Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,12.04.2019 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното съдията гр.д.
№16519/ 2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т. 3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково
производство при отчитане на спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- А.К.П.,
ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис център офис 503, чрез адв. В.Т. твърди, че със заповед за задържане на лице от
26.06.2012 г.- 21.00 ч. на главен инспектор Б.А.от ГДБОП-МВР на основание чл.
63, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи му е наложено
задържане за срок до 24 ч. за извършено престъпление по чл. 159а НК. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 27.06.2012 г., издадено в гр.София от П.К.-
следовател при НСлС, му е предявено обвинение по следствено дело № 52/2010 г.
по описа на НСлС, пр.пр. 5592 / 2010 г . на СГП за
това, че за периода от неустановена дата на 2010 г. до 25.06.2012 г. е
ръководил организирана престъпна група, в която членували М.Л.Й., ЕГН **********,
Н.С.П.ЕГН **********, Р.К.Т.ЕГН ********** и Ц.Т.Ц.ЕГН **********, създадена с
користна цел за извършване на престъпления по чл.159,г, пр.2 алт.1 и 2 вр.чл.159а, ал.2, предл.3вр.ал.1,
пр. 1,2,4 алт.1,чл.155, ал.5, т.1 пр.1 и 2 , т.З, вр.ал.З,
вр.ал.2 от НК и в нея участва длъжностно лице- М.Л.Й.-
съдружник в М.Е.ООД- престъпление по чл.321 ал.3, пр.2 и 4 вр.ал.2,
вр.ал.1 от НК. На 15.10.2012 г. с постановление на П.К.
- следовател при НСлС по цитираното следствено дело му е предявено обвинение за
това, че от неустановена дата на 2010 г. до 25.06.2012 г. е ръководил
организирана престъпна група, в която членували М.Л.Й., ЕГН **********, Н.С.П.ЕГН
**********, Р.К.Т., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц.ЕГН **********, създадена с користна
цел за извършване на престъпления по чл.159,г, пр.2 и 3, вр.чл.159а,
ал.2,т.6, пр.1,2 и 3,вр.ал.1,предл.
1,2,4 алт.1 от НК и в нея участва длъжностно лице- М.Л.Й.- съдружник в М.Е.ООД-
престъпление по чл.321 ал.3,пр.2 и 4 вр.ал.2,вр.ал.1 от НК. С постановление от същата дата -27.06.2012
г. на М. М.- прокурор при СГП по следствено дело № 52/2010 г. по описа на НСлС,
пр.пр.5592/2010 г. на СГП му е наложено задържане за
срок до 72 ч. за довеждането му пред съда. На 29.06.2012 г. с определение на
СГС, НО, 6 състав, по НЧД №3218 /2012 г., потвърдено с определение на Софийски
апелативен съд, НО, по ВНЧД №667/ 2012 г. му е определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по това наказателно производство, като задържането му
продължило до 30.04.2013 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в
„домашен арест“, а след 04.06.2013 г.- в „парична гаранция“ в размер на 3000
лв. По това наказателно производство престоят му в ареста продължил 10 месеца и
4 дни, а домашният арест -38 дни. В три процедури по искане на защитата му по
реда на чл.65 от НПК е разглеждан въпросът за изменение на мярката му за
неотклонение и определяне на по-лека мярка, като основен довод за това искане е
отсъствие на първоначално приетото от съда обосновано предположение, че той е
извършил престъплението, в което е обвинен. Такава производство е провеждано по
НЧД № 4125/2012 г. на СГС, НО, 16 състав, на 30.08.3012 г. с въззивна проверка на 18.09.2012г. по ВНЧД №919/2012 г.на
Софийски апелативен съд, наказателно отделение. Излага, че на 08.01.2013 г. по НЧД № 6196/ 2012 г. на СГС ,
НО,19 състав, приел, че следва изцяло да се отмени мярката му за неотклонение,
поради липса на каквото и да било предположение, че е извършил престъплението,
в което е обвинен. Това определение е отменено с протоколно определение на
Софийски апелативен съд, по ВНЧД 42/2013 г. На 23.04.2013 г. по НЧД №1807/2012
г. на СГС, НО, 29 състав, е отхвърлено искането за освобождаването му от
ареста, което определение е отменено от Софийски апелативен съд по ВНЧД №
429/2013 г.на 30.04.2013 г. и му е
определена мярка за неотклонение „домашен арест“, който продължил до 04.06.2013
г. С Постановление на Софийска градска П.от 30.01.2014 г. материалите, касаещи
твърдяното от П.престъпление, в което е обвинен като ръководител на
организирана престъпна група са отделени от пр.пр.
5592/2010 г. на СГП, досъдебно производство № 52 / 2010 г. на Националната
следствена служба под № 736 /2014 г. на Софийска градска прокуратура, като
разследването по отделените материали продължило по следствено дело № 65/2014
г. на Националната следствена служба. На 30.06.2014 г. защитата му депозирала
искане по реда на чл.368 и сл. от НПК за съдебно разглеждане на делото срещу
него, поради изтичане на законоустановените срокове.
С определение от 23.09.2014 г. по НЧД 1123/14 г. по описа на Специализирания
наказателен съд- 3 състав молбата е оставена без уважение, тъй като от
2-годишния срок по чл.368 от НПК е извадено времето, през което делото се е
намирало в съда, а именно 8 месеца и 22 дни. След изтичането и на този срок
отново е депозирано искане за съдебно разглеждане на наказателното производство
срещу него, провеждано по следствено дело № 65 /2014 г. на Националната
следствена служба, пр.пр.736/2014 г. на Софийска
градска прокуратура. Образувано е НЧД №441/2015 г. на Специализирания
наказателен съд-15 състав и с определение от 08.05.2015 г. искането му е
уважено и съдът определил тримесечен срок на П.за внасяне на обвинителен акт
срещу него. Защитата му поискала с нарочна молба от 14.09.2015 г. прекратяване
на наказателното производство, но СГП внесла обвинителен акт на 17.09.2015 г. и
в специализирания наказателен съд - 17 състав е образувано НОХД № 1143/2015 г.,
към което е изпратено НЧД №441/2015 г. на СпНС за
произнасяне по молбата на защитата му за прекратяване на воденото срещу него
дело- сл.д. №65/2014 г. на НСлС, пр.пр.№736/2014 г.
на СГП. С Определение от 01.10.2015 г. специализираният наказателен съд-17
състав прекратява наказателното производство, водено срещу него по пр.пр.736/2014 г. на Софийска градска прокуратура, следствено
дело № 65/2014 г. на Националната следствена служба за престъпление по чл.321,
ал.3, предл.2, вр.ал.1пр.2
от НК. Излага, че общо разследването срещу него е продължило в рамките на 3 години, 3 месеца и 5 дни. Ищецът навежда,
че воденето срещу него наказателно производство и наложените му мерки за
процесуална принуда са му причинили значителни имуществени и неимуществени
вреди, които продължава да търпи и до днес. Неоснователно повдигнатото и поддържано
обвинение довело до огорчение и страдания, които не отшумяват. Твърди, че
задържането му под стража е довело до сериозни здравословни проблеми, като е
бил и опериран и му е премахнато туморно образувание, което е възникнало в
резултат от липсата на хигиенни условия в следствения арест. Бил затворен в
тясно помещение с мизерно обзавеждане, заедно с непознати, с които бил принуден
да общува непрекъснато, ограничен бил престоят му на открито, нямал свободен
достъп до вестници и до семейството си. Нямало възможност за вентилация със
свеж въздух, осветлението било изкуствено през цялото денонощие. Свиждането се
провеждало в общо помещение с други непознати лица, нямало никакви условия
близките му да споделят с него лични неща. Санитарните помещения били общи.
Лишен бил от правото на кореспонденция и каквото и да било общуване с външния
свят. Излага, че една седмица преди
задържането му било установено, че страда от синдром на ротаторния
маншон на дясната раменна става и му е назначено изследване чрез ядрено-магнитен
резонанс за назначаване на лечение, което не било извършено поради задържането
му. Състоянието на ставата му се влошавало всеки ден. Появили се и нови
оплаквания, свързани с дългогодишната му артериална хипертония и язва на
дванадесетопръстника, които заболявания слабо се повлиявали от медикаментозното
лечение в ареста, поради стреса. Появило се и туморно образувание с размер на „
лещено зърно“ в меката тъкан на дясното му стъпало. Нарастването му довело до
невъзможност да стъпва на десния крак, което наложило и операция. Поради
задържането му и невъзможността тази операция да бъде извършена в
Специализираната болница за лечение на лишени от свобода към Затвора-град София
защитата му и той преодолели изключителни трудности от административен и
процесуален характер, за да бъде разрешено операцията да се извърши в УМ БАЛ „
ЦАРИЦА ЙОАНА- ИСУЛ"АД. Въпреки сложността на оперативната намеса, престоят
му в болницата е съкратен от Софийска градска П.на 3 дни и бил изведен от
болничното заведение на следващия ден след операцията и преди свалянето на
оперативните конци. Впоследствие на изрична молба на защитата му конците да
бъдат свалени от лекаря, извършил операцията, СГП отказала. След като излязъл
от ареста в продължение на месеци провеждал медицински процедури за
възстановяване и укрепване на здравето му, някои от които продължават и до
днес. Излага, че всички ограничения и дискомфорт,
които търпял в ареста, го подлагали на допълнителен и изключителен стрес. Нямал нормален живот,
грижи за здравето, не можел да види трите си деца, две от които били малолетни.
Освен това близките му преживявали много тежко ситуацията, която допълнително
го натоварвало. Майка му Елка Лазарова Петрова вследствие на стреса получила
първична глаукома, диагностицирана на 01.02.2013 г,.
а впоследствие развила биполярно афективно
разстройство с умерена депресия, което продължава и понастоящем. Впоследствие
получила и туморно образувание на гениталиите, за което се наложило оперативно
отстраняване през 2016 г. По време на
задържането му съпругата му К.И.И.развила верижен
синдром с десностранна вестивулопатия,
като при установяването му на 11.01.2013 г. е била в стадии на субомпенсация. Вследствие на масирания интензивен стрес
след обвинението и задържането му, след известно време тя също развила доброкачествено туморно образуван и е-полип
на ендометриума, който е отстранен оперативно на 11.11.2015 г. Влошаването на здравословно състояние на майка
му и съпругата му го ужасило, тъй като не бил в състояние да им помогне по
никакъв начин, а от друга страна се чувствал отговорен и без да е виновен за
създалата се ситуация. Изпитвал ужасен стрес за физическото и психическо
състоянието на децата ми и как те ще понесат всичко това. Страдал много за
близките си и за това, което чувстват заради него. Притеснявал се какво ще
стане с децата му, ако го осъдят. Освен това във връзка с разследването били
направени проверки и на дружествата му и на негови бизнес партньори, което
значително го притеснявало. Поради задържането му бил в невъзможност да
изпълнява задълженията си по договор със С. С. АД (Л. С. Г. АД) с ЕИК *******и
да получава уговореното възнаграждение в размер на 14 400.00 лева месечно, и
така претърпял и имуществени вреди, изразени в пропуснати ползи. Договорът му
бил прекратен поради невъзможност за изпълнение от негова страна, но към
момента е подновен от 31.05.2013 г. Освен изложеното твърди, че воденето срещу
него наказателно производство било широко оповестено по медиите, като така било
засегнато доброто му име и личната му чест и достойнство. С оглед изложеното
намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск като
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 360 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени
вреди и 172 800 лв. обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от
неполучено възнаграждение за срок от 12 месеца по договор за консултантски
услуги със С.С.АД за периода от м.юни 2012 г. до
м.юни 2013 г. поради физическа невъзможност да изпълнява договорните си
задължения вследствие на задържането му под стража и домашния арест. Претендира
законна лихва върху главниците от датата на постановяване на определението за
прекратяване на наказателното производство- 01.10.2015г. Претендира и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. София, бул.
Витоша № 2, оспорва иска като
недопустим, като намира, че хипотезата на прекратяване на наказателното
производство по реда на чл. 369 НПК(отм.) не попада в нито една от хипотезите
на чл.2 ЗОДОВ. Евентуално оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между процесното наказателно производство и
твърдените вреди, както и вида и размера на твърдените вреди.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235
от ГПК, намира от фактическа страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи
се в изисканите и приобщени НЧД №441 /15 г. на СпНС-15
състав и НОХД №1143/15 г. на СпНС -17 състав, се установяват фактическите твърдения,
изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото срещу него наказателно преследване.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И.Г.Б.твърди, че по
време на задържането на ищеца го е посещавал в ареста и установил, че се
чувствал зле психичиски. Притеснявал се за
семейството и близките си. Отдръпнали се хората от ищеца заради воденото срещу
него наказателно производство, пострадал бизнеса и репутацията му.
Свидетелката С.Х.П.-В.сочи,
че познава П. повече
от 25 години. Виждали се често, общували. По време на задържането му през 2012-
2013 година ежедневно поддържала връзка със съпругата му, защото
обстоятелствата, пред които било изправено семейството били непосилни от
финансова и психическа гледна точка. Често се виждала с П., когато бил под
домашен арест. Познавала го като изключително силен психически, но тогава видяла
един друг човек –бил разтроен и казал, че не се тревожи за себе си толкова,
колкото за двете малки деца и майка си, която в резултат на наказателното му
преследване получила хронично заболяване, което щяло да продължи до края на
дните й. Сочи, че негативните изживявания, свързани с воденото срещу него дело,
никога няма да отшумят, защото, когато се влезе в интернет, неговите малолетни деца
винаги могат да прочетат небивалиците, които пише за баща им. Изтъква, че
ищецът споделял с нея, че се притеснява, че наказателното производство се
отразява зле на близките му.
Свидетелят Н.И.Н.познава А.П. от
2000-та година, работил с него. Бил изпълнителен директор на „Л.К.",
главен секретар на „Л.И." и изпълнителен директор на „Л.И.А.".
Всичките фирми са били в рамките на „Л.К." и като изпълнителен директор на
„Л.К." е работил с него. Знае за задържането на А.П., който имал договор с
„Л.С.", дружество в състава на „Л.К.", което дружество се занимавало
с охранителна дейност, имало доста договори, включително договори с няколко
банки, отделно имало ангажименти, свързани с „Л.И." и с „В.".
Договорите били прекратени, тъй като ищецът не можел да ги изпълнява ефективно.
Той имал няколко бизнес проекта, които започнал към онзи момент, но след делото
всички проекти били прекратени. След като приключило всичко не успял да се
възстанови. Твърди, че обвинението го демонизирало и
то по начин, който е много чувствителен за обществеността -сводничество,
проституция, принуждаване.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
По делото е прието заключение на комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещи лица-гастроентеролог и
ортопед-травматолог, според което по време на престоя в ареста А.П. не е
получавал адекватно лечение.
Във връзка с предявените претенции за имуществени вреди
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което ищецът е получавал възнаграждения, получени от „С.С.“ АД, ЕИК *******, по сключени на 01.08.2007 г. и
31.05.2013 г., договори 32 консултации и съдействие по корпоративна сигурност.
Годишните доходи са намерили отражение в подадените от него годишни данъчни
декларации по чл.5С от ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2015 г. А.К.П. не е
получавал възнаграждение за консултантски услуги през периода от м. юни 2012 г.
до м. май 2013 г. включително. Доходът, който ищецът би получил, ако е имал
възможност да изпълнява задълженията си, би бил в размер на 172 800,00 лева. Размерът
на законната лихва върху сумата от 172 800,00 лева, за периода от 29.06.2012 г.
до 31.05.2013 г., е 16 340,39 лева.
Представени са и
публикации, от които е видно, че наказателното производство срещу ищеца е било
публично оповестено в медийното пространство.
Доказателства за други факти от
значение по делото не са събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, СГС, І ГО, 23 състав,
намира, че са налице условията
за частичното ангажиране на отговорността
на ответника П.на РБ по предявения
срещу нея иск с правно основание
чл. 2, ал.
1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ за неимуществени вреди.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 2
ЗОДОВ Държавата отговаря за причинените вреди на гражданите
от дейността на правозащитните й органи - дознание, следствие, прокуратура, съд и особени юрисдикции,
при определени хипотези, в т.ч. и в случаите на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деяние
не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление.
Прекратяването
на наказателното производство от съда на основание
чл. 369, ал. 2 НПК, по своето същество е санкция срещу Прокуратурата,
която не е реализирала в разумен срок /чл. 6
КЗПОС/ наказателната репресия
срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на П.да внесе делото
в съда в указания
срок по чл. 369, ал.
2 НПК, имащи за последица прекратяването
на наказателното производство от съда на основание
чл. 369, ал.
4(отм.)
НПК, следва да
бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия
в престъплението /чл.
243, т. 2 НПК /, което съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено
от лицето /в т.см. е и задължителната съдебна практика, обективирана в р ешение № 248/16.10.2014 г. по гр. д. № 440/2014 г. на ВКС, ІV
ГО; решение № 291/16.11.2011 г. по
гр. д. № 109/2011 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл.
290 ГПК и др./.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства - в кредитираната им част, безспорно се установява, че в дадения казус
е налице повдигнато обвинение спрямо А.П. в извършването
на престъпление от общ характер
по чл. 321, ал.3,пр.2,вр. ал.1,пр.2 от НК, което е поддържано от представителите на П.в хода
на разследването - в качеството им на
орган, под чието ръководство и надзор се осъществява
досъдебното производство, съгласно чл. 196
и чл. 197 НПК; че това обвинение
е незаконно, тъй като наказателното производство е прекратено по реда на
чл. 369, ал.4 (отм.) от НПК - основание,
което съгласно цитираната задължителна съдебна практика по чл. 290
ГПК, съответства на предвиденото такова за търсене на
отговорност за вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; че поради поддържането
на обвинението от представителите на П.А.П. за периода от 15.10.2012 г. до 01.10.2015 г. е имал качеството на обвиняем,
като за времето
от 27.06.2012 г. до 30.04.2013 г. същият е бил с най-тежката мярка за неотклонение-
"задържане под стража"; от 30.04.2013 г. до 04.06.2013 г. с мярка за неотклонетие
„домашен арест“, както и че от тези
действия на служителите на Прокуратурата, която съгласно чл. 136, ал.
1 ЗСВ е единна, на
ищеца са били причинени неимуществени вреди.
С оглед изложеното СГС, І-во ГО, 23
състав, намира, че е налице
кумулативната даденост на елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.2 ЗОДОВ, поради което предявената по делото претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди въз основа на
тази правна норма от страна
на ищеца се явява доказана
по своето основание.
За
да се произнесе
по въпроса относно размера на разглежданата претенция относно неимуществените вреди първоинстанционният съд взе предвид събраните гласни доказателства, съгласно
които воденото срещу ищеца наказателно
производство във връзка с обвиненията го е довело до
негативни изживявания, както и заключението на медицинската експертиза.
Съобразно изложеното и предвид: възрастта на пострадалия
в периода на наказателното производство; социално-икономическата обстановка
в страната към същия момент, определяща
обществения критерий за справедливост на този етап
от нейното развитие; характера и момента на причиненото
увреждане; вида, обема, интензитета и времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед продължителността на наказателния процес; липсата на трайни
и невъзстановими последици от увреждането; вида и тежестта на вмененото деяние
по чл. 321, ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2 от НК, което съставлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК; факта, че наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" и „домашен
арест“ се е отразила върху обичайното ежедневие и начин на живот
на А. К.П.;
обстоятелството, че това преследване е засегнало репутацията на последния; че процесното
наказателно преследване е довело до влошаване на
здравословното състояние на ищеца - съгласно
приетото заключение на СМЕ; неблагоприятното влияние на наказателното
производство върху психо-емоционалното състояние и достойнството на ищеца;
както и предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І ГО, 23
с-в намира, че на А. К.П. следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от процесното незаконно
обвинение за извършване на престъпление
по чл. 321, ал.3,пр.2,вр. ал.1,пр.2 от НК в размер на 10 000
лева.
До
тази сума предявеният иск относно неимуществените вреди следва да
бъде уважен, а в останалата му част
до пълната претендирана стойност от 360 000 лева - последният трябва да бъдат отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Негативното отразяване на наказателното преследване срещу
ищеца върху неговото семейство и роднини е ирелевантно
в настоящия процес.
По отношение
на предявения от ищеца иск
за обезщетение на причинените му имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи, представляващи неполучено трудово възнаграждение за периода м. юни 2012 г. до м. юни 2013 г., съдът намира
следното:
Съгласно указанията, дадени в ТР № 3/2012
г. ОСГТК на ВКС, пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична
вреда и предположението за увеличаване имуществото на ищеца винаги трябва
да се изгражда
на доказана възможност за това,
а не да почива
на логическо допускане за закономерното
му настъпване. При липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпване
на увеличаването, пропуснатата полза не се предполага,
а следва да бъде доказана в процеса.
Когато
се претендират имуществени вреди ищцовата страна следва да ги
докаже. Съдът не може да
предполага тяхната наличност. Пропуснатите ползи могат да се присъдят
като имуществени вреди само ако
са имали сигурен и постоянен характер и са в пряка причинна връзка с незаконния акт, действие или
бездействие.
Вещото лице по ССЕ е посочило,
че ищецът е получавал
възнаграждения, получени от „С.С.“
АД, ЕИК *******, по сключени на 01.08.2007 г. и 31.05.2013 г., договори 32
консултации и съдействие по корпоративна сигурност. Годишните доходи са
намерили отражение в подадените от него годишни данъчни декларации по чл.5С от ЗДДФЛ за периода от 2007 г. до 2015 г. А.К.П. не е получавал възнаграждение за
консултантски услуги през периода от м. юни 2012 г. до м. май 2013 г.
включително. Доходът, който ищецът би получил, ако е имал възможност да
изпълнява задълженията си, би бил в размер на 172 800,00 лева. Съдът приема, че
заключението на вещото лице по
ССЕ има само аритметичен характер и не се доказва,
че ищецът действително
е претърпял имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи в размер на сумата 178 800 лв., за процесния период,
тъй като не се установява,
че ищецът е щял за исковия период
да реализира приходи със сигурност
от дейността си
в горепосочения размер. Обстоятелството, че в данъчната декларация на ищеца фигурират посочените суми е ирелевантно, доколкото не могат да
се окачествят еднозначно като сигурен доход, който ищецът е щял
да получава през процесния период. Не се представиха
доказателства, че договорите са били прекратени именно поради тази причина-
воденото на наказателно производство срещу лицето и неговото задържане.
Предвид на това иска
в размер на сумата 172 800 лв., за исковия период,
ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2015
г., следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът е заплатил държавна такса в настоящото
производство в размер на 10лв., както и 900лв. възнаграждение за вещи лица по
допуснатите 2 експертизи-комплексна медицинска и съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от данните по делото (л.17 от делото), размерът на
адвокатското възнаграждение е определен в договор за правна помощ №718591 от
13.11.2017 г. в размер на 12.200 лв. Няма данни обаче, видно от същия договор,
сумата да е платена, поради което и съдът не следва да го счита като сторени разноски
по делото. Съобразно уважената част от
иска и доказани разноски на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 17.08
лв. от 910лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.К.П., ЕГН**********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, офис център офис 503, чрез адв.
В.Т., по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т.
3, от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата 10 000лв./десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 01.10.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 10 000 лв.(десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 360
000лв.(триста и шестдесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл.2, ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ, предявен от А.К.П., ЕГН**********, с адрес ***, съдебен адрес ***, офис център офис
503, чрез адв. В.Т., срещу П.на Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.София,
бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, за имуществени вреди в размер на
172 800 лв.(сто седемдесет и две хиляди и осемстотин лева), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
представлявана от Главния прокурор, гр.София, бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на А.К.П., ЕГН**********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, офис център офис 503, чрез адв.
В.Т., направените разноски по делото в
размер на 17.08 лв.(седемнадесет лева и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: