Р Е Ш Е Н И Е №260312/8.7.2021 г.
гр. Ямбол, 08.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 2501 по описа на ЯРС за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Д.Д.Д. ***, с процесуален представител ***.
П. С. от АК – Я., против „Технострой-инженеринг 99“ АД, гр. Я., представлявано
от С.П.И.. Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 21 000 лв.,
представляваща главница в общ размер на неизплатени месечни възнаграждения за
периода от 01.02.2020 г. до 31.08.2020 г., полагащи му се на *** на ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата 572.50 лв., представляваща
обезщетение за забава. Претендират се разноски. В съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца поддържа исковата като уточнява, че претендира брутно месечно
възнаграждение за процесния период по възникналото между страните мандатно
правоотношение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който по същество се признава, че на
ищеца не е заплащано възнаграждение в качеството на СД на „Технострой-инженеринг
99“ АД, гр. Ямбол, за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.
Съдът
като взе предвид становището на страните включително и с депозираните по делото
писмени бележки и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С
исковата молба ищецът е представил протокол от проведено редовно Общо събрание
на *** на дружеството на 22.06.2018 год., на което по т.8 от дневния ред на ***,
считано от 01.06.2018 год. – максималния месечен осигурителен доход, който за
2018 год. е 2 600 лева. Към протокола е приложен списък на *** на
ответното дружество присъствали на събранието и гласували по дневния ред.
Представено е и заявление от ищеца до ответното дружество относно неплатените
му възнаграждения за периода от 01.02.2020 год. до настоящия момент /подаване
на заявлението – 30.07.2020 год./. Горните обстоятелства по същество не се
оспорват от ответника, оспорва се обстоятелството, че ищецът отговаря на
изискванията на ТЗ да бъде избран за
член на ***.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа и допълнителна
съдебно-икономическа експертизи, видно от заключението на вещото лице по които:
В счетоводството на „Технострой-инженеринг 99“ АД за периода м.февруари 2020
год. – м. юли 2020 год. на Д.Д.Д. е начислено възнаграждение в качеството му на
***, в размер на бруто 18 000 лева и нето 14 399,70 лева. За м.
август 2020 год. на Д.Д.Д. не е начислено възнаграждение в качеството му на ***
на основание Протокол от заседание на Общото събрание на *** от 20.08.2020 год.
Начисленото възнаграждение в размер на нето 14 399,70 лева е прихванато на
основание Акт за начет от 27.03.2020 год. Ответното дружество не е заплащало
възнаграждението на ищеца в качеството му на *** на „Технострой-инженеринг 99“
АД за претендирания период м.02.2020 год. – м.08.2020 год. Брутният размер на
неизплатеното възнаграждение на Д.Д.Д., дължим му в качеството му на *** на „Технострой-инженеринг
99“ АД за периода 01.02.2020 год. – 31.08.2020 год. изчислено въз основа т.8 от
Протокол от 22.06.2018 год. е общо 21 000 лева. Законната лихва за забава,
изчислена за период след настъпване на падежа на съответното месечно плащане, а
именно 26-то число на всеки следващ месец за възнаграждението дължимо за
предходния месец и до датата на предявяване на исковата молба – 01.10.2020 год.
е общо 572,55 лева. Размерът на претендираното от ищеца възнаграждение за за
периода 01.02.2020 год. – 31-08.2020 год. изчислено въз основа т.8 от Протокол
от 22.06.2018 год. е бруто 21 000 лева и нето 17 711,76 лева.
Законната лихва за забава върху нетното възнаграждение, изчислена от 26-то
число на всеки следващ месец за възнаграждението дължимо за предходния месец и
до датата на предявяване на исковата молба – 01.10.2020 год. е общо 468,87
лева.
Предявените
от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл.221, т.5 и чл.224, ал.7 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Разгледани
по същество същите се явяват доказани по основание и размер на следните
съображения:
По
делото се установява, че ищецът е бил *** в процесния период, както и че е било
взето решение на ОСА проведено на 22.06.2018 год. за определяне на месечното
възнаграждение на ***, а така също, че такива не са заплащани на ищеца за
исковия период 01.02.20250 год. – 31.08.2020 год. в качеството му на *** на
ответното дружество. В приетия устав на ответното дружество, в чл.23, ал.3, т.4
е определена компетентността на Общото събрание по въпросите за избор и
освобождаване *** и при определяне на възнаграждението им. В съответствие с
него на годишно Общо събрание на *** на дружеството, проведено на 22.06.2018г.
е взето решение за определяне на нов размер на месечното възнаграждение на ***,
считано от 01.06.2018г. , което да е максималния месечен осигурителен доход. В
съответствие с него, според заключението на вещото лице, брутният размер, претендиран
от ищеца, на неизплатеното му възнаграждение за периода 01.02.2020 год. –
31.08.2020 год. възлиза общо на 21 000 лева. По делото не са ангажирани доказателства
това възнаграждение да е било заплатено от ответника на ищеца, поради което
искът като основателен следва да се уважи. Релевираните от ответника
възражения, че ищецът не отговаря на изискванията на закона да бъде *** на
ответното дружество не могат да бъдат споделени от съда, доколкото по делото
липсват доказателства обосноваващи извод мандатното правоотношение да е било
прекратено и оттук липса на основание за заплащане на дължимото възнаграждение.
Искът по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен, следва изхода на главният иск, поради което също е
основателен. Размерът му се установи от заключението на вещото лице по
изслушаната по делото експертиза, поради което следва да уважи в пълен размер.
При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото, които
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК възлизат общо на 2 565 лева.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 221 т.5 и чл.244, ал.7 ТЗ „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул.“Обходен път запад“ №21, представлявано от ***С.П.И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,
офис №*** – ***.П.С. от АК-Я. сумата от
21 000 лева, представляваща главница в общ размер на неизплатени месечни брутни
възнаграждения за периода 01.02.2020 год. – 31.08.2020г. полагащи му се в
качеството му на *** на ответното дружество, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяване на иска - 01.10.2020г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД на основание чл.86 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. сумата от 572,50
лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 21 000 лева.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. направените по делото разноски в размер на 2
565.00 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: