РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501367 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260700/05.03.2021г. по гр.д.№18334/2019г. по поси на РС-
Пловдив,I гр.с.в,с което са отхвърлени обективно съединените искови претенции с правно
основание чл.82,вр. с чл.79,вр. с чл.249 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
900лв.,представляваща паричната равностойност на невърната движима вещ-котка на име
"Аси" от порода "британска,късокосместа,черно-сива,Таби",както и на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв.,произтичащи от договорно
неизпълнение на сключен между страните устен договор,по силата на който жалбоподателя
е предал на въззиваемата страна процесната движима вещ,родена на 24.08.2015г.,а
въззиваемата страна я е получила,за да бъде заплодена от отглежданата от нея мъжки
котарак със задължението да я върне,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от
25.07.2018г. до пълното изплащане на задължението,като недоволен от така постановеното
решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважат претенциите.Претендира
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
1
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото,че между страните е било постигната уговорка
жалбоподателя да даде собствената си женска котка,посочена по-горе с всички белези в
дома на въззиваемата,за да бъде заплодена от отглеждания от нея мъжки котарак.От
свидетелските показания се установява,че котката действително е била оставена в дома на
ответницата,като собственик на мъжката котка е бил мъжът,с когото ответницата
живее.Така котката не била пожелана от мъжкия котарак,след което на ищцата било
съобщено от ответницата да дойде и да си прибере котката.Ищцата,след като е оставила
своята котка е била длъжна да съобщи особености от характера на същата,за да може да
бъде обърнато внимание от страна на ответницата при опазването на същата.Така през
нощта двете котки-мъжката и женската изчезнали,тъй като котката,собственост на
ищцата,имала способност да отваря плъзгащи врати и прозорци,а единият от прозорците в
дома на ответницата бил плъзгащ се.След два-три дни мъжкият котарак се прибрал,но
женската котка не се прибрала,с него,като и семейството на ответницата и ищцата
неколкократно е идвала,за да я търсят,но безуспешно.По делото няма представени
доказателства,а и от показанията на свидетелите не се установява,между страните да е имало
уговорка,че ответницата носи отговорност за поведението на котката,собственост на
ищцата.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Договорът между страните е договор за заем за послужване,като заемодателя
предоставя една определена вещ на заемателя,а заемателя се задължава да я
върне.Договорът е реален,двустранен и с предаването на вещта задължението на
заемодателя е изпълнено.Заемателя отговаря за запазването на вещта,но на същия следва да
са съобщени всички характерни особености на вещта,за да може същия да я опази.Не се
установи от събраните по делото доказателства ответницата да не е положила грижата на
добър стопанин,а така също не се установява умишлено и грубо отношение към вещта от
страна на ответницата,за да е станала същата причина за изчезването на котката.Освен това
задължение на ищцата е да докаже,че ответницата е поела отговорност да пази вещта,за да й
отреди специално място за нейното отглеждане до момента на приключване на целите,за
които е била доставена женската котка,но същата е трябвало да бъде уведомена от ищцата за
характеровите особености,които са оказали влияние за нейното изчезване.
Следователно ответницата не е станала причина за изчезването на
котката,собственост на ищцата,поради което не следва да понася и негативите на
претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,от което пък следва
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
2
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна и такива са направени в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,което е
видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК и такива следва да се присъдят.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260700/05.03.2021г. по гр.д.№18334/2019г. по описа
на РС-Пловдив,I гр.с-в.
ОСЪЖДА Н. Б. Л. с ЕГН-********** от *** да заплати на П. Х. Б. от ***
направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3