Р Е
Ш Е Н
И Е № 242
гр. Сливен, 31.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май през 2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 1564 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
повод жалба на П.Т.Т., ЕГН **********, против
НП на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който моли за
отмяна на НП.
В с.з. органа, издал
обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.04.2018 г. в 03:00 ч. в с. Мечкарево, общ.
Сливен, в землището на с. Мечкарево по черен път северно от селото в района на
река Тунджа, жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.
№ СН 4499 КА. При отправена от органите на реда покана в 03:30 ч. да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510 ARDM-0204, водачът категорично отказал да вкара въздух в уреда, за да му бъде
извършена проверката.
Съставен му е бил
талон за медицинско изследване № 0012708, но водачът не е дал кръвна проба.
Въз основа на
констатацията за отказ от проверка на жалбоподателя е съставен АУАН и му е
издадено НП, като АНО е приел, че е бил нарушен чл. 174 ал.3 предл. 1от ЗДвП, с
което му е наложена глоба в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна макар не на посочените в нея
основания.
Редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Както в акта,
така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които
е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които АНО е приел за нарушени.
Установено е ,че на 29.04.2018 г. в 03:00 ч. в с. Мечкарево, общ.
Сливен, в землището на с. Мечкарево по черен път северно от селото в района на
река Тунджа, жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.
№ СН 4499 КА. При отправена от органите на реда покана в 03:30 ч. да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510 ARDM-0204, водачът е отказал като му е бил
съставен талон за медицинско изследване № 0012708. Водачът не е дал
кръвна проба.
Установено е и
обстоятелството,че по случая е било
образувано ДП № 530/18г. на РУ на МВР – Сливен за извършено престъпление по чл.
318 , ал.1 от НК .В хода на разследването не е повдигнато обвинение като
производството е прекратено с Постановление от 20.11.18г. на РП-Сливен. Видно
от същото е прието, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.
318, ал. 1 от НК и такова извършено от жалбоподателя по чл.343б, ал. 1 от НК.
Съдът кредитира напълно дадените
свидетелски показания от св. М. и С. –
служители при ОД на МВР - Сливен , тъй като същите са вътрешно безпротиворечиви
и съответни на останалите доказателства по делото .Съдът кредитира и показанията на
св.К. , който е присъствувал в МПС управлявано от жалбоподателя. Този свидетел
е категоричен, че след проверката двамата с жалбоподателя са се разделили и на
него не му е известно дали последният е посетил ЦСМП. К. е категоричен и ,че не
е посещавал ЦСМП лично както и, че не е правил опит да даде кръв вместо
жалбоподателя.
Съдът дава вяра на
писмените доказателства приобщени по делото по съответния процесуален ред,включително
и тия събрани по ДП № 530/18г.на РУ на МВР –Сливен.
Съдът обаче ,счита
,че АНО неправилно е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя
по следните съображения:Настоящото производство е от административно -
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него
виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус
не се установи по безспорен и категоричен начин,че жалбоподателят не е посетил ЦСМП и не е дал
кръв аз изследване,каквото нарушение му е вменено с атакуваното НП.Действително
в настоящото производство ,съдът е в невъзможност да го разпитва като свидетел
, с цел установяване на основния подлежащ на доказване факт,а именно посетил ли
е ЦСМП с цел даване на кръв или не и в тази връзка,съдът приобщи към делото
събраните по ДП доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.174,ал.3от ЗДП "Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.".
Тълкуването на така
посочения текст от ЗДП води до извода, че нарушението може да се осъществи от
водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично
произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му
се извърши проверка за алкохол с техническо средство, а след това да откаже да
изпълни предписанието на компетентните контролни органи за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл.2,
ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП
разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се
възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му
бъде извършена такава.
В конкретния случай АНО е приел,че
жалбоподателят не е изпълнил даденото му
от контролния орган разпореждане ,чрез издаване на талон за медицинско
изследване да посети ЦСМП и да даде кръв за изследване , с което е нарушил
текста на чл. 174 , ал. 3 от ЗДП.
На първо място следва да се
отбележи ,че при квалифициране на нарушението АНО не е посочил в коя от двете
хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДП се изразява то ,доколкото видно от диспозитива
на НП са описани и двете обстоятелства,
а именно ,че отказва да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил
задължението си да даде кръв за изследване. Така установеното нарушение
изразяващо се в неправилно квалифициране на извършеното от жалбоподателя само
по себе си води до опорочаване на атакуваното НП , но в конкретния казус е
налице и недоказаност на извършеното нарушение.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства,включае тези налични по посоченото по горе досъдебно
производство,не може да се приеме,по безспорен и категоричен начин,че
жалбоподателя не е изпълнил задължението си да се яви в ЦСМП и да даде кръв.
Този извод се налага от факта,че по делото е налице кръвна проба иззета по
надлежния ред в деня на извършване на нарушението . Същата е иззета в ЦСМП и на
нея е отбелязано,че принадлежи на жалбоподателя.
В тази връзка ,съдът прие,че от една страна административно- наказателния
орган неправилно и въпреки недоказаността на деянието е ангажирал наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.174,ал. 3от ЗДП , а от друга при
издаването обжалваното НП е допуснал съществено процесуално нарушения
,които води до отмяната на НП.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 18-0804-001186/23.05.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което на П.Т.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 174 ал. 3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: