Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 89 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв.
В исковата молба на М.П.Ц. се твърди,
че на 08.01.2016 г., около 16, 30 часа, в гр. София, автобус „Ман Лион С Сити
Г“ с рег. № *******, движещ се по линия 102 ат МГТ, управляван от В.Ф.Х.,*** с
посока ул. „Зеленика“ към бул. „Монтевидео“ и в района на спирка МГТ № 0230-бл.
519, ж.к. „Овча купел-1“ участвал в ПТП с пътника М.П.Ц., ищца по делото, като при
качването си в автобуса я затиснали вратите и тя паднала. Твърди се, че вина за
ПТП имал водачът на автобуса, който не съобразил поведението си с разпоредбите
на ЗДвП, в резултат на което ищцата получила работна диагноза - фрактура на
дясна предмишница. Твърди се, че на същата дата ищцата посетила УМБАЛСМ
„Пирогов“, където след извършените прегледи била поставена окончателна диагноза
– счупване на долния край на лъчевата кост – закрито и й била извършена
мануална репозиция и поставена гипсова шина. Твърди се, че през продължителен
курс на лечение и възстановяване ищцата била в състояние на постоянна
интензивна болка и се чувствала непълноценна. Била лишена от възможността
самостоятелно да се справя с ежедневните си нужди, изпитвала и силен психически
стрес.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус „Ман”,
да й заплати сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Пенчев.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Атанасов.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К19 на СДВР, от който се
установява, че на 08.01.2016 г., около 16.30 часа в гр. София, на бул. „Президент
Линкълн“ в района на спирка МГТ № 0230 – бл. 219, ж.к. „Овча купел“ е настъпило
ПТП между автобус „Ман Лион С Сити Г“ с рег. № *******, управляван от В.Ф.Х. и
пътника в автобуса М.П.Ц., от което пострадала се явява пътничката в автобуса с
работна диагноза – фрактура на дясна предмишница.
По делото е допусната и изслушана
съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице
е обосновал извод, че няма данни за технически причини за настъпване на
произшествието като водачът на автобуса е имал техническата възможност да
възприеме пътника преди качването в дясното огледало за обратно виждане и към
момента на качването в огледалото над З.ната врата и да не З.ейства функцията
за затваряне на вратите. Посочено в заключението е, че пешеходецът е имал
техническата възможност да възприеме звуковият сигнал, предупреждаващ
задействането на затварянето на вратите и да не предприема маневра за качване в
автобуса.
По делото е изслушано и допълнително заключение на САТЕ като в същото
вещото лице е посочило, че при извършен експеримент на автобус „Ман“ се е
установило, че водачът има контрол над вратите. Към момента на затваряне на
вратата чрез бутона на съответната врата водачът има възможност да я отвори.
Посочено е, че при отчитане на движение от датчика на вратата тя автоматично се
отваря, а при затваряне на вратите и оказано съпротивление, преди вратите да
бъдат затворени окончателно, вратите автоматично се отварят. Вещото лице е посочило,
че преди затваряне на вратите се издават два звукови сигнала и светва сигнална
светлина над вратите, след което започва затваряне на вратите като водачът е
възможно да приведе автобуса в движение след около 2-3 секунди след
окончателното затваряне на вратите.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
М.П.Ц. е получила счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в областта
на гривнената става, което увреждане е в причинна връзка с процесното ПТП.
Посочено е, че по време на лечението си ищцата е търпяла болки и страдания като
първите три седмици болките са били с по-голям интензитет. Обоснован е извод за
извършено ръчно наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на
дясна предмишница и гривнената става в болнични условия. Вещото лице е
обосновало извод, че обичайният възстановителен период е около 4 месеца. Посочено е, че ищцата
страда от инсулинозависим диабет без усложнения като липсват данни причината за
падането да е вследствие на ексцес на диабета.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Ф.Х.,
в съдебно заседание от 12.03.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е разрушена презумптивната
сила на разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД като с оглед съвкупна преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява виновно
поведение от страна на водача на автобуса. Същият, разпитан като свидетел в
съдебно заседание на 12.03.2018 г. , е заявил, че ищцата е предприела качване в
автобуса на МГТ в момент, в който от страна на водача на автобуса е предприето подаването
на звуков и светлинен сигнал, че вратите на същия се затварят. Тези показания
се потвърждават и от изслушаната по делото САТЕ /първоначална и допълнителна/,
в които вещото лице е посочило, че преди затваряне на вратите се издават два
звукови сигнала и светва сигнална светлина над вратите, след което започва
тяхното затваряне. Съобразно правилата за поведение на пътниците в МГТ на
територията на СО, установени в Наредба за реда и условията на пътуване с
обществения градски транспорт на територията на СО, приета с решение № 520 по
протокол № 48/26.09.2013 г. на СОС /отм., но релевантна към датата на ПТП/на
пътниците се забранява да се качват или слизат от превозното
средство: когато превозното средство е все още в движение; преди отварянето на
вратите напълно или след подаване на звуков сигнал, предупреждаващ за затваряне
на вратите и потегляне на превозното средство по арг. на чл.
19 т.1 от цитираната наредба. Като е предприела качване в превозното средство
след надлежно подаване на сигнал за затваряне на вратите на същото, ищцата
освен, че е нарушила установената забрана, с поведението си сама е причинила
вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед ангажираните
по делото доказателства водачът на автобуса с поведението си не е допуснал
осъществяване на същото, а причините за неговото настъпване са изцяло от
субективните действия на ищцата.
Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че искът като
неоснователен следва да бъде изцяло отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следват разноски в размер на 1356 лв., съобразно депозираният списък по чл. 80
от ГПК и ангажираните доказателства за реално заплащане на адвокатското
възнаграждение /стр. 54-55 в делото/.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск на М.П.Ц., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д.
на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 35 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.01.2016 г. в гр.
София като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.Ц., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на ЗАД „А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
1 356 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: