Р Е Ш Е Н И Е
№………….../………07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1110 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление: ******, представлявано от Ж.Д.И.,
действащ чрез адв.Д.Б.В., със съдебен адрес:***, офис 2, адвокатска кантора “В.“,
против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от В.Т.Д. и С.В.Д., действащи чрез адв.Н.Й.,
със съдебен адрес:***, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника
дължи на ищеца, сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена
/годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС
за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51
от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС
в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите
под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за което
вземане по Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане
№20223/25.05.2018г., издадени по ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна.
Претендират се сторените в заповедното и настоящото производства разноски.
В исковата молба се
твърди, че апартаментен хотел “Ялта“, находящ се в к.к.“Зл.пясъци“, гр.Варна, е
сграда в режим на ЕС, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване
от 16.10.2012г. Твърди се, че въпросната сградата попада в жилищен комплекс от
затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Твърди се, че ищецът е инвеститор и
собственик на земята, в която е изградена процесната сграда в режим ЕС, а
ответното дружество е главен изпълнител на строежа, който впоследствие е придобил
и обекти от сградата. Твърди се, че между страните е уговорено поддръжката на
общите части да се уреди, чрез сключени индивидуални договори между
собствениците на обекти и ищеца, като такъв договор е сключен с ответника. Сочи
се, че по силата на този договор ответникът е възложил, а ищецът е приел да
извършва поддръжка, ремонт и управление на вътрешни и външни общи части на ЕС,
срещу възнаграждение /годишна такса/. Твърди се, че ответникът, се е съгласил
да заплаща годишно възнаграждение в размер на 7 евро без ДДС на кв.м. върху ЗП
на обектите като сумата за една година съгласно чл.5.1 от договора, е в размер
на 13648.04 евро без ДДС, с еквивалент от 26693.26лв. без ДДС, или 32031.91лв.
с ДДС. Твърди се, че годишната такса е платима до 30.06 на годината, за която
се дължи. Твърди се, че ответникът не е заплатил годишната за 2016г., чиито
падеж е настъпил към момента на завеждане настоящата претенция. Твърди се, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за управление на общите части в
ЕС. Поддържа се, че поради изпадането в забава, ответникът дължи мораторна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-31.05.2018г. до
изплащане на задължението.
С постъпилия от
ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище
за неоснователност на претенцията, като се оспорва твърдението на ищеца, че
между страните е налице валидно договорно правоотношение, което да породи
задължението предмет на иска. Поддържа се, че договорът за поддръжка и
управление на общите части на ЕС на АХ “Ялта“, е нищожен на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона, като са развити подробни
съображения. На следващо място в случай, че се приеме действителност на
процесният договор, се оспорва изпълнението на задълженията от страна на ищеца.
Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба, като са доразвити доводи в подкрепа на
основателността на претенцията.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се сочи, че с влязло в сила на 06.11.2019г.,
Решение №122/06.11.2019г. по к.т.д.№183 0/2018г. на ВКС, е прогласена
нищожността на процесният договор, поради противоречието му със закона.
Поддържа се, че тъй като нищожните договори не пораждат права и задължения, и
същевременно не могат да бъдат санирани, то предявеният иск, се явява
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба,
доразвива доводи в подкрепа на иска си и оспорването на отговора на исковата
молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез пълномощник, поддържа
становището си за неоснователност на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Настоящото
производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр.д.№6492/2018г.
по описа на РС Варна, където в полза на ищеца, против ответника е издадена
Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане №20223/25.05.2018г., за
сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/
за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по
фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен
хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413
от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявеният
установителен иско в тежест на ищеца е да докаже възникването /основанието/ и
дължимостта на спорното вземания, а от своя страна ответника следва да докажат
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В разглеждания
казус ищецът основава претенцията си на сключен между страните Договор за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен
хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите с рег.№1413 от
01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, според Раздел II,
чл.51 от който, ответникът дължи процесната сумата като цена /годишна такса/ за
поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС. С Решение №122 от 06.11.2019г. постановено по в.к.т.д.№1830/2018г. на ВКС, I т.о., което е има за предмет
установяване на вземане по процесният договор за предходна година /за 2015г./,
съответно насрещен иск за нищожност на въпросният договор, съдът е прогласил нищожността на договора за
поддръжка и управление на общите части на етажна собственост, сключен между
страните на 01.03.2012г. За да достигне до този извод касационната инстанция е
изложила мотиви, че процесната сграда няма характеристиката на “жилищен
комплекс от затворен тип“ и по отношение на нея особеният режим на управление
на общите части, въведен с разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС, не е приложим, а е
приложим режимът на управление по чл.1 от ЗУЕС, чрез общо събрание или чрез
сдружение на собствениците по чл.9 от ЗУЕС. Ето защо договор за възлагане
поддръжката и управление на общите части на апартаментен хотел “Ялта“, комплекс
“Златни пясъци“ от 01.03.2012г. е нищожен, поради противоречие със закона-чл.2,
ал.1 от ЗУЕС.
Съгласно чл.298,
ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание, поради което предметните предели на силата на
пресъдено нещо /СПН/, се определят по окончателен и задължителен начин с
диспозитива на решението. В този смисъл горецитираното решение на ВКС, е
формирало СПН относно въпроса дали процесният договор е действителен,
респективно дали той може да бъде източник на задължение за ответника като
собственик на самостоятелен обект да заплаща разходи за управление на общите части
в сградата под режим на етажна собственост. След като отговорът на този въпрос
е отрицателен, то настоящата претенция касаеща вземане по същият договор за
последващ период, се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва
да се посочи, че формираният извод за неоснователност на претенцията, прави
безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните и на събраните в
тяхна подкрепа доказателства, тъй като това не би повлияло на крайният изход на
спора.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се полагат деловодни разноски съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им и списъка на разноските, а именно сумата от 1700лв., от които 1500лв. за заплатен адвокатски хонорар и 200лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и
адрес на управление: ******, представлявано от Ж.Д.И., за приемане за установено, че “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от В.Т.Д. и С.В.Д., дължи сумата от 32031.91лв., с ДДС,
представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на
общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от
23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка
на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от
01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г.
по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното
заплащане на задължението, за което вземане по Заповед №3084 от 10.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
поправена с Разпореждане №20223 от 25.05.2018г., издадени по ч.гр.д.№6492/2018г.
по описа на РС Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и
адрес на управление: ******, представлявано от Ж.Д.И., да заплати на “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ******, представлявано от В.Т.Д. и С.В.Д., сумата от 1700лв., представляваща съдебно деловодни разноски направени в настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: