Мотиви:
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимата Н.И.А.
*** за престъпление по чл. 194 ал.1
НК.
Производството по делото се води по реда на чл.269 ал.3 т.3, б.”а” от НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено
с обвинителния акт като счита същото за безспорно установено както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира на подсъдимата да се наложи наказание към средния размер при
условията на чл.54 от НК, което да бъде отложено от изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Назначения от съда защитник- адвокат на подсъдимата А. пледира за наказание
лишаване от свобода, което да бъде отложено от изтърпяване.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.И.А. *** се познавала със свидетелите Д.Р.А. *** и брат му И.К.М. ***. На
08.08.2008 г. тримата се срещнали в с.Безмер обл.Ямбол и решили да посетят
заедно гр.Ямбол, където да се разходят и да се позабавляват. В изпълнение на
намисленото, на посочената дата – 08.08.2008 г. те наели таксиметров автомобил
с който около обяд на същия ден пристигнали в гр.Ямбол. свидетелите А. и М.
имали лична работа в центъра на града, за това те предложили на подсъд.А. да се
разходи сама в центъра на града, а два часа по-късно всички да се срещнат пред
сградата на Централна поща-Ямбол. След като подсъд.А. се съгласила, тримата се
разделили. Свидетелите А. и М. се запътили заедно към офиса на Централна кооперативна банка-
клон Ямбол, находяща се на пл.”Освобождение”. От своя страна подсъд.А. тръгнала
сама в противоположна посока, а именно, към градинката находяща се срещу
Централна поща в центъра на гр.Ямбол. около 13.50 ч. подсъд.А. стигнала до
въпросната градинка. В нея, на една от пейките, видяла двама непознати за нея
мъже, това били свидетелите В.Г.О. и приятеля му Х.А.Д.,***. на пейката до
краката си свид.О. държал найлонова торбичка, в която имало поставени будилник
с неустановена марка, малка хармоничка употребявана, мъжко кожено портмоне
употребявано и парична сума в български левове – 300 лв. Всички тези вещи били
собственост на свид.О.. Подсъд.А. видяла найлоновата торбичка която била
издута. Тя се приближила към свид.О. и Д. и успяла да забележи, че в торбичката
имало освен хармоника, будилник и портмоне, в което предположила, че може да
има и парична сума. Тъй като била безработна и имала нужда от парични средства
за лични нужди, подсъд.А. решила да открадне торбичката на свид.О., ведно с
намиращите се в нея лични вещи, които да
употреби за лични нужди – парите да похарчи за храна и дрехи, а вещите да
продаде и от получените от продажбата пари да похарчи също за себе си. Затова,
тя решила да отвлече вниманието на двамата свидетели и да открадне торбичката
ведно с вещите в нея. В изпълнение на намисленото, подсъд.А. се доближила до
свид.О. и Д. и ги заговорила. Докато разговаряли, около 14.00 ч. на посочената
дата подсъд.А. бързо грабнала оставената до свид.О. найлонова торбичка ведно с
намиращите се в нея вещи и носейки ги тичешком избягала по ул.”Търговска” в
посока – Автогарата на града. Действията
на подсъд.А. били наблюдавани от свид.С.М.Д.
***, който стоял на съседна пейка в градинката в близост до свид.О.. Той
видял как подсъд.А. бързо грабнала
пълната найлонова торбичка, собственост на свид.О. *** гр.Ямбол. Затова свид.Д.
бързо се обадил по мобилния си телефон в полицията и съобщил за случилото се. Веднага на място
дошъл дежурен полицейски екип, в състава на който влизали свидетелите Д.И.Х. и Н.Г.
***. Същите разбрали от свид.О. и Д., че
подсъд.А. се е насочила в посока към централната автогара на града. Затова
двамата полицаи тръгнали към Централната автогара на гр.Ямбол. Докато правили
обход на района, те забелязали подсъд.А., която се разхождала сама. Същата
отговаряла на описанието, дадено им от свид.О. и Д.. Затова полицаите Х. и Н.
спрели за проверка А.. Докато снемали
самоличността й, тя признала пред двамата полицаи,че малко по-рано същия
ден, в градинката срещу Централна поща-Ямбол, е извършила кражба на вещи от свид.О..
А. предала на двамата полицаи намиращите
се у нея найлонова торбичка с находящите се в нея вещи – будилник с
неустановена марка и малка хармоничка употребявана, всички собственост на свид.О.-
След извършване на
кражбата, подсъд.А. похарчила за лични нужди откраднатата от нея парична сума в размер на 300 лв., собственост
на свид.О.. Подсъдимата се разпоредила с мъжкото кожено портмоне собственост на
свид.О. по неустановен по делото начин. Полицаите отвели подсъд.А. в полицията за изясняване на
случая. Там същата била разпозната от свид.В.О. и С.Д.,които посочили на
полицаите, че това е жената, откраднала вещите на свид.О. същия ден. В
полицията свид.О. получил от полицаите
найлоновата торбичка, будилника с неустановена марка и малката хармоничка.
След разкриване на
кражбата, с протокол за доброволно предаване от 08.08.2008 г. свид.Д.Р.А.
предал на органите на полицията сумата от 120 лв., която срещу разписка била
върната на свид.О.. С протокол за доброволно предаване от 09.08.2008 г. свид.И.К.М.
предал на органите на полицията сумата от 100 лв., която срещу разписка била
върната на свид.О..
Видно от
заключението на назначената по делото и
изслушана в съдебното заседание стоково-оценъчна експертиза, стойността на
откраднатите вещи собственост на В.Г.О., както следва: портмоне кожено мъжко,
употребявано – 8лв., будилник с неустановена марка – 10 лв., малка хармоничка
употребявана – 10 лв., найлонова торбичка – 0.10 лв., пари в български левове –
300 лв., или всичко на обща стойност 328.10 лв.
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Н.А. не е била
осъждана към момента на извършване на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на
показанията на свидетелите Г.О., С.Д., И.М., Х.Д., Д.Х., Н.Н., Д.А. и В.О.,
прочетени на основание чл.281 от НПК, от писменото заключение на изслушаната по делото
стоково-оценителна експертиза и разпита
на вещото лице М.Г..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимата с деянието си е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 08.08.2008 г., около 14.00 ч. в гр. Ямбол,
в градинка находяща се срещу Централна поща гр. Ямбол, в центъра на града, е
отнела чужди движими вещи на обща стойност 328.10 лв. от владението на
собственика – В.Г.О. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на всички разпитани по делото
свидетели.
Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които
към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност. При
определяне на конкретния размер на същите съдът даде вяра на заключението на
вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото. Владението върху процесните вещи се е упражнявало от техния собственик
– в.О.. С отнемането на вещите от фактическата
власт на собственика им подсъдимата
е прекъснала упражняваното от него владение и е установила свое такова. Липсвало
е съгласие на собственика за тяхното
отнемане.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл. Същата
е съзнавала, че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите,
предвиждала е преминаването им в нейна фактическа власт и пряко е целяла
нейното установяване.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание съдът взе
предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления по настоящем в страната. От друга
страна взе предвид младата възраст на подсъдимата и дадените подробни обяснения в хода на досъдебното производство и й определи
наказание към минималния, предвиден в
текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Същевременно съдът прецени, че изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено
в закона наказание не е несъразмерно тежко за извършеното поради което отказа
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и
определи наказание под предвидения в закона специален минимум.
Предвид обстоятелството, че
подс.А. не е осъждана
към момента на извършване на деянието, спрямо нея
не е налице законова пречка за прилагане института на условното осъждане.
Съдът приложи чл. 66 от НК и отложи от
изтърпяване наказанието за изпитателен срок от три години, като прецени, че не
е необходимо ефективно изтърпяване на ЛОС
и по този начин биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.
36 от НК и преди всичко, това би допринесло за поправянето й.
Тъй като подсъдимата беше призната за виновна по предявеното й обвинение,
на осн. чл. 189 ал.3 от НПК съдът я
осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 60 лв. по сметка на
ОД на МВР Ямбол и 20 лв. по сметка на
ЯРС.
Причина за осъществяване на деянието е стремежът на подсъдимата за облагодетелстване
по неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: