Р Е Ш Е Н И Е
№:1092 12.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
Секретаря: Десислава Фотева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1000 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя С.Т.,
чрез юрисконсулт К.К., срещу решение № 397/15.04.2022г., постановено по НАХД № 20222120200462
по описа за 2022г. на Районен съд - Бургас, с което отменено издаденото от
председателя на комисията наказателно постановление (НП) № НП-3/01.03.2021г., с
което за нарушение по чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационни услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т.,
ЕГН-**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева.
Касаторът счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и
немотивиран, поради което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото
от него НП. Заявява, че нарушението е установено на 27.07.2020г. със съставяне
на констативен протокол и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) той не е изтекъл. Счита също, че ЗРВКУ се
явява специален по отношение на ЗАНН, а той чрез препращаща норма към Закона за
енергетиката (ЗЕ) предвижда, че АУАН се съставя въз основа на констативен
протокол. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт К.К., който
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Пледира за отмяна на
атакуваното съдебно решение и потвърждаване на НП с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Г.Й.Т.,***, чрез пълномощника адвокат И.Ц. ***, представя
писмен отговор на касационната жалба в който заявява, че поддържа мотивите на
районния съд. Посочва и допълнителни основания, които счита, че водят до
незаконосъобразност на НП. Иска от съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди оспорения съдебен акт. Пред съда ответникът чрез същия пълномощник, също
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно
решение за правилно и законосъобразно, тъй като на 16.06.2021г. административно-наказващият
орган е разполагал с всички данни за извършителя на нарушението, поради което
издаденото НП е извън срока по чл.34 от ЗАНН.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е отменил наказателно
постановление № НП-3/01.03.2021г. на председателя на КЕВР, с което за нарушение
по чл.14, ал.4 от ЗРВКУ и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Т., е наложена
глоба от 2000 лева
Наказанието на Т. е наложено за това, че в качеството му на изпълнителен
директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас, е бил длъжен да осигури прилагането на цени,
утвърдени за ВиК оператора с решение № Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, но е допуснал
дружеството да предостави услуга „пречистване на отпадъчни води“ на потребителя
„Атлант 2013“ЕООД по цени по-високи от утвърдените, с което е извършил
нарушение по чл.14, ал.4, вр. чл.36, ал.2 от ЗРВКУ.
Установява се, че „ВиК“ЕАД, гр.Бургас е издало фактура № 00399956564/23.04.2020г.
на потребителя „Атлант 2013“ЕООД, за обекти „Обувен цех, Обзор“ с партида
6085/66 и „Дърводелски цех, Обзор“ с партида 6085/67, за предоставени ВиК
услуги за периодите 12.03.2020г.-14.04.2020г. и 19.03.2019г.-14.04.2020г., в
която неправилно е фактурирало услугата „пречистване на отпадъчни води“ по цена
0,847 лв./куб.м., утвърдена „за промишлени и други стопански потребители -
степен на замърсеност 1“, а не по цена от 0,652 лв./куб.м., утвърдена „за
битови потребители и приравнени на тях потребители“, съгласно решение №
Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР, без да е доказало, че потребителят реално попада в
категорията „потребители, на които се предоставят водоснабдителни и/или
канализационни услуги за промишлени и други стопански нужди и без да е доказало
и обосновало генерирането от него на „производствени отпадъчни води“ по смисъла
на § 1, т.1 ДР Наредба № 7/2000г., които са със степен на замърсеност 1. Не е
сключен договор за заустване на отпадъчни води, изпускани в резултат на
дейността на потребителя, съгласно изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №7 от
14.11.2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води
в канализационните системи на населените места (обн.ДВ, бр.98/2000г., Наредба
№7/2000г.). Не е доказано извършването на контролни пробонабирания от пункт за
заустване на отпадъчните води от дейността на този потребител в градска
канализация, както и съставянето от оператора на протоколи за извършени анализи
за този потребител. Не е установено и не е доказано от оператора, че в резултат
от дейността на потребителя се генерират отпадъчни води, които могат да се
квалифицират като „производствени отпадъчни води“ по смисъла на §.1, т.1 от ДР
на Наредба №7/2000г. За извършеното на Г.Т. е съставен акт за установяване на
административно нарушение АУАН № ВК-15 от 01.10.2020г., въз основа на който е
издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които
проверката била извършена само по документи, като всички изискани документи и
допълнителна информация били събрани на 16.06.2020г. Съдът установил, че след
тази дата контролните органи не са извършвали други проверки и не са изисквали
и събрали по преписката допълнителни доказателства. Поради това на 16.06.2020г.
в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които
актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т.е. това бил моментът, в
който актосъставителят разполагал с всички документи и цялата информация и от
този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на
нарушителя.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи,
че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване
на нарушението, съгласно нормата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Според
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№
3/2019г., „откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
Както правилно е приел районният съд, за началото на този срок е релевантна
датата на която в КЕВР е била налична цялата необходимата информация относно извършеното
нарушение за което е санкциониран Т., а именно 16.06.2020г. На тази дата с
писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г. (л.38,
задна част от КНАХД №3469/2021г.) изпълнителният директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас
е представил договор сключен с „ВиК-Сливен“ООД, но не е представил допълнително
изисканите от него документи от контролния орган с писмо изх.№ В-17-14-10/29.05.2020г.
– сключени договори по Наредба № 7/2000г. и протоколи от извършени
пробонабирания за потребителите. В писмото се сочи, че на последните е
фактурирано по цена за „промишлени и други стопански потребители - степен на
замърсеност 1”, във връзка с което е направено обстойно ежемесечно изследване
на отпадъчни води от големи групи потребители /юридически лица/, отразяващо
средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Това представително
обследване показвало, че изследваните води могат да бъдат причислени към 1-ва
степен на замърсяване. Индивидуално пробонабиране от всички обекти било
физически невъзможно поради специфични характеристики на канализационната
система: обща за няколко обекта; неосигуряване на достъп или законен
представител на обекта.
Допълнителни доказателства относно релевантни факти и обстоятелства не
са били представени от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020г. Неоснователно е
възражението на касатора, че преди съставяне на констативния протокол не са му
били известни редица съществени признаци от обективна и субективна страна на
нарушението. Напротив още към 16.06.2020г. той е бил уведомен, че няма как да
му бъдат представени изисканите документи, тъй като „ВиК“ЕАД не разполага с тях,
заради даденото обяснение на изпълнителния директор в писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г.,
с вх.№ В-17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР. Това изрично е отбелязано от
контролните органи в констативния протокол от 27.07.2020г. Ето защо още на 16.06.2020г.,
когато това писмо е постъпило в КЕВР, въз основа на информацията предоставена
от изпълнителния директор на „ВиК“ЕАД, е съществувала фактическата и
юридическата възможност да се установи нарушението и извършителя.
Датата на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при
определяне на момента в който е започнал да тече преклузивният срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Този протокол не
представлява необходима предпоставка за изясняване на въпросите има ли
извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието
нарушение и правната му квалификация. В Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги не е предвиден специален ред за
установяване на административните нарушения, липсва и препращане към Закона за
енергетиката. Посочената от пълномощника на касатора норма на чл.5, ал.2 от
ЗРВКУ се отнася единствено до структурата и правомощията на комисията, но не и
до процесуалния ред за установяване на нарушенията и налагане на наказанията за
тях. Поради това приложение за процесното нарушение намират общите правила на
ЗАНН.
В случая актът за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен на
01.10.2020г., при наличие на абсолютна пречка за образуване и развитие на
административнонаказателното производство – изтичане на 3-месечния срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При така
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 397/15.04.2022г., постановено по НАХД №
20222120200462 по описа за 2022г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.