№ 13312
гр. Варна, 28.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110113158 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. П. К. и
Й. И. К. срещу Д. З., с искане до съда да постанови решение, с което да
признае по отношение на ответницата правото на ищците да се удоволетворят
от цялото имущество на ответницата, без ограничение по отношение на
конкретен имот.
Исковете са обосновани с твърдения, че ищците са кредитори на
ответницата по парично вземане, за събиране на което е образувано
изпълнително производство. Предприети от съдебния изпълнител действия
по насочване на изпълнението към притежавани от длъжника недвижими
имоти, са обжалвани от последния. С решение на Окръжен съд – Варна
жалбата е оставена без уважение, но е приета за установена
несеквестируемостта на жилище на длъжника. Във връзка с последното,
ищците навеждат доводи в подкрепа на тезата за секвестируемост на
жилището спрямо което е насочено принудително изпълнение.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът съобрази следното:
Предявен е иск от взискатели срещу длъжник в изпълнително
производство, чийто предмет се свежда до установяване на
секвестируемостта на притежаван от длъжника жилищен имот.
С разпоредбата на чл. 133 ЗЗД е предвидено, че цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
1
предпочитане. Изключение от правилото по чл. 133 ЗЗД са вещите, визирани
в хипотезата на чл. 444 ГПК, които са определени като несеквестируеми и за
които е въведена забрана за удовлетворяване на кредиторите чрез насочване
на изпълнение върху тях, когато длъжникът е физическо лице.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице,
ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като само
ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с Наредба на Министерски съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал.
2 от ЗС. Тази разпоредба следва да бъде съобразявана служебно от съдебния
изпълнител във всяко положение на изпълнителното производство, щом
основанията за приложението й са били налице, т. е. до приключване на
изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да следи за
спазването на нормата на чл. 444, т. 7 ГПК.
Преценката относно възможността за насочване на принудително
изпълнение върху конкретен жилищен имот, или наличието на ограничения
за това е на съдебния изпълнител, в рамките на образуваното изпълнително
производство. При отказ на съдебния изпълнител да предприеме
изпълнително действие поради несеквестируемост на имуществото, за
взискателя е налице възможност защити правата си посредством обжалване
на отказа – арг. от чл. 435, ал. 1 ГПК. Недопустимо е, по общия исков ред да
се установява/ признава възможността за за удоволетворяване на взискателя
от цялото имущество на длъжника.
По изложените съображения, се налага извод за недопустимост на
предявения иск, поради което и производството по същия следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 13158 по описа на
Варненски районен съд за 2022 год., ХХХV състав, на основание чл. 130
ГПК.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3