№ 580
гр. Варна, 22.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500430 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство има за предмет въззивната жалба на „ЕМУ”
АД, с. Разбойна, общ. Търговище, подадена чрез адв. П. М., против решение
№ 621/05.06.25г., постановено по гр.д. № 203/25г. на ОС-Варна, в частите, с
които са били отхвърлени исковете му срещу „Електроразпределение Север“
АД, гр. Варна, за заплащане на следните суми, представляващи обезщетения
за неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители, на притежаваните от ищеца
енергийни обекти: 45 639.60 лв. – за трафопост „Профилакториум“, сграда
за енергопроизводство идентификатор 73626.513.110.6 по КККР на гр.
Търговище, 21 438.66 лв. – за въздушно електропроводно отклонение от
стълб № 53 на въздушен електропровод „Парка“ до стълб № 3 на
електропроводното отклонение, за периода от 19.11.2017 год. до 18.11.2022
год. и сумата от 27 030.44 лв. – за кабелна линия от стълб № 3 до ТП
„Профилакториум“ за периода от 19.11.2017 г. до 17.12.2020 г., на основание
чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба в съда - 18.11.2022 г. до окончателното им изплащане; и
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника направените разноски по
делото. Счита се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е
доказал правото си на собственост върху процесното ЕПО (електропроводно
отклонение). Изложено е, че придобиването на собствеността от ищеца на
посоченото отклонение е станало въз основа на самото му изграждане със
собствени материали и за собствена сметка. Цитираните разрешения за
строеж и за ползването на обекта са обезпечили правната възможност за
създаването на съоръжението, поради което и независимо кой от наличните
1
документи се вземе предвид, то същите удостоверяват именно наведеното от
ищеца твърдение – че той е изградил вещта и при спазване на законовите
изисквания за това. Освен това, коментираните от ВОС разрешение за строеж
от 2009г. и за ползване от 2010г., касаят само кабелни линии (КЛ) от стълб №
3 до БКТП „ЕМУ“ и от стълб № 3 до ТП „Профилакториум“, а не
обсъжданото ЕПО. Въпросното ЕПО от стълб № 53 до стълб № 3 въобще не е
споменато в посочените актове. Реконструкцията, която уреждат тези актове,
предвижда разделянето на старата изцяло въздушна линия на две при стълб №
3 – оттам ЕПО преминава в КЛ, които са подземни и свързват двата посочени
ТП. В нито един от документите обаче не се предвижда премахване,
изграждане или преустройство на въздушната част от трасето, заключена
между стълб № 53 и стълб № 3. Тази въздушна част е била изграден въз
основа на разрешението от 2000г. Отделно от това се поддържа, че
първоинстанционният съд не е следвало да се занимава с този въпрос, тъй
като ответникът в предвидените преклузивни срокове не е оспорвал
собствеността на ищеца върху това ЕПО (оспорването е било относно ТП
„Профилакториум“). Поради това и за ползването на процесното ЕПО на
ищеца се дължи претендираното обезщетение, установено по размер от
вещото лице. Неправилен се счита извода на съда, че ТП „Профилакториум“ и
КЛ към него от стълб № 3 не са били ползвани от ответника за захранване на
други обекти. Поддържа се, че действително към момента на приватизацията
на праводателя на ищеца процесният ТП е задоволявал само неговите
електроснабдителни нужди, но за процесния период чрез въпросното
съоръжение са били захранвани и други потребители – „Роса“ АД, а от 2021г.
и „Белият Кон Рай“ ЕООД. Поради това и на ищеца се дължи обезщетение по
вариант 1 на окончателната СИЕ. Относно кредитирането на този вариант се
сочат следните съображения: за съоръженията с налична балансова стойност
(ТП „Профилакториум“, БКТП „ЕМУ“ и описаното ЕПО) не следва да се
начисляват амортизации, тъй като същите не се използват за производствен
процес или за формиране на печалбата на собственика (по арг. от т. 2 от НСС
№ 16); възражението на ответника за липсата на технологични загуби е
въведено след преклузивните срокове, а освен това е неоснователно, защото те
категорично участват във формулата, утвърдена с Методиката за изчисляване
на обезщетението и стойността им е предоставена от самия ответник. ДКЕВР
не е предвидил никакви изключения при прилагането на формулата, нито е
поставял условности за чия сметка са загубите. Въз основа на гореизложеното
се претендира отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на
разноските за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна „Електроразпределение Север“
АД, гр. Варна, чрез юр. к. В. В., е депозирала отговор, с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че правото на
собственост на ищеца е част от фактическия състав на предявения му иск за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника.
Освен това още с отговора на исковата молба исковете са били оспорени
2
изцяло. Споделя се извода на съда, че след като ищецът е въвел като
основание за придобиване на процесното ЕПО изграждането и въвеждането
му в експлоатация през 2003г., то не може да се приеме за установено
собствеността въз основа на непредявено основание, каквато е извършената
реконструкция на съоръжението въз основа на разрешение за строеж от
2009г.и за ползване от 2010г. Споделя се и извода на съда, че ТП
„Профилакториум“ и КЛ към него от стълб № 3 не са били ползвани за
нуждите на други потребители и поради това на ищеца не се дължи
обезщетение. Поддържа се още, че евентуално обезщетение се дължи при
начислени амортизации за обектите с балансова стойност и при нулеви
стойности на търговските загуби. Претендира се потвърждаване на решението
в обжалваните му части, ведно с присъждане на разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана в открито с.з.
С оглед очертания по-горе предмет на въззивното производство, следва
да се приеме, че решението на ВОС като необжалвано е влязло в сила в
частите, с които „Електроразпределение Север“ АД е било осъдено да
заплати на „ЕМУ“ АД следните суми, представляващи обезщетения за
неоснователно обогатяване чрез използване за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители, на притежаваните от ищеца
енергийни обекти: 315.12 лв.– за БКТП „ЕМУ“ и 318.31 лв. – за кабелна линия
от стълб № 3 до БКТП „ЕМУ“, за периода от 19.11.2017 г. - 17.12.2020 г., на
основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда - 18.11.2022 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 90.22 лв., представляваща сторените разноски по списък, съразмерно
уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че исковата молба е останала
нередовна поради липсата на твърдения на ищеца относно наличието на
придобивно основание за собствеността върху ЕПО на въздушен
електропровод (ВЕЛ) „Парка“ от стълб № 53 до стълб № 3, по смисъла на чл.
77 от ЗС. Това е така, защото от една страна наведените твърдения за
придобиване на собствеността чрез изграждането на това ЕПО за своя сметка,
са непълни или изключващи се от други твърдения (относно ползването на ТП
„Профилакториум“ не за стопански нужди с оглед становището, че не следва
да се начисляват амортизации върху този ДМА). Действително съобразно
нормата на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ, в редакция към 2003г., електрическите уредби с
високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа
енергия само на един потребител на електрическа енергия за стопански
нужди, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. В тази връзка
обаче ищецът не е посочил дали с това ЕПО се снабдявал единствено той (за
доставка на ел. енергия до БКТП „ЕМУ“, находящ се в негов ПИ с
идентификатор 73626.513.109 и до ТП „Профилакториум“, находящ се в негов
3
ПИ с идентификатор 73626.513.110) и то за своите стопански нужди. Освен
това следва да посочи и всички поземлени имоти, през които преминава
процесното ЕПО във въздушната му част, и ако някои от тях не са негова
собственост – да уточни дали е било налице учредено по предвидения в ЗУТ
(чл. 193) право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, като посочи и конкретните договори. В тази
част исковото и съответно настоящото въззивно производство следва да се
оставят без движение с даването на указания за отстраняване на
нередовностите.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а съдът намира,
че не е необходимо служебното събиране на такива. Делото следва да бъде
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, имайки предвид липсата
на процесуални пречки за исковете за обезщетение на другите ел. уредби и
съоръжения.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковото производство и съответно
образуваното в тази му част въззивно производство по настоящото дело, в
частта му по предявения иск от „ЕМУ” АД, с. Разбойна, общ. Търговище
срещу „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на притежаван от
ищеца енергиен обект, представляващ въздушно електропроводно
отклонение от стълб № 53 на въздушен електропровод „Парка“ до стълб
№ 3 на електропроводното отклонение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца „ЕМУ” АД, с. Разбойна, общ.
Търговище в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение, с
препис за насрещната страна, да наведе твърдение за наличието на
придобивно основание за собствеността върху описаното ЕПО по смисъла на
чл. 77 от ЗС, включително като посочи:
- дали с това ЕПО се е снабдявал единствено той (за доставка на ел.
енергия до БКТП „ЕМУ“, находящ се в негов ПИ с идентификатор
73626.513.109 и до ТП „Профилакториум“, находящ се в негов ПИ с
идентификатор 73626.513.110) и то за своите стопански нужди;
- всички поземлени имоти, през които преминава процесното ЕПО във
въздушната му част, и ако някои от тях не са негова собственост – да уточни
дали е било налице учредено по предвидения в ЗУТ (чл. 193) право на
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, като посочи и конкретните договори за това;
4
При неизпълнение изцяло или в срок, първоинстанционното решение по
този иск ще бъде обезсилено и производството по делото прекратено като
недопустимо.
Насрочва делото в открито с.з. на 29.10.25г. от 09.45 ч., за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5