Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260658 28.04.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на тринадесети април
две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 5747 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано искова молба, подадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л, Експо 2000, бул. Н. П.№
55, представлявано от А.В.А– изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, срещу Н.С.К., ЕГН * адрес: ***, С.Н.К., ЕГН * адрес: *** и Д.Н.К.
– Ж., ЕГН * адрес: ***, за обявяване за недействителни спрямо него на сделки,
обективирани в нотариален
акт за дарение на недвижими имоти № *,
том I, peг. № 3677,
дело № 167 от 18.07.2014 г. и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, peг. № 3678,
дело № 168 от 18.07.2014 г., по силата на
които дарителят Н.С.К. се е разпоредил в полза на дарените С.Н.К. и Д.Н.К. – Ж.
с притежаваното от него право на собственост върху следните недвижими имоти:
- нива с площ от
9.137 дка, съставляваща имот № *19 в землището на село Г, община С, местност „С“,
при граници: имот № *20, имот № *07, имот № *06, имот № *18 и имот № *,
представляващ поземлен имот с идентификатор *
- 1/2
идеална част от нива с площ от 6.939 дка, съставляваща имот № * в землището на
село Г, община С, местност „К.Б.“, при граници: имот № *, имот № *, имот № * и
имот № *, представляващ поземлен имот с идентификатор *;
- 1/2
идеална част от нива с площ от 14.062 дка, съставляваща имот № * в землището на
село Г, община С, местност „М“, при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот
№ *, имот № - * и имот № * който представлява поземлен имот с идентификатор *
- нива
с площ от 18.994 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С,
местност „Л“, при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, който
представлява поземлен имот с идентификатор *
-
дворно място, съставляващо УПИ III-219 в
квартал 10 по плана на село Г, община С, с площ от 443 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 240 кв.м., при
граници на парцела: УПИ IV-223, УПИ II-220, УПИ I-218 и улица,
които имоти представляват поземлен имот с идентификатор * и сграда с
идентификатор *
- 1/2
идеална част от нива с площ от 5.197 дка, съставляваща имот № * в землището на
село Г, община С, местност „Т“, четвърта при граници: имот № *, имот № *, имот
№ *, имот № *, имот № * и имот № *, който представлява поземлен имот с
идентификатор *
- 1/4 идеална част от нива с площ от 15.002 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“, при
граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който представлява
поземлен имот с идентификатор *;
- нива
с площ от 8.999 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С,
местност „С.Г.“, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и
имот № *, който имот съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява поземлен имот с идентификатор *;
- 1/2 идеална част от нива с площ от 6.939 дка, съставляваща
имот № * (седемдесет и две хиляди и седем) в землището на село Г, община С,
местност „К.Б.“, трета категория на земята, при граници и съседи: имот № *,
имот № *, имот № * и имот № *, който съгласно одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри представлява поземлен имот с идентификатор *
- 1/2 идеална част от нива с площ от 14.062 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“, при
граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който
представлява поземлен имот с идентификатор * по * карта и кадастрални регистри
на село Г;
- нива с площ от
20.010 дка, съставляваща имот № * в землището на
село Г, община С, местност „Ц.Л.“,при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който имот
съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри представлява
поземлен имот с идентификатор *
-
дворно място, съставляващо УПИ XVI-90 в квартал
9 по плана село Г, община С, с площ от 664 кв.м., ведно
с ½ ид. ч. от изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
гараж и второстепенна сграда, при граници на парцела: УПИ XV-89, УПИ XVII-91, дере и улица, които имоти съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри представляват
поземлен имот с идентификатор *, сгради с идентификатор *
- 1/2 идеална част от нива с площ от 5.003 дка, съставляваща
имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“, при граници и съседи:
имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № 059019, който представлява
поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри
на село Г;
- 1/4 идеална част от нива с площ от 15.002 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“, при
граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *,
който представлява поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастрални регистри на село Г, площ: 15000 кв.м. при съседи: *, *
Изложено е, че ответникът
Н.К. е поръчител по кредити, предоставени на кредитополучателя „К” ЕООД, ЕИК *
от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – договор за банков кредит от 03.02.2006 г. и
договор за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 г., двата обезпечени с
договори за поръчителство от 30.05.2009 г. Поръчителят е поканен да плати
задълженията по двата договора с нотариални покани, връчени на 14.07.2014 г. За
вземанията си по първия договор за кредит банката се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5987/2014 г. на БРС,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1061/2014 г. по описа на
ЧСИ Т.М.. За вземанията по втория договор за кредит банката се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5274/2014 г.
на БРС, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1062/2014 г. по
описа на ЧСИ Т.М.. Задълженията по делата не са погасени и до датата на
подаване на исковата молба.
С
влязло в сила решение по реда на чл. 422 ГПК, постановено по т. д. № 623/2015
г. на БОС, е прието за установено, че Н.К. дължи (солидарно с „К“ ЕООД) на
ищеца сумите по договор за револвиращ кредит от 22.03.2005 г. – сумата 1485000
лева главница, ведно със законна лихва от 01.10.2015 г. и съдебно-деловодни
разноски.
Поради
това ищецът се явява кредитор с безспорни вземания срещу първия ответник. На
18.07.2014 г. Н.К. е сключил с другите двама ответници атакуваните в настоящото
производство договори за дарение на негови собствени имоти в село Г, Община С. С това длъжникът Н.К.
умишлено е увеличил платежната си неспособност и е увредил банката – кредитор,
намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на
вземанията. Знанието на третото лице приобретател на имота за увреждането е без
правно значение, тъй като разпоредителните сделки са дарения. Въпреки това Д.К.
и С.К. са знаели за увреждането, тъй като са били ипотекарни длъжници по
предоставените от банката на „К” ЕООД кредити, участвали са в подготовката по
съставянето на документите по всички кредити.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответниците са чрез процесуален представител са оспорили
претенциите. Посочили са, че оспорват
активната процесуална легитимация на ищеца, защото той няма качеството на
безспорен кредитор спрямо първия ответник, а последният не е безспорен длъжник
на ищеца, тъй като някои от описаните от ищеца претендирани вземания по
посочените заповеди за изпълнение са
спорни.
На
следващо място е изложено, че оспорените договори за дарение всъщност прикриват
други отношения между ответниците по повод сключени от тях договори за заем,
като в изпълнение на задълженията си за връщане на заетите от втория и третия
ответник суми Н.К. им е прехвърлил процесните имоти. Следователно в случая не е
налице увреждане на ищеца, тъй като в замяна на прехвърляне правото на
собственост върху имотите се погасяват парични изискуеми и ликвидни задължения
на ответника Н.К.. Ето защо и след атакуваните сделки имуществото на първия
ответник не е намаляло, защото с тях са се погасили други изискуеми задължения
по посочените заеми. Освен това към момента на изповядване на процесните сделки
първият ответник е разполагал със значително имущество, както и дадени
обезпечения на банката по договорите за кредит.
Оспорено
е твърдението на ищеца, че първият ответник и лицата, с които той е договарял,
са извършили процесните разпоредителни сделки с цел и със знание за увреждане
на кредитора ищец и с намерение първият ответник да избегне принудително
изпълнение спрямо отчужденото имущество. Задълженията по договорите за заем,
погасени чрез прехвърлянето на собствеността върху процесните имоти, са
по-стари от вземанията на ищеца. Поради това е изложено, че няма увреждане на
кредитора, защото сделките са довели до намаляване пасивите на първия ответник
с погасяването на получените от него заеми, а от друга и до прекратяване
натрупването на мораторна лихва по тези задължения занапред.
Изложени са доводи, че не е налице и субективният елемент
за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД – за знание и намерение за увреждане на
кредитора от страна на ответниците.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Моли
се съда да отхвърли претенциите и присъди на ответниците съдебно-деловодни
разноски.
Предявени
са инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност на процесните
сделки поради привидност на същите, които прикриват действителни съглашения и
правоотношения по договори за даване вместо изпълнение. Вместо изпълнение на
задълженията по сключени договори за заем между ответниците – договор от
30.11.2009 г. за сумата от 83660 лева, сключен между Д.К. – Ж. като заемодател
и Н.К. като заемополучател; договор от 04.01.2010 г. за сумата от 20000 лева,
сключен между Д.К. – Ж., като заемодател и Н.К. като заемополучател; договор от
15.01.2010 г. за сумата от 4000 лева, сключен между Д.К. – Ж. като заемодател и
Н.К. като заемополучател; договор от 01.05.2006 г. за сумата от 20000 лева,
сключен между С.К. като заемодател и Н.К. като заемополучател, Н.К. е
прехвърлил на децата си имоти. Моли се съда да постанови, че в случая се
прилагат правилата на прикритите сделки по прехвърляне собствеността на
процесните недвижими имоти при условията на института на даване вместо
изпълнение.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 135 ЗЗД, а на инцидентните установителни
искове – чл. 26, ал. 2, предл. 5 във вр. с чл. 17 ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени и гласни доказателства, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
е между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства,
че на 03.02.2006 г. „К“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД са сключили
договор за банков кредит, който е изменян многократно с анекси, последният от
които от 24.09.2013 г. Вземанията по договора са обезпечени с поръчителство от Н.С.К.
с договор за поръчителство от 30.05.2009 г. За вземанията по този договор
банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
дружеството и поръчителя по договора Н.С.К., по което е образувано ч. гр. д. №
5987/2014 г. по описа на БРС и на 18.08.2014 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. На 22.03.2005 г. „К“ ЕООД е сключен и договор
за револвиращ банков кредит, изменен и допълнен с множество анекси. Вземанията
по договора са обезпечени с договорна ипотека върху имоти, учредени от Д.Н.К.
през 2005 г. и 2006 г. Тя, в качеството на ипотекарен длъжник, подписва и част
от анексите към договора, включително и последният такъв от 24.09.2013 г. С
решение № 118/13.04.2017 г. по т. д. № 623/2015 г. по описа на БОС, влязло в
сила на 26.07.2019 г., е прието за установено по отношение на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, че „К“ ЕООД и Н.С.К. й дължат солидарно сумата от 1485000
лева, представляваща изискуема главница по договор за револвиращ банков кредит
от 22.03.2005 г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2015 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на нея по ч. гр. дело № 6315/2015 г. по описа на
БРС.
С
договор за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007 г. банката е предоставила
на „К“ ЕООД кредит, като договорът е изменян многократно с анекси. Вземанията
по договора са обезпечени с поръчителство от Н.С.К. по силата на договор за
поръчителство от 30.05.2009 г. За вземанията по този договор банката е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу дружеството и
поръчителя по договора Н.С.К., по което е образувано ч. гр. д. № 5274/2014 г.
по описа на БРС, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
За
събиране на сумите са образувани изпълнителни дела.
На
18.07.2014 г. са сключени атакуваните разпоредителни сделки - с нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 181, том I, peг. № 3677, дело № 167 от 18.07.2014 г. и нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 182,
том I, peг. № 3678, дело № 168 от 18.07.2014
г., Н.С.К. се е разпоредил в полза на
дарените С.Н.К. и Д.Н.К. – Ж. с посочените имоти.
Събрани
по делото са гласни доказателства. Свидетелят И.С.е посочила, че е бивш
служител на Райфайзенбанк и в периода от 2007 г. до 2019 г. се е срещала с
ответниците Д., С. и Н. Качикови по повод договорите за кредит на „К“ ЕООД. Д.К.
е била главен счетоводител на „К“ ЕООД, поради което двете са контактували
лично в банката и по телефон, освен с управителя Н.К., по повод договорите за
кредит.
Следва
да се разгледат на първо място предявените инцидентни установителни искове, тъй
като при уважаването им ще се изследва по иска по чл. 135 ЗЗД въпросът за
знанието на Д. и С. Качикови за уврежане на кредитора с процесните сделки.
Предявените
искове са с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване симулативност на сделките на дарение.
Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да
бъдат обвързани и този договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква
друга сделка, при което е налице абсолютна симулация, или прикрива някаква
друга сделка, която страните по него не желаят да стане достояние на трети
лица, при което е налице относителна симулация. В случая ищците твърдят, че
сделките прикриват договори за даване вместо изпълнение на задължения по
договори за заем, сключени между страните по тях. По делото са представени
„обратно писмо“ от 18.07.2014 г., договори за заем от 30.11.2009 г., 04.01.2010
г., 15.01.2010 г., 01.05.2006 г., разкриващи твърдяната относителна симулация. Ето
защо и предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че е установено по
делото волята на страните да е била за сключване на привидна сделка, т. е. да
не ги обвързва. Намерението им е било чрез прехвърляне на имотите да се погасят
задължения на Н.К. към неговите деца по договори за заем. Ето защо исковете
следва да бъдат уважени.
По
отношение на предявените искове по чл. 135 ЗЗД съдът намира следното:
Процесуалният
представител на ответниците е направил възражение, че исковете са погасени по
давност, което е неоснователно. Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на общата петгодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Според трайната практика на ВКС давността за
обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента
на сключването й, т.е. от 18.07.2014 г. Искът, по който е образувано настоящото дело, е
подаден на 18.07.2019 г. – в последния ден преди изтичане на давността. Ето
защо възражението е неоснователно.
Искът по
чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка
(или друго правно действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква
за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна, или е възмездна, но
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата
сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от
длъжника и третото лице да увреди кредитора. В случая атакуваните сделки са
сключени след възникване на вземанията на банката към Н.К., видно от
приложените писмени доказателства.
Установено
по делото е наличието на първата предпоставка, а именно качеството кредитор за
ищеца спрямо първия ответник. Издадени срещу Н.К. са заповеди за незабавно изпълнение
изпълнителни листи, обсъдени по-горе, впоследствие с влязло в сила решение е
прието за установено, че съществуват процесните вземания по договори за кредит,
сключени между „К“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, по които като
поръчител се е задължил първият ответник. Ищецът успешно е обосновал качеството
си на кредитор по отношение на Н.К. за вземания, възникнали преди процесното
разпореждане с имотите, по договори за банков кредит. Неоснователно е
възражението на ответниците, че вземанията не са били ликвидни и изискуеми към
датата на разпореждането, което било предпоставка за отхвърляне на иска. Качеството
кредитор е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, като според
практиката на ВКС е ирелевантно за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД дали
това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие – достатъчно е да е възникнало, да е
действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни
способи. Не е установено по делото към момента на приключване събирането на
доказателствата вземането да е погасено, нито да е отречено със сила на
присъдено нещо.
С
извършените правни сделки по отношение на процесните недвижими имоти на
18.07.2014 г. ответниците са целели да увредят ищеца, тъй като са довели до намаляване
имуществото на К.. Увреждането на кредитора е налице и се предполага винаги
когато длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно
намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да
служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е
процесният случай. Според трайната съдебна практика на ВКС (напр. решение № 261
от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК) правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на кредитора и негово право е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Ето защо и съдът счита,
че е налице увреждане на кредитора от извършените разпореждания.
Налице е и следващият елемент от фактическия
състав – знание на длъжника, че извършеното разпореждане уврежда кредитора. Н.К.
е бил поръчител по договори за кредит, главен длъжник по които е било
дружеството, чийто собственик и управител е бил - „К“ ЕООД. Същият е получил
нотариални
покани за доброволно изпълнение от страна
на банката, което е станало преди отчуждаването на имотите, поради което съдът
приема, че Н.К. е знаел, че с действията си уврежда своя кредитор.
Предвид
основателността на инцидентните установителни искове, трябва да се изследва знанието
на третите лица – Д. и С. Качикови, в полза на които е извършено разпореждането.
В случая намира приложение оборимата презумпция за знание на увреждането,
установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена в производството, въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест. Не се спори между страните по
делото, че Д. и С. Качикови са дъщеря и син на Н.К., т.е. негови низходящи,
поради което и знанието им за увреждане на кредитора от процесните сделки се
предполага. Противното не е установено, дори напротив – ищецът е ангажирал
гласни доказателства, установяващи знанието.
Ето
защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
135 ЗЗД и претенциите следва да бъдат уважени.
Предвид
изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в
производството разноски в размер на общо 1513,22 лева съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК. По исковете по чл. 26 ЗЗД разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не е страна по тях.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че договорите, сключени с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 181,
том I, peг. № 3677,
дело № 167 от 18.07.2014 г. и нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
182, том I,
peг. № 3678, дело № 168 от 18.07.2014 г.,
са нищожни като привидни, като обявява, че същите прикриват договори за даване
вместо изпълнение.
ПРОГЛАСЯВА за
относително недействителни на основание чл. 135 ЗЗД спрямо „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Л, Експо 2000, бул. Н. П.№ 55,
представлявано от А.В.А– изпълнителен директор и М.Т.П.–
прокурист, извършените между Н.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, С.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Н.К. – Ж., ЕГН **********, адрес: ***, сделки, обективирани в нотариален
акт за дарение на недвижими имоти № 181, том I, peг. № 3677, дело № 167 от
18.07.2014 г. и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, peг. № 3678,
дело № 168 от 18.07.2014 г., по силата на които Н.С.К. се е разпоредил в полза на С.Н.К. и Д.Н.К. – Ж.
с притежаваното от него право на собственост върху следните недвижими имоти:
- нива с площ от 9.137 дка,
съставляваща имот № *19 в землището на село Г, община С, местност „С“, при
граници: имот № *20, имот № *07, имот № *06, имот № *18 и имот № *,
представляващ поземлен имот с идентификатор *
- 1/2 идеална част от нива с площ от 6.939 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „К.Б.“, при
граници: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, представляващ поземлен имот с
идентификатор *
- 1/2 идеална част от нива с площ от 14.062 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“, при
граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № - 000056 и имот № *,
който представлява поземлен имот с идентификатор *
- нива с площ от 18.994 дка, съставляваща имот № * в
землището на село Г, община С, местност „Л“, при граници: имот № *, имот № *,
имот № *, имот № *, който представлява поземлен имот с идентификатор *
- дворно място, съставляващо УПИ III-219 в
квартал 10 по плана на село Г, община С, с площ от 443 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 240 кв.м., при
граници на парцела: УПИ IV-223, УПИ II-220,
УПИ I-218 и
улица, които имоти представляват поземлен имот с идентификатор * и сграда с
идентификатор *1
- 1/2 идеална част от нива с площ от 5.197 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „Т“, четвърта
при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който
представлява поземлен имот с идентификатор *
- 1/4 идеална част от нива с площ
от 15.002 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност
„М“, при граници: имот № *, имот № *, имот № 010037, имот № *, имот № * и имот
№ *, който представлява поземлен имот с идентификатор *;
- нива с площ от 8.999 дка, съставляваща имот № * в
землището на село Г, община С, местност „С.Г.“, при граници и съседи: имот № *,
имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който имот съгласно кадастрална карта
и кадастрални регистри представлява поземлен имот с идентификатор *7;
- 1/2 идеална част от нива с площ
от 6.939 дка, съставляваща имот № * (*) в землището на село Г, община С,
местност „К.Б.“, трета категория на земята, при граници и съседи: имот № *,
имот № *, имот № * и имот № *, който съгласно одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри представлява поземлен имот с идентификатор *;
- 1/2 идеална част от нива с площ
от 14.062 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност
„М“, при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *,
който представлява поземлен имот с идентификатор *.* по кадастралната карта и
кадастрални регистри на село Г;
- нива с площ от 20.010 дка,
съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „Ц.Л.“,при
граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *,
имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който имот съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри
представлява поземлен имот с идентификатор *;
- дворно място, съставляващо УПИ XVI-90 в
квартал 9 по плана село Г, община С, с площ от 664 кв.м., ведно с ½ ид. ч.
от изградените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и второстепенна
сграда, при граници на парцела: УПИ XV-89, УПИ XVII-91,
дере и улица, които имоти
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представляват поземлен имот
с идентификатор *
сгради
с идентификатор *
- 1/2 идеална част от нива с площ
от 5.003 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност „М“,
при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № 059020 и имот № *,
който представлява поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастрални регистри на село Г;
- 1/4 идеална част от нива с площ
от 15.002 дка, съставляваща имот № * в землището на село Г, община С, местност
„М“, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и
имот № *, който представлява поземлен имот с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастрални регистри на село Г, площ: 15000 кв.м. при съседи: *.*
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, С.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.Н.К. – Ж., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплатят на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Л, Експо 2000,
бул. Н. П.№ 55, представлявано от А.В.А– изпълнителен директор и М.Т.П.–
прокурист, сума в размер на 1513,22 лева
(хиляда петстотин и тринадесет лева и двадесет и две стотинки) направени по
делото съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева