Решение по дело №696/2018 на Районен съд - Белоградчик

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            29.01.2019 г.                         гр. Белоградчик

                                 В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                              втори състав

На двадесет и девети януари             две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав:

                                                                       Районен съдия:  Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 696 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                Предявеният иск е за неизплатено обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради незаконно уволнение

с пр. осн. чл. 225 ал.1 КТ за сумата 1 346.00лв.  

                Ю.И.Д.  излага в предявената искова молба : Работела при ответника Община Димово на длъжността  “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., което е  прекратено на 01.06.2018г. Пред първа инстанция по иск с пр. осн. чл. 344 ал. 1 т.3 във вр. с 225 ал.1 КТ на ищцата е присъдено обезщетение за периода 01.06.2018г. – 31.08.2018г. Ищцата е останала без работа и през периода 31.08.2018г.  – 03.10.2018г.

Тъй като не и е изплатено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, ищцата моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 1 346.00лв.  за периода 31.08.2018г.  – 03.10.2018г. –  на осн. чл. 225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от образуване на делото до окончателното и изплащане.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

              Ответника е оспорил предявения иск.

Брани се с правни доводи - на ищеца не се следва обезщетение по  чл. 225 ал.1 КТ за 02 и 03.102018г., тъй като е следвало да постъпи на работа на 02.10.2018г.

              Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение относно размера на претендираното обезщетение. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

              Съдът преценявайки изложеното в иск. молба и  събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и заключението по допусната ССЕ, приема, следното :

              От фактическа страна:

              Ю.И.Д. *** на длъжността  “Директор ДГ “Кокиче”-с. А., обл. В., като ТПО е  прекратено на 01.06.2018г.

С решение  № 169/31.08.2018г. по гр. д. № 409/2018г. на БРС, уволнението е признато за незаконно и заповедта отменена, възстановена е на предишната работа и и е присъдено обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3, във вр. с чл. 225 ал.1 КТ за периода 01.06.2018г. – 31.08.2018г.

              След прекратяване на ТПО на ищцата на 01.06.2018г., в т.ч и през периода  31.08.2018г.  – 03.10.2018г. същата не е работила по тр. правоотношение/ТПО/ видно от представеното копие от трудовата и книжка.

              От  правна страна:

              За уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ не е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно. Иска следва да бъде доказан по основание и размер. За основателността му е необходимо ищеца да не е реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на обезщетение  в размер, определен съгл. чл. 228 КТ.

От представеното по делото копие от тр. книжка на ищцата се установява, че след незаконното уволнение същата не е работила по ТПО през периода от 01.06.2018г. до 03.10.2018г., с което иска е доказан по основание. С решение по гр.д. № 658/2018г., настоящият съдъбен състав е приел, че ищцата е следвало да се яви на работа на 04.10.2018г., поради което доводите относно недължимост на обезщетение за 02 и 03.10.2018г. са неоснователни. По делото по искане на ищеца е назначена ССЕ за установяване размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ. От заключението на вещото лице се установява, че брутното тр. възнаграждение на ищеца за исковия период възлиза на 1 462.11лв.               

             Поради изложеното съдът приема, че иска с пр. осн. чл. 344 ал. 1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ е основателен и доказан изцяло в размер на 1 346.00лв.  за периода 31.08.2018г.  – 03.10.2018г., поради което го уважава.

             С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 53. 84лв. – държ. такса, 40.00лв. – възнаграждение за в. лице и 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда, а на ищеца направените по делото разноски в размер на 350.00лв. - адв. възнаграждение

                        Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                  Р Е Ш И

 

               Осъжда Община Димово да заплати на Ю.И.Д.  сумата 1 346.00лв.  - обезщетение по чл. 225 ал.1  КТ за периода 31.08.2018г.  – 03.10.2018г., ведно със законната лихва считано от 14.11.2018г. до изплащане на задължението.

              Осъжда  Община Димово да заплати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 53. 84лв. – държ. такса, 40.00лв. – възнаграждение за в. лице и 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

              Осъжда  Община Димово  да заплати на   Ю.И.Д. направените по делото разноски в размер на 350.00 лв. -  адвокатско възнаграждение

              Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок, считано от 29.01.2019г.                               

                                                       Районен съдия :