Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Иван Кадев, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНОХД № 3866
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 13.06.2016 г., постановена по НОХД № 12526/2013 г., Софийският
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 2-ри състав, е признал
подсъдимия Д.С.В. за невиновен в
това, че на 21.09.2012 г., в гр. София, ж.к. „***“, пред бл. ***, чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на главата на В.Д.Й., е причинил средна телесна
повреда – голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева
ципа с кръвонаседнали, разкъсани и подгънати навътре към кухината ръбове,
отслабен слух, което е осъществило медикобиологичния признак „трайно отслабване
на слуха с лявото ухо“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С
присъдата, съдът е постановил направените по делото разноски за експертизи в размер
на 180 лева на досъдебната фаза и 1116,14 лв. в съдебна фаза, на основание чл.
190, ал. 1 от НПК, да останат за сметка на държавата.
С
присъдата, съдът е постановил веществените доказателства по делото – 1 бр.
оптичен диск, приложен на л. 52 от материалите по съдебното производство,
съдържащ аудиозапис на сигнали към Национална система 112 и 1 бр. оптичен
носител, приложен на л. 62 от материалите по досъдебното производство, след
влизане в сила на присъдата, да останат на съхранение към материалите по
делото.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест от И. А.– прокурор при СРП. С
така депозирания протест се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна, тъй като обвинението се подкрепя от свидетелските показания, както
и от медицинската експертиза и съдебно-психиатричната експертиза. Отправя се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Д.В. да
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр.
1, алт. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста. Пледира
присъдата на СРС от 13.06.2016 г., с която подс. В. е признат за невиновен за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, да бъде потвърдена,
по изложените в първоинстанционния съдебен акт подробни мотиви и съображения.
Частният
обвинител В.Д.Й., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на депозирания протест.
Защитата
на подс. Д.В. – адв. Д. – от САК, моли протестът на СРС да бъде оставен без
уважение, а присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като
правилна, законосъобразна и единствено справедлива. Изтъква, че мотивите на
съда са изчерпателни, логически свързани и непротиворечиви.
Подсъдимият
В. сочи, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил
показанията на св. В.Д.Й., снети в о.с.з. на 16.10.2014 г. и тези, депозирани в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л. 32 от досъд. п-во);
показанията на св. В.Т.И., снети в о.с.з. на 16.10.2014 г. и тези, депозирани в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л. 40 от досъд. п-во);
показанията на св. И.А.К., снети в о.с.з. на 16.10.2014 г. и тези, депозирани в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 38 от досъд. п-во) и
показанията на св. Л.Л.Б., снети в о.с.з. на 16.10.2014 г.; протокол за
разпознаване на лица от 20.02.2013 г. (л. 41 от досъд. п-во); медицинска
документация по отношение на пострадалия Й. (л. 10 – 15, л. 20 – 21 и л. 65 –
91 от досъд. п-во); СМУ № 884/2012 г. (л. 16 от досъд. п-во) и допълнение към
СМУ № 884/2012 г. (л. 33 от досъд. п-во); заверен препис от журнал, воден в
кабинет 111-НХ от 21.09.2012 г. (л. 58 – 61 от досъд. п-во); заверен препис от
книга за сигнали и съобщения (л. 47 – 48 от съд. п-во), писмо от Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112 – София, изх. № 105810-24/22.01.2015 г. (л. 53
от съд. п-во); писмо от ЦСМП изх. № 3331/07.08.2015 г., ведно с приложения към
него (л. 73 – 75 от съд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 12 и
л. 107 от съд. п-во); характеристика на същия (л. 103 – 104 от досъд. п-во) и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В. (л. 105
от досъд. п-во), както и заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство и приети в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
съдебномедицинска експертиза № 162/2012 г. (л. 43 – 45 от досъд. п-во) и
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. В. (л. 48
– 54 от досъд. п-во), и на назначените в хода на съдебно производство
техническа експертиза – протокол № 258-Ф/2015 (л. 79 – 86 от съд. п-во) и
тройна съдебномедицинска експертиза (л. 120 – 124 от съд. п-во).
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал в основни
линии показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на
показанията на частния обвинител Й. в частта им, в която същият отрича
активност от своя страна. Останалите, събрани по делото, писмени
доказателствени средства и заключенията на вещите лице, изготвили посочените
по-горе експертизи, съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че същите са
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване
в производството.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че пострадалият
В.Д.Й. ***. Той притежавал куче, порода доберман пинчер, което всеки ден
разхождал в междублоковото пространство в своя жилищен квартал. Понякога
домашният любимец ходел по голяма и малка нужда на площадките пред входовете на
съседните блокове, както и пред разположените в близост магазини, което
провокирало неодобрение както у живущите, така и у съдържателите на търговски
обекти.
В
непосредствена близост до жилищната кооперация на частния обвинител, в бл. ***
в ж.к. „***“, гр. София, живеел и подсъдимият. Между него и Й. било установено
бегло познанство. Повод за същото били станали честите забележки, отправяни от В.
към частния обвинител, за необходимостта своевременно да се почистват
изпражненията на кучето на последния. Честотата на разговорите с подобно
съдържание изострило отношенията между подсъдимия и Й., но съприкосновенията
помежду им нямали сериозни последици и не налагали ангажиране на държавни
органи с компетентност в разрешаването на спорове или в опазването на
обществения ред.
СРС
е приел за установено, че на 21.09.2012 г. сутринта, около 10,30 ч.,
пострадалият предприел разходка с пинчера си. Когато преминавал през градинка,
разположена пред един от входовете на бл. *** в жилищния комплекс, животното се
изходило по голяма нужда. В същия момент подсъдимият се намирал в лекия си
автомобил, паркиран в непосредствена близост. Забелязвайки частния обвинител,
той излязъл от превозното средство, приближил се към него и му направил
забележка с думите: „Кой ще чисти след кучето?“, като посочил животното.
Свидетелят Й. отвърнал ядосано, че той ще се ангажира лично. Между двамата
започнала размяна на по-остри реплики. В един момент, въпреки, че държал повода
на домашния си любимец, частният обвинител свил дланите си в юмруци, вдигнал ги
пред себе си и опирайки ги в подсъдимия, започнал да го избутва назад. В.
отстъпвал, като едновременно с това вдигнал ръцете си. Й. захванал каишката на
кучето за разположен в зелените площи по-голям камък, след което отново се
обърнал към своя съсед. Пристъпвайки, той замахнал с двете си ръце към тялото
на подсъдимия, като го ударил няколко пъти, в резултат на което В. започнал да
се отбранява. При своите телодвижения, извършени с ръце, В. нанесъл удар с
юмрук в областта на дясната вежда на частния обвинител, в областта на дясното
око и в областта на лявото ухо, след което успял да избута своя противник. В
желанието си да се отдалечи и да преустанови съприкосновението, подсъдимият
побягнал между паркираните автомобили, с цел да се качи в своя. Пострадалият
веднага се навел към земята и взел камък. Насочил се към превозното средство на
В. и замахнал, за да го хвърли. В този момент подсъдимият се обърнал към него и
започнал да го приближава, което провокирало Й. да хвърли камъка встрани, да
извади телефона си и да набере телефон за спешни повиквания 112. Частният
обвинител успял да се свърже с дежурния център на Дирекция „Национална система
112“ – МВР, като подал сигнал, че е жертва на побой от лице, което се опитва да
напусне местопроизшествието, доколкото забелязал, че в същия момент В. вече се
бил качил в автомобила си, привел го в движение с намерение да се отдалечи от
мястото.
Развоят
на събитията бил наблюдаван непосредствено от свидетелите К.и Б.– собственици
на разположен в помещение към бл. 347, в непосредствена близост до мястото на
инцидента магазин за хранителни стоки, и от св. И.– съдържател на железария,
находяща се в бл. 349, на около 15 метра от градинката. Възприемайки действията
на частния обвинител и подсъдимия, св. Б.започнал да вика, като се опитал да ги
накара да преустановят схватката си с упреци относно възрастта им и
несъответстващото на нея поведение. След като физическото съприкосновение
приключило, св. Й. се приближил към св. К.и Б., за да се поинтересува дали са
видели конфликта му с В.. По време на разговора помежду им двамата очевидци
възприели единствено оформена подутина, появила се върху лицето, в областта на
дясната вежда на Й..
Няколко
минути по-късно на мястото пристигнал медицински екип и полицейски патрул в
състав свидетелите Н.З.И.и И.Г.И.. Частният обвинител бил прегледан от лекар,
след което му бил издаден фиш и бил насочен към болнично заведение във връзка
със споделените от него оплаквания.
Около
час – два по-късно, в 12,45 ч., св. Й. посетил Клиника по съдебна медицина и
деонтология (КСМД) при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където били диагностицирани
наранявания при него в областта на челно-теменната слепоочна област в ляво,
дясната вежда и горния клепач на дясното око, както и кръвонасядане на лявата
ушна мида. Удостоверено било и съобщено от него субективно усещане за намален
слух с лявото ухо. Частният обвинител посетил и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Поради
засилваща се болка и заглушаване в лявото ухо, същия ден, в 15,51 ч., Й.
посетил УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“ ЕАД, където била диагностицирана травматична
централна перфорация на тъпанчето на лявото ухо. Той бил планиран за операция
на 24.09.2012 г., когато бил приет за лечение. След интервенцията и кратък
болничен престой, на 26.09.2012 г. бил изписан.
По
повод подаден от Й. за случая сигнал до органите на 09 РУ – СДВР, било
образувано досъдебно производство. В неговия ход било извършено разпознаване на
лица. Действието протекло с участието на пострадалия. В непосредствено
предхождащият го разпит, частният обвинител описал външните белези, по които би
могъл да разпознае автора на деянието, извършено спрямо него. В изготвения за
съответното действие протокол, свидетелят последователно изложил идентични
факти и посочил недвусмислено подс. В. като лицето, нанесло му удари и
причинило му инкриминираните телесни увреждания.
В
хода на разследването била изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение потвърждава описания по-горе механизъм на увреждането (удар с
ръка в травмираната област) и давността на неговото причиняване. Вещото лице
приело като най-вероятна причина за разкъсване на тъпанчевата мембрана удар с
плесница или юмрук, при който въздухът, изпълващ външния ушен канал се е
сгъстил, причинил е силен натиск върху мембраната (вгънал я навътре) и я
разкъсал. Като вид на увредата било описано, че се касае до голяма перфорация,
ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа, с кръвонаседнали,
разкъсани и подгънати навътре ръбове и отслабен слух, която не може спонтанно
да се затвори и която покрива характеристиките „трайно отслабване на слуха с
лявото ухо“. За другите установени увреждания по лицето на пострадалия било
споделено мнението, че ангажират медикобиологичните признаци на леки телесни
повреди „болка и страдание“.
Поради
изразено различно становище относно реализирания медикобиологичен признак на
вещото лице, защитило първоначалната експертиза в о.с.з., е допусната повторна
комисийна съдебномедицинска експертиза, която дава заключение, че увреждането,
с оглед своите обективни характеристики и продължителност на увредата, би могло
да се разглежа не само като „трайно намаляване на слуха с едното ухо“, но и
като „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като уточняват,
че травмата добре отговаря да е причинена именно на датата, съобщена от
пострадалия, като същата се получава като цяло когато жертва и извършител са
разположени един срещу друг.
Въз
основа на заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, първостепенният
съд е приел за установено, че състоянието, в който подсъдимият се е намирал към
момента на деянието, не съответства афектно отреагиране. Прието е, че В. е
психично здрав, а когнитивните му процеси са позволявали адекватно отразяване
на фактите, като той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното,
и да ръководи постъпките си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подсъдимият В. не е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, като е приел, че същият е действал при условията на
неизбежна отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което и деянието
му не е общественоопасно. Ето защо е признал подсъдимия Д.С.В. за невиновен в това,
че на 21.09.2012 г. в гр. София, ж.к. „***“, пред бл. ***, чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на главата на В.Д.Й., е причинил средна телесна повреда
– голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева ципа с
кръвонаседнали, разкъсани и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен
слух, което е осъществило медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха
с лявото ухо“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Произнесъл
се е по направените по делото разноски и веществените доказателства.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по
несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата по отношение на
инкриминираното деяние.
Така,
на първо място, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд,
относими към личността на подсъдимия В., характеристичните му данни и
предходната му съдимост. Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и в
частност – свидетелство за съдимост, характеристика и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на В., поради което няма основание да
бъдат ревизирани. Правилно, въз основа на съобщеното от подсъдимия В. досежно
настоящият му адрес и показанията на св. Й. и И.съдът е установил, че към
датата на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимия и частният обвинител
са били съседи, като са обитавали апартаменти съответно в бл. *** (за В.) и в
бл. 350 (за Й.)***.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на СРС досежно датата и мястото на извършване
на инкриминираното деяние, досежно местонахождението на подсъдимия и
пострадалия, и на останалите свидетели към инкриминираните дата и час, както и относно
поводът за възникване на конфликта между подсъдимия и св. Й.. Тези изводи на
съда са изградени въз основа на задълбочен и обективен анализ на събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на всички разпитани по
делото свидетели, които настоящата инстанция изцяло споделя и поради това не
намира за необходимо да преповтаря, и заключението на назначената и изготвена
техническа експертиза, в частта им относно датата на записа в „Национална
система 112“ на обаждането на св. Й.. Между така събраните по делото
доказателствени източници, не се констатират съществени противоречия, които да
налагат подробното им обсъждане.
Конкретно по отношение на съдържанието
на забележката, отправена от подсъдимия по отношение на частния обвинител,
настоящата инстанция намира, че няма пречка да кредитира съобщеното от св. Й.,
а именно, че подсъдимият го е попитал кой ще почисти изпражненията на кучето на
Й., а последният му отговорил, че той ще почисти, като съобрази, че същите са
логични, непротиворечиви, житейски убедителни и логични, и намират косвена
доказателствена опора в показанията на св. И.и Б.в частта им, в която сочат, че
конфликтът е породен именно по повод кучето на Й..
Вярно
е, че между така събраните гласни доказателствени средства се констатират
известни несъществени противоречия и несъответствия, например – относно датата
на извършване на инкриминираното деяние – преодоляни от съответния
първоинстанционен съд посредством приобщаване, по надлежния процесуален ред, на
показанията на свидетелите от досъдебната фаза на производството, но тези
несъответствия съдът отдаде, от една страна, на изминалия продължителен период
от време между датата, на която свидетелите са възприели интересуващите
производството факти и обстоятелства, и тази на депозиране на показанията им
пред съда, а от друга – на внезапно и неочаквано развилата се ситуация, която
не им е позволила да възприемат в пълнота и детайли фактическата обстановка.
Изложеното, обаче, в никакъв случай не разколебава изводите на съда, че
свидетелите депозират показанията си в обсъжданата част обективно,
безпристрастно и добросъвестно, като полагат усилия за изясняване на
обективната истина.
Правилни
и обосновани са и изводите на СРС относно механизма на причиняване на телесните
увреждания на частния обвинител Й.. Както правилно е посочил
първоинстанционният съдебен състав, по отношение на това обстоятелство
събраните по делото гласни доказателствени средства са противоречиви. Така, св.
Й. сочи, че след като му направил забележка, подсъдимият се нахвърлил с юмруци
към него, като му нанесъл три удара с лявата си ръка в областта на лявата
вежда, лявото слепоочие и лявата ушна мида, на които удари свидетелят не
отговорил по никакъв начин. Свидетелят И.дава показания, в смисъл, че е
възприел Й. да бута подсъдимия, а след това да го удря с ръце и рита, докато
подсъдимият се предпазвал, отстъпвал назад и накрая избутал подсъдимия, като му
нанесъл един – два удара с ръце. Свидетелят К.твърди, че е видял Й. да тръгва
към подсъдимия и замахвал, а след това подсъдимият да го изтласква с две ръце
назад, а св. Б.дава показания, че е възприел Й. да посяга към подсъдимия и да
го удря, а след това подсъдимият да го избутва назад.
При това правилно, при формиране на
изводите си по фактите, СРС е дал вяра на показанията на св. И., К.и Б.в частта
им, съдържаща твърдения за агресивното поведение на частния обвинител Й. спрямо
подсъдимия, изразяващо се в избутването му назад и нанасяне на удари, довело до
поставяне на В. в позиция да се отбранява, като обосновано е приел, че същите
са в основни линии единни, еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
съпоставени едни с други представляват сигурна доказателствена опора при
изграждане на изводите на съда по фактите. По отношение на пълната
кредитируемост на показанията на тези свидетели, първият съд е изложил
пространни и убедителни съображения в мотивната част на така постановения
съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не
намира за необходимо да ги преповтаря и тук. Обосновано съдът не е дал вяра на
показанията на св. Й. в частта им, в която същият сочи, че подсъдимият се е
нахвърлил към него да му нанася удари с юмруци, като е съобразил, че същите
остават напълно изолирани и не се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на трима свидетели – очевидци на
инцидента.
Правилни и обосновани се явяват
изводите на съда, постановил присъдата в смисъл, че след като започнала
размяната на реплики между подсъдимия и св. Й., последният свил дланите си в
юмруци (в какъвто смисъл са показанията на св. К.), вдигнал ги пред себе си и
опирайки ги в подсъдимия, започнал да го избутва назад (вж. св. И., К.и Б.),
като подсъдимият В. заотстъпвал и започнал да се отбранява с вдигнати ръце.
Правилно СРС е приел, от фактическа страна, че при своите телодвижения,
извършени с ръце, В. нанесъл удар с юмрук в областта на дясната вежда на
частния обвинител, в областта на дясното око и в областта на лявото ухо, след
което успял да избута своя противник. След това побягнал между паркираните
автомобили, с цел да се качи в своя.
По
отношение на мястото, на което подс. В. нанесъл ударите в областта на лицето на
св. Й. – в областта на дясната вежда на частния обвинител, в областта на
дясното око и в областта на лявото ухо, правилно съдът е формирал изводите си
въз основа на заключенията на назначените и изготвени основна и повторна тройна
съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че същите са обективни,
компетентни, ясни, пълни и точни, и не е дал вяра на показанията на св. Й. в
частта им, в която последният сочи да е бил ударен на три пъти в лявата област
на главата, като е преценил, че последните не кореспондират с установените при
освидетелстването му телесни увреждания. Като конкретна причина за посоченото
несъответствие, съдът прецени изминалия продължителен период от време между
датата на извършване на инкриминираното деяние – 21.09.2012 г., и тази на
разпита на св. Й. пред съда – 16.10.2014 г.
Настоящата инстанция не намира за
необходимо да ревизира изводите на първостепенния съд досежно получените от св.
Й. телесни увреждания, в резултат на нанесените му от подсъдимия удари, и
тяхната медикобиологична характеристика, тъй като същите са изградени на
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства и в частност – въз основа на показанията на
св. К.и заключенията на назначените и изготвени основна и повторна
съдебно-медицински експертизи по писмени данни, които дават заключение досежно
характера на причинените на Й. телесни увреждания, и въз основа на разясненията
на вещите лица в съдебно заседание относно механогенезата на получаването им.
Не
се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд досежно поведението на
подсъдимия и частния обвинител след приключване на физическото съприкосновение
помежду им, тъй като същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен
анализ на показанията на св. Й., И., К.и Б., и заключението на назначената в
хода на съдебното производство и приета като доказателство по делото
съдебно-техническа експертиза. По отношение на обсъдените факти и обстоятелства,
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства в основни линии
са единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради
което и представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на
съда по фактите.
Настоящият
въззивен състав споделя изцяло и изводите на СРС, НО, 2-ри състав относно
авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Същите
почиват на правилна интерпретация на показанията на св. Й., И., К.и Б., и
отразеното в протокол за разпознаване на лица от 20.02.2013 г. По отношение на
това обстоятелство така събраните гласни и писмени доказателствени средства са
напълно единни и непротиворечиви – всеки от свидетелите сочи подсъдимия като
другия участник в конфликта, а изводите на съда в тази част не се оспорват от
подсъдимия и неговата защита. Така наличната по
делото доказателствена съвкупност, в нейната последователност и взаимовръзка,
според СГС в този му състав, се явява
достатъчна, за да обоснове по необходимия несъмнен и категоричен начин
изводите относно авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното
деяние.
Изцяло
следва да бъдат споделени и изводите на СРС относно психичното състояние на
подсъдимия към датата на извършване на инкриминираното деяние, тъй като същите
почиват на правилна интерпретация на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство и приета като доказателство по делото съдебно-психиатрична
и психологична експертиза по отношение на подс. В., която настоящата инстанция
намира за обективна, компетентна, ясна, пълна и точна.
При този анализ на доказателствените
източници, събрани от първоинстанционният съдебен състав, настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена, поради което
и изцяло се споделя от въззивния съд.
При
така направения анализ на доказателствената съвкупност, настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен
съд, че подсъдимият не е осъществил общественоопасно деяние, по смисъла на чл.
9, ал. 1 от НК, тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана, по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което и не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността му по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Действително,
по делото е установено по нужния несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл три
последователни удара с ръце в областта на главата на частния обвинител Й.,
съответно в областта на дясната вежда на частния
обвинител, в областта на дясното око и в областта на лявото ухо. В резултат на
така нанесените на Й. удари, на същия били причинени следните телесни
увреждания: голяма перфорация, ангажираща долните квадранти на лява тъпанчева
ципа, с кръвонаседнали, разкъсани и подгънати навътре ръбове и отслабен слух,
реализиращо медикобиологичната характеристика „трайно отслабване на слуха с
лявото ухо“, но и „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; мекотъканни увреждания – оток и
кръвонасядания по лицето, причинили му
болка и страдание. По делото не се установява друга причина, освен нанесените
на Й. телесни увреждания от подсъдимия В., която да е довела или да се е явила
съпричина за настъпване на посочените телесни увреждания. Същите се дължат само
и единствено на поведението на подсъдимото лице.
Същевременно, в конкретния по делото случай,
безспорно се установи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна
отбрана, с цел да отблъсне едно непосредствено противоправно нападение. И това
е така, тъй като събраните и анализирани по-горе доказателствени източници
безпротиворечиво сочат, че към момента, в който В. е започнал да нанася удари в
областта на главата на Й., последният вече е бил започнал да осъществява
непосредствено противоправно нападение над подсъдимия, като е започнал да го
изблъсква назад с ръце, да го удря и рита.
Към
момента, в който подс. В. е започнал да нанася удари на Й., подсъдимият е целял
да се самозапази от непосредственото противоправно нападение от пострадалия,
което е създавало реална опасност за телесната неприкосновеност на подсъдимия,
като е било започнало и не е било преустановено до момента, в който подсъдимият
не е започнал да му нанася удари. В този смисъл нараняванията на пострадалия са
причинени преди да е отблъснато окончателно нападението му и преди да е
окончателно увреден обектът на нападение, респ. на защита от подсъдимия.
Нападението от страна на Й. е било и противоправно, тъй като не е имало законно
основание за подобно нападение.
Ето
защо следва да се приеме, че към момента на нанасяне на ударите на Й.,
подсъдимият се е намирал при условията на неизбежна отбрана, провокирана от
непосредственото противоправно нападение на Й. спрямо него. Пределите на
неизбежната отбрана от страна на подсъдимия не са били превишени, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, тъй като е налице равноценност
между защитаваното и увреденото благо – телесната неприкосновеност на
участващите в конфликта лица и еднаквост на използваните средства – удари с
ръце.
Предвид
изложеното изцяло следва да се сподели изводът на съдът, постановил атакувания
съдебен акт в смисъл, че деянието, осъществено от В. и изразяващо се в
причиняване на описаните по-горе телесни увреждания на Й., не е
общественоопасно, поради което и не може да се яви противоправно, наказуемо и
виновно извършено.
Доколкото
за да е осъществен състав на престъпление сред уредените в Особената част на
НК, е необходимо деянието да съответства, на първо място, на всички елементи на
престъплението, визирани в чл. 9, ал. 1 от Нк, и след това – на всички
обективни и субективни признаци, визирани в наказателноправната норма от
Особената част на НК, то неосъществяването на елемента обществена опасност,
прави безпредметно изследването на въпроса за обективната и субективна
съставомерност на деянието по чл. 129, ал. 1 от НК.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимия В. по така повдигнатото му обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.с ал. 1 от НК, СРС, НО,
2-ри състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден. Възраженията в противния смисъл, залегнали в протеста,
настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни.
Въззивният
съдебен състав изцяло споделя и съображенията на първия съд в частта относно направените
по делото разноски, като намира, че правилно СРС е преценил, че същите следва
да останат в полза на държавата.
Правилно
и законосъобразно СРС, НО, 2-ри състав е постановил веществените доказателства
по делото – 1 бр. оптичен диск, приложен на л. 52 от материалите по съдебното
производство, съдържащ аудиозапис на сигнали към Национална система 112 и 1 бр.
оптичен носител, приложен на л. 62 от материалите по досъдебното производство,
след влизане в сила на присъдата, да останат на съхранение към материалите по
делото.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота на докзателствата, които да налагат отмяната или
изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 13.06.2016 г.,
постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по
НОХД № 12526/2013 г. по описа на СРС – НО.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/