Присъда по дело №473/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 18
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов
Дело: 20214500200473
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Русе , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
СъдебниКремена Стефанова
заседатели:Виденова

Миглена Русанова
Димитрова
при участието на секретаря Мариета Цонева
и прокурора Пламен Йорданов Петков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200473 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, роден на
01.06.1998 г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе, ул. Бул. „*******, с българско
гражданство, неженен, с начално образование, не работи, неосъждан
за
ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2020 г. в гр. Русе, в съучастие с В. С.
Р. от гр. М., като помагач, умишлено улеснил В. С. Р. да отнеме чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 7,00 лева, ведно с парична
сума в размер на 30,00 лева и дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД,
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy“, модел „А50“ с
1
IMEI358690100188023 на стойност 220,00 лева, ведно със силиконов гръб
/кейс/, на стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност 262,00 лева, от
владението на С. Б. П. от гр. Русе, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 4 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 8
месеца.

ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за
ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2020 г. в гр. Русе, в съучастие с В. С. Р. от
гр. М., като извършител, в условията на продължавано престъпление - на три
пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта с номер
474836******6718, издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляра
С. Б. П. от гр. Русе, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по
този начин е получена сумата от общо 800,00 лева, поради което и на
основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 от
НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК го
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на две
години 1000 лв. глоба.

На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК определя едно
ОБЩО НАКАЗАНИЕ на този подсъдим ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, към което присъединява и наказанието и ХИЛЯДА ЛЕВА
ГЛОБА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири години, предз което време осъденият е длъжен да
работи или учи при обективна възможност за това, като възлага грижите за
осъдения на РПУ-МВР по местоживеенето му.

2

ПРИЗНАВА подсъдимата В. С. Р., ЕГН **********, родена на
25.07.1995 г. в гр. Панагюрище, живуща в гр. Русе, Бул. „*******, с
българско гражданство, неомъжена, с начално образование, не работи,
неосъждана, за
ВИНОВНА в това, че на 11.12.2020 г. в гр. Русе, в съучастие с ИВ.
СТ. ИВ. от гр. Русе, като извършител, отнела чужди движими вещи – дамско
портмоне на стойност 7,00 лева, ведно с парична сума в размер на 30,00 лева
и дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД, мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy“, модел „А50“ с IMEI358690100188023 на стойност 220,00
лева, ведно със силиконов гръб /кейс/, на стойност 5,00 лева, всичко на обща
стойност 262,00 лева, от владението на С. Б. П. от гр. Русе, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373
ал. 2 пр. 2 от НПК я
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 8
месеца.

ПРИЗНАВА същата подсъдима с горната самоличност за
ВИНОВНА в това, че на 11.12.2020 г. в гр. Русе, в съучастие с ИВ. СТ.
ИВ. от гр. Русе, като извършител, в условията на продължавано престъпление
- на три пъти, използвала платежен инструмент – дебитна карта с номер
474836******6718, издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляра
С. Б. П. от гр. Русе, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по
този начин е получена сумата от общо 800,00 лева., поради което и на
основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 от
НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК я
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на две
години, както и 1000 лв. глоба.

На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК определя едно
3
ОБЩО НАКАЗАНИЕ на този подсъдим ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, към което присъединява и наказанието ХИЛЯДА ЛЕВА
ГЛОБА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири години, предз което време осъденият е длъжен да
работи или учи при обективна възможност за това, като възлага грижите за
осъдения на РПУ-МВР по местоживеенето му.

ОСЪЖДА всеки от подсъдимите с горната самоличност да заплати по
122 лв. деловодни разноски на досъдебното производство по сметката на
Първо РПУ-МВР-Русе.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 дн. срок от днес
пред Апелативния съд в гр. Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 473/21 г.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила лицата в престъпленията,
както следва:
1/ ИВ. СТ. ИВ., в това, че
на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с В. С. Р. от гр. М., като помагач,
умишлено улеснил В. С. Р. да отнеме чужди движими вещи – дамско
портмоне на стойност 7,00 лева, ведно с парична сума в размер на 30,00 лева
и дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД, мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy“, модел „А50“ с IM******* на стойност 220,00 лева, ведно
със силиконов гръб /кейс/, на стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност
262,00 лева, от владението на С. Б. П. от гр. Р., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 4 НК, и че
на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с В. С. Р. от гр. М., като
извършител, в условията на продължавано престъпление - на три пъти,
използвал платежен инструмент – дебитна карта с номер 474836******6718,
издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляра С. Б. П. от гр. Р.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по този начин е
получена сумата от общо 800,00 лева -престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
2/ В. С. Р., в това, че
на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с ИВ. СТ. ИВ. от гр. Р., като
извършител, отнела чужди движими вещи – дамско портмоне на стойност
7,00 лева, ведно с парична сума в размер на 30,00 лева и дебитна карта,
издадена от банка „ДСК“ АД, мобилен телефон марка „Samsung Galaxy“,
модел „А50“ с IM******* на стойност 220,00 лева, ведно със силиконов гръб
/кейс/, на стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност 262,00 лева, от
владението на С. Б. П. от гр. Р., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2
НК и в това, че
на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с ИВ. СТ. ИВ. от гр. Р., като
извършител, в условията на продължавано престъпление - на три пъти,
използвала платежен инструмент - дебитна карта с номер 474836******6718,
издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляра С. Б. П. от гр. Р.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление и по този начин е
получена сумата от общо 800,00 лева - престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението както е
внесено. Пледира за наказания за всеки от подсъдимите, което с редукцията
по чл. 58а ал. 1 от НК да възлезе на осем месеца лишаване от свобода за
1
първото от престъпленията и две години лишаване от свобода за второто,
както и по 1600 лв. глоба на всеки, с общо наказание по чл. 23 ал. 1 и 2 две
години лишаване от свобода и 1600 лв. глоба, при отлагане на изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
Всеки от подсъдимите и защитниците им признават обвинението от
фактическа и правна страна, при направено самомопризнание по чл. 371 т. 2
от НПК. Пледират за наказания при условията на чл. 55 вр. чл. 58а ал. 4 от
НК в минималноустановените за наказанието лишаване от свобода размери, а
по отношение наказанието глоба за второто престъпление отпадане съгл. чл.
55 ал. 3 от НК.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК,
подсъдимият е признал изцяло фактите по обстоятелствената част
на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за
тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз
основа на констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от
самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след
протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и
въз основа на самопризнанията на подсъдимите, изцяло подкрепящи се
от всички доказателства по делото, а именно: свидетелските показания на
С.П., Веселин Тодоров, писмените доказателства и доказателствени средства
- справки от „Банка ДСК“ АД, справки за съдимост, декларации семейно и
материално положение и имотно състояние, биографични справки, както и от
заключенията на техническите експертизи и на съдебно-ценовата експертиза
и останалите приложени писмени доказателства
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият И. е роден на 01.06.1998 г. в гр. Р., живее в гр. Р., с
българско гражданство, неженен, с начално образование, не работи,
неосъждан.
Подсъдимата В. С. Р. е родена на 25.07.1995 г. в гр. П., живее в гр. Р., с
българско гражданство, неомъжена, с начално образование, не работи,
неосъждана.
2
И двамата са освобождавани от наказателна отговорност /И. два пъти/
за приети от съда за установени деяния визиращи престъпни състави, с
наложена административна отговорност глоба, която не е платена
Свидетелката С. Б. П. притежавала банкова сметка в „ДСК“ АД, за
ползването на която банката й издала дебитна карта на нейно име с №
474836******6718. Свид. П. записала ПИН кода за картата в телефонния
указател на мобилния си телефон. Тази дебитна карта тя държала в портфейла
си.
На 11.12.2020 г. около 15,45 часа, свид. С.П. отишла да пазарува в
магазин „Кауфланд 2“ намиращ се в гр. Р., ж.к. „Дружба“. Сложила дамската
си чанта в пазарската количка, където поставяла и избраните от нея продукти.
За да вземе стока от щанд тя оставила пазарската количка между рафтовете в
сектора с алкохол като дамската й чанта останала в количката.
По същото време в магазина се намирали двамата подсъдими. Те
забелязали оставената без надзор пазарска количка, в която се намирала и
дамската чанта на свид. П.. Подсъдимите били финансово притеснени, детето
им било болно и
решили да се снабдят с пари за сметка на П. без нейно съгласие. В
изпълнение на замисленото
подсъдимият И. застанал на разстояние от количката на свид. П. и се
заоглеждал наоколо дали някой ще се приближи. Целта му била да охранява
действията по отнемането и да предупреди подсъдимата Р. при евентуална
поява на друго лице, което може да забележи действията й.
Подс. Р. го разбрала и решила да действа. Тя бързо приближила
количката, откопчала ципа на дамската чанта и взела от нея портфейла, ведно
със съдържащите се в него 30 лева и дебитна карта на банка „ДСК“ и
мобилния телефон на свид. П. марка „Samsung Galaxy“ с
IMEI358690100188023, който бил с поставен на него силиконов гръб /кейс/.
След това двамата подсъдими бързо напуснали магазина.
Свидетелката П. установила липсата на портфейла и мобилния телефон
когато отишла на касата и решила да извади пари, за да плати. В отговор на
оплакването й охранителят в магазина прегледал записите от камерите за
видеонаблюдение и забелязал действията на двамата подсъдими.
Междувременно напусналите магазина подсъдими прегледали
откраднатите вещи,
взели намиращите се в портфейла 30 лева и
решили да използват дебитната карта като изтеглят чрез нея пари.
Прегледали записаните в мобилния телефон контакти и установили, че под
3
името „ПИН“ били записани цифри, за които предположили, че това е запис
на ПИН кода за дебитната карта. Отишли при банкомат до Кооперативния
пазар в гр. Р. и там,
на същата дата 11.12.2020 г. двамата подсъдими извършили общо 3
транзакции посредством дебитната карта на св. С.П., като последователно
поставяли дебитна карта с номер 474836******6718 в АТМ № 507,
собственост на „ОББ“ АД, въвели ПИН-кода и изтеглили сумите, както
следва: в 16.14 часа – изтеглили сумата 400 лева; чрез повторно използуване
на картата по същия начин изтеглили сумата от още 400 лева; за трети път по
същия начин поставили дебитната и въвели ПИН-кода, с команда за теглене
на още 400 лв., но третата им транзакция останала неуспешна, тъй като по
сметката на св. П. нямало достатъчна наличност.
Сумата от общо 800 лв. задържали за себе си и впоследствие използвали
за собствени нужди
Двамата подсъдими решили, че дебитната карта повече няма да им бъде
необходима. Те се отдалечили от мястото и изхвърлили дебитната карта,
портмонето и СИМ картата на мобилния телефон, а задържали парите в общ
размер на 830 лева и мобилния телефон.
При последвалото посешение на св. П. в банката с цел блокиране на
отнетата й карта, тя била уведомена, за извършените междувременно без
нейно знание и съгласие две тегления неправомерни тегления по 400 лева от
АТМ.
Свидетелката П. сигнализирала органите на МВР за кражбата и
неправомерното ползване на дебитната карта и така било поставено началото
на настоящото наказателно производство. Самоличността на подсъдимите
била установена от св. Веселин Тодоров – полицейски служител в Първо РУ –
МВР – при преглеждането на предоставените от служител в магазин
„Кауфланд“ и от Община Р. записи от камерите за видеонаблюдение. При
разговорите с него след призоваването им подсъдимите първоначарлно
твмърдяли, че подс. Р. сама решила да извърши кражбата. Впоследствие Р.
предала доброволно мобилния телефон „Samsung Galaxy“, модел „А50“ с
IM******* и той бил върнат на св. П..
Чрез приетите по делото и неоспорени две технически експертизи
съответно с № 91 от 02.02.2021 г. и с № 115 от 15.02.2021 г. по описа на
БНТЛ при ОДМВР – Р. са изследвани и възпроизведени на хартиен носител
кадри от значение за предмета на доказване по настоящото дело от
приобщените по делото записи от камерите за видеонаблюдение в магазин
„Кауфланд 2“, от Община Р., монтирани на кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ с ул. „Шипка“ и от АТМ № 507 на „ОББ“ АД, монтиран на
входа на Централен общински пазар.
4
От неоспореното заключение на приетата съдебно – ценова
икономическа експертиза се установява, че стойността на инкриминираните
вещи към момента на деянието е 262,00 лева.

При тази установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият ИВ. СТ. ИВ. е пълнолетно и вменяемо, слведователно
наказателноотговорно лице.
По описания начин той,
на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с втората подсъдима - В. С. Р., като
помагач, умишлено улеснил В. С. Р. да отнеме чужди движими вещи – дамско
портмоне на стойност 7,00 лева, ведно с парична сума в размер на 30,00 лева
и дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД, мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy“, модел „А50“ с IM******* на стойност 220,00 лева, ведно
със силиконов гръб /кейс/, на стойност 5,00 лева, всичко на обща стойност
262,00 лева, от владението на С. Б. П. от гр. Р., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият И. осъществил
деянието като умишлено улеснил обв. Р. да отнеме вещите като стоял встрани
и охранявал, в готовност да я уведоми, ако някое лице се приближава или
забележи действията й.
Престъплението е осъществено и от субективна страна, при осъзнаване
на съставомерните обективни признаци и виновно, при пряк умисъл, тъй като
И. съзнавал противоправния характер на стореното и на общественоопасните
последици и искал тяхното настъпване. Същевременно той съзнавал, че
извършва деянието в съучастие с обв. Р..
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 194,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
При индивдуализацията на наказанието за това престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изразеното съжаление, младежката му възраст и материаните му проблеми, а
като отегчаващи - освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и неизпълнението на това наказание от
обвиняемия и при превес на парвите му наложи предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода в размер значително под средата и близо до
минимума – една година, като съгл. чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2
от НПК този размер следва да се редуцира на 8 месеца лишаване от свобода.
Доводите за определяне на наказанието при условията по чл. 55 от НК
5
вр. чл. 58а ал. 3 от НК не намират опора в установеността по делото, като се
имат предвид вече установените противозаконни прояви на подсъдимия, ръст
на този вид престъпност, осъществяването на две престъпления, с четири
отделни съставоремни дейния за един ден.
Както правилно е коментирано в обвинителния акт и не е оспорено от
защитата, преминаването на досъдебното производство до изготвянето на
обвинителния акт от първоначално вменената на И. Форма на съучастие –
извършителство - към заявената в съда – помагачество – не визира
съществено нарушение на процесуалните правила накърняващо правата на
подсъдимия, тъй като се касае за същите факти, по които той е имал
възможност да се защитава на досъдебното производство, прилага се закон за
същото престъпление и не се налага частично прекратяване на наказателното
производство. От последното му обвинение за това деяние не се изключват
отделни деяния или отделни лица. Предметът на престъплението и неговата
стойност са същите.
По изложения начин тази подсъдим, на 11.12.2020 г. в гр. Р., в
съучастие с В. С. Р. от гр. М., като извършител, в условията на продължавано
престъпление - на три пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта
с номер 474836******6718, издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на
титуляра С. Б. П. от гр. Р., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и по този начин е получена сумата от общо 800,00 лева.
Подсъдимият И. е осъществил деянието като поставил дебитната карта
в АТМ № 507, собственост на „ОББ“ АД, заявил описаните транзакциии
въвел ПИН код за картата. Това той направил без съгласието на титуляра на
банковата карта - св. С. Б. П.. Посочената дебитна карта представлява
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК, тъй като е веществено
средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да
се прехвърлят пари или парични стойности.
Налице е продължавано престъпление, тъй като се касае за три отделни
деяния, извършени през непродължителен период от време, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 249, ал.
1 НК, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
Деянието, при което не са изтеглени успешно пари също е
съставомерно, защото са използвани данните на платежния инструмент, с
което е осъществено изпълнителното деяние на престъплението.
От субективна страна, обвиняемият извършил престъплението при пряк
умисъл. Подсъдимият много добре съзнавал противоправния характер на
стореното и на общественоопасните последици и искал тяхното настъпване.
Деянието било извършено с цел обогатяване по неправомерен начин.
6
Същевременно той съзнавал, че извършва деянието в съучастие с
подсъдимата Р..
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
При индивдуализацията на наказанието за това престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изразеното съжаление, младежката му възраст и материаните му проблеми, а
като отегчаващи - освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и неизпълнението на това наказание от
подсъдимия и при превес на парвите му наложи предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода в размер значително под средата и близо до
минимума – три години, като съгл. чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от
НПК този размер следва да се редуцира на две години лишаване от свобода.
Комулативно предвиденото наказание глоба в размер до двойния размер на
отнетата сума съдът отмери на 1000 лв, като съобрази невисокия социален и
финансов статус на подсъдимия.
Доводите за определяне на наказанието при условията по чл. 55 от НК
вр. чл. 58а ал. 3 от НК не намират опора в установеността по делото, като се
имат предвид вече установените противозаконни прояви на подсъдимия, ръст
на този вид престъпност, осъществяването на две престъпления, с четири
отделни съставоремни дейния за един ден.
На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК съдът определи едно общо
наказание - две години лишаване от свобода с присъединяване на наказанието
1000 лв. глоба, като в съответствие с тезата на държавното обвинение,
обоснована с оглед установеността по делото, отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимата В. С. Р. е пълнолетно и вменяемо, следователно
наказателноотговорно лице.
По гореописания начин тя, на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие с
подсъдимия ИВ. СТ. ИВ. /помагач/ от гр. Р., като извършител, отнела чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 7,00 лева, ведно с парична
сума в размер на 30,00 лева и дебитна карта, издадена от банка „ДСК“ АД,
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy“, модел „А50“ с IM******* на
стойност 220,00 лева, ведно със силиконов гръб /кейс/, на стойност 5,00 лева,
всичко на обща стойност 262,00 лева, от владението на С. Б. П. от гр. Р., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна подсъдимата извършила деянието при пряк
умисъл, тъй като съзнавала противоправния характер на стореното и на
7
общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Същевременно
тя съзнавала, че извършва деянието в съучастие с подс. И. като е улеснена от
него чрез описаното съзнателно подпомагане.
Ето защо съдът прие за доказано и призна подсъдимата за виновна по
обвинението в престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК .
обстоятелства, а като отегчаващо –и
При индивдуализацията на наказанието за това престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изразеното съжаление и частичното възстановяване на отнетите вещи,
младежката му възраст и материаните му проблеми, а като отегчаващи -
предходното освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и при превес на първите й наложи предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода в размер значително под средата и
близо до минимума – една година, като съгл. чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал.
2 пр. 2 от НПК този размер следва да се редуцира на 8 месеца лишаване от
свобода.
Доводите за определяне на наказанието при условията по чл. 55 от НК
вр. чл. 58а ал. 3 от НК не намират опора в установеността по делото, като се
имат предвид вече установените противозаконни прояви на подсъдимата,
ръст на този вид престъпност, осъществяването на две престъпления, с четири
отделни съставоремни дейния за един ден.
По описания начин подсъдимата Р., на 11.12.2020 г. в гр. Р., в съучастие
с ИВ. СТ. ИВ. от гр. Р., като извършител, в условията на продължавано
престъпление - на три пъти, използвала платежен инструмент – дебитна карта
с номер 474836******6718, издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на
титуляра С. Б. П. от гр. Р., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление и по този начин е получена сумата от общо 800,00 лева.
За наличието на всички обективни и субективни признаци на
посоченото престъпление важат изводите, изложени по – горе, относно
същото деяние на съучастника й подсъдимия.
Ето защо съдът прие за доказано и призна подсъдсимата Р. за виновна
по обвинението в престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
При индивдуализацията на наказанието за това престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изразеното съжаление, младежката й възраст и материаните й проблеми, а
като отегчаващи - освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и неизпълнението на това наказание от
подсъдимата и при превес на парвите му наложи предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода в размер значително под средата и близо до
8
минимума – три години, като съгл. чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от
НПК този размер следва да се редуцира на две години лишаване от свобода.
Комулативно предвиденото наказание глоба в размер до двойния размер на
отнетата сума съдът отмери на 1000 лв, като съобрази невисокия социален и
финансов статус на подсъдимия.
Доводите за определяне на наказанието при условията по чл. 55 от НК
вр. чл. 58а ал. 3 от НК не намират опора в установеността по делото, като се
имат предвид вече установените противозаконни прояви на подсъдимия, ръст
на този вид престъпност, осъществяването на две престъпления, с четири
отделни съставоремни дейния за един ден.
На основание чл. 23 ал. 1 и 2 от НК съдът определи едно общо
наказание - две години лишаване от свобода с присъединяване на наказанието
1000 лв. глоба, като в съответствие с тезата на държавното обвинение,
обоснована с оглед установеността по делото, отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.


Председател:

9
Съобщи за изтекли лични данни