Р
Е Ш Е Н И Е
№
90
гр.
Елена, 14.12.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 136 по описа за 2018
год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
С
НП № 18-0260-000152/8.05.2018 год. на началника на РУ на МВР гр. Елена за
извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и за
извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 181,
т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв.
на Д. ***.
Постъпила
е жалба от адв. В.К., действаща в качеството на пълномощник на Д.Ч.С., против
НП в частта, касаеща извършеното нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, за което
на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. В същата се твърди, че последното е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административното производство, както и поради нарушение на
материалния закон. АУАН и НП са издадени в нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите не съдържат пълно и точно
обстоятелствата, при които се твърди, че е било извършено нарушението, както и
на доказателствата, които ги потвърждават. Освен това липсва подробно изложение
на фактическите обстоятелства от значение за съставомерността на нарушението.
На следващо място последният не е извършил виновно административно нарушение по
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Отразените в АУАН и в НП данни за умишлено форсиране на
автомобила и приплъзване на задните му задвижващи колела, не обосновават
направения извод, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Жалбоподателят оспорва, че е извършил умишлено форсиране на автомобила
и преплъзване на задните му колела.
Жалбоподателят
моли съда да отмени НП в обжалваната част.
В
съдебно заседание жалбоподателят Д.Ч.С. се представлява от адв. С.Н.и адв. Л.В..
Същите поддържат депозираната жалба. Молят съда да отмени издаденото НП в
обжалваната част. Излагат подробни съображения в тази насока.
В
съдебно заседание ответник-жалба РУ на МВР гр. Елена не се представлява и не
взема писмено становище.
В
съдебно заседание Районна прокуратура - Елена се представлява от прокурор
Никола Пашов. Същият взема становище, че НП следва да бъде отменено, тъй като е
незаконосъобразно.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Свидетелите
С.П.Д. – младши автоконтрольор и Д.Р.С. – младши инспектор, двамата служители
на РУ на МВР гр. Елена, били на смяна за времето от 19.00 часа на 26.04.2018 год.
до 7.00 часа на 27.04.2018 год. в гр. Елена. Около 21.30 часа на 26.04.2018
год. същите извършвали обход по ул. „С. Михайловски“. Полицейските служители забелязали,
че зад тях се движи лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВТ **-** КМ. Последният
бил управляван от жалбоподателя Д. ***. На кръстовището на ул. „С. *** същият
завил наляво в посока ул. „Иван Момчилов“, като при тази маневра водачът
форсирал двигателя на автомобила и приплъзнал задните му колела, при което
последният се поднесъл вдясно и вляво по посоката му на движение. С демонстративното
си поведението водачът създал опасност за останалите участници в движението.
Полицейските служители възприели действията на жалбоподателя и го последвали
със служебния автомобил, като му подали сигнал да спре. Последният се подчинил
и спрял МПС на ул. „Иван Момчилов“. В автомобила на жалбоподателя пътувал и свидетелят
Н.Т.Ч.. Д. и С. извършили проверка на МПС и на водача, както и на пътника. При
същата се установило, че МПС не е преминало през задължителен годишен
технически преглед. Изискани били писмени обяснения от свидетеля Н.Т.Ч.. За
извършените от жалбоподателя нарушения свидетелят С.П.Д. съставил АУАН № 0282094/26.04.2018
год. за това, че жалбоподателят Д.Ч.С. на 26.04.2018 год. в 21.30 часа в гр.
Елена на кръстовището, образувано от ул. „С. ***, управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВТ **-** КМ. Същият се движел в посока ул. „Иван
Момчилов“, използвайки пътя, отворен за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на
двигателя на автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и
поднасянето му вдясно и вляво по посоката му на движение, с което създал
опасност за останалите участници в движението. В автомобила пътувал Н.Т.Ч.. От
извършената проверка се установило, че автомобилът не е представен на
задължителен годишен технически преглед. Като нарушени били посочени
разпоредбите на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетеля Д.Р.С. и на жалбоподателя Д.Ч.С.. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя. На последният бил връчен
препис от документа на 26.04.2018 год. Свидетелят С.П.Д. изготвил докладна
записка № 260р-3757/27.04.2018 год. По повод постъпило възражение от страна на
жалбоподателя било изготвено становище № 260р-4108/09.05.2018 год., от което е
видно, че е направено предложение до началника на РУ на МВР гр. Елена да издаде
НП.
Въз
основа на АУАН било съставено НП № 18-0260-000152/8.05.2018 год. от началника
на РУ на МВР гр. Елена. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано
извършеното нарушение. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 104Б, т. 2
от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение на
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за извършеното нарушение на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 181, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв. НП е връчено на
1.06.2018 год. на последния.
От
Заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на министъра на МВР, удостоверение №
260000-2554/28.05.2018 год. на началника на РУ на МВР гр. Елена и удостоверение
№ 260000-14/04.01.2016 год. на началника на РУ на МВР гр. Елена се установява
компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и тази на административно
наказващият орган да изготвя НП.
По
делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят Д.Ч.С. е многократно санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят С.П.Д.
и свидетелят по АУАН Д.Р.С., както и свидетелят Н.Т.Ч..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът
намира, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и
да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуално-правна
страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му,
спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в
административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение
фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление,
което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.
Административно наказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение
от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на
нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.
При
така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана,
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя. Последният на 26.04.2018 год. около
21.30 часа в гр. Елена на кръстовището, образувано от ул. „С. ***, управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВТ **-** КМ, като използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно: извършвал
демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на
автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и поднасянето му вдясно
и вляво по посоката му на движение. С това си поведение същият създал опасност
за останалите участници в движението. Съдът намира, че е налице, както от
обективна, така и от субективна страна констатираното деяние. Същото е
извършено виновно от жалбоподателя и при ясно съзнание за това, което върши.
С
нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП (нов
ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно
за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение, като подробно, ясно и точно са описани извършените от него
действия – форсирал двигателя на автомобила, приплъзвал (превъртал) задните
задвижващи колела на автомобила и го поднасял надясно и наляво по посока на
движението му. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством
занасяне на автомобила в различни посоки, форсирайки двигателя, превъртайки
задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в
градовете застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а
също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104Б от ЗДвП в началото на 2017 година
(откогато съществува този текст), обосновавайки я с драстичното увеличаване на
подобни случаи в цялата страна.
От
обстоятелствената част на АУАН се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя С.П.Д. и
свидетеля по АУАН Д.Р. Слевчев, които съдът кредитира изцяло и от които
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което следва да бъде ангажирана неговата административно
наказателна отговорност по чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази
разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и
глоба 3000.00 лв.
При
определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
имотното съС.ие на нарушителя, а също така и обществената опасност на
съответния вид административни нарушени. В настоящия случай съдът приема, че
така наложеното административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца е определено по вид и размер на
установеното в нормата на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същото е с фиксиран
размер, поради което не може да бъде променяно.
Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното
нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай. В настоящия случай съдът намира, че нарушението не
разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други
подобни, както и дееца. Видно от приложената справка за извършени от
жалбоподателя нарушения, същият системно нарушава правилата за движение по
пътищата и е многократно санкциониран с фишове и НП.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че възраженията, изложени от жалбоподателя
и пълномощниците му в депозираната жалба и в съдебно заседание, са
неоснователни и следва да се оставят без уважение. В
конкретния случай не става въпрос за непредпазливо деяние. От показанията на
разпитаните свидетели – С.П.Д. и Д.Р.С., които са в пълно съответствие помежду
си и са логични и убедителни, се установява, че жалбоподателят е форсирал
двигателя на автомобила, приплъзвал /превъртал/ задните задвижващи колела на
автомобила и го поднасял надясно и наляво по посока на движението му. По делото
не са представени доказателства, че подобно поведение се дължи поради особеностите
на пътната настилка (мокра или износена), което изключва възможността
движението на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Н.Т.Ч., тъй като последният е близък
приятел на жалбоподателя. На следващо място същите са в противоречие с
показанията на свидетелите С.П.Д. и Д.Р.С., които съдът възприема напълно, като
логични и правдиви. По делото липсват данни Д. и С. да са предубедени или
заинтересовани от неговия изход. На последно място непосредствено след
установяване на нарушението, свидетелят Ч. е дал писмени обяснения, приложени
на лист 17 от делото, в които е посочил, че жалбоподателят на кръстовището на
ул. „Стоян *** е „форсирал двигателя и занесъл автомобила“. Ч. се стреснал и се
развикал на жалбоподателя да спре, сред като забелязал движещия се след тях
патрулен автомобил. Не без значение е и факта, че срещу жалбоподателя в
полицията са постъпвали оплаквания от начина му на шофиране от случайни
граждани с молба да предприемане на съответните мерки.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП,
за което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. По тази причина НП в тази част следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно. Жалбата следва да се остави
без уважение. Същата се явява неоснователна. В останалата част НП е влязло в
сила, тъй като срещу нея няма жалба, т. е. относно извършеното нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, за което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 181, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв. на
жалбоподателя Д.Ч.С..
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 18-0260-000152/8.05.2018 год. на началника на РУ на
МВР гр. Елена в частта, в която за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лв. 00 ст.)
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Д.Ч.С. с ЕГН **********
***.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок
от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: