РЕШЕНИЕ
гр.МОНТАНА,
10.06.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание
на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ПЕТКОВ
при
секретаря Т.И., като
разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70 394 по описа за 2014 година и за
да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – особено
исково производство по иск с правно основание чл.69 от Закона за наследството –
за делба на наследствен урегулиран поземлен имот в гр.Монтана и същото се
намира във фазата по допускане на делбата.
Ищецът Н.П.К. xxx твърди в исковата молба, че с
ответницата са преки наследници на покойната Л. Н. К. б.ж. на гр.Монтана,
починала на 7.02.2013г. Твърди още, че приживе общата им наследователка е
притежавала следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор xxxx по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Монтана, одобрен със Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ
xxxx кв.м., при съседи на имота: имоти с
идентификатори xxxx ,
ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда, заснета като три отделни самостоятелни обекти в сграда, както
следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБАКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , представляващ Жилище, Апартамент;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , представляващ Жилище, Апартамент;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx . 1.3, представляващ Жилище, Апартамент, както
и ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАСТРОЯВДАНЕ с идентификатор xxxx .2 със застроена площ от xxxx кв.м.
Ищецът се позовава на чл.34 от ЗС и поддържа,че с
ответницата не са в състояние доброволно да уредят взаимоотношенията си, поради
което ищецът моли за постановяване на решение, с което допусне делба на
гореописания имот при равни права, т.е. по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
Ответницата А.П.Г. xxx не взема становище по иска.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ,като прецени всичките доказателства по делото и
доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 от ГПК),съобразявайки
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа и
от правна страна следното:
Не се спори по делото,че ищецът Н.П.К. и отв. А.П.Г. са единствените наследници на Л. Н. К.
(тяхна майка), б.ж. на гр.Монтана, починала на 7.02.2013г., видно от
приложеното на л.4 удостоверение за наследници.
От представения като доказателство констативен нотариален
акт № 127, т.ІІІ, д.№ 528 от 18.05.1968г.(за собственост върху недвижим имот) е видно,че наследодателката на страните фигурираща в
нотариалния акт с фамилното име Каменова (несъмнено се касае за едно и също
лице, съгласно удостоверението за идентичност изх.№ 46/21.05.2014г., прилож. на
л.5) е придобила в собственост следния недвижим имот, а именно: Дворно място,
образуващо парцел ІХ в квартал xxxx по тогава действащия план на гр.Михайловград (Монтана), цялото от xxxx кв.м.,
при съседи: улица, парцел VІІІ в същия квартал, общинска мера (л.11-12).
Съгласно удостоверението док.№ 94-А-359/15.05.2014г.,
издадено от община Монтана имотът, описан в горецитирания нотариален акт№
127,т.ІІІ,д.№ 528/1968г. като „парцел ІХ от квартал xxxx ”
по недействащия в момента кадастрален и регулационен план на гр.Монтана от
1968г. не е напълно идентичен с УПИ ІХ, а е включен в УПИ ІХ от кв. xxxx по
действащия регулационен план на гр.Монтана,одобрен със Заповед №
255/24.03.1995г.В удостоверението е уточнено,че УПИ ІХ от кв. xxxx по
действащия регулационен план на гр.Монтана от 1995г. е с конкретно
предназначение „За ниско жилищно строителство” е образуван за имот пл.№ 3282 по
недействащия кадастрален план на гр.Монтана...(л.13).
От представените по делото скици на поземления имот (л.7)
и на находящите се в него сгради (л.6, 8, 9 и 10) се установява
актуалната идентификация на процесния имот-предмет на делбения процес, както
следва: Касае се за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор xxxx xxxx
по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрен със Заповед
№ РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ xxxx кв.м., при съседи на имота: имоти с
идентификатори xxxx , ведно с построената в имота триетажна жилищна
сграда, която е заснета като три отделни самостоятелни обекти в сграда, както
следва:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор xxxx ,
предназначение:
Жилище, Апартамент (л.8);
2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор xxxx ,
предназначение: Жилище, Апартамент (л.9);
3.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор xxxx .3,
със застроена площ 24 кв.м., предназначение:
Хангар, депо, гараж (л.10), както и
4.ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор xxxx xxxx
.2 със застроена площ от xxxx кв.м. (л.6 от делото).
По отношение на третият самостоятелен обект в сграда се
установи несъответствие между изложеното в исковата молба (там е посочен
обект с идентификатор xxxx .1.3,
предназначение: Жилище, Апартамент)
и представеното писмено
доказателство – скица № 15-159148-23.05.2014г. на сграда с идентификатор xxxx .3, предназначение: Хангар, депо, гараж (л.10
от делото).Тоест, оказва се,че процесните жилища (апартаменти) са две,
разположени в сграда № 1, която е на два етажа, видно от съпоставянето между
посочения административен адрес: гр.Монтана, ул.„ xxxx и съответния идентификатор в скиците на л.8 и
на л.9 от делото.
По всяка вероятност въпросното несъответствие се дължи на
неволна грешка при изготвянето на ИМ, поради което съдът възприема като
меродавни обозначенията в скицата на л.10 от делото.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което
се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник
(съделител). Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася
и по въпроса кой от съделителите ги държи.
Според константната съдебна практика решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите,
допуснати до делба; относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете
им. Със сила на присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80 –І г.о.; Р 15 –97–ІV г.о.; Р 1 xxxx – 04 –І
г.о.). Последното
означава,че с иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява самото
потестативното право на отделен съсобственик, насочено към ликвидиране
имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на
съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността.
С оглед на това решението за допускане на делбата има преди всичко установителна
част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът
на техните части. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, не би
следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на
собствеността на делбения имот този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р 996 – 95 – І г.о.).
В настоящия случай наличието на съсобственост по
отношение на процесния имот е извън всякакво съмнение и този спор изобщо не е
спорен по делото. Безспорни са и квотите на двамата съделители, които с оглед
на родствената им връзка с тяхната наследодателка са равни, т.е. по ½
(една втора) ид. част за всеки един от тях.
Предвид гореизложеното съдът намира, че делбата на
процесния имот следва да бъде допусната при равни права (квоти) в общия
наследствен имот на страните по делото (двамата съделители) съобразно
посоченото по-горе.
Следва да бъде назначена съдебно-техническа оценъчна
експертиза със задачи: след като се запознае с материалите по делото и
извърши оглед на място вещото лице да даде
писмено
заключение относно действителната пазарна стойност на процесния поземлен имот и
сградите, построени в него, като в заключението вещото лице следва да представи
подробно описание на сградите и находящите се в тях помещения вкл. с посочване
на застроената площ всяка от процесните сгради поотделно.
Тъй като в случая искът е за делба на урегулиран поземлен
имот, поради което и на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ е необходимо да се изиска
писмено становище от общинската администрация по местонахождение на
имота,респ. от Главния архитект на Община Монтана относно неговата поделяемост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба
между Н.П.К. xxx , ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адв.Н.Г. xxx17) и А.П.Г.
xxx, ЕГН xxxxxx 3318 на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор xxxx xxxx по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Монтана, одобрен със Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с
площ xxxx кв.м., при съседи на имота: имоти с
идентификатори xxxx , ведно с построената в имота триетажна
жилищна сграда, която е заснета като три отделни самостоятелни обекти в сграда,
както следва: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , предназначение: Жилище, Апартамент (скица
№ 15-159151-23.05.2014г.–л.8);2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор xxxx ,предназначение:
Жилище, Апартамент (скица
Продължение на решението по гр.д.№ 70 394/2014 г.(по
чл.344, ал.1 ГПК) на РС Монтана,
ІІІ гр. с-в – стр.3
№
15-159154-23.05.2014г.–л.9); 3.САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx .3,
със застроена площ 24 кв.м., предназначение: Хангар, депо, гараж (скица №
15-159148-23.05.2014г.–л.10), и 4.ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНО
ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор xxxx xxxx .2
със застроена площ xxxx кв.м. (скица
№ 15-159145-23.05. 2014г.–л.6 от делото).
ДЕЛБАТА на
гореописания поземлен имот се допуска при РАВНИ ПРАВА на съделителите Н.П.К.
и А.П.Г., т.е. по ½ (една втора) ид. част за всеки
един от тях.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа оценъчна експертиза с вещо лице Радка Гигова със задачи: след като се
запознае с материалите по делото и извърши оглед на място вещото лице да даде писмено
заключение за действителната пазарна стойност на процесния поземлен имот и
сградите в него, като в заключението вещото лице да представи подробно описание
на сградите и находящите се в тях помещения вкл. с посочване на застроената
площ всяка от процесните сгради поотделно. ОПРЕДЕЛЯ депозит за съдебната
експертиза в размер на общо xxxx лева,
която сума да се осигури от двамата съделители при равни квоти, т.е. всеки от
тях да внесе по xxxx лева от така определения депозит по сметка на
Районен съд Монтана – за възнаграждение на вещото лице.
На основание чл.201, ал.1 от ЗУТ ДА СЕ ИЗИСКА
ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ от Главния архитект на Община МОНТАНА относно поделяемостта
на процесния делбен имот.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: