Решение по дело №228/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 36/18.03.2014 г., постановена по НОХД №1151/2014г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Е. Р. Х. от с.Г., с ЕГН *, за виновен в това, че на неустановена дата през месец януари 2013 г. в с.Г., О.Ч., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 94 броя бетонни облицовъчни плочи и 32 броя шестоъгълни тротоарни плочи, всички на обща стойност 184.68 лева, от владението на Б. М. Х. от с.Г., О.Ч., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б”а”, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при “строг” режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.304 от НПК, го е признал за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за разликата в стойността на отнетите движими вещи от 184.68 лв. до 369.36 лв. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-К., направените по делото разноски в размер на 115.00 лева. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства 25 броя бетонни облицовъчни плочи, да бъдат върнати на правоимащия Б. М. Х. от с.Г., О.Ч..

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, подадена чрез защитника му – А.И. Б. от АК- К., в която се твърди, че същата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Жалбата е бланкетна, като не са изложени конкретни доводи обосноваващи твърдяните нарушения. Моли, да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение или да се намали наложеното му с присъдата наказание.

В съдебно заседание жалбодателят чрез защитника си – А.Б., поддържа жалбата, като уточнява изложените в последната доводи: по отношение на нарушението на процесуалния закон се имало предвид, че същата почива изцяло на предположения; по отношение на материалния закон счита, че присъдата е постановена в нарушение на чл.196, ал.1, т.1 от НК, като материалния закон бил приложен без да са налице признаци на състав, а по отношение на несправедливостта сочи, че изводите на съда противоречат на установената в хода на съдебното следствие пред първата инстанция практика. Не сочи нови доказателства. В пледоарията си развива следните доводи:Повдигнатото обвинение, че на неизвестна дата през месец януари 2013 година подсъдимият е отнел чужди движими вещи не се доказвало, нито от субективна, нито от обективна страна. На първо място, всички писмени доказателства, които обосновавали обвинителната теза били съставени поне след датата - 30.05.2013 година. На второ място, освен свидетелските показания на кмета на населеното място – с.Г., нито един от другите свидетели не можел да конкретизира дата на извършване на въпросното деяние. Твърденията, че през месец януари била забелязана липса на някои движими вещи, които били съхранявани от кмета на селото, не можели да бъдат споделени, тъй като първото официално заявление за извършено подобно деяние било едва през месец юни 2013 година. Преди тази дата, всичко било в сферата на устните договорки, устните съобщения, устните действия, неформално, извънзаконово и извън- процесуално. На следващо място сочи, че за да имаме налице престъпление кражба, трябва да бъдат отнети чужди движими вещи. По делото не било индивидуализирано и не било установено въпросните инкриминирани плочки за изграждане на канавки и за поставяне на тротоари, да са били собственост на общината, на кметството, на лица от населеното място. Имало едно голословно твърдение във свидетелските показания, че били останали от някакъв предишен ремонт. Същевременно била направена официална справка от О. – Ч. и било установено, че на кмета на селото никога не са били заприхождавани и в селото не се намирали на съхранение такива материални ценности. Обективно също така не било възможно в рамките на 10-12 часа, /както било по обвинението – за един ден/, колкото е тъмното време на денонощието, всички инкриминирани плочки да бъдат пренесени от един човек с оглед на техния размер, големина и тежест. Всички посочени празноти от доказателствата оборвали обвинителната теза, че са отнети чужди движими вещи, от владението на кмета на населеното място, и са отнети с намерението противозаконно да бъдат присвоени. Самият факт, че плочките били намерени поставени в двора на подсъдимия, говорел за липсата на какъвто и да е умисъл да бъдат държани и своени откраднати вещи. Напротив, цялата установена фактическа обстановка навеждала на изводи в подкрепа на това, което първоинстанционният съд бил установил като защитна версия на подсъдимия, а именно, че плочките били дадени и получени с разрешение на кмета на населеното място. Едва впоследствие, след извършване на кражба в дома на кмета, той е заподозрял волно или неволно в извършването й подсъдимия и подал писмена жалба до полицията за въпросните плочки, като насочил цялото разследване към подсъдимия и мотивиран единствено от лични чувства довел докрай наказателната репресия срещу него. Преценявайки показанията на кмета на населеното място, първоинстанционният съд не бил отчел безспорните доказателства за наличие на заинтересованост, лични отношения между него и подсъдимият, и желанието му подсъдимият да бъде осъден. Не били преценени като нелогични и непоследователни показанията на полицейския служител Б., който заявил, че януари месец бил уведомен по телефона, но едва през юни месец, след получаване на писмена жалба, завел преписка срещу подсъдимия. Нямало как една присъда и то ефективна, двугодишна, да почива на такива предположения – кога, при какви обстоятелства и как е извършена кражбата? Моли с оглед изложеното подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като се отмени първоинстанционната присъда.

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Също не сочи нови доказателства.Счита, че били налице достатъчно доказателства – свидетелските показания и писмени протоколи, констативни протоколи и протоколи за оглед на местопроизшествие, от които се установявало времето на престъпното посегателство, мястото от което са отнети вещите, както и от чие лице е отнето владението на тези вещи. По отношение на стойността на предмета на престъплението били извършени необходимите действия, съответно – експертиза, чието заключение правилно съдът е определил, като е осъдил лицето за отнети вещи на стойност 184, 68 лева, като е оправдан за разликата до 369, 36 лева, за каквато стойност в съда е бил внесен обвинителния акт. Счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като е постановил присъдата си, без да отдава превес нито на едните, нито на другите и е определил наказание в минималния размер от 2 години „лишаване от свобода”, които да се изтърпят „ефективно”, поради наличие на пречки за условно осъждане на подсъдимия Е. Х..

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира:

Жалбата е частично основателна.

Събраните по делото доказателства потвърждават установената и възприета от районният съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Е. Р. Х. е роден на **.**.***г. в с.Г., О.Ч., обл.К., живущ в същото село, български гражданин, разведен, с начално образование, безработен, многократно осъждан, с ЕГН *. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

През месец май 2012г. подсъдимият Е. Х. започнал да работи към кметството в с.Г., О.Ч.. Той бил ангажиран като общ работник по програма за временна заетост и извършвал дейности като поддръжка пред училището и почистване на тревни площи. Подсъдимият видял, че в сградата, намираща се в стопанския двор на бившето ТКЗС, на около 300-400 метра от К. с.Г., се съхранявали бетонни плочи. От тях 94 броя представлявали бетонни плочи с размери 55/40/5 см., служещи за облицовка на канавки и 32 броя шестоъгълни тротоарни плочи. Кметство Г. стопанисвало и постройката на бившето ТКЗС и намиращите се в нея плочки, останали от извършван през 1998г.-1999г. ремонт и благоустрояване в селото. Мястото не се охранявало и затова кмета на с.Г. - св.Б. Х., периодично минавал и оглеждал наличното в описаната сграда имущество. Е. Х. решил да се възползва от свободния достъп до него и да вземе бетонните плочи. На неустановена дата през месец януари 2013г. той отишъл до стопанисваната от Кметство Г. постройка и изнесъл намиращите се вътре 94 броя бетонни облицовъчни плочи и 32 броя шестоъгълни тротоарни плочи. Всички тези плочки Х. успял да пренесе до дома си в с.Г., У.Четиринадесета № 2, където ги наредил под формата на пътеки пред къщата си.

През месец януари 2013г., след инкриминираната дата, св.Б. Х. посетил стопанската сграда, в която се съхранявали описаните по-горе бетонни плочки и установил, че същите липсват. Кмета Х. се усъмнил, че подсъдимият може да ги е взел. Той обяснил на св.Ш. Ю. /работник към кметството в с.Г./ за установената липса и му казал да отидат до дома на Е. Х.. Когато двамата свидетели Х. и Ю. отишли до къщата на подсъдимия, те видяли, че в двора му има наредени плочки - правоъгълни и шестоъгълни /тротоарни/. И двамата разпознали в тях плочките, които преди тоÔа се съхранявали в стопанисваната от Кметство Г. постройка. Св.Б. Х. ги преброил и констатирал, че правоъгълните плочи били 94, а шестоъгълните - 32. Тъй като в деня на това посещение Е. Х. не бил в дома си, св.Б. Х. успял да се види с него на следващия ден. Пред други работници на кметството, св.Халим казал на подсъдимия да върне взетите плочки, при което той обещал да ги върне. След 1-2 седмици Х. пак бил поканен от кмета да върне плочките, но той отново не предприел никакви действия. Затова през месец февруари 2013г. св.Б. Халим се обадил по телефона на обслужващия района на с.Г. полицейски инспектор - св.Б. Б., от когото поискал съдействие. Св.Х. му казал, че подсъдимият е взел плочки, собственост на кметството, и ги е занесъл в дома си. Помолил също полицейския служител да направи каквото е необходимо и Е. Х. да върне вещите, за да не се стига да наказателно преследване срещу него. По този повод св.Б. Б. отишъл до дома на подсъдимия в с.Г. и разговарял с него, но плочките не били върнати. Едва през месец май 2013г. Е. Х. занесъл и оставил пред стопанския двор на кметството 42 броя от правоъгълните бетонни плочи. Тъй като подсъдимия не изпълнил обещанието си да върне всичките отнети бетонни плочки, на 06.06.2013г. кмета на с.Г. подал писмена жалба до РУ”П”-К.. С жалбата той търсел съдействие от органите на полицейското управление по повод откраднати през месец януари 2013г. 94 броя плочи за канавки и 32 броя плочи за тротоари. Извършена била проверка и снети писмени обяснения от сочения като автор на кражбата Е. Х. и свидетели по случая. На 20.06.2013г. Х. предал доброволно още 25 от инкриминираните правоъгълни бетонни плочки, за което от св.Д. П. бил съставен протокол за доброволно предаване. На 16.09.2013г. бил извършен оглед на дворното място пред къщата на Е. Р. Х. в с.Г., О.Ч., У.”. №*. По време на огледа там били установени останалите правоъгълни и тротоарни бетонни плочки, които подсъдимия все още не бил върнал на кмета на с.Г..

Към инкриминирания период свидетеля Б. М. Х. е бил кмет на с.Г. и процесните вещи са се намирали в негово владение.

От заключението на вещото лице В. Д., извършил на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминираните вещи възлиза общо на 369.36 лв., от които 327.12 лв. е стойността на94 броя бетонни плочи с размери 55/40/5 см. и 42.24 лв. е стойността на 32 броя шестоъгълни тротоарни плочи. При разпита му на съдебното следствие пред районния съд вещото лице е пояснило, че при тази експертиза е оценил процесните бетонни плочи като нови и не е приложил овехтяване, тъй като не е разполагал със сведения за това къде, колко време и при какви условия са били съхранявани. В хода на съдебното първоинстанционно следствие е назначена допълнителна съдебно-оценителна експертиза. От извършената такава се установява, че стойността на инкриминираните вещи след начисленото овехтяване възлиза общо на 184.68 лв., както следва:94 броя бетонни облицовъчни плочи с размери 55/40/5 см. са на стойност 163.56 лв. и 32 броя шестоъгълни тротоарни плочи са на стойност 21.12 лв.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка районният съд е направил извода, че подсъдимият е извършил кражба на вещи от сграда на бившето ТКЗС в с.Г., но не и че тези вещи са на стойност 369.36 лева, за каквото обвинение е предаден на съд, а че същите са на стойност 184.68 лв. Достигайки до този извод и оправдавайки подсъдимия за стойността на вещите за разликата от 184.68 лв. до 369.36 лева, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда. Макар подс.Е. Х. да отрича да е извършил кражбата, като твърди, че въпросните плочки ги пренесъл в дома си след даденото му разрешение за това от кмета на селото, по делото са събрани достатъчно доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до безспорния извод относно авторството на деянието и съставомерните му признаци. Показанията на всички разпитани свидетели Б. Х., Ш. Ю., Р. М., Д. П., Б. Б., А. О., Ю. Ш. и Ш. С. са последователни, логични и взаимно допълващи се. К. на с.Г. – св.Б. Х. е категоричен, че не е разрешавал на подс.Х. да взема от въпросните плочи. В подкрепа на неговите твърдения са и показанията на св.Ш. Ю., който разказва, че през м.януари 2013г. кмета Х. му казал, че от стопанския двор са откраднати плочки, поради което двамата отишли до дома на подсъдимия, в който св.Х. се съмнявал, че е извършител на кражбата. В двора на подсъдимия двамата свидетели видели наредени бетонните плочки на кметството, като св.Х. лично ги преброил – 94 броя правоъгълни и 32 броя шестоъгълни. Ш. Ю. свидетелства също, че лично присъствал на разговор, при който кмета Х. на два пъти подканил подсъдимия да върне плочките на мястото им, като последния върнал първоначално 42 броя, а по-късно още 25 броя. За факта на връщане от страна на подсъдимия на 42 броя плочки са и показанията на св.Р. М. Св.Б. Б. – младши полицейски инспектор към РУ”П”- К. сочи в показанията си, че още през м.февруари или март 2013 г. кмета Б. Х. се е обаждал по телефона в полицейския участък и е съобщил, че подсъдимият е взел плочки, собственост на кметството. Св.Д. П. – мл.полицейски инспектор в участък Ч. описва, че кмета на с.Г. е подал жалба, в която съобщил за откраднати плочки на кметството и действията по извършената в тази връзка предварителна проверка. От показанията на св.А. О. и Ю. Ш. се установява, че в цялото село се говорело, че Е. Х. е откраднал плочки от стопанския двор. По делото липсват каквито и да било данни, че някой от разпитаните свидетели, с изключение на св.Бе. Х., в чието владение са били бетонните плочки, е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото, което от своя страна да е основание показанията им да не бъдат кредитирани. В подкрепа на описаните свидетелски показания са и приобщените към доказателствата по делото – констативен протокол от 14.06.2013г.; протокол за доброволно предаване от 20.06.2013г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 16.09.2013г. и приложения към същия фотоалбум, които установяват, че инкриминираните плочки са били наредените в двора на подсъдимия, както и че същият е върнал една част от плочките. Коментираните доказателства, които съдът възприема изцяло като еднопосочни и без противоречиви, опровергават изцяло версията на подс.Е. Х., че въпросните плочки ги е взел от стопанския двор, но със знанието и разрешението на кмета на селото. Обясненията му в тази им част остават напълно изолирани, поради което съдът ги възприема като защитна версия целяща единствено оневиняването му. В тази връзка следва да се посочи, че са нелогични и обясненията на подсъдимия, че кмета му разрешил да вземе точно /неясно защо/ 67 правоъгълни плочки. Тези му показания се опровергават от показанията на свидетелите Х., Ю. и П., които са категорични, че пред тях Е. Х. не е заявявал, че кмета на селото му е разрешил да вземе плочките, както и че поставените в двора му плочки ясно се отличавали кои са стари и поставени от преди доста време и кои са по-нови и еднакви по вид. От коментираните по-горе доказателства безспорно се установява, че още с установяване на липсващите плочки, кмета на селото е съобщил за извършена кражба и е предприел действия откраднатите вещи да бъдат възстановени, а не както твърди подсъдимия, след извършване на кражба от дома му /на кмета Б. Х./, за която се съмнявал, че е извършена от подсъдимия и целял да му отмъсти, като го обвинил, че е откраднал бетонните плочки. Подаването на писмена жалба от кмета на селото няколко месеца след констатиране на кражбата се обяснява с обстоятелството, че същият е искал, ако откраднатите вещи бъдат своевременно възстановени да не се търси наказателна отговорност от дееца, като му даде възможност своевременно да се поправи.

С оглед всичко описано, се явяват неоснователни и изложените твърдения в пледоарията на защитника на подсъдимия, че плочките били взети от подсъдимия със съгласието на кмета на селото – св.Халим и че последният „натопил” Е. Х. в един по-късен момент, защото се съмнявал, че същият е извършител на кражба на вещи от дома му, която е станала в края на м.май 2013г..

Неоснователни се явяват и твърденията на защитника на жалбодателя, че било невъзможно подсъдимият да пренесе всички 94 плочки на ръка за един ден – на неустановена дата през м.януари 2013 г. с оглед техния размер, големина и тежест. Това е така, тъй като самият подсъдим обяснява пред първоинстанционния съд, че кмета му разрешил и той взел 67 плочки, като ги е носил с чувал на гърба си, макар да твърди, че ги е пренесъл в дома си в рамките на един месец и това е било през м.септември 2013г.. Относно датата на извършване на кражбата по делото е установено от показанията на св.Беятин Халим, че в края на м.декември 2012г. същият е ходил за последно в стопанския двор и е установил, че плочките са си били там, след което през м.януари 2013 г. е установил липсата им, за което е съобщил и на св.Юсеин и му е казал, че трябва да отидат до дома на подсъдимия, за да проверят дали той не ги е взел. Във връзка с времето на извършване на деянието са от значение и показанията на полицейския инспектор – св.Б., който установява, че кмета на с.Г. – Б. Х. му се е обадил на служебния телефон през м.февруари-март 2013 г. и му е заявил, че Е. Х. е взел плочките и ги е занесъл и наредил на пътечки в двора си. От посочените доказателства – свидетелските показания следва да се направи безспорния извод, че процесната кражба е била извършена именно през м.януари 2013г.

Неоснователно е и твърдението на А.Б., че не било установено по делото и чия собственост са плочките, като имало официална справка, че същите не били заприходени към кметството. Действително по делото съществува справка от Община Ч., че такива плочи не са били заприходени в кмета на селото, но това не променя факта, че същите са били във владение на кмета на с.Г. и че по отношение на подс.Е. Х. същите се явяват чужди движими вещи, което в крайна сметка е от значение за съставомерността на деянието.

Относно обективните и субективните признаци на деянието и квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата, за която е признат за виновен подс.Е. Х., като извършена при условията на опасен рецидив, съставомерна по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Така правилно е посочено, че от обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца Беятин Халим. От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал напълно общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът е обективиран и в извършените от подсъдимия действия. Престъплението осъществява квалифициращите обстоятелства на кражба извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като подс.Х. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено за изпълнение по реда на чл.66 от НК, а именно осъждането му с присъда по НОХД № 535/2009г. по описа на РС-К. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“б“ от НК, за което на подсъдимия е било определено наказание от 1 година „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно на 02.06.2011г. Към инкриминирания период м.януари 2013г.- срока по чл.30 от НК не е бил изтекъл.

С оглед всичко изложено доводите изложени във въззивната жалба и развити във въззивното производство, че присъдата на Районен съд- К. е постановена в нарушение на процесулния и материалния закон, тъй като почивала на предположения и не били налице признаците на състава по 196, ал.1, т.1 от НК, се явяват неоснователни.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но не е съобразил, че е налице изключително по своето значение смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно стойността на откраднатите вещи, възлизащи в общ размер на 184.68 лева – стойност далеч под минималната установена през инкриминирания период работна заплата. Това именно обстоятелство обосновава приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което на подс.Е. Х. следва да се наложи наказание под минимално предвиденото от две години „лишаване от свобода” в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК. Твърдението във въззивната за прекомерност на наложеното наказание е основателно. Настоящия съдебен състав счита, че макар и в минимално предвидения размер така определеното наказание е прекалено строго, завишено по размер и явно несправедливо за извършената от подсъдмия кражба на стойност 184.68 лвва. Последната определя обществената опасност на конкретното деяние като изключително ниска, с оглед размера на причинения престъпен резултат, който е на малка стойност, който признак от своя страна характеризира степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността, поради което и наложеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” следва да бъде намалено с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”. Така редуцираното наказание, следва да бъде изтърпяно ефективно, както е постановил първоинстанционния съд, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно предходните осъждания на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер. Изтърпяването на наказанието следва да бъде в затвор при “строг” на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Е. Х. деяние и би оказало възпиращо, предупредително и възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.

С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, районният съд правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Е. Х. да заплати по сметка на РС-К. направените по делото разноски в размер на 115.00 лв..Правилно също така, съдът се е разпоредил и с веществените доказателства - 25 броя бетонни облицовъчни плочи,дабъдат върнати на правоимащия Б. Х.

По отношение на оправдателната част на присъдата, поради липсата на протест, същата е влязла в законна сила, поради което и не следва да бъде обсъждана.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена проверяваната присъда като размерът на наложеното наказание с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК се намали от две години „лишаване от свобода” на осем месеца „лишаване от свобода”, а в останалата част като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда №36/18.03.2014 г. по НОХ дело № 1151/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й , с която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.54 от НК на Е. Р. Х. от с.Г., О.Ч., обл.К., с ЕГН *, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието на 8/осем/ месеца „лишаване от свобода”.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.