№ 15569
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110138037 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. Ц.П., против М. С. В., ЕГН **********, с адрес ..., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответницата за следните суми: сумата от 1546,32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия на топлоснабедн имот с административен адрес в .... за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от
11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 255,81 лв. за периода
от 15.09.2017 г. до 03.06.2020 г., сумата от 37,73 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата
за дялово разпределение в размер на 7,77 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело
№ 23768 по описа на съда за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-и състав.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за
процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно
след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от .. съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес
1
от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответницата възражение по чл.
414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело № 23768
по описа на съда за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и
състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесният имот не е
топлоснабден, като радиаторите са били демонтирани преди 10 години. Релевира
възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен представител, поддържа
направените в отговора възражения. Развива допълнително съображения за неоснователност
на исковите претенциия, тъй като М. В. не е купувач на топлинна енергия, тъй като
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот не е присъединена по надлежния
ред към топлопреносната мрежа на ....
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетия като писмено доказателство договор за дарение, оформен с нотариален акт № 58,
том II, нотариално дело № 251 по описа за 1984 г. на Нотариалната служба при Софийски
районен съд, се установява, че М. В. е собственик на топлоснабдения имот - жилище,
находящо се на административен адрес в .... Ответницата е депозирала пред ищцовото
дружество заявление – декларация за откриване на партида, въз основа на която е открита
партида с .... В същото е отразено,че в имота ще се ползва топла вода, но няма да се ползва
отопление.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответницата е собственик на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от
ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че няма качеството на
купувач (потребител) на топлинна енергия, тъй като сградата, в която се намира собствения
й жилищен имот не е надлежно присъединена към топлопреносната мрежа, поради липсата
на писмен договор. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
2
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът
на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според
легалното определение в т. 2а от § 1 ДР на ЗЕ е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по
инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни
права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния
си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топлопреносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В конкретния казус се установява, че сградата, в който е имотът, притежание на
ответницата е топлоснабдена, като съдът приема същото въз основа на протокола за избор на
дружество за дялово разпределение и договорът с него. При липсата на доказателства за
наличие на решение на общото събрание на етажните собственици за прекратяване на
топлоснабдяването в цялата сграда, съдът приема, че към процесния период сграда е била
част от топлопреносната мрежа на ищеца.
Заключението на приетата съдебно – техническа експертиза установява размера на
доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия и БГВ и тяхната стойност,
като същите съвпадат с претендираната с исковата молба главница. Заключението на
експертизата установява, че топлинната енергия е отчитана и дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с техническите изисквания. Констатациите на експерта
кореспондират с твърденията на ответницата и данните в депозирането от нея заявление до
топлоснабдителното дружество, че начислените от ищеца суми са преимуществено
стойността на БГВ, като съдът отчита и обстоятелство, че потребителите на топлинна
енергия дължат стойността и на услугата по отопление на сградната инсталация. Вещото
лице – счетоводител дава заключение за стойността на доставените от ищеца услуги,
осчетоводяването им, неплатената част от стойността им и размера на мораторната лихва.
Договор № 1087, сключен на 17.10.2001 г. установява, че между .., ЕИК ..., и сградата
етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с ..., има облигационни
отношения по извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. Към исковата молба е приложена и Договор
между ... и .. от 03.06.2020 г., с който на последното дружество му е възложено
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г.
Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим
тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то
става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
3
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно чл.
33 ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., които са относими за процесния период.
Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда. Ето защо вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 11.06.2017 г., са погасени по давност. Настоящият състав
на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните
фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и
дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни
задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД тече от възникването им. Ето защо
при съблюдаване ОУ от 2016 г., падежът на задълженията за периода от 01.05.2016 г. до
31.03.2017 г. е настъпил преди 11.06.2017 г. Поради това настоящият съдебен състав приема,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху
сумите за горепосочения период е погасена възможността за принудително събиране на
вземанията за доставена ТЕ и БГВ, възлизащи на сумата общо от 389,21 лв., според
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. В останалата част, възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като падежите на задълженията за
заплащане на ТЕ и БГВ са настъпили след датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК (11.06.2020 г.), с което давността е прекъсната.
Съдът счита за изцяло неоснователна акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва върху вземането за стойността на топлинната енергия и БГВ, предвид
следното: По гореизложените съображения съдът прие, че част от главното вземане е
погасено по давност, поради което исковата претенция по отношение на него е
неоснователна. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, т.е. и вземането за обезщетение за забава. Следователно за
погасената част от главницата е погасено и вземането за мораторна лихва и за тази част
искът е неоснователен поради погасяване на вземането по давност. В останалата част искът
за обезщетение за забава, искът е неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не
установи какъв е размерът на мораторната лихва върху непогасената по давност част от
главницата.
Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния
имот съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната
давност и същите следва да бъдат уважени (съображения, за което са изложени по-горе),
както и претендираната лихва за забава върху тях.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди и разноските направени от ищеца в настоящето исково производство и в
заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите. При този изход на
делото и при частичното уважаване на исковете следва ответницата да заплати направените
от ищеца разноски по настоящето производство за заплащане на държавна такса,
възнаграждения за вещи лиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 667,10 лв.
(шестстотин шестдесет и седем лева и десет стотинки) и по частно гражданско дело ... за
заплащане на държавна такса в размер на 24,05 лв. (двадесет и четири лева и пет стотинки),
съразмерно на уважената част от исковете и съобразно списъка по чл. 80 от ГПК на л. 175 от
4
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответницата М. С. В., ЕГН **********, с адрес ...,
дължи на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния
директор А.А. сумата от 1 202,61 лв. (хиляда двеста и два лева и шестдесет и една
стотинки), от която а) 1 157,11 лв. (хиляда сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки)
- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: .... за периода от 1.04.2017 г. до 30.4.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, б)
сумата от 37,73 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането и в) сумата от 7,77
лв. (седем лева и седемдесет и седем стотинки) - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 03.06.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 23768
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над
уважения размер.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. направените от
ищеца разноски в настоящето производство в размер на 667,10 лв. (шестстотин шестдесет и
седем лева и десет стотинки) и в производството по частно гражданско дело № 23768 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в размер на 24,05 лв. (двадесет и
четири лева и пет стотинки), съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 23768 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5