Решение по дело №1022/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.18 ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Жалбоподател е И. Х. Х., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат М. П. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директора на ДСП Бургас. Същият взема участие в производството чрез пълномощник – старши юрисконсулт Д. Д..

Предмет на оспорване е задължително предписание № П/Д-А-006/15.03.2024г., издадено от директора на ДСП Бургас. Предписанието е формулирано в четири точки и е във връзка с предприетите от ДСП Бургас мерки за закрила на детето А. И. Х., [ЕГН], чийто баща е жалбоподателят. Изложени са като мотиви обстоятелства относно влошените отношения на родителите, в частност във връзка с упражняването на родителските права, както и относно предприетите мерки от компетентните институции. Задължителното предписание е било обжалвано от И. Х. по административен ред, при което с решение № 02-РД06-0008/23.04.2024г., издадено от директора на РДСП Бургас, жалбата е отхвърлена.

В жалбата се излагат подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на задължителното предписание, за нарушение на материалния закон, както и за несъответствие с целта на закона. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно задължителното предписание. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Иска от съда да отмени задължителното предписание като незаконосъобразно. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Иска отхвърляне на жалбата. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Жалбоподателят Х. и Г. Г. са родители на малолетния А. Х.. Двамата родители са сключили брак през 2014г., като по време на брака е роден А., който към настоящия момент е на около 6 години. В началото на 2023г. жалбоподателят и съпругата му се разделят, като предприемат действия по развод и определяне попечителство над детето. Със съдебно решение № 2282/08.11.2023г., постановено по гр.д.№ 285/2023г. по описа на Бургаски районен съд, родителските права по отношение на А. са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и изплащане на месечна издръжка.

От данните по делото се установява, че отношенията между двамата родители са изключително влошени, независимо от настъпилата раздяла. По отношение на всеки от тях от началото на 2023г. до настоящия момент има редица издадени насрещни заповеди за защита от домашно насилие. Двамата родители взаимно се обвиняват в проявено домашно насилие от другия в присъствието на малолетния им син.

От началото на раздялата на Х. и Г. в Агенция социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е разкрито досие – отворена работа по случай, на малолетното дете А. Х.. Първоначално работата по случая е открита във връзка с постъпил сигнал в дирекцията на 12.01.2023г. (л.223) от И. Х., в който се твърди, че Г. ограничава контакта на А. с него. По този повод е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал от 17.01.2023г., който е приключил с предложение от страна на социалния работник за отваряне на работа по случая. В доклада е посочено, че според извършеното проучване родителите на детето А. са в конфликт, като детето е поставено в центъра му.

От майката Г. е подадено заявление за предоставяне на социална услуга „Социално и психологическо консултиране“ на детето към ЦОП „Филип Кутев“ [населено място]. На 23.01.2023г. от служители в ДСП Бургас е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на А. Х. (л.217). Направено е заключение, че не се задоволяват потребностите на детето от осигуряване на сигурност и емоционална топлина. Отчетен е риск за правилното развитие на детето. В оценката е посочено, че с цел осигурява на сигурна среда и защита на детето, родителите са консултирани и информирани за предлаганите социални услуги в общността. В тази връзка е изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 23.01.2023г. (л.220). В същия социалният работник е отчел риск за детето А. във връзка със заявените взаимоотношения в семейството и емоционални проблеми, поради което е направено предложение по отношение на детето да бъде предприета мярка за закрила в семейна среда по реда на чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗД. Дадено е предложение за издаване на направление по чл.20 ал.1 от ППЗЗД за ползване на социална услуга в общността, с включени консултации на родителите към ЦОП „Филип Кутев“. На 23.01.2023г. от директора на ДСП Бургас е издадено Направление за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ и „Психологическо консултиране“ в ЦОП за период от 6 месеца, считано до 21.07.2023г. (л.86). На 03.07.2023г. е изготвен Социален доклад (л.89), в който е отразено, че с оглед заповедите за закрила и за двамата родители – за тях не се планират медиации. Отчетено е, че родителите не съумяват заедно или поотделно да въведат по щадящ начин раздялата по между си в психическия свят на детето. На родителите е препоръчана системна психотерапевтична работа при външен специалист – психотерапевт, с цел овладяване междуличностните им конфликти и коопериране на родителските взаимоотношение в интерес на А. за изключване на риск от родителско отчуждаване. Описано е още, че при проведена среща на 21.06.2023г. с бащата и конферентна връзка с майката, по предложение на Х. и със съгласието на Г. е взето решение за прекратяване на социалната услуга. Дадено е предложение от социалния работник работата с детето и родителите да продължи в друг ЦОП. За извършените дейности е изготвен формуляр за приключване на работата по предоставяне на услуги.

От откриване на случая на А. в ДСП Бургас са постъпили множество сигнали, в по-голямата си част от бащата Х.. По всеки един от постъпилите сигнали от двамата родители за нарушени права на детето А. в ДСП Бургас са изготвяни Доклади за оценка на постъпил сигнал. Основно сигналите на Х. са във връзка с твърдения от негова страна за физическо и емоционално насилие от страна на Г. към малолетното им дете, в това число предприемани от нея действия за отчуждаване на детето от бащата. След извършени проверки по подадените сигнали, социалните работници са достигали до извод, че двамата родители на А. са в крайно лоши взаимоотношения, като поставят детето в центъра на родителския конфликт. Сигналите са прикачвани към вече отворена работа по случая, като не са предприемани допълнителни мерки. За провежданите срещи и разговори са изготвяни протоколи.

Във връзка с един от сигналите – от майката Г., е издадено Направление за ползване на социална услуга от 17.02.2023г. за настаняване в Кризисен център, дейността по което е преустановена по заявление на майката.

На 27.07.2023г. е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал във връзка със заявление от Г. за издаване на направление за социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа, работа с психолог“ към ЦОП Бургас, [улица], за малолетното дете (л.411). В тази връзка са изготвени социален доклад от 27.07.2023г., индивидуална оценка и план за действие, издадено е и Направление от същата дата за предоставяне на услуга ДДД в ЦОП. На 11.08.2023г. е изготвен Социален доклад във връзка с невъзможността за предоставяне на социална услуга по Направление от 27.07.2023г. В изготвения социален доклад е упоменато, че причината за непредоставяне на услугата е изрично подадено заявление от Х. (л.618), че не желае да ползва социална услуга за детето си в ЦОП – Община Бургас.

На 27.07.2023г. е изготвен и друг Доклад за оценка на постъпил сигнал във връзка с постъпило заявление от Х. с искане детето да бъде насочено за социална услуга „Застъпничество и посредничество“ за ЦОП към фондация Защита правата на децата – София (л.421). По този повод е изготвена Индивидуална оценка на потребностите от 16.08.2023г. (л.326), както и план за действие от същата дата (л.621). На 16.08.2023г. е издадено и Направление за предоставяне на краткосрочна услуга (6 месеца) „Застъпничество и посредничество“ към ЦОП към фондация Закрила на децата в [населено място]. На 18.10.2023г. в ДСП Бургас е постъпил междинен доклад за резултатите за предоставяне на социална услуга по издаденото направление към ЦОП – София. С писмо от 21.11.2023г. (л.606) директорът на ДСП Бургас уведомява управителя на ЦОП към фондация Закрила на децата в [населено място], че от страна на Г. Г. е подадено заявление за прекратяване на дейността по издаденото направление, което заявление е изпратено с предходно писмо от 27.10.2023г. (л.494). В писмото е посочено още, че с решение № 2282/08.11.2023г., постановено по гр.д.№ 285/2023г. по описа на БРС, родителските права по отношение на А. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.

На 08.12.2023г. е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал от Х., в който се твърди, че Г. упражнява психическо и емоционално насилие над детето, както и заявление от Х. той и детето да бъдат настанени в Кризисен център (л.478). Според доклада, в резултат на проведена мултидисциплинарна среща е достигнато до извод, че липсват предпоставки детето да бъде изведено от семейна среда и да бъде прекъсната връзката с майката, поради опасност за живота и здравето му.

На 21.11.2023г. от Г. Г. е подадено заявление пред директора на ДСП Бургас за издаване на направление за социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ към ЦОП Бургас, ул. Дрин, за детето А. Х., предвид влошената семейна ситуация (л.607). По заявлението на майката, на 09.01.2024г. е издадено Направление за ползване на социална услуга – ДДД в ЦОП, краткосрочна – до 09.07.2024г. (л.65), изготвен е и план за действие от същата дата (л.96), който не е подписан от И. Х.. За издаване на направлението е изготвен социален доклад от служители в отдел ЗД при АСП до директора на ДСП Бургас от 09.01.2024г. (л.587). В доклада е отразено, че е констатирана необходимост детето да ползва социална услуга в общността.

В социален доклад от 07.02.2024г. (л.67) са отразени причините за невъзможност за предоставяне на социалната услуга по издаденото направление от 09.01.2024г. В доклада е посочено, че на 15.01.2024г. е проведена среща с майката, която заявява готовност за съдействие за осъществяване на социалната услуга. На същата дата, за издаденото направление е уведомен и бащата – И. Х., който изразява нежелание за ползване на услугата. Х. се мотивира с ползването на друга услуга в ЦОП София и посещения на детето при външен психолог. В заявения от него срок, не е представил договор за предоставяне на социална услуга за сина му, за която е направил твърдение, че е със съгласието на двамата родители. В проведен телефонен разговор, представител на фондация „Защита правата на децата“ София е уведомил социалния работник по случая на А., че към момента няма действаща социална услуга за детето. До фондацията е изпратено официално запитване с искане за представяне на изготвени по случая документи. В доклада е отразено, че към датата на неговото издаване такива документи не са представени от Фондацията. Поради липсата на категорични данни за ползвана услуга е издадено и направление от 09.01.2024г., като са предприети действия по неговото изпълнение. На 24.01.2024г. Г. е уведомила социалния работник, че не може да се осъществи планираната среща, тъй като Х. е взел детето от детската градина предния ден и е отказал да го върне в дома и. В телефонен разговор със социалния работник, Г. отлага планираната среща за 29.01.2024г., като заявява, че била ангажирана с институции, поради проявено към нея насилие от страна на Х.. Заявила още, че поради здравословното състояние на детето и то не може да посети центъра. В последствие е документирано, че Г. не отговаря на телефонните обаждания на социалния работник във връзка с организиране дейностите по издаденото направление. На 01.02.2024г. в ЦОП е постъпило заявление от пълномощник на Г., с което се заявява, че контакт с нея следва да се осъществява чрез пълномощника. В тази връзка на същата датата до представителя на Г. е изпратено съобщение относно предпоставките за стартиране на заявената процедура. В доклада е отбелязано, че в предоставения срок, както и към момента на изготвянето му, от страна на Г. или нейния представител не е постъпило заявление. В доклада е посочено още, че на 05.02.2024г. служител от ОЗД Бургас е провел разговор с Г., която заявила, че няма доверие в институциите и не желае да ползва социалната услуга. На екипна среща от 07.02.2024г. е констатирано, че двамата родители възпрепятстват предоставянето на социалната услуга, поради което не са изготвени задължителните документи в установените срокове. Дадено е заключение за невъзможност за предоставяне на социалната услуга по направление от 09.01.2024г.

На 29.01.2024г. (л.60) Г. Г. е подала жалба пред директора на ДСП Бургас, с която сезира дирекцията за нарушение на определените от съда привременни мерки за родителски права и режим на контакти от И. Х. спрямо детето им А.. В жалбата се описва, че на 23.01.2024г. А. е взет от детската градина, която посещава от неговия баща. Същият ден около 18:50ч. по Вайбър е била уведомена от Х., че детето е с кашлица, било водено на преглед при личния му лекар, който назначил терапия със сиропи. Г. не била уведомена своевременно от Х. за здравословното състояние на детето. Х. следвало да предаде детето на майката на следващия ден в 08:00ч., съгласно установения режим, но той категорично отказал. Х. отказал да предаде детето и след като с него се свързал служител на ДСП Бургас. Г. посочва, че няколко пъти е звъняла да се информира за състоянието на детето, но и било затваряно. Същата сочи, че е подала жалба в полицията, на които при извършено посещения Х. отново отказал да предаде детето. Г. посочва, че на 25.01.2024г. Х. все още отказва да предаде детето. Според майката, по този начин Х. оказва психически и емоционален тормоз над нея. Твърди, че била заплашване със съд, дела и прокуратура, ако иска да бъде с детето или потърси правата си като негова майка. Твърди се още в жалбата, че при разговор с детето на 25.01.2024г. то я е попитало защо го е оставила и пак ли е в друг град. Г. счита, че Х. по този начин манипулира детето с цел отчуждаването му от нея. Майката описва Х. като манипулативен и агресивен човек. Обобщава, че той често нарушава установения режим на контакти.

По така подадената от Г. жалба е изготвен Доклад за оценка по постъпил сигнал от 08.02.2024г. (л.62). В същия са описани проведените разговори с Х. от страна на социалния работник. На бащата е било разяснено, че следва да предаде детето на майката и че нарушава установения режим. На 25.01.2024г. в телефонен разговор Х. е уведомил социалния работник, че на 26.01.2024г. детето ще бъде заведено на контролен преглед, след което ще го предаде на майката. На 26.01.2024г. Х. уведомява социалния работник, че на А. е издадено направление за педиатър, който от своя страна му е назначил рентгеново изследване на бял дроб. По-късно същия ден Х. уведомява социалния работник, че майката е отвела насила детето от болница „Бургасмед“ преди то да бъде прегледано от лекаря. На същата дата, А. е прегледан в педиатричен кабинет на СЦ на УМБАЛ Бургас, за което майката е представила амбулаторен лист. На 29.01.2024г. в ДСП Бургас е постъпил сигнал от Х., че Г. пренебрегва здравословното състояние на детето. На майката е издадено задължително предписание от 01.02.2024г. След това Г. изпраща в ДСП Бургас амбулаторен лист от 30.01.2024г. за осъществен преглед на А. с поставена диагноза „Друга пневмония с неуточнен причинител“ и назначена терапия. В телефонен разговор от 05.02.2024г. Г. уведомява социалния работник, че на 06.02.2024г. след контролна консултация с личния лекар се установи, че детето е здраво, то същото ще посети детската градина на 07.02.2024г. В заключение в доклада е посочено, че конфликтът между двамата родители е трайно задълбочен във времето, като детето е поставено в центъра му. По отношение на детето не са установени нови или различни рискове.

На 08.02.2024г. е изготвен и протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие по направление от 09.01.2024г. (л.585).

На 28.02.2024г., във връзка със заявка от МВР Бургас е изготвен социален доклад от същата дата и е издадено направление за ползване на социална услуга „Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение – „Синя стая“, по заявка от МВР Бургас. За проведената социална услуга е изготвен социален доклад от 14.03.2024г. (л.84). Услугата е прекратена след нейното изпълнение.

На 28.02.2024г. в ДСП Бургас са постъпили две заявления от И. Х. (л.92 и сл.). С тях заявява, че въз основа на сключен договор с фондация „Защита правата на децата“ София е получил съгласие от страна на Фондацията за осигуряване на защитена среда по време на режима му на лични контакти с малолетното дете и под техен надзор (осъществяването на контакти в защитена среда е уредено с определение № 722/30.01.2024г., постановено по гр.д.№ 536/2024г. по описа на БРС по искане за защита от домашно насилие от Г., осъществено от Х.). С писмо от 07.03.2024г. директорът на ДСП Бургас, уведомява Х., че доколкото местоживеенето на малолетното дете е в [населено място], то е необходимо да се заяви ползване на услуга за осъществяване на контакт в защитена среда на територията на [населено място]. Посочено е още, че договорът между Х. и фондация „Защита правата на децата“ София към момента е изтекъл (същият е сключен на 23.08.2023г. и е със срок от три месеца – до 23.02.2024г.).

На 15.03.2024г. (л.48) е изготвен Социален доклад във връзка с издаване на задължително предписание по повод работата с малолетния А. И. Х.. В същия е описано, че от ОЗД Бургас е оценен риск от въвличане на детето А. в родителския конфликт и спрямо него има предприета мярка за закрила в семейна среда по реда на чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗДет. Описани са издадените до момента направления за ползване на социална услуга по заявления на майката и на бащата на детето, както и причините за тяхното прекратяване (описани по-горе в изложението). Отбелязано е, че от издадените направления за ползване на социална услуга е осъществена работа с родителите и детето единствено по първото направление. За останалите направления е посочено, че услугата не е осъществена поради несъдействие от страна на бащата, който отказва да ползва социални услуги с цел подобряване взаимоотношенията с майката и преустановяване въвличането на детето в конфликта между родителите в [населено място]. Посочено е още, че при предаване на детето в ЦОП Бургас, Х., пред детето, обвинява майката, че не полага грижи за А., че има интимни връзки. Х. използва неуважителни думи и обръщения към майката. Налице са данни за физическо насилие от страна на Х. над майката в присъствието на детето. Отбелязано е още в доклада, че на 29.01.2024г. Г. е подала жалба в ОЗД Бургас, в която е сигнализирала, че Х. не изпълнява режима на лични контакти. Отразено е в доклада, че двамата родители са консултирани, че при разделно живеене на родителите и непреодолим конфликт между тях, отговорност на възрастните е да осигуряват безрискова и сигурна среда за децата си, както и да насочат вниманието си към разумно родителско сътрудничество и конструктивен диалог, като осигурят спокойна и сигурна среда за детето. Посочено е, че предприетата мярка за А. е активна и са определени привременни мерки за режима на личните контакти, които Х. следва да спазва. Дадено е предложение за издаване на задължително предписание по отношение на Х..

На 15.03.2024г. от директора на ДСП Бургас е издадено оспореното в настоящото производство задължително предписание № П/Д-А-006/15.03.2024г. (л.9). Със същото на основание чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет., във вр. с чл.18 ал.1 т.4 от ППЗЗДет. и предвид социален доклад от 09.01.2024г. е предписано на И. Х., като родител на малолетното дете А. Х. следното:

1. Да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки за закрила на детето и да съдейства при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение на плана за действие. Срок – до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая.
2. Да оказва съдействие на социалните работници от Център за обществена подкрепа Бургас, предоставящи социална услуга и работещи по случая с малолетното дете и родителите. Срок – до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая.
3. Да спазва действащите привременни мерки, постановени по гр.д.№ 285/2023г. по описа на БРС. Срок на изпълнение – до изменение на настоящите привременни мерки или влизане в сила на съдебно решение.
4. В методите си на възпитание на детето да не употребява отчуждаващи техники, с които да уронва авторитета на другия родител – майката. Срок – до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая.

За да издаде предписанието директорът на ДСП Бургас се е мотивирал като е описал резултатите от проведените дейности по издадените направления за социални услуги по случая на А. Х., в това число причините част от тях да не бъдат въобще осъществени. Директорът е приел, че освен по първото направление, останалите услуги не са извършени поради отказ от съдействие от страна на бащата – И. Х., който отказва да ползва социална услуга в [населено място] с цел подобряване на взаимоотношенията с майката и преустановяване на въвличането на детето в конфликта между родителите. Описано е, че при предаване на детето в ЗОП Бургас, Х. е обвинил Г., че не полага добри грижи за детето, че има интимни връзки, използвал е неуважителни думи и обръщения към майката, налице са и данни за осъществено от него физическо насилие към нея, като тези действия са извършени пред детето. Органът се е позовал също и на постъпила жалба от Г. за неизпълнение на установения режим на контакти от страна на Х. от 29.01.2024г. Посочено е в мотивите, че двамата родители многократно са консултирани, че при разделно живеене и непреодолим конфликт между тях, носят отговорност за осигуряване на безрискова и сигурна среда на децата.

Предписанието е оспорено от Х. пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас. Горестоящият орган, с решение № 02-РД06-0008/23.04.2024г. е отхвърлил жалбата на Х. като неоснователна. Решението е връчено на процесуалния представител на Х. на 04.06.2024г.

Жалбата до съда срещу задължителното предписание е депозирана пред директора на РДСП Бургас на 19.06.2024г., видно от положения печат за входящ номер. Същата е изпратена от жалбоподателя по пощата на 18.06.2024г., видно от приложената по делото разписка от „Български пощи“ ЕАД (л.41).

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. М. А. и А. М. Е..

Свидетелката А. сочи, че е придружавала Х. като свидетел при посещенията му в социалната служба, тъй като той бил обвиняван от служителите, че ги заплашва, че вика, че крещи. Посочва, че на срещите на които е присъствала, социалните са отказвали да изготвят протоколи. Според свидетелката в периода от януари 2024г. до 25.04.2024г., когато детето е предаване през социалната служба поради издадена ограничителна заповед, Х. е успял да види детето си един или два пъти по 20минути, а в останалото време майката не го е водила. Дава сведения за случай, в който социалният работник е поискал от Х. да подпише комплект документи, които той взел за да се запознае с тяхното съдържание. Според показанията на свидетелката, част от документите били издадени докато Х. е бил задържан в ареста. Свидетелката заявява, че не знае за случаи, в които Х. да не е съдействал на социалните работници. Сочи още, че Х. спазва наложения режим на контакти, като се е налагало тя да води детето на градина, а адв. П. да го взема, по време на действието на ограничителна заповед. Свидетелката заявява, че не е чувала Х. да псува или употребява обидни думи.

Свидетелят Е. сочи, че са приятели с Х. и децата им играят заедно. При срещите им не е възприел Х. да прилага отчуждителни техники или да използва обидни думи по адрес на майката пред детето А.. Единственият случай Х. да не спази установения режим на контакти е било, когато А. е бил приет в болница с пневмония. Е. разказва още, че е придружавал Х. в социалната служба при предаване на детето от майката на бащата, но майката не водила детето. Изказва мнение, че социалните работници не следвали процедурата в тези случай, тъй като не сигнализирали полицията. Свидетелят споделя за случай, в началото на април, когато двамата с Х. са посетили социалната служба, където на Х. били връчени документи за подпис без да му се даде възможност да се запознае с тях. В периода на осъществяване на режима на контакти в защитена среда, Е. разказва, че със свидетелката А. са присъствали на две срещи по този повод, но майката не е довела детето.

Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни в частта им, отнасяща се до възприети от тях факти, а именно, че в тяхно присъствие жалбоподателят не е имал поведение, което може да се квалифицира като отказ за сътрудничество във връзка с предприетите мерки за закрила на детето му.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният акт – задължително предписание, е издаден от компетентен орган – директор на ДСП Бургас, съгласно възложеното му правомощие с нормата на чл.18 ал.4 от ППЗЗДет. Цитираната разпоредба гласи, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Предписанието е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. В него са посочени конкретните задължения, които адресата на акта следва да изпълнява, както и срока за изпълнението им. Посочени са и правните основания, въз основа на които е издадено предписанието. Към същото са изложени и мотивите, обосновали необходимостта от издаване на оспорения акт. Административният орган е направил кратко обобщение на взаимоотношенията между родителите на А. Х., както и е посочил наличието на конфликт между тях. Посочил е оценения риск спрямо детето в хода на работата по случая, както и наличието на активна мярка за закрила. В мотивите са описани и действията на И. Х. в хода на работата по случая с А. Х., обосновали извод за необходимост от издаване на процесното предписание.

В предписанието органът се е позовал на социален доклад от 09.01.2024г. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че такъв доклад не е изготвян. В преписката се съдържа социален доклад от посочената дата, изготвен от служители в отдел ЗД при АСП до директора на ДСП Бургас (л.587). Докладът е изготвен във връзка с подадено заявление от страна на Г. за ползване на социална услуга за детето А.. С доклада, след извършено проучване, е дадено предложение за издаване на съответното направление за социална услуга (от 09.01.2024г.). Този социален доклад не обективира фактите, обусловили необходимост от издаване на задължително предписание. В тази връзка е наличен друг социален доклад от 15.03.2024г. (л.48), към който органът не е препратил изрично. В мотивите на оспореното предписание са изложени съображения, съответстващи с обстоятелствата, изложени в доклада от 15.03.2024г. Този доклад е приложен към административната преписка, т.е. той е служебно изготвен документ в производството по издаване на оспорения административен акт, който документ правилно е бил взет предвид от решаващия орган. Затова съдът приема, че не е налице съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното предписание, макар в същото да не е направено изрично позоваване на приложения социален доклад от 15.03.2024г.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оспореното предписание е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Органът е събрал и оценил доказателствата по преписката, въз основа на които е формирал извод за дължимото от Х. поведение.

Неоснователно е също и възражението, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в неизпълнена процедура и липса на заповед по чл.20 ал.4 т.1 от ППЗЗДет. В случая, за издаване на предписание е необходимо да се констатира конкретно неизпълнение от страна на посочените в чл.18 ал.4 от ППЗЗДет. лица. За тази цел от страна на социалния работник по случая е изготвен социален доклад до директора на ДСП Бургас от 15.03.2024г. Съдът намира, че по този начин е изпълнена процедурата за издаване на процесното предписание. Останалите дейности, посочени в чл.4 - чл.18 от ППЗЗДет. касаят цялостната процедура по разглеждане на постъпили сигнали и работа по разкрити случаи. Тези дейности, макар и да обуславят необходимостта от издаване на задължителни предписания, се явяват част от отделно производство и липсата им не може да обоснове извод за допуснати процесуални нарушения при издаване на предписанията по чл.18 ал.4.

Съдът намира също така, че издаването на заповед по чл.20 ал.4 т.1 от ППЗЗДет. не е предпоставка за издаване на задължително предписание по чл.18 ал.4 от ППЗЗДет. От текста на чл.18 ал.1-3 от ППЗЗДет става ясно, че задължителните предписания по ал.4 се издават за осигуряване изпълнението на мерките за закрила в семейна среда, а социалните услуги, които урежда чл.20 ППЗЗДет са само един от възможните способи за осъществяване на мерките за закрила (както изрично е посочено в чл.18 ал.3).

За изхода от настоящото производство се явява неотносим въпроса дали при проведеното оспорване по административен ред са спазени установените процедури и в частност дали постановения от горестоящия орган акт е издаден в установения в закона срок. Дори да е налице такова забавяне, то не може да се квалифицира като основание за оспорване на предписанието. Предмет на жалбата пред съда е законосъобразността на предписанието, а не на решението на горестоящия орган. Доколкото оспорването на предписанието по административен ред не е предпоставка за провеждане на съдебното производство и доколкото съдът не обвързан в решението си с постановения от горестоящия орган акт, то подробното обсъждане на допуснатите нарушения в проведеното от горестоящия орган производство е безпредметно. От значение за настоящото производство е единствено моментът на съобщаване на решението на горестоящия орган на жалбоподателя, с оглед установяване срочността на подадената пред съда жалба. Този факт е надлежно установен от данните по делото и са направени съответните изводи за подаване на жалбата в срок.

Предвид горното, съдът приема, че при издаване на оспореното задължително предписание административният орган не е допуснал съществени административнопроизводствени нарушения или нарушение на формата и съдържанието на акт. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и т.3 от АПК.

При издаване на оспорените предписания не е допуснато и нарушение на материалния закон и не са налице основания за оспорване по чл. 146 т.4 от АПК.

По отношение на А. Х. е установена мярка по чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗДет. – мярка за закрила съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Мярката е наложена след отчитане на риск за детето А. във връзка със заявените взаимоотношения в семейството и емоционални проблеми и риск от родителско отчуждаване. От данните по делото, в частност множеството подадени сигнали пред ДСП Бургас, изготвените във връзка с тях доклади, както и данните за издадени заповеди за закрила от домашно насилие по отношение и на двамата родители, се установява, че родителите на А. са в значително влошени отношения и между тях има сериозен и непреодолим конфликт, в центъра на който се поставя детето.

Съгласно чл.18 ал.4 от ППЗЗДет. задължително предписание се издава на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето при констатиран отказ за сътрудничество от негова страна.

Издаденото предписание е адресирано към И. Х., в качеството му на родител на малолетния А. Х., поради което същият попада в приложното поле на нормата на чл.18 ал.4 от ППЗЗДет.

По преписката са налице и данни, сочещи за липса на сътрудничество от страна на Х. за осъществяване на работата по случая на малолетния му син, в която връзка са и дадените предписания. От данните по преписката се установява, че на 09.01.2024г., по заявление на Г., е издадено направление за ползване на социална услуга ДДД в ЦОП, краткосрочна – до 09.07.2024г. (л.65), както и е изготвен план за действие (л.96). Услугата към която са насочени детето и неговите родители, съответства на установената по отношение на детето мярка по чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗДет. и необходимостта от работа с него и родителите му във връзка с отчетения риск за родителско отчуждаване. Планът за действие, съответно и заявлението за предоставяне на социална услуга не са подписани от бащата Х. (съобразно изискването на чл.20 ал.1 от ППЗЗДет), но това обстоятелство, не води до извод, че мярката за закрила на детето се прилага незаконосъобразно. Издаденото направление има характеристиките на административен акт по чл.20 ал.2 от ППЗЗДет, който е издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната форма, при което не е нищожен и подлежи на изпълнение при влизането му в сила. С този акт се създават задълженията за родителите, в случая за Х., да спазва мерките по предоставената за детето социална услуга, съгласно чл.8 ал.6 от ЗЗД. Оплакванията на Х., че направлението е издадено при наличие на основания за оспорване по чл.146 от АПК, доколкото не визират нищожност на акта, не могат да обосноват отказа му да осъществява предписаното от закона съдействие по осъществяване на мярката за закрила на детето.

В изготвените социални доклади от 07.02.2024г. и от 15.03.2024г. са посочени причините, поради които социалната услуга по направлението от 09.01.2024г. не е реализирана, като една от тях е несъдействие от страна на бащата И. Х.. От докладите се установява, че Х. отказва такова съдействие и се противопоставя на ползването на социална услуга по издаденото направление. Същевременно, при извършена проверка от социалните работници е установено, че не се изпълняват социалните дейности по направлението от 16.08.2023г., издадено по заявление на Х. за ползване на социална услуга в [населено място], което е мотивирало органите на ДСП предприемане на служебни действия по прекратяване на направлението.

Така изложените в докладите факти, сочещи отказ за сътрудничество от бащата по двете мерки за закрила на детето не са оборени от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът следва да ги вземе предвид.

Видно от данните по преписката от страна на Х. са подавани множество сигнали до ДСП Бургас във връзка с нарушаване правата на малолетния А., по които сигнали същият е оказвал нужното съдействие като е участвал в проведени срещи, но същевременно продължил до отказва да изпълнява мерките по заложения план за работа, изготвен въз основа на издаденото направление от 09.01.2024г.

Така установения отказ за сътрудничество от страна на Х. правилно е възприет от директора на ДСП Бургас като осъществило се фактическо основание за издаване на процесното задължително предписание по чл.18 ал.4 от ППЗЗДет.

С административната преписка е приложен изпълнителен лист № 1795/12.12.2023г. (л.56), издаден на основание влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№285/2023г., във връзка с предоставяне родителските права върху малолетното дете А. Х. и установяване на режим на лични контакти на детето с неговия баща. Съгласно посоченото в изпълнителния лист бащата следва да осъществява контакт с детето всеки първи и трети петък от 17.00ч. до 08.00ч. в понеделник, като в последния ден е длъжен да заведе детето на детска градина, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца във вторник и в четвъртък бащата взема детето от детска градина, води го на тренировка и на другия ден го води на детска градина. Уредено е още, че ако детето не посещава детска градина вземането и връщането му следва да се извършва в дома на майката.

На 29.01.2024г. от Г. Г. е подадена жалба пред директора на ДСП Бургас за неизпълнение от страна на И. Х. на установения режим на контакти с А.. В жалбата е описано, че на 23.01.2024г. (вторник, четвърта седмица от месеца) детето е взето от баща му от детската градина и не е било върнато на другия ден от него – нито в детската градина, нито на майката, както е установено с режима за лични контакти. В проведен разговор между социалния работник и И. Х. на 24.01.2024г. (изготвен протокол от същата дата (л.605), последният е заявил, че е взел детето от детска градина на 23.01.2024г., тъй като е било с влошено здравословно състояние. Същият информирал майката, че на 24.01.2024г. (сряда, четвърта седмица от месеца) няма да заведе детето на детска градина, тъй като е болно и същото ще остане при него. На 25.01.2024г. (четвъртък, четвърта седмица от месеца), според установения режим детето трябвало да бъде при него, съответно щял да предаде детето на майката на 26.01.2024г. (петък, четвърта седмица от месеца) след като бъде проведен контролен преглед. От данните по делото се установява, че детето е взето от майката на 26.01.2024г. на територията на болница „Бургасмед“, като при вземане на детето е проявена агресия между двамата родители (пред детето), за което бащата е бил задържан от служители на полицията. Така извършените действия от страна на Х. нарушават установения режим за лични контакти, тъй като според съдебния акт през четвъртата седмица от месеца в сряда, съответно и в петък, детето следва да бъде предадено на майката (съответно заведено на детска градина) в 08.00ч., което не е сторено от страна на бащата. Установеният режим на лични контакти е задължителен за двамата родители. В случая, Х. не е имал основание за задържане на детето при него на 24.01.2024г. и 26.01.2024г. в противоречие с установения режим за контакти. Влошеното здравословно състояние на детето, освен в случаите на хоспитализация, какъвто настоящия не е, не основание за отклонение от режима на контакти. При тези съображения, съдът приема за доказано, че от страна на Х. е допуснато нарушение на привременните мерки, постановени по гр.д.№285/2023г., поради което е било реализирано материалното основание по чл.18 ал.4 от ППЗЗДет за издаване на оспореното задължително предписание (т.3 от предписанието).

Съгласно т.4 от задължителното предписание, на Х. е указано да не използва отчуждителни техники, уронващи авторитета на майката, при възпитанието на детето. Така даденото предписание съответства на оценения риск за детето, а именно родителско отчуждение, вследствие на непреодолим конфликт между родителите. Съдът намира, че отчуждителни техники в настоящия случай не се изразяват единствено в разговори с дете, в които същото да бъде настройвано негативно спрямо другия родител. Ангажираното на детето в конфликта между родителите, наситен с обиди един към друг, и който конфликт в определени случаи прераства и в проява на физическа и психическа агресия между родителите, накърнява психиката на малолетното дето. Всяка проява на негативно отношение от единия родител към другия, нарушава емоционалното спокойствие и правата на детето и се явява предпоставка за възникване на родителско отчуждение. Неизпълнението на установения режим за личен контакт, както и отказите за включване към социални услуги за изпълнение на мярката за закрила на детето, са също своеобразен израз на негативното отношение на единия родител към другия и съответно нежелание за преодоляване на възникналия конфликт. Поведението на Х. по време на работата по случая на А. не може да обоснове извод, че у него е налице желание за преустановяване на конфликта с майката или извеждане на детето от центъра на този конфликт. На двамата родители многократно е разяснявано от социалните работници, че е тяхна отговорност да осигурят спокойна среда за малолетното си дете. Поведението на Х. към Г. противоречи на това негово задължение. Между родителите е установен траен и неразривен конфликт, свидетел на който става детето. Средство за запазване психическото здраве на малолетния А. и осигуряване на спокойна за него среда е въздържането на родителите от действия подкопаващи авторитета на другия родител и следователно основателно административният орган е отчел необходимостта Х. да бъде задължен да се въздържа от подобни действия. Налице е и посоченото в т.4 от оспореното предписание фактическо основание за издаване на акта.

Оспореното задължително предписание е издадено и в съответствие с целта на закона, тъй като чрез него компетентния орган използва предвидените в закона средства за корекция на поведението на родител, насочена към реализиране на предприети мерки за закрила на детето му. Не е налице основание за оспорване на задължителното предписание по чл.146 т.5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът приема, че при издаване на оспореното задължително предписание № П/Д-А-006/15.03.2024г. на директора на ДСП Бургас не са допуснати нарушения, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност. На основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И. Х. Х., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, против задължително предписание № П/Д-А-006/15.03.2024г., издадено от директора на ДСП Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.