Решение по дело №1275/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                        30.03.2023 година                         град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 13.03.                                                                                                          2023  година

В открито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА

т.дело № 1275 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 432 и сл КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2019 г., около 11:00 часа в гр. С.З. по път II-66 се е движил л.а. „Опел Астра“ с per. № СТ 2760 РА, управляван от водача К.К.К., който в района на км. 58+700 нарушава правилата за движение по пътищата, като губи контрол над управляваното от него МПС, излиза извън пътното платно и блъска пешеходката С.Ж.А.. Вследствие на ПТП, С.А. получила телесни увреждания.

Във връзка с причиняване на процесното ПТП, е образувано ДП № 1228-ЗМ-71/ 2019 г. по описа на ОДМВР - С.З., пр. пр. 1836/19 г., което към настоящия момент не е приключило. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 2760 РА нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация, за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, се твърди, че съществува пряка причинна връзка между деянието на К.К. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата С.Ж.А..

Твърди се, че за увреждащия л.а. „Опел Астра“ с per. № СТ 2760 РА, управляван от К.К.К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/119000525649/ 15.02.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 17.02.2019     г. до 16.02.2020 г. със „З.“ АД, гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, получена от застрахователя на 07.04.2020 г. представила всички документи, с които разполага. По случая била заведена щета с № 0801-001886/ 2019-02 и 03, по която застрахователят е отказал да изплатил застрахователно обезщетение.

При процесното ПТП, С.Ж.А. твърди, че е получила следните травматични увреждания: contusio capitis et corporis.S06.60, травматичен субарахноиден кръвоизлив, contusio cerebri, разкъсно-контузна рана в дясна темпоропариетална област, увреждане на медиалния менискус и предна и задна кръстна връзка, изкълчване, навяхване и разтягане на (предна)(задна) кръстовидна ставна връзка на коляното, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждания на брахиалния плексус, вторична хипертония и други.

След инцидента на 07.05.2019г., пострадалата била приета в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „С.“ ЕАД, гр. П. в безсъзнание и в увредено общо състояние, с данни за травматичен субарахноиден кръвоизлив, субдурален хематом и без спомен от случилото се. Направени и били параклинични и образни изследвания, като са установени разкъсно-контузна рана в дясна темпоропариетална област и синдром на ПВЧН. От извършено КТ на глава се установили левостранен субдурален хематом и суспекция за фрактура на дясната темпорална кост. В резултат констатираните травми, на ищцата й е назначена медикаментозна терапия и на 17.05.2019 г. е изписана с окончателната диагноза contusio capitis et corporis. S06.60, травматичен субарахноиден кръвоизлив, без открита вътречерепна травма, contusio cerebri. При изписването са дадени указания за щадящ ЦНС режим, прием на Депакин хроно 2x500 мг за 6 месеца, да се проведе ЕЕГ и консултация е невролог на 3-тия и 6-тия месец, както и препоръки за проследяване на клиничното състояние от ОПЛ.

На 27.06.2019г. и 05.07.2019г., пострадалата била прегледана от неврохирург, който установил болки в шията, епизодично главоболие, бучене в дясното ухо и нарушена вкусова чувствителност, вследствие на което й е поставена диагнозата травматичен субарахноидален кръвоизлив.

На 11.07.2019г., на С.А. било направено образно изследване на глава, в резултат на което супратенториално двустранно в бялото мозъчно вещество субкорово и корово се визуализирали неправилни по форма зони на променен сигнален интензитет. Описаните изменения се свързвали със субкортикална увреда.

На 06.08.2019г., пострадалата била прегледана от кардиолог във връзка с оплаквания от засилено пароскизмално главоболие и световъртеж, при което било измерено АКН 120/100 и трудно се купирало с медикаменти. Преди инцидента, същата не е имала подобни оплаквания. Поставена й била диагнозата „други видове вторична хипертония“. На 07.08.2019, ищцата била прегледана и от специалист нервни болести. В резултат на проведено ЕЕГ, се установили дифузни неспецифични промени - средно изразени от ниски, аритмични тета вълни повече в десни отвеждания и ед. остри и полиморфни делта вълни фронтално двустранно, зачестяващи при хв. Поставена й била диагнозата последици от други уточнени травми на главата.

Видно от представена исковата молба Етапна епикриза на 20.08.2019г., ищцата била прегледана, поради оплаквания от световъртеж, главоболие, отпадналост, бучене в дясно ухо и нарушена вкусова чувствителност. Вследствие на установените увреждания й била поставена диагнозата контузио капитис ет корпорис, травматичен субархноидален кръвоизлив, контузио церебри, статус пое конизацио коли утери.

На 17.10.2019 г. ищцата била прегледана отново от невролог, предвид липса на промяна в състоянието й. Отново било констатирано наличие на главоболие, болки в шията, бучене в дясно ухо и липса на вкусова чувствителност. Като основна диагноза била посочена травматичен субархноидален кръвоизлив.

Във връзка с оплакванията от световъртеж, нестабилност в походката, особено на тъмно, главоболие, отслабен вкус, намаление на слуха и шум в ушите на 23.10.2019 г. ищцата била прегледана и от специалист УНГ, който установил девиация на носната преграда, спонтанен хоризонтален нистагъм на дясно, бързо изчерпващ се, Ромберг - нестабилен, Бабински-Вайл и Фокуда - отклонява на дясно, показалечна проба - отклонява дясна ръка навън, двустранно намаление на слуха - 10% загуба на работоспособност по таблицата на Клодил-Потман. В тази връзка й била поставена диагнозата световъртеж от централен произход с придружаващо заболяване двустранна невросензорна загуба на слуха. С Експертно решение от 24.10.2019 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД ищцата е освидетелствана с 50 % трайно намалена работоспособност, като на база оплакванията от световъртеж, главоболие, отпадналост и шум в ушите й била поставена водещата диагноза травматичен субархноидален кръвоизлив.

На 13.11.2019 г., С.А. била прегледана от специалист по нервни болести, поради оплаквания от главоболие и главозамайване. По време на прегледа, били установени дифузни неспецифични промени - средно изразени от смесен тип. Поставена й била диагнозата последици от други неуточнени травми на главата.

На 30.12.2019 г., ищцата била прегледана и от ортопед-травматолог поради персистиращи болки в коляното от датата на процесното ПТП, до момента. Установена била палпаторна болезненост в областта на латерална ставна междина на колянната става. Поставена й била диагнозата вътреставно увреждане на колянната става, неуточнено, като е насочена за ЯМР, с цел уточняване на диагнозата и планиране вида на предстоящото оперативно лечение. В тази връзка, на 03.01.2020г. й е проведено МРТ - изследване на дясно коляно, вследствие на което се стигнало до заключение за наличие на ставен излив, скъсване на предна и задна кръстни връзки, скъсване на преден рог на латерален менискус и дегенеративни промени в тялото на медиален менискус. Поради тази причина, на 06.01.2020г. ищцата била приета в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ-Медицински комплекс „С.“ ЕООД клон С.З. за оперативно лечение. Направени й били необходимите изследвания и консултации, след което, на 07.01.2020г., била оперирана, направена й била артроскопия на дясното коляно. Изписана била на 09.01.2020г. с диагноза „увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване, медиална колатерална или друга неуточнена част“, с придружаващо заболяване „травматичен субархноидален кръвоизлив с открита вътречерепна травма“, като са и били дадени указания за смяна на превръзката през три дни и конците да се свалят на 14-тия ден от операцията. Назначена й била медикаментозна терапия след дехоспитализацията.

На 10.02.2020г., пострадалата била приета отново в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ-Медицински комплекс „С.“ ЕООД-клон С.З. за възстановяване на ПКВ след направена артроскопия на дясно коляно. След направени параклинични изследвания и консултации на 11.02.2020 г., била подложена на операция, след която била поставена колянна ортеза. Изписана била на 17.02.2020 г. с диагнозата изкълчване, навяхване и разтягане на (предна) (задна) кръстовидна ставна връзка на коляното, с придружаващо заболяване травматичен субархноидален кръвоизлив без открита вътречерепна травма, като са й дадени указания за смяна на превръзката през три дни и конците да се свалят на 14-тия ден от операцията. Назначена била медикаментозна терапия след дехоспитализацията.

На 12.03.2020г., ищцата била прегледана от двама ортопед-травматолози, поради оплаквания от тръпнене, парене, мравучкане и болки в дясна ръка след ПТП. Направено било рентгенологично изследване, което установило увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. При извършените прегледи, били поставени диагнозите „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“.

На 19.03.2020г., С.А. била прегледана от специалист вътрешни болести поради болезненост и нарушена походка. По време на прегледа, били констатирани накуцваща походка, лек оток и болезнени ограничени движения за дясна колянна става. Поставена й била диагнозата „изкълчване, навяхване и разтягане на (предна) (задна) кръстовидна ставна връзка на коляното“ и е дадено указание да продължи лечение под контрол на ортопед и рехабилитатор.

На 27.03.2020 г., пострадалата била прегледана от специалист нервни болести. От направените изследвания били установени дифузни неспецифични промени от пръснати тета вълни, вследствие на което й е поставена диагнозата увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, с придружаващо заболяване последици от други уточнени травми на главата.

На 09.04.2020 г., С.А. била прегледана от неврохирург поради оплаквания от главоболие сутрин при ставане, бърза уморяемост и световъртеж. По време на прегледа, било установено епизодично главоболие, болки в шията и бучене в дясно ухо. Нарушена била вкусовата чувствителност. Поставена й е диагнозата травматичен субархноидален кръвоизлив.

На 09.04.2020 г., ищцата била прегледана от специалист по физикална и рехабилитационна медицина поради оплаквания от тръпнене по дясна ръка, слабост на дясна ръка, които ограничават извършването на някои елементарни дейности от ежедневието като писане и хранене. По време на прегледа, била установена хипотрофия на хипотенар вдясно, слабост на юмручния захват в дясно и на флексията на китка и пръсти. Походката била щадяща. Поставена й била диагнозата увреждания на брахиалния плексус с придружаващите заболявания други увреждания на мениска и травматичен субархноидален кръвоизлив.

Получените травми се отразили изключително негативно и на психиката на ищцата. В тази връзка, на 13.04.2020 г., същата ходила на психологична консултация, по време на която е установено, че тя има персистираща тревожно-хиподепресивна симптоматика в рамките на разстройство в адаптацията. Това състояние затруднявало социалното и личностовото функциониране на лицето и възможността за ефективна социална адаптация. Изразявало се в повишена емоционална лабилност, повишена ситуативна и личностова тревожност, повишена вътрешна напрегнатост, дистимен фон на настроението, персистиращо чувство на безпокойство, неувереност и несигурност, страхови изживявания, повишена интерперсонална сензитивност, повишена раздразнителност, понижен фрустрационен толеранс с епизодични гневни отреагирания, понижена енергичност, повишена уморяемост, понижена работоспособност, значим субективен дискомфорт, свързан с физическите болки и затруднения, избягващо и ограничително поведение, затруднения при справяне с обичайните делнични ангажименти и нарушено трудово функциониране.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С.Ж.А. търпяла силни болки и много страдания, като същата не се чувствала добре физически и емоционално. Получените при инцидента травми са довели до изключително интензивни болки, които, заедно с неудобствата и стресът, са продължавали и през целия период на лечение, и в процеса на възстановяване. Същата получила изключително тежка травма на главата, вследствие на която започнала да страда от постоянно главоболие, световъртеж и отпадналост. След инцидента, ищцата следвало да спазва леглови режим за дълъг период от време, в който тя не е могла да задоволява елементарните си нужди от ежедневието, поради което е разчитала на помощта на близките си. Когато се налагало да излиза навън, винаги била с придружител, тъй като не е била в състояние да се придвижва сама и я е било страх да го прави. Отделно, получената травма в коляно й създавала огромен дискомфорт, в резултат на който ищцата използвала щадяща походка. Преди катастрофата, тя е била работоспособна жена в добро здравословно състояние, с динамичен начин на живот и напълно самостоятелна. След инцидента обаче, животът й напълно се променил, не била в състояние да живее, както преди и изпитвала трудности с редица дейности от ежедневието, като писане например. Видно от приложените като доказателство към ИМ болнични листове, С.А. била в болничен за повече от половин година. Получените тежки наранявания, както и преминатото продължително лечение оказали силно отрицателно влияние върху психиката й. След инцидента, ищцата започнала да има проблеми със съня, чувствала се напрегната, изнервена и често плачела. Освен болките, ищцата изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и щял остане за цял живот в нейното съзнание.    Въпреки изминалото не малко време от датата на катастрофата, болките и дискомфортът в наранените области не минавали.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, С.Ж.А. претърпяла и имуществени вреди в размер на 4541,85 лв., които счита, че също следва да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за лекарства, прегледи, физиотерапия, ортеза, патерици, набор за пластина на ПКВ, потребителски такси, медицински услуги и консумативи, психолог.

След оставяне на Им без движение, ищецът е уточнил претенцията си за имуществени вреди поотделно по вид и стойност, като посочва, че същата е в размер на общо 3 541, 85 лв., а не 4 541, 85 лв., както, поради техническа грешка, било посочено първоначално в ИМ. Тази сума представлявала направените от ищцата разходи за закупуване на лекарства, заплащане на прегледи, физиотерапия, за поставената й ортеза, за закупуване на патерици, за поставения й набор за пластина на ПКВ, за заплащане на потребителски такси, заплащане на консултация с психолог, както следва:

1. с фискален бон от 15.07.2019г., изд. от МЦ „С.“ ЕООД са заплатени 20 лв. за извършен преглед;

2. с фактура № **********/06.01.2020 г.. изд. от „Р.“ ООД са заплатени 36 лв. за патерици;

3. с фактура № **********/06.01.2020 г., изд. от М. ЕООД са заплатени 80 лв. за анестезиологична консултация и Кардиологична консултация;

4. с фактура №**********/09.01.2020г., изд. от МБАЛ-МК „С.“ ЕООД - гр.С.З., са заплатени 184 лв. за медицински услуги и консумативи, свързани с престоя на ищцата в горепосоченото болнично лечение за периода от 06.01.20 г. до 09.01.20 г., по повод на което й е издадена Епикриза ИЗ 62 /приложена по делото/;

5. с фактура №**********/09.01.2020 г., изд. от „Г.“ ООД са заплатени 92.96 лв. за закупуване на лекарството Ксарелто табл. 10 Мг - 2 опаковки - предписан й при изписването от горепосоченото болнично лечение /Епикриза ИЗ 62/;

6. с фактура № **********/04.02.2020 г., изд. от „Р.“ ООД са заплатени 193 лв. за поставената й ортеза /Епикриза ИЗ 774/;

7. с фактура № **********/11.02.2020 г., изд. от М. ЕООД са заплатени 80 лв. за проведена на ищцата анестезиологична консултация и кардиологична консултация;

8. с фактура №**********/14.02.2020г., изд. от „Г.“ ООД, са заплатени 89.37лв. за закупуване на предписаното й лекарство Ксарелто табл. 10 мг и Ксарелто филм.табл. 10 мг;

9. с фактура № *********/17.02.2020г„ изд. от МБАЛ-МК „С.“ ЕООД-кл.С.З. са заплатени 40.60 лв. потребителска такса за болничен престой;

10. с фактура №**********/17.02.2020г., изд. от „М.“ ЕООД са заплатени 41.22 лв. за закупуване на лекарства Ципрофлоксацин и Ендотелон - изписани на ищцата при изписване от лечебното заведение МБАЛ „С.“ / Епикриза ИЗ 774/;

11. с фактура №**********/17.02.2020г., изд. от „П.“ ЕООД са заплатени 14.70 лв. за лекарствено средство ортеза за глезен;

12. с фактура №**********/17.02.2020г., изд. от „Е.“ ЕООД са заплатени 1800 лв. за титаниев Бътън 25 см, Биорезорбируем интерферентен винт 7x25 и Биорезорбируем винт;

13.      с фактура №**********/27.03.2020г., изд. от „М.“ ООД са заплатени 40 лв. за преглед и изследване ЕЕГ - Електроенцефалограма;

14.      с фактура №**********/13.04.2020г., изд. от Център за психично здраве- С.З. ЕООД са заплатени 30 лв. консултация с психолог и издаване на мед. свидетелство;

15.      за извършена й физиотерапия са заплатени 800.00 лв.

С оглед на изложеното, моли съда да осъди ответника „З.“ АД, гр. С. да заплати на С.Ж.А. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на общо 3 541, 85 лв.

Претендира се законна лихва върху сумата, считано от 14.05.2019 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с. чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

В съдебно заседание от 23.01.2023 г. съдът допуснал изменение на предявения иск за неимуществени вреди, който да се счита предявен в размер на 260 000 лв., ведно със законната лихва считано от 07.04.2020 г. до окончателното изплащане на главното вземане.

 

В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Заявява, че исковете са допустими, макар и неоснователни и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.

Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е представил банкова сметка, ***. 127, ал. 4 ГПК.

Относно фактите:

Застрахователят признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № СТ 2760 РА по силата на Застрахователна полица № BG/30/119000525649, сключена със „З.” АД, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 17.02.2019 г. до 23:59 на 16.02.2020 г.

Оспорва следните обстоятелства:

1.      Изключителната вина на водача на л. а. марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № СТ 2760 РА - К.К.К., с оглед наведено възражение за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата С.Ж.А., която твърди, че с поведението си е допринесла за настъпване на повечето по вид и по-тежките по степен увреждания в резултат на ПТП.

2.      Твърдението, че ищцата е блъсната на тротоара.

3.      Причинно-следствената връзка между настъпването на твърдените в исковата молба телесни увреждания и ПТП.

4.      Причинно-следствената връзка между твърдените телесни увреди и направените разходи за тяхното лечение.

5.      Твърдението, че ищцата изпитва болки и към настоящия момент, както ще търпи и за в бъдеще.

6.      Твърдението, че на ищцата се е налагало да използва постоянната помощ на своите близки за извършване на елементарни за здравия човек дейности, свързани с битовите и хигиенните й нужди.

7.      Твърдението, че инцидента се отразява негативно на психиката на ищцата и че към днешна датата същата страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие на стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.

8.      Претенциите по акцесорните искове за лихва, както и размера на претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират. Считам, че в случай, че лихва се дължи, то същата следва да бъде начислена от деня на подаване на исковата молба.

Заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба. С отговора се правят следните твърдения:

1.      Твърди се, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 32, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в редакцията им, действаща към датата на ПТП.

2.      Твърди се, че ищцата е навлязла внезапно на платното за движение.

3.      Твърди се, че ищцата не се е движела по тротоара или по банкета на пътното платно, тъй като същата е била в невъзможност за използване.

4.      Твърди се, че ищцата се движела по платното за движение, но не противоположно на посоката за движение на пътните превозни средства по възможно най-близо до лявата му граница.

5.      В условията на евентуалност, се твърди, че ищцата не се е съобразила с преминаващите автомобили, стояла е с гръб към пътното платно, на ръба на тротоара, като така сама се е поставила в опасност.

6.      Твърди се, че видно от „Етапна епикриза от 20.08.2019 г.“, неврологичният статус на ищцата е бил без особености, тоест напълно нормален. Не се установява Хемипареза, контролира тазовите резервоари , ромберг отрицателен, носо-показалечна проба без - дефицит.

7.      Твърди се, че в „Експертно решение № 3847 от 24.10,2019 г.“ не е констатирана контузия на дясното коляно и оплаквания от болка и ограничени движения в същото. Липсват медицински документи, удостоверяващи травма на дясното коляно на ищцата. Поради изложеното се оспорва, че С.А. е получила в резултат на ПТП контузия на дясното коляно и оплаквания от болка и ограничени движения в същото.

8.      Твърди се, че ищцата не е посещавала психиатър, не е има оплаквания от безсъние, безпокойство, не е използвала медикаменти за стреса, тъй като няма представен нито един медицински документ, удостоверяващ стреса й от деня на травмата - 07.05.2019г., до настоящия момент. На следващо място, доказателство, че ищцата не е преживяла описания стрес в исковата молба е, че по делото липсва направление, с което да е насочена за лечение към лекар-психиатър, а се представя само едно заключение на психолог с поставена „Психиатрична диагноза“.

С отговора се правят следните възражения:

1.      Възразява се срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото в „З.“ АД МПС. Ответникът счита, че ищцата с поведението и действията си е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

2.      В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С.А., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 114 ЗДвП вр. чл. 166 ППЗДвП и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП.

3.      Възразява, на отделно основание, срещу акцесорните искове за лихва, както и за размера на претендираните лихва и началният момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск. На следващо място, възразява да се присъжда лихва от 14.05.2019 г. - датата на уведомяването. На следващо място, се твърди, че при завеждане на застрахователната претенция с вх. № 1206 от 08.04.2020 г., процесуалния представител на ищеца не е представил банкова сметка. ***лжимост на лихва от застрахователното дружество до представянето на банковата сметка. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че се дължи лихва, счита, че тя е изискуема от момента на подаване на исковата молба.

4.      Възразява по твърдението, че ищцата не е получила обезщетение по застраховка „Трудова злополука“. Съгласно представените болнични листове на ищцата се установява, че е налице „Трудова злополука“. В тази връзка и взимайки предвид факта, че пострадалата вече веднъж е била обезщетена по застраховка „Трудова злополука“ като служител на Дирекция „Инспекция по труда“, счита, че правото на ищцата да търси обезщетение от застрахователя е било погасено.

На следващо място, счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.

Предвид изложеното и при евентуална доказаност на исковата претенция, счита, че определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти.

 

С допълнителната искова молба, с оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил, ищецът моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорват се всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

По отношение вината и противоправното поведение на виновния водач К., ищецът заявява, че с доп. ИМ прилага Споразумение от 06.08.2020 г. по НОХД 1873/2020 г. по описа на PC - гр. С.З., с което вината и противоправността на извършеното от К.К.К. деяние са установени в настоящото производство. Поради изложеното ,моли съда да отдели като ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

Счита за неоснователни оспорванията от страна на ответника на настъпилите за ищцата вследствие процесното ПТП увреждания и причинно-следствената връзка между тях. Посочва, че всички описани в исковата молба увреждания, стрес и страдания, техния интензитет и проявление при ищцата са настъпили вследствие ПТП от 07.05.2019 г., което се установява от приложените към исковата молба доказателства.

Счита, че неоснователно се оспорват настъпилите за ищцата имуществени вреди. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените от нея увреждания, същата претърпяла имуществени вреди, който размер се установява от приложените към исковата молба фактури и в който размер следва да й бъдат възстановени.

За неоснователни счита и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочва, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че ищцата е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

По отношение оспорването на дължимостта на претендираните лихви за забава, посочва, че при деликт, лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Посочва, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 14.05.2019 г.

С оглед оспорването от страна на ответника на датата, от която се дължи лихва за забава са направени доказателствени искания.

Посочва се, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви е 07.04.2020 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя.

Оспорва твърдението на ответника, че не дължи лихва поради непредставяне на банкова сметка. ***щия момент не е нито определил обезщетения, нито има желание да изплати такива на доверителите ми.

Посочва, че ответникът неоснователно възразява срещу твърдението, че ищцата не е получила обезщетение по застраховка Трудова злополука, съответно, оспорва твърдението на ответника, че същата вече била обезщетена по застраховка „Трудова злополука“ като служител на Дирекция „Инспекция по труда. Изложеното било абсолютно ирелевантно, а освен това е и неясно за каква трудова злополука става въпрос, кога е настъпила същата и т.н.

Неоснователно ответното дружество възразявало, че предявеният иск е в завишен размер. Твърди се, че същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид и не били налице основания за намаляване на определеното обезщетение в каквато насока е искането на ответника.

С отговора на допълнителната искова молба се оспорват твърденията и наведените в допълнителната искова молба правни доводи, като поддържат всички оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.

 

По искане на ответника с определение № 260223/19.02.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът, на основание чл.219, ал.1 ГПК, е конституирал К.К.К. като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Д.“ АД, гр. С..

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице помагач К.К.К., който е приет за разглеждане в производството.

Застрахователят излага следните съображения:

Посочва, че на 07.05.2019 г., около 11:50 часа в землището на гр. С.З., на път П-66, км 58+700 до разсадник „Р.“, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП) между МПС, марка „Опел”, модел „Астра”, с регистрационен номер (per. №) СТ 2760 РА, собственост и управляван от К.К.К. и пешеходката на С.Ж.А.. За настъпилото застрахователно събитие на 07.05.2019 г. и след проведени допълнителни следствени действия и разследване по горепосоченото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.05.2019 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР - С.З., Евгени Коев и съставени „АА акт № 145610 за установяване на административно нарушение“, „Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000391“ и „Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000391“ при и по повод изпълнение на служебните им задължения от 07.05.2019 г., в който е отразено по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на л. а., марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № СТ 2760 РА, а именно, К.К.К. по случая е образувано и ДП № 1228зм-71 /2019 г. по описа на ОД на МВР - С.З.. Въз основа на ДП е внесено споразумение за извършено престъпление от К.К.К., на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс НК). Срещу К.К.К. е образувано НОХД № 1873/2020 г. по описа на Районен съд-С.З. (РС-С.З.), което е приключило с влязло в сила споразумение на 06.08.2020 г., с което К.К.К. се признава за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. На подсъдимия К.К.К. му се определя и налага наказание десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията н задържането под стража. На основание чл. 343 г., вр. чл. 343, ал. 3, буква „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ във вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 НК на подсъдимия К.К.К. му се определя и налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. В посочения КП за ПТП и влязлото в сила споразумение по 1873/2020 г. по описа на PC - С.З., безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, К.К.К. е управлявал МПС под въздействие на наркотици или други упойващи вещества (метафетамин и метаболит на тетрахидроканабинол/хидрокси- тетрахидроканабинол).

При реализираното ПТП, ответникът по обратния иск причинил телесни увреждания на С.Ж.А..

МПС, л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СТ 2760 РА, е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.” АД, ЕИК: ***, със застрахователна полица № BG/30/119000525649, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Въз основа на причинените телесни увреждания пострадалата С.Ж.А. предявила срещу застрахователя частичен иск за 26 000 от общо 150 000 лв. за неимуществени вреди и 4 541,85 лв. иск за имуществени вреди, ведно с лихви и направените разноски по делото. С оглед на това, за ответника е налице правен интерес от предявяване на обратен иск срещу К.К.К. за 26 000,00 лв., частичен иск от 150 000,00 лв. за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди за 4 541,85 лв., ведно с лихви и направените разноски по делото.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение второ от КЗ - (Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на наркотици или други упойващи вещества). В случая е възникнало цитираното по-горе правно основание за право на регрес на застрахователя, на което основава претенцията си.

С оглед посоченото, застрахователят предявява обратен иск срещу К.К.К., под условие на евентуално уважаване на предявените от ищеца искове за обезщетение за причинени вреди срещу застрахователя по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид изложеното моли съда, при условие, че намери за основателни и доказани главните искове на С.Ж.А. за присъждане на застрахователно обезщетение по т. д. № 1275/2020 г. по описа на ОС - С.З. и в случай, че осъди по тези искове застрахователя по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - „З.” АД, едновременно с това да осъди със същото съдебно решение К.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ по предявените обратни (регресни искове) да заплати на „З.“ АД сумите 26 000 лв., частичен иск от 150 000,00 лв. за неимуществени вреди и 4 541,85 лв. иск за имуществени вреди, ведно с лихвите и разноските, за които застрахователното дружество ще бъде осъдено да заплати във връзка с разглеждането на главните искове и при условие, че цитираните суми за обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от „З.” АД в полза на увреденото лице С.Ж.А. - ищец по главния иск.

По обратния иск е постъпил е отговор от третото лице помагач К.К.К., с който същият заявява, че исковите претенции на А. срещу „З.“ АД, респективно тези срещу него от страна на ответното дружество са неоснователни досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и изцяло неоснователни досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди, поради което оспорва размера на предявените искове, както и всички твърдения в исковата молба относно описания механизъм на произшествието, получените от А. в резултат на ПТП увреждания, както и търпените в резултат на тях болки и страдания от страна на пострадалото лице. Оспорва и твърденията, че само той е виновен за настъпилото ПТП и причинени вреди. Оспорва описания в исковата молба механизъм за настъпване на произшествието. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има и А., която с неправомерното си поведение - движела се не на установено за това места и по начин, който е в нарушение на правилата за това посочени в ЗДвП и ППЗДвП допринесе за настъпването на ПТП. Ако въобще има причинено някакво увреждане на А. поради виновно негово поведение, счита, че е налице съпричиняване, което определя в размер на 50 % за всеки един от участниците в ПТП.

Оспорва вида и характера на причинените увреждания. Не оспорва, че относно произшествието, при което е пострада А., е водено наказателно производство. Същото е приключило, като съдът го е признал за виновен в това, че на процесната дата 07.05.2019г. е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост на А. конкретни увреждания. Твърди се, че тези увреждания са съвсем различни от посочените в исковата молба, поради което моли исковите претенции да бъдат оставени без движение, като се дадат указания същите да бъдат конкретизирани и за тези, които попадат извън предмета на воденото срещу него наказателно производство, ищцата да бъде задължена да внесе дължимата държавна такса. Посочва, че е признат за виновен и е осъден за това, че с деянието си на 07.05.2019г. е причинил на А. двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка и трайно затруднение движението на долен десен крайник, поради скъсване на кръстните връзки и преден рог на външния менискус на дясното коляно.

Оспорва размера на претендираното обезщетение. Твърди, че претендираната щета и нейният размер са определени произволно. Счита, че след произшествието пострадалата А. се е възстановила в нормални темпове и не е търпяла неимуществени вреди повече от обичайното. Оспорва твърдението, че имуществените вреди са в пряка и причинна връзка с причинените на 07.05.2019г. увреждания на А.. Заявява, че оплакванията, посочени в исковата молба представляват заболявания, възникнали много след датата на произшествието и същите не са в пряка и причинна връзка с него, като напълно е възможно, с оглед възрастта на А., същата да е имала тези заболявания и преди датата на произшествието.

Оспорва твърденията относно интензитета, продължителността на търпените от А. болки и страдания, както че е налице промяната на психиката й в резултат на ПТП.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана, респективно да отхвърли същата частично, до размера на доказаната и реално причинената вреда и намали същата със 50 % поради съпричиняване за настъпилото ПТП от страна на ищеца, съответно в този смисъл да бъде постановения съдебен акт досежно предявения срещу него обратен иск.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Страните не спорят, че при ПТП на 07.05.2019 г., около 11:00 часа в гр. С.З. по път II-66 се е движил л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 2760 РА, управляван от водача К.К.К., който в района на км. 58+700 е блъснал пешеходката С.Ж.А.. Вследствие на ПТП С.А. получила телесни увреждания.

Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 1228-ЗМ-71/ 2019 г. по описа на ОДМВР - С.З., пр. пр. 1836/19 г.,

Видно от приложеното НОХД № 1873/2020 г. по описа на Районен съд - С.З., със споразумение от 06.08.2020 г., К.К.К., е признат за виновен в това, че на 07.05.2019 г. около 11:50 часа в землището на град С.З., на път II-66, км.58+700, до разсадник „Р.“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Астра“, с ДК№ СТ 2760 РА е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал - нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда на С.Ж.А., изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, скъсване на кръстните връзки и преден рог на външния мениск на дясното коляно причинили трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като деянието извършено след употреба на наркотични вещества — метамфетамин и метаболит на тетрахидроканабинола/хидрокси-тетрахидроканабинол/. Влязлото в сила споразумение на наказателния съд, на основание чл.300 ГПК, е задължително за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца

Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л.а марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СТ 2760 РА, е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/119000525649, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ, пострадалата С.Ж.А. е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, получена от застрахователя на 07.04.2020 г. По случая е заведена щета с № 0801-001886/ 2019-02 и 03, по която застрахователят е отказал да изплатил застрахователно обезщетение

 

         От заключението на съдебно – психологичната експертиза се установява следното:

         Към момента болестната симптоматика все още не е претърпяла обратно развитие и симптомите остават клинично изразени, рефлектират върху поведението и водят до значим субективен дистрес, който нарушава личностовото, социалното и трудово функциониране на осв. лице.

Налице са достатъчно клинични данни, които позволяват да се обсъжда, че най- вероятно се касае за Посттравматично стресово разстройство в резултат от ПТП от 07.05.2019г., тъй като клиничната картина е типична и не съществува друга добре доказана алтернативна диагноза за това.

 

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

Механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП са следните:

Произшествието е настъпило на път II-66, след отбивката за разсадник “Р.“, в посока изток. Пътят е с две платна за еднопосочно движение. Южното платно, за посока изток, е с две ленти за движение, като в дясно от дясната лента има уширение с асфалтово покритие, а южно от него е оформен паркинг покрит с дребнозърнест чакъл. Пешеходката А., жена на 35 год., се е движила в посока запад. Вървяла е около границата между асфалтовото покритие на уширението и площта на паркинга покрита с чакъл. Автомобил Опел Астра управляван от К.К. се е движил в дясната /южната/ лента за посока изток. Непосредствено преди ПТП – то, автомобилът се е отклонил в дясно, навлязъл е в уширението и е ударил пешеходката с преден десен ъгъл, в зоната на десния фар. След удара тялото е качено на автомобила, приплъзнало се е назад по предния капак и преден десен калник. Главата на пешеходката е достигнала до предното стъкло и го е счупила. След това плъзгането е продължило през предна дясна колонка, ударило се е в дясното странично огледало и го е счупило. Тялото на пешеходката е отхвърлено напред и в дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. То е паднало на терена на 3,2 м. източно и 0,8 м. южно от мястото на удара, по посока на движение на автомобила.

В зоната на ПТП – то, пътният участък е прав, хоризонтален. Няма данни да е имало паркирани автомобили, които да представляват зрителна преграда за видимостта между водача и пешеходката. Непосредствено преди настъпване на удара с пешеходката, водачът на автомобила управлявайки процесния автомобил се е отклонил на дясно спрямо посоката си на движение - от запад на изток. Напуснал е частично лентата си за движение като е навлязъл на около 1,6 - 1,7 м южно от лентата си за движение в уширението и зоната определена за паркирани автомобили.

В материалите по делото няма данни водачът да е задействал спирачната система на автомобила си преди момента на удара в пешеходката. Има данни, че той не е възприел удара на пешеходката. Водачът посочва, че е предприел спиране след него - едва след удара в л.а.Мерцедес.

Водачът е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП , като не напуска лентата си за движение, дори да е бил засякан от друг изпреварващ го автомобил технически правилно е да намали, а не да увеличава скоростта си на движение, без да напуска лентата по която се движи. По този начин автомобилът който управлява би преминал в страни от пешеходката - покрай нея.

Произшествието е настъпило на път II-66, след отбивката за разсадник “Р.“, в посока изток - непосредствено до Хипермаркет М.. Пътя е с две платна за еднопосочно движение. Южното платно, за посока изток, е с две ленти за движение с ширина 3,90 м северната и 4,00 м южната, като в дясно от дясната лента има уширение с асфалтово покритие с ширина 1,8 м, а южно от него е оформен паркинг покрит с дребнозърнест чакъл. Има поставен знак Д19 „Паркинг“. Пътната настилка е била частично мокра от дъжд.

Пешеходката А., жена на 35 год., се е движила в посока запад. Вървяла е около границата между асфалтовото покритие на уширението и площта на паркинга покрита с чакъл. Няма данни за внезапно пресичане, изскачане и др.

Няма данни за препятствия по линията на пряката видимост между водача и пешеходката. В този участък от пътя видимостта е над 200 м денем. Автомобилът се е движил без водача да контролира посоката на движение в продължение на минимум около 25 м, преди удара с пешеходката. Той не е възприел пешеходката, не е реагирал на удара в нея и непосредствено след него. Продължил е да се движи неконтролирано още 26 м след този удар, до момента на удара в паркирания л.а. Мерцедес. След втория удар, водачът е спрял след 70м. Това са признаци на „отклонено, несъсредоточено внимание върху управлението на автомобила“ - забавено е възприемането и реакцията на случващото се на пътя. Причините за това състояние на водача не са от техническо естество.

От техническа гледна точка, теоретично пешеходката би могла да се движи на запад южно от уширението в зоната определена за паркиране при условие, че няма паркирали автомобили, които така да са паркиралите и да не остава място до оградата за преминаване на пешеходец.

 

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

При процесното ПТП С.А. е получила следните увреждания: Контузия на главата; Разкъсно - контузна рана в дясна теменно-слепоочна област Травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка - Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; Мозъчна контузия; Контузия на тялото; Тежко навяхване на дясното коляно с увреда на предна и задна кръстни връзки и лезия на медиален мениск.

Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия /вещите лица посочват, че това увреждане не може да се потвърди категорично. В медицинската документация при хоспитализацията в НХО няма отразени такива оплаквания, те се появяват по-късно. Но травмата на главата /с голяма интензивност на действащата сила при удара в капака и панорамното стъкло/ се съпровожда и с ексцесивни движения на шията, при което могат да се увредят шийните връзки и междупрешленни дискове, което от своя страна да доведе до плексалгичните увреди и радикулопатии.

Проведени са следните видове лечения:

Стационарно/медикаментозно/ УМБАЛ „С." ЕАД П., в Клиника по Неврохирургия

Аналгин 2x1 ами. Дицинон 2х1 амп, Калциев глюконат 2х1 амп, Рутаскорбин 3х2таб, Депакинхроно 2х500мг, Лифурокс 2 х1.5гр, вливания 500мл, Манитол 10% 500мл, Деган 1 таблетка при нужда.

Стационарно/оперативно/ в МБАЛ "Иван Рилски" Ст. Загора, в Отделение „Ортопедия и травматология“

Операция 07/01/20 №/10. Друга артротомия - коляно. Направен е артроскопски оглед и се установи лезия на медиалния менискус тип "дръжка на ведро", тотална лезия на ПКВ и ЗКВ с частично скъсяване на латералния менискус. Отстранени са увредените части от менискусите, остатъците им се загладени с шейвар. Направен е шейвинг - тоалет на ставата; Лаваж. Дренаж; Послойно възстановяване на меките тъкани.

Операция 11/02/20 №77. След артроскопски оглед на дясна колянна става е потвърдена лезията на ПКВ. Почистени са местата проксималната и дисталната инсерция на връзката с шейвар. Посредством таргет устройства от набора за пластика на ПКВ са оформени канали съответно в тибиалното латералния бедрен кондил. Взет е автоприсадък за пластика от сухожилията на семитендинозус и грацилис и са обработени като е поставен Ендобътан с размер 25. Имплантиран е присадъкът през оформените костни канали и се инсерира посредством два интерферентни резорбируеми винта под артроскопски контрол на натягането. Лаваж. Дренаж. Възстановяване на меките тъкани. Колянна ортеза.

Стационарно-/медикаментозно/ в същото здравно заведение Аксетин 1,5 гр. 1x1 фл. и. в. за 1 ден- Фраксипарин 0,4 мл. 1x1 фл. подкожно за 3 дни. Дексофен 50мг/2мл. 2x1 амп. и.в. за 3 дни. Атаракс 25 мг. 1x1 табл. за 1 ден. Адреналин 1 мг/мл. 1x1/2 амп. + Флостерон 7мг/мл. 1х1амп. + Глюкоза 40% 10 мл. 1x1 амп. Еднократно, вътреставно/лечение при първата хоспитализация/.

Аксетин 1,5 гр. 3x1 фл.и. в. за 3 дни. Фраксипарин 0,4 мл. 1x1 фл. подкожно за 1 ден. Атаракс 25 мг. 2x1 табл. за 1 ден. Дексофен 25мг. 2x1 табл. за 6 дни /лечение при втората хоспитализация/.

Домашно-амбулаторно лечение:Прием на Депакинхроно 2х500 мг до момента, Ципрофлоксацин 500 мг. 2x1 т. за 5 дни, Ендотелон 150 мг. 2x1 т. за 20 дни, Сомазинасир 2х2 мл, Дименхидринат 3х1/2таб. на ден, МИГ 400 3 х1 таб. на ден, Темпалгин 2х1таб. на ден, Милгамма Н 3х1к.

Според вещите лица, към настоящия момент степента на възстановяване на травмите при процесното ПТП е следната:

Контузия на главата – оздравяла;

Разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област- оздравяла

Травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка- оздравяла

Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка- оздравяла

Мозъчна контузия е с остатъчна церебрастения. Психо- органичен с-м

Контузия на тялото -  оздравяла

Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, хронифицирани оплаквания с флуктоации на обостряния.

В момента дясното коляно е възстановено що се касае за увредата на медиален мениск, шейвинг и пластика на предната кръстна връзка. Задната кръстна връзка обикновено не се възстановява.

Всички увреди са в пряка връзка с ПТП.

Всички разходи са проследени във времето на стационарното, домашно-амбулаторното лечение и консултациите. Същите са били необходими и са правилно приложени и неотменни по изискванията на добрата медицинска практика.

Оздравителният процес е бил протрахиран и удължен поради тежестта на травмите,тяхната разностранност, засегнатите различни органи и системи. Посочено е в предходните въпроси и техните отговори кои са отзвучали и кои още имат своята актуалност в оплакванията и в обективния статус. Благодарение на последователните и правилни медицински дейности, пострадалата е спасена от фатален изход, възстановена е двигателната активност на крайниците и е профилактирано усложнението от епилепсия.

Всички посочени прегледи при лечението са осъществени. Проведени са ЯМР, КАТ, ЕЕГ изследвания. Осъществени са Неврологични, УНГ, Ортопедични консултации и изследвания. Физиотерапевтични процедури и обследвания. Извършени за три серии от рехабилитационни процедури в МЦ „НВО" С.З. с добър лечебен ефект.

Рехабилитациите са проведени по план и строго съобразени с видовете увреди и тежестта им, като са спазени правилата на добрата медицинска практика.

В медицинската документация има представена консултация с психолог от 13.04.2020 год. от Центъра за психично здраве, където подробно са описани оплакванията, намерените психологични смущения обобщени като Разстройство на адаптацията.

В материалите по делото са представени копия на фактури, касови бележки, рецепти. Същите съответстват на необходимостта на ищцата от тяхното приложение, вкл. и по- скъпо струващите ортеза и сет за пластика на предната кръстна връзка.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена от специалист – офталмолог се установява следното:

В медицинското заключение има поставени две диагнози.

Първа диагноза: Status post neuropatia traumatica oculi dextri има връзка c травмата, която пациентката е получила при ПТП през 2019 г. В превод от латински означава: „състояние след травматична невропатия на зрителния нерв на дясното око“. Травматична невропатия означава, че е настъпила увреда на зрителния нерв, вследствие на травма.

При пациенти с травма на главата и нормален външен вид на очната ябълка, всяко доказателство за дисфункция на зрителния нерв предполага диагнозата индиректна травматична оптична невропатия [1]. Тя се причинява от въздействието на механични сили върху оптичния нерв от отдалечено място, без явно увреждане на околните тъканни структури.

Клиничните находки, които помагат при диагностицирането на травматична оптична невропатия, включват (1) очно увреждане, (2) нарушение в зеничната реакция за светлина, (3) различни степени на загуба на зрение, (4) нарушение на цветното зрение и (5) различни степени на дефекти на зрително поле. Зрителната острота може да варира от нормално до липса на светлинно възприятие. Диагнозата на травматична оптична невропатия обикновено е ясна въз основа на клиничната история и резултатите от прегледа, показателни за оптична невропатия [2]. Оценката обаче може да бъде трудна, когато психичното състояние на пациента е нарушено поради тежка травма.

Освен наличието на анамнеза за травма на главата и оплакванията от черни петна пред очите, отбелязани за първи път в етапна епикриза от 17.10.2019 г., за тази диагноза говорят и следните резултати от клинични изследвания от медицинското заключение от Очна клиника „Света Петка“, гр. Варна:

Скотоми [3] - вид дефект в зрителното поле - област с намалена („относителна“) или пълна („абсолютна“) загуба на зрение, която е заобиколена от зона на запазено зрение. Доказани чрез проведено изследване - периметрия.

Дисоциация за червен цвят - бърка червения цвят с дясното око- нарушение на цветното зрение.

Промени в диска на зрителния нерв (леко воалирани граници назално и долу и C/D=0,4- отношение между съдовата чашка и целия диск)

Травматична увреда на зрителния нерв е довела до загуба на ганглийни клетки (неврони), което впоследствие е довело до дефекти в зрителното поле и дисоциация за червен цвят в същото като трайна увреда.

Втората диагноза - Hordeolum externum palpabrae superior oculi sinistri няма връзка c травмата. В превод от латински диагнозата означава външен хордеолум на горен клепач на ляво око. Външният хордеолум представлява остро възпаление на жлезите в корена на миглите на клепача, най-често в следствие на бактериална инфекция. Заболяването е известно още като „ечемик“.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б.Б.А., който е съпруг на ищцата посочва, че е бил със съпругата си през целия й престой в болницата, който е бил 11 дни. От първите 7-8 дни, С. нищо не помнела и с нея нямало комуникация. Към 9-я ден започнала да говори несвързани неща. В болницата, свидетелят я хранил, водил я до тоалетна или й слагал подлоги. След изписването, вкъщи или ходела с придружител до тоалетната или й слагали подлога, тъй като станела й се виело свят и се гадело. Това продължило повече от месец. Като чуела сирени отвън изпитвала панически страх, като излизала навън, някой да свирне, изпитвала страх. Вечер, се събуждала, плачела, крещяла. В началото имала болки в главата, в дясната половина, окото, ухото, дори и сега продължавали болките в главата. Ръката й се схващала вечер, като почнела да се храни, изтървала приборите за хранене и се сривала психически. Доскоро не можела да пише с дясната ръка. Съпругата му претърпяла две операции на крака - първо менискус, после две операции на кръстни връзки, с имплант в коляното. Все още куцала като ходи. Имала намаляване в периферното зрение на дясното око. Пиела лекарства за главата, изписани от неврохирург. Имала намалена работоспособност 50 % от ТЕЛК. Когато говорела си бъркала словореда. Свидетелят посочва, че пред ПТП – то, съпругата му била жизнена, радостна, а сега била унищожена. Двете им дъщери помагали в домакинството, с готвене, шетане, защото С. не можела да се оправя сама.

Свидетелят Д.Б. А., която е дъщеря на ищцата, посочва, че когато станало ПТП – то, разбрала същия ден. След два дни отишли със сестра с до П.. Когато видели майка си, изпаднали в паника, защото никога не я виждали в такова състояние. Баща им бил с нея като придружител. След като, майка им се прибрала вкъщи не била самостоятелна. Трябвало постоянно някой да е при нея. За всяко нещо - за тоалетна, за къпане, за храна, за всичко имала нужда от помощ. Изпитвала болки в главата и цялата дясна половина на тялото. Към момента продължавала да има оплаквания – бързо се уморявала, постоянно се оплаквала, че я боли главата, бъркала си словореда. Според свидетелката, не била добре със зрението – имала проблем с периферното зрение на дясното око. Шест месеца след изписване от болницата не можела да пише с дясната ръка. Според свидетелката, майка й все е много натоварена още психически, била по-нервна от преди. Като ходят на разходка, изпитвала страх да пресича пешеходната пътека, изпитвала страх да шофира. Вече не била така пълноценна,  имала нужда да й се помага. Вечер спяла неспокойно, често се будела.

Свидетелят К.П.П., посочва, че с ищцата са колежки от 2009 – 2010 г. В дена на ПТП – то били в командировка и последният ден, в който се прибирали, спрели на Градински център „Р.“. Ищцата карала колата, спряла на уширение встрани от пътя, където били паркирани много коли и тръгнали да се движат към градинския център. Движели се зад колите, тай имало място за пешеходци, около 2 метра, което е извън асфалта, посоката им на движение била С.З., а пътното платно е в посока Нова Загора. В едни момент, свидетелката чула удар и видяла, че С. я няма. След това я видяла да лежи на земята между колите в безпомощно състояние и звъннала на 112.

Според свидетелката, пред ПТП – то, С. била много точна и си изпълнявала безупречно задълженията. След ПТП – то, й издали решение на ТЕЛК и й бил намален броя на проверките. Вече не била толкова безукорна, допускала грешки, трудно намирала думи, панирала се, когато й се поставяла задача. В момента работела на същата длъжност, но в по – малък обем на работата, качеството й на работа не било същото. Дълго време й било почти невъзможно да пише с дясната ръка, имала болки в десния крак и впоследствие претърпяла операция на крака.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 07.05.2019 г. по силата на което „З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования л.а марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СТ 2760 РА със застрахователна полица № BG/30/119000525649, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ, пострадалата С.Ж.А. е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, получена от застрахователя на 07.04.2020 г. По случая е заведена щета с № 0801-001886/ 2019-02 и 03, по която застрахователят е отказал да изплатил застрахователно обезщетение

Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на С.Ж.А.  се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил К.К.К., което е установено с влязло в сила Споразумение от 06.08.2020 г. постановено по НОХД № 1873/2020 г. по описа на Районен съд - С.З.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. 

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните травми: контузия на главата; разкъсно - контузна рана в дясна теменно-слепоочна област травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка - травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; мозъчна контузия; контузия на тялото; тежко навяхване на дясното коляно с увреда на предна и задна кръстни връзки и лезия на медиален мениск, травма на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. На ищцата са направени две операции, поради лезия на медиалния менискус и поради лезия на предна кръстна връзка.

Към настоящия момент, според вещото лице, ищцата не е възстановено изцяло, налице е остатъчна церебрастения, увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е с хронифицирани оплаквания с флуктоации на обостряния. Дясното коляно е възстановено що се касае за увредата на медиален мениск, шейвинг и пластика на предната кръстна връзка, но задната кръстна връзка обикновено не се възстановява. Не е спорно, че във връзка с контузията на мозъка, ищцата е с трайно намалена работоспособност от 50%. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, мозъкът се възстановява много трудно и бавно и не е ясно дали ще има пълно възстановяване, като е възможно и да има влошаване. Поради това ищцата е длъжна да провежда редовно образни изследвания и да бъде проследявана на ЕЕГ, за да се избегне настъпването на епилепсия.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена от специалист – офталмолог е безспорно установено, че вследствие на ПТП – то, при ищцата е налице „състояние след травматична невропатия на зрителния нерв на дясното око“. Констатирано е скотоми, което е вид дефект в зрителното поле - област с намалена („относителна“) или пълна („абсолютна“) загуба на зрение, която е заобиколена от зона на запазено зрение. Доказани чрез проведено изследване - периметрия. Дисоциация за червен цвят - бърка червения цвят с дясното око- нарушение на цветното зрение. Промени в диска на зрителния нерв (леко воалирани граници назално и долу и C/D=0,4- отношение между съдовата чашка и целия диск). Така травматична увреда на зрителния нерв е довела до загуба на ганглийни клетки (неврони), което впоследствие е довело до дефекти в зрителното поле и дисоциация за червен цвят в същото като трайна увреда.

От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се от чужди грижи, не е можела да се обслужва сама. Към настоящия момент, ищцата не е възстановена, има случаи, в които при разговор, бъркала словореда на думите, а на работа започнала да допуска грешки. Все още и стресът от преживяното не е преодолян, тъй като ищцата не можела да спи, често се будела нощем, изпитвала страх да пресича или да шофира. Този факт се подкрепя и от заключението на съдебно – психологичната експертиза, според което е налице посттравматично стресово разстройство и към момента болестната симптоматика все още не е претърпяла обратно развитие, като симптомите остават клинично изразени, рефлектират върху поведението и водят до значим субективен дистрес, който нарушава личностовото, социалното и трудово функциониране на ищцата.

С оглед изложеното, при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид, тежестта на травмите, сравнително младата и работоспособна възраст на ищцата към момента на ПТП – 44 години, неудобства и ограничения от личен, битов/първоначалната необходимост от чужда помощ за всички дейности в ежедневието за продължителен период от време/ и трудов характер, които продължават и към настоящия момент. Естеството на контузията на мозъка /която не е възстановена към настоящия момент и не е ясно дали ще настъпи пълно възстановяване/ е наложило да й бъде даден 50 % трайно намалена работоспособност. Към настоящия момент, част от травмите не са възстановени и не е ясно дали ще настъпи пълно възстановяване /увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, задна кръстна връзка и травматична невропатия на зрителния нерв на дясното око/. С оглед изложеното съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 180 000 лв.

 

По иска за имуществени вреди.

Видно от представените по делото доказателства във връзка с претърпените травми, ищцата е направила разходи в размер на общо 3 541, 85 лв., за което е представила фактури с прикрепени към тях фискални бонове. От заключението на съдебномедицинската експертиза, тези разходи съответстват на необходимостта на ищцата от тяхното приложение, включително и по- скъпо струващите ортеза и сет за пластика на предната кръстна връзка. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в предявения размер от 3 541, 85 лв.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради нарушаване на изискванията на чл. 114 ЗДвП вр. чл. 166 ППЗДвП и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Според ал. 2, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.

От заключението на автотехническата експертиза се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и факта, че ищцата се е движила в посока запад, около границата между асфалтовото покритие на уширението и площта на паркинга покрита с чакъл. Поради това следва да се приеме, че на мястото, на което е настъпило процесното ПТП не е имало тротоар или пътен банкет, както и че ищцата не се е движела по платното за движение, поради което разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП не намира приложение.

По същите аргументи, съдът намира, че ищцата не нарушила и разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на платното за движение.

С оглед изложеното съдът намира възраженията на ответното дружество за съпричиняване за неоснователни.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявиля застрахователната си претенция на 07.04.2020 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби, при липса на други данни и като взе предвид направеното изменение на началния период на претендираната законна лихва, следва да бъде прието, че 07.04.2020 г. е датата, на която застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент до окончателното плащане следва да се начислява лихва за забава.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на С.Ж.А. обезщетение в размер на 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 180 000 лв. до претендирания размер от 260 000 лв. като неоснователен.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на С.Ж.А. обезщетение в размер на 3 541, 85 лв., за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане.

 

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата  е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.

В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между  С.Ж.А. и адв. П.К. е сключен на 06.04.2020 г. /лист 6/, поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/.

По иска за неимуществени вреди в размер на 260 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.  При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 6 730 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 8 076 лв. с ДДС /6 730 х20% = 8 076 лв./.

С оглед изхода на делото ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 5 591, 07 лв. съразмерно с уважената част от иска за неимуществени вреди.

 

По иска за имуществени вреди в размер на 3 541, 85 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 477, 92 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 573, 50 лв. с ДДС /477, 92 х20% = 573, 50 лв./.

С оглед изхода на делото ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 573, 50 лв. за уважения в пълен размер иск за имуществени вреди.

С оглед изхода на делото ЗАД „Д.“ АД следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 164, 57 лв. /5 591, 07 + 573, 50/ за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата съразмерно с уважената част от исковете.

 

Ответното дружество е направило в настоящото производство следните разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 700 лв., възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 300 лв. и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или в общ размер на 1 005 лв.

С оглед изхода на делото С.Ж.А. следва да заплати на ЗАД „Д.“ АД направените по делото разноски в размер на 305, 07 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: за изготвяне на  съдебнопсихологична експертиза възнаграждение в размер на 596 лв.; за изготвяне на съдебномедицинска експертиза възнаграждение в размер на 700 лв.; възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 40 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза, извършена от офталмолог в размер на 320, 80 лв. или общо в размер на 1 656, 80 лв.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 7 341, 67 лв. и сумата от 1 153, 86 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

 

С оглед уважаване на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален обратен иск от З." АД против третото лице - помагач К.К.К. с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на КЗ "Освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Видно от приложеното НОХД № 1873/2020 г. по описа на Районен съд - С.З., със споразумение от 06.08.2020 г., К.К.К. е признат за виновен, че е причинил двустепенна средна телесна повреда на С.Ж.А., като деянието извършено след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и метаболит на тетрахидроканабинола/хидрокси-тетрахидроканабинол.

Поради това съдът приема, че при така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е основателен и следва бъде уважен в предявения размер от 26 000 лв., предявен като част от 150 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 3 541, 85 лв. за имуществени вреди.

 

Разноски по обратния иск:

Видно от данните по делото ответното дружество е заплатило държавна такса за предявяване на обратните искове в размер на 1 221, 67 лв.

С оглед изхода на делото К.К.К. следва да заплати на ЗАД „Д.“ АД разноски за държавна такса в размер на 1 221, 67 лв.

В предявения от ответното дружество обратен иск е поискано юрисконсултско възнаграждение. В действителност в съдебно заседание от 23.01.2023 г. се е явил юрк. П.Н., поради което на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата  за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед изхода на делото К.К.К. следва да заплати на ЗАД „Д.“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

 

Ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата в общ размер на 6 164, 57 лв.

С оглед уважените размери на обратните искове, в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 3 541, 85 лв. за имуществени вреди, ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д." АД сумата от 992, 21 лв.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д." АД по първоначалния иск е осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 7 341, 67 лв. и сумата от 1 153, 86 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

С оглед уважените размери на обратните искове, в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 3 541, 85 лв. за имуществени вреди, ответникът по обратния иск следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д." АД сумата от 1 367, 39 лв.

С оглед изложеното ответникът по обратния иск К.К.К. следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д." АД разноски в общ размер на 3 781, 27 лв.

 

С оглед изложеното К.К.К. следва да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д." АД сумата от 26 000 лв., предявен като част от 150 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 3 541, 85 лв. за имуществени вреди по предявения евентуален обратен иск ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението от З." АД на С.Ж.А. по основния иск и разноски в общ размер на 3 781, 27 лв., при условие, че З." АД заплати на С.Ж.А. обезщетение в размер на 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане и присъденото обезщетение в размер на 3 541, 85 лв., за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, както и заплати разноските за осъществена безплатна адвокатска помощ на С.Ж.А. на адв. П.К. в размер на 6 164, 57 лв. и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7341, 67 лв. и сумата от 1 153, 86 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на С.Ж.А., с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 180 000 лв. до претендирания размер от 260 000 лв. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на С.Ж.А., с ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 3 541, 85 лв., за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: ***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 164, 57 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА С.Ж.А., с ЕГН **********,*** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** направените по делото разноски в размер на 305, 07 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** да заплати държавна такса в размер на 7 341, 67 лв. и сумата от 1 153, 86 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** сумата от 26 000 лв., предявен като част от 150 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 3 541, 85 лв. за имуществени вреди по предявения евентуален обратен иск ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението от З." АД на С.Ж.А. по основния иск и разноски в общ размер на 3 781, 27 лв., при условие, че З." АД заплати на С.Ж.А. обезщетение в размер на 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане и присъденото обезщетение в размер на 3 541, 85 лв., за причинените й имуществени вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.05.2019 г. ведно със законната лихва от 07.04.2020 г. – датата на застрахователната претенция до окончателното плащане, както и заплати разноските за осъществена безплатна адвокатска помощ на С.Ж.А. на адв. П.К. в размер на 6 164, 57 лв. и заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7 341, 67 лв. и сумата от 1 153, 86 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач К.К.К., ЕГН ********** с адрес: *** на страната на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :