Р Е Ш
Е Н И Е
№
1039 01.08.2019
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски
районен съд 44-ти наказателен състав
На
тридесет и първи юли през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав :
Председател:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
като
разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА НАХД № 2504 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана
чрез адв.- П- АК-София, със съдебен адрес:*** срещу Наказателно постановление № 19-0769-002176/05.06.2019
г., издадено от Началника на група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“- Р П упълномощена със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателката за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в
размер - глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на
водача са отнети общо 10 (десет) контролни точки; както и за нарушение на
чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДВП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДВП й е била
наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.
Жалбоподателката не оспорва, че срещу нея са били
издадени процесните акт и наказателното
постановление, като счита обаче, че са били допуснати
законови нарушения при издаването им, които водят до незаконосъобразност на
издадените актове. Сочи се, че при проверката не й е бил връчен талон за
медицинско изследване, въпреки че е бил издаден
такъв, както и че не е била съгласна с показанията на техническото средство –
дрегер. Моли НП като незаконосъобразно
да бъде отменено.
В провелото се с.з. доводите в жалбата са доразвити от
явяващия се адв.- П- БАК- пълномощник на
жалбоподателя, който поддържа жалбата и доразвива доводите в същата. По делото
са направени в хода на съдебното следствие и допълнителни доказателствени
искания, които съдът с нарочни мотивирани определения е оставил без уважение.
По същество защитата пледира за отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказаващият орган редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е пред материално
и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 11.03.2019 г., около 01.31
часа, свидетелят К. Т М., на длъжност мл
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Бургас, и колегата му С Н Н и колегата Д В били на работа на територията на гр.
БУРГАС, като патрулирали със служебния им автомобил. Същите спряли за рутинна проверка лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. Номер Проверката
се извършвала основно от свидетеля К. Т М.,
като на водачката били изискани документ за самоличност и било установено, че става въпрос за жалбоподателката Р.С. С.. Било установено при извършена справка, че
МПС-то не е собствено на управлявалата го жалбоподателка, а на трето лице-
Иванка Тенева С., ЕГН **********. К. Т М., се усъмнил, че водачът е употребявал алкохол,
тъй като му замирисала на алкохол и
казал това на колегата си. Автомобилът бил спрян за проверка, докато се движел в
гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ до областната управа в посока, бул. „Христо Ботев“,
като това описание като място, е намерило своето детайлно описание, както в
акта, така и в НП, издадено на база същия.Служителите извършили проверката за водачката за употреба на алкохол на място, като същата
била тествана с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер
ARBB-0029, което отчело наличие на алкохол в издишвания въздух на водача от
1.20 промила. На Р.С. С. бил издаден талон за медицинско
изследване, №000916,който бил попълнен от свидетеля М., като същият посочил в
талона всички индидивуализиращи белези за водачката- трите имена, ЕГН, адрес,
номер на лк., час и дата на проверката, съответни на посочените в акта, както и
номера на взетата проба. Било описано и че е отчетен резултат от 1,20 %
/промила/ алкохол в кръвта. Свидетелят М. изписал и своите имена и се подписал
в съответната графа. В графата проверявано лице- жалбоподателката вписала, че
приела показанията от Дрегера, като положила и подпис за това- стр.9 от делото.
На мястото, където в талона било посочено, че избира да бъде изследвана с
доказателствен анализатор и на следващо място с медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, жалбоподателката, собственоръчно вписала- „не
и не желая“, като тези изявления на С., свидетелят М., не извършил по-нататъчно
попълване на талона, с час, дата и място на явяване за даване на кръв от страна
на водачката, тъй като последната приела показанията на Дрегера и вписала
собсвеноръчно, че ес отказва от другите, приложими способи за изследване. В
съдебно заседание жалбоподателката, при предявяване на талона, не отрича, че
сама е вписала посоченото в талона, но от друга страна сочи, че не го е подписвала и че не й е бил връчен екземпляр
от същия.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.
На С. на място бил съставен бил акт
за установяване на административно нарушение серия Д и с бланков номер 071595
(лист 8 от делото). В него актосъставителят квалифицирал административното
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Актът бил
връчен на жалбоподателя да се запознае. Последната го подписала без възражение
и получила екземпляр. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по
акта. Било установено и второ нарушения от страна на същата, също вписано в
акта, а именно, че водачката не носи свидетелство за регистрация на МПС, с
което е нарушила разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 ЗДВП. Разпитан в качеството
на свидетел по делото, актосъставителят М. поддържа описаното в акта, като
отново подчертава каква е процедурата по издаване на талона, както и че такъв
не само е бил издаден на водачката, но и самата тя собственоръчно се е
подписала в талона и е вписала, че приема показанията от Дрегера и се отказва
от посочените други методи за изследване. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, като обективни и безпристрастни, като действията по изготвяне на акта
и на талона, са били наблюдавани очевидно и от другите колеги, които са били на
смяна на свидетеля, като макар и същите да не са били разпитани в с.з., то
единият е вписан като свидетел по акта- Велков, като същото се явява още една
допълнителна индиция, че действията по проверката са се развили точно по
начина, по който излага свидетелят М. в с.з., като в този смисъл, съдът намира
възраженията в тази насока, наведени както от жалбоподателката, така и от
нейната защита за неоснователни. Съдът приема, че е достатъчно, че по делото е
било представено заверено копие от талона за медицинско изследване, което не
налага изискване на оригинала на същия, като не се налага и да се извърша
експертиза на подписите, цели два на брой, положени от жалбоподателката в
талона, при положение, че това е станало и пред свидетели и дори не е логично
да се твърди, че не тя е разписала талона, но пък тя е вписала собственоръчно,
че приема показанията /което последната заявява в с.з./. Това и поведение,
съдът намира за нейна защитна теза, която противоречи на целия останал събран
по делото гласен и писмен доказателствен
материал. По следващото наведено възражение, свързано с годността на
техническото средство, то следва да се изложи, че известно във връзка с
работата на съдебния състав е, при множество дела от същия тип и вид, че се
касае за одобрено и калиброване техническо средство, което е проверимо и на
публичния сайт на МВР, което не е налагало и да се изискват допълнителни
доказателства в тази насока, които да стават причина за отлагане на делото, при
все че по същото е представена цялата надлежно окоплектована преписка от АНО. С
оглед на изложеното и тези възражения на защитата, съдът намира за
неоснователни такива.
Като взел предвид акта,
административнонаказващият орган издала атакуваното наказателно постановление при
пълна идентичност с обстоятелствената част на акта и при същата правна квалификация
на нарушението. На основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на водачаР С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени
наказанията глоба в размер - глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца. На основание Наредба
№Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 (десет) контролни точки; както и за
нарушение на чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДВП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3
ЗДВП й е била наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетеля -К. Т М., като ги намира за безпристрастни и
последователни, описващи единна смислова верига на развилите се по време на
проверката действия- от момента на спиране на водача, до извършване и отчитане
на пробата, както и досежно съставяне на акта. Тези показания се явяват съответни и на
събрания по делото писмен доказателствен материал.
Тук следва да се посочи и във връзка с поддържаното
възражение от страна на защитата, че не е бил спазен редът за тестване, че съдът намира това възражения за
неоснователно, като видно от гореизложената приета за установена фактическа
обстановка, съответна на събрания по делото доказателствен материал, то
свидетелят М. е спазил, както при тестването с Дрегера, така и при издаването
на талона, всички законови изисквания. Талонът е бил попълнен съгласно Наредба №1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози,
действаща към момента на проверката, като действително в тази насока е
налице един пропуск, който обаче не променя горните изводи на съда, а именно, че талонът не е бил
попълнен с час за евентуално явяване за даване кръв от страна на
жабоподателката. Действително НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл.
изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), е изм с ДВ 81 2018 г, като е посочено
относно процесната хипотеза, че- Чл. 3.
(1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) При
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест. (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.
Сравнение с предишната редакция) При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.(3) (Нова – ДВ, бр. 81
от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) Талонът по ал. 2 се придружава от
осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и
добавена в края цифра от 1 до 8. И съгл. Чл.3а - Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция)
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато:1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест;2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Като в случая обаче, лицето е приело, показанията
от Дрегера и собственоръчно се е отказало от изследване с доказателствен
анализатор, като е вписало не желая, и от мед и хим. Изследване, като е
вписало- не. Per arg a contrario на
цитираната разпоредба, органът е действал законосъобразно, като съдът намира,
че и връчил екземпляр от талона на жалбоподателката, като намира нейното
твърдение в обратната насока за нейна защитна версия и недоказано такова по
делото.
Защитата се позавава на нарушение на чл.6 от
Наредбата. Съгласно акт. Редакция на този член към момента на деянието, то същият
е гласял, че Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр.
81 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) Талонът по чл. 3, ал. 2 се
попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща
до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта,
съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3,
ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а
останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се
предоставя на водача.(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2018 г. Сравнение с
предишната редакция) В акта за установяване на административно нарушение и в
протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията
на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното
нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. Тези изисквания са били спазени от свидетеля М., при издаване на
талона, видно от гореизложеното.
Съгласно ал.4
на чл.6 .- (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018
г. Сравнение с предишната редакция) В
талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство. Тоест и тази процедура, видно от гореизложеното е
спазена.
Съгласно
чл.6, ал.5 и ал.6 - (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г. Сравнение с
предишната редакция) Контролният орган отразява в талона за изследване
обстоятелствата по чл. 3а.(6) Контролният орган връчва на лицето срещу подпис
талона за изследване, като вписва:1. мястото, където да се извърши
установяването;2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване
и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи, като
действително, вероятно по служебна инертност, не е бил спазен този ред на
посочване на минутите и срока за явяване на водачката, като преди промените в
Наредбата, то не следваше при приемане на показанията да се попълва талона до
край, но в случая, съдът намира, при положение, че същата е приела изрично
показанията от Дрегера, подписала се е за това, като е подписала и
собственоръчно вписала, че не желае други изследване, че не може да се приеме,
че този технически пропуск опорочава цялата процедура и води до отпадане на
отговорността по вмененото, безспорно доказано от другите доказателства
нарушение, вменено на жалбоподателката по чл.5, ал.3, т.1 ЗДВП. час след
констатиране на нарушението в сградата на 01 РУ-Бургас. Същевременно обаче,
както приема съдебната практика във връзка с аналогични възражения (в
разгледания случай АУАН) - Решение № 409
от 5.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1152/2014 г., III н. о ПОСОЧВА, ЧЕ – „...
нарушението
обаче не е съществено, не е ограничило правото на защита на осъдения и няма
отношение към наличието на основание за носене на наказателна отговорност.
Върховният касационен съд нееднократно е имал възможност да отбележи в
практиката си досежно критерия "пияно състояние", че не абсолютизира
някои пропуски при изпълнението на цитираната наредба, когато те не са
съществени и не ограничават правото на защита на подсъдимия, както е в настоящия
случай…, без това да води до
порок при образуване на административнонаказателното производство...“. По
изложените съображения, съдът намира възраженията на защитата и в тази насока
да неоснователни, като счита, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, не са допуснати съществени пропуски, които да опорочават
производството и да водят до отмяна на НП-то, като безспорно доказано и е
второто нарушение по НП- НА ЧЛ.1001 АЛ.1, Т.2 ЗДВП.
Следва отново да се подчертае, че по надлежния ред с одобрено техническо средство е била взета
пробата на водачката, надлежно същата е
била запозната с резултата от теста, и с отчетеното количество алкохол в
кръвта, като в талона, попълнен в деня, на място и с час, съответен на
отразения в акта, същата собственоръчно
е попълнила, че приема показанията от Дрегера, като е отказала /стр.9 от
делото- талона/, тестването по какъвто и да е начин, в това число и с даване на
кръв за изследване, поради което и съдът намира, така наведените възражения в
жалбата за неоснователни.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не
оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е
била извършена проверка с техническо средство, отчело концентрация на алкохол
1,20 на хиляда, като съдът счита, че не е било нарушено по какъвто и да е начин
правото на защита на жалбоподателката, както при съставяне на акта, така и при
издаване на НП, като административнонаказателна отговорност на същата и за
двете и вменени нарушения по ЗДВП се явява законосъобразно ангажирана.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – издадено от
Началника на РУ- Камено при ОД на МВР- П Д П, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,. е бил оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Противно на становището на жалбоподателя
и защитата, съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са
описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, и за двете вменени
нарушения, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове.
В двата акта са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено
административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Съдът намира застъпените в жалбата възражения
в тази насока за неоснователни. Като свидетели по акта, са вписани двамата
полицейски служители, очевидци, спряли жалбоподателя, като актът в детайли
съдържа, видно от изложеното по-горе- час, дата, място на спирани и също час,
дата, място на извършване на проверката и резултатите от същата. Тоест обстоятелствата,
при които е извършено нарушението са достатъчно ясно описани, като дата и място
на извършването му и в какво се е изразило същото. Обратно на твърдяното в
жалбата, е описан всеки един елемент от правопораждащия фактически състав на
нормите, които впоследствие са вписани като нарушение. В този смисъл нито при
издаването на акта, нито на НП впоследствие на база същия са били нарушени
според настоящия съдебен състав права на жалбоподателя, и в частност правото му
на защита, като видно и от предприетата такава по делото, то същият е наясно
точно какво нарушение му е било вменено от АНО.
При квалификацията на административното нарушение административнонаказващият орган е определил
правилно, че първото извършено нарушение е на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, правилно е
определена и санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. По несъмнен начин се доказва,
че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, поради което и
съдът намира, че НП е законосъобразно в тази му част, като правилно е била
определена и приложена и санкционната разпоредба, като санкциите са в точоно
определен от законодателя размер и АНО правилно ги е приложил, като същите не
подлежат на редукция..Пробата е била фиксирана с дата и час и показана на
водача и свидетелите по акта. На водача бил издаден и връчен от свидетеля талон за медицинско изследване,
като същият се съгласил с показанията на апарата и не му била взета кръвна проба. В талона, намиращ се на
л.9 от делото жалбоподателката, записала
собственоръчно, че е съгласна с показанията на техническото средство. В този
смисъл са спазени и разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози-
с посл изм от 2018 г.. Деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Правилно и законосъобразно са отнети на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредба
№ Із-2539/2012 г на МВР 10 (десет) контролни точки.
Съдът не приема възражението за допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и на нп. Жалбоподателят е наясно в какво нарушение е
бил обвинен.в издадените му
АУАН и НП изрично е посочено вмененото му нарушение, като същото е описано
подробно както от фактическа, така и от правна страна за всяко едно от
нарушенията.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление №
5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е
ограничено правото на защита на санкционираното физическо лице, нито е
препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият
извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства,
поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В
тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на
АдмС-Бургас, обективирана в Решение
№1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение №1016
от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от
12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние по т.1 от НП е
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗДвП, като на основание правилно е определена и санкционната норма и наложените на база същата наказания.
Напълно обосновано и доказано е и нарушението по т.2 от НП, а именно на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП, съгласно която- Чл. 100, ал.1- (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т.2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; Видно от описаното и в акта и в разпита на свидетеля М., водачът при проверката не е представил посочените документи. В този смисъл за доказано съдът намира и това нарушение, като правилно е била определена и приложена и санкционната норма на чл.183,ал.1, т.1, предл.1,2 ЗДВП, съгласно която Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Това нарушения, съдът също намира за безспорно доказано по делото.
В заключение – конкретните нарушения, за които жалбоподателят е бил санкциониран не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние- всяко едно не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложените му
наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани,в предвидения в
закона фиксиран от законодателя размер, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 44-ти наказателен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-002176/05.06.2019
г., издадено от Началника на група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна
полиция“- Р П, упълномощена със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., с което на Р.С.
С., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер -
глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 (дванадесет) месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са
отнети общо 10 (десет) контролни точки; както и за нарушение на чл.100, ал. 1,
т. 2 ЗДВП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДВП й е била наложена глоба в
размер на 10 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.