” поискал представяне на копие от
банковата сметка и от личната карта на ищеца, като копия от същите с ново писмо
били изпратени във ф.а. С писмо с изх. № ., Г. ф.” поискал от началника на РУ -
Радомир представяне на заверен препис от АУАН и НП към него, с отбелязване за
влизане в сила.
С
писмо с изх. № .г. „Г. ф.” предложил сумата от 5000,00 лева - обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, която ищецът намира за крайно
недостатъчна, с оглед преживените от него болки и страдания, резултат от
травматичните увреждания от пътно-транспортното произшествие.
От
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за преживените
от ищеца болки и страдания, резултат от причинените му от пътно-транспортното
произшествие телесни повреди, а именно: фрактура на базата на дисталната
фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие на малък костен фрагмент от дисталната
част на първа метакарпална (дланна) кост, разкъсно-контузна рана в областта на
главата, охлузвания в дясна челна област на главата и по лява подбедрица и
открито сътресение на мозъка, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 25 000 лева, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие - 09.04.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира
присъждане на разноски.
С
отговора на исковата молба ответната страна е оспорила изцяло предявения иск по
размер, твърдейки, че вече е изплатила на ищеца сума в размер на 5000 лева –
обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Посочва,
че претендираната от ищеца сума в размер на 25 000 лева не отговаряла на
принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД, като счита, че обезщетение
в размер на 5000 лева, след отчитане допринасянето на вредоносния резултат от
страна на ищеца, а именно липсата на предпазна каска, репарирало напълно
претърпените болки и страдания. Освен това претенцията била прекомерно завишена
от гледна точка на установените в страната икономически условия и стандарт на
живот и трайната съдебна практика. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител, поддържа исковата
молба и моли за уважаването ù.
В
съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен представител, оспорва предявения
иск и моли съда да отхвърли същия като неоснователен и недоказан.
По
делото като трето лице - помагач на страната на ответника е конституиран Д.Р.И.,
който чрез упълномощен представител в съдебно заседание оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото
гражданско дело н. о. х. д. № .г. по
описа на РдРС се установява, че в съдебно заседание, проведено на 23.01.2018 г.,
подсъдимият Д.Р.И. е постигнал споразумение с представителя на държавното
обвинение, одобрено от съда, като се е признал за виновен в това, че на
09.04.2017 г., около 17,15 ч., в гр. Радомир, на кръстовището на ул. „Д.А.Н.” и
ул. „Ю.Г.”, като водач на мотопед, марка „П. С.”, с peг. № ., без да има
необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.
20, ал. 1 и 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 102 ППЗДвП) и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Л.И.П., изразяваща се във фрактура на базата
на дисталната фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие
на малък костен фрагмент от дисталната част на първа метакарпална (дланна)
кост, довели до трайно затруднение на движенията на лява ръка за период от
време по-голям от един месец – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3 и пр. 5,
б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК;
По делото е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с № .г., от който се установява, че на
09.04.2017 г., около 17,15 ч., в гр. Радомир, на кръстовището на ул. „Д.А.Н.” и
ул. „Ю.Г.”, Д.Р.И., като водач на мотопед, марка „П. С.”, с peг. № ., движейки се с несъобразена скорост спрямо релефа
на местността, не пропуска движейкия се по ул. „Д.А.Н.” мотопед, марка „А.”, с табела в задната му част с № ., с водач
Л.И.П., вследствие на което реализира ПТП с материални щети
и 3 бр. пострадали лица, след което напуска мястото на произшествието.
Представена по делото е и молба -
претенция от Л.И.П. с вх. № .г. до „Г. ф.“ за изплащане на обезщетение на пострадалото
лице във връзка със състоялото се на 09.04.2017 г. пътно – транспортно произшествие.
По делото е представено и писмо от „Г.
ф.“ до Л.И.П. с изх. № .г., с което последният е уведомен, че за
причинените му вследствие на състоялото се ПТП неимуществени вреди, е
определено обезщетение в размер на 5000 лева, както и платежно нареждане за преведена
по банкова сметка *** Л.П. от „Г. ф.“ сума в размер на 5000 лева.
Видно от представената по делото
епикриза от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник е, че ищецът Л.И.П. е приет в
хирургично отделение на болницата на 09.04.2017 г. и е изписан на 13.04.2017
г., с поставена диагноза „открито сътресение на мозъка. Фрактура на палеца на
лява длан.“
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката С.И.П., която е сестра на
ищеца Л.П.. В показанията си пред съда свидетелката твърди, че вследствие на
инцидента брат ù получил охлузни рани по краката и рана на главата, като
му бил счупен и пръста на лявата ръка, като в болницата постоянно се оплаквал,
че му е лошо и изпитва силна болка. След изписването му от болницата в
продължение на един – два месеца цялото семейство му помагало вкъщи, като
цялостното му възстановяване продължило два – три месеца. Свидетелката посочва,
че се е случвало да го преоблича, тъй като ищецът изпитвал силни болки и имал
световъртеж. Твърди, че през целия възстановителен период брат ù не е
посещавал училище. Впоследствие разбрала, че при настъпването на инцидента
ищецът не е носел предпазна каска.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира
за последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото е допусната и изслушана
съдебно - автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че
от техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП в
разглеждания случай е навлизане в кръстовището на водача на мотоциклет „П.“, с
неправилно избрана (основно спрямо видимост) висока скорост, което му е отнело
възможността да спре и подсигури безопасното преминаване на приближаващия от
дясно мотоциклет „А.“. Според вещото лице скоростта на
мотоциклет „П.“ непосредствено преди удара е била 55 км/ч, а тази на мотоциклет
„А.“ – 32 км/ч, като при така посочената скорост водачът на мотоциклет „П.“,
достигайки зоната на кръстовището, навлиза в него без да намали скоростта си на
движение, като на 1 метър след ОР и на 2,3 метра вдясно от ляв край на ул. „Д.А.Н.“
следва удар, страничен, леко кос, между него и мотоциклет „А.“, като от удара и
двата мотоциклета падат на десните си части, а мотоциклет „А.“ се завърта по
часовниковата стрелка и се плъзва по пътната настилка. В заключението е
посочено също, че за водача на мотоциклет „А.“, като и за този на мотоциклет „П.“,
който се движел със скорост от 55 км/ч, ударът е бил непредотвратим чрез
екстремно задействане на спирачната уредба. Вещото лице е посочило, че при
извършена от него проверка е констатирало, че към 09.04.2017 г. МПС с рег. № . не
е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е изслушана и съдебно - медицинска
експертиза, от заключението по която се установява, че при процесното ПТП ищецът
Л.И.П. е получил следните увреждания:
- фрактура на базата на дисталната
фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие на малък костен фрагмент от
дисталната част на първа метакарпална (дланна) кост, като травматичните
увреждания в областта на първи пръст на лява ръка и на първата дланна кост на
лява ръка са отнели в значителна степен основната функция на ръката, а именно
хватателната, за период от време по-голям от един месец. Според вещото лице
възстановителният период е около 1,5 – 2 месеца.
- разкъсно-контузна рана в областта
на главата, охлузвания в дясна челна област на главата и по лява подбедрица.
Тези увреждания в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като възстановителният период е продължил
около 3 седмици.
- в лечебното заведение е поставена
диагноза: „открито сътресение на мозъка“, като в конкретния случай се касаело
за мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието от типа на
зашеметяване, което само по себе си е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Възстановителният
период е от няколко дни до няколко седмици.
Вещото лице, като е съобразило
получените от пострадалия травми в областта на главата, е достигнало до извода,
че към момента на инцидента пострадалият не е бил с поставена предпазна каска,
посочвайки, че ако пострадалият е носел предпазна каска най-вероятно е нямало
да получи охлузни и разкъсно – контузни наранявания, но и при поставена предпазна
каска е възможно да бъде получено мозъчно сътресение.
В заключението е посочено също, че
пострадалият е търпял физически болки и страдания по време на възстановителния
период, като същите са били с по-голям интензитет в първите дни след инцидента
и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по допуснатите експертизи, като компетентно изготвени и съобразно
задачите, по които са допуснати експертизите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП-то е
настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е
поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е предявена
по доброволен ред пред „Г. ф.“. В настоящия случай по делото са налични
доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на ищеца по
делото пред ответника за изплащане на обезщетение, с оглед на което съдът
намира, че са спазени законовите изисквания.
По делото е безспорно установено, че
на 09.04.2017 г. е реализирано ПТП, при което Д.Р.И., като водач на мотопед,
марка „П. С.”, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за
движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 102
ППЗДвП) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.И.П.,
изразяваща се във фрактура на базата на дисталната фаланга на първи пръст на
лява ръка, наличие на малък костен фрагмент от дисталната част на първа
метакарпална (дланна) кост, довели до трайно затруднение на движенията на лява
ръка за период от време по-голям от един месец. Одобреното от наказателния съд
споразумение, с което водачът на мотопеда се е признал за виновен за
настъпилото ПТП, на чл. 300 ГПК е задължително за настоящия състав относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно между страните, че
водачът на мотопеда, марка „П. С.”, не е имал сключен договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“.
Настъпилите вреди, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
заключенията по приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
Понесените от ищеца неимуществени
вреди се установяват от събраните гласни доказателствени средства, които при
спазване на изискванията на чл. 172 ГПК съдът цени като непосредствени, лични
впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
претърпения инцидент представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по аргумент от чл. 52 ЗЗД. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.). Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Настоящият съдебен състав намира, че
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат
взети предвид следните правнорелевантни обстоятелства: характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, установени със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, а именно: фрактура на базата на дисталната
фаланга на първи пръст на лява ръка, наличие на малък костен фрагмент от
дисталната част на първа метакарпална (дланна) кост, разкъсно-контузна рана в
областта на главата, охлузвания в дясна челна област на главата и по лява
подбедрица и открито сътресение на мозъка, представляващо мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване;
продължителността на претърпените от ищеца във връзка с травмата болки и страдания
и тяхната интензивност (по-интензивни през първите дни след инцидента), около 2
- 3 месеца възстановяване на ищеца, създадения на ищеца битов дискомфорт,
начинът на причиняване на телесните увреждания и възрастта на ищеца към датата
на ПТП. При съобразяване на горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания
от физическо естество по преценка на настоящия съд на ищеца следва да бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева,
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца,
твърдейки, че същият при инцидента не е носел предпазна каска. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Приложението
на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т. е., когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При произнасяне по
възражението на ответника по прекия иск (застраховател или Г. ф.) за
съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди. При обективното
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на дължимото от деликвента
обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно
поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното
настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно – транспортно произшествие. В случая е безспорен
фактът, че в момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият Л.П. не е бил
с предпазна каска – в тази насока са както показанията на разпитаната по делото
свидетелка, така и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза. Това от своя страна е нарушение на чл. 137е от ЗДвП,
който предвижда, че „водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват
защитни каски“, с оглед на което съдът приема, че пострадалото лице се е
поставило в риск, допринасяйки за настъпването на вредоносния резултат. Този
извод се подкрепя и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според
която, ако пострадалият е носел предпазна каска най-вероятно е нямало да получи
охлузни и разкъсно – контузни наранявания. Ето защо съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредата от страна на ищеца Л.П.. Приносът на увреденото лице
обаче не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен в размер
на 1/3, като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева следва да бъде
намалено на 12 000 лева, съразмерно на приноса - с 1/3. От тази сума следва да
се приспадне платеното от ответника извън и преди настоящия процес в полза на
ищеца обезщетение за репариране на същите вреди от деликта, в размер на 5000
лева. С оглед гореизложеното съдът определя дължимото на ищеца обезщетение при
конкретиката на спора в размер на 7000 лева (разликата между дължимите 12 000 лева
и доброволно платените 5000 лева). В този размер предявеният иск по чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер от 25 000 лева подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ Гаранционният
ф. дължи лихва за забава при спазване на чл. 497 КЗ от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице (определение №
893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.). Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг
от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда
на чл. 380 КЗ – 07.02.2018 г. Съобразявайки горната разпоредба и като взе
предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ,
изтича на 07.05.2018 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 08.05.2018 г. Ето защо исковата претенция за обезщетението за забава
от 09.04.2017 г. до 08.05.2018 г. е неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените разноски по настоящото дело, съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е доказал разноски в производството по делото в размер
на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В последното съдебно
заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки
съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на делото и
от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер,
който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 1280 лева. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 280 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се следват разноски пропорционално на отхвърлената част от иска.
Същият е сторил разноски в размер на 50 лева - депозит за вещо лице, като е
заявил и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 150 лева, съобразявайки от
една страна материалния интерес, а от друга - факта, че делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
както и че в хода на производството е проведено едно открито съдебно заседание.
Припадащата се част от така посочените суми, с оглед отхвърлената част от иска,
възлиза на 144 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РдРС сумата от 364 лева –
държавна такса, съобразно уважената част от иска и припадащата се на уважената
част от иска част от разноските за съдебни експертизи.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г. ф.“, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в
размер на 7000,00 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 09.04.2017 г. ПТП, причинено от моторно превозно
средство, без задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно със
законната лихва, считано от 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 7000 лева (седем хиляди лева)
до пълния предявен размер от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева),
както и за лихва за забава за периода от 09.04.2017 г. до 08.05.2018 г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Г. ф.“, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 280 лева (двеста и осемдесет лева) – сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА Л.И.П., с
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. ф.“, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 144 лева (сто четиридесет
и четири лева) – сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Г. ф.“,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РдРС в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер на 364 лева (триста шестдесет и четири
лева) – държавна такса и разноски за съдебни експертизи.
Решението е постановено при
участието на Д.Р.И. – трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
Секретар:М.М.