Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 213 03.09.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесети юли,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ...ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1588 по описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано по повод въззивна жалба на М.В. К. – Л. – ищец в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представител адв.Скулиев срещу Решение
№76/09.08.19г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№491/17г., с което е
признато за установено на основание чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК по отношение на въззивницата,
че Д.В. К.-Л., е изключителен собственик на самостоятелен обект с идентификатор
*** по кадастралната карта и
регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени със Заповед
РД-18-56/24.08.2006 год. на Изпълнителния директор па АК, изменени със Заповед
№ КД-14-02-202/19.02.2008 год. на началника на СГКК-Бургас, който се намира в
сграда № I (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в
имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта: *** и ***, ведно
със съответното право на строеж върху терена, както и в частта, с което е
отхвърлен предявения от М.В. К.-Л. против Д.
В. К.-Л., иск за делба на гореописания имот и въззивницата е осъдена да
заплати на въззиваемия 1683.28 лева, представляващи разноски, направени във
връзка с иска по чл.23, ал.1 СК на основание чл. 78 от ГПК.
Въззивникът
изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с
постановяване на въззивно решение, с което искът на ответника по чл.23, ал.2 СК
да бъде отхвърлен, а този за делба – уважен. Според въззивника, съдът е
изопачил фактите, за да лансира тезата на ответника. Извършен е подробен анализ
на показанията на св.Т., съпоставени с датата на сключване на договора за
покупко – продажба и пребиваването на свидетеля на територията на Република България,
за да се обоснове извод, че изводите на съда, основани на показанията на този
свидетел, досежно предоставени от този свидетел 2000 евро, са необосновани и
неясни. Според въззивника, въпреки твърдението си че са близки приятели с
ответника, свидетелят не е могъл да посочи какво работи той, което дискредитира
показанията му относно фактите и обстоятелствата по делото. Оспорва се като
неверен извода на съда относно датата на извършване на нотариалния акт, с който
е сключен договора за покупко – продажба на процесния имот, продажната цена,
респ. – внесеното капаро и дадените в заем средства и размера на дарението на
парични средства.
Съображения
са изложени и за допуснати процесуални нарушения, чрез удължаване на сроковете
в полза на ответника, като така му е дадена възможност не само да организира
защитата си, но и да състави и представи доказателства, които да потвърждават
тезата му. Според въззивника, съдът не е взел предвид обстоятелството, че
първоначалните твърдения на ответника са били за притежаване на лично имущество
от търговска дейност, останали недоказани в светлината на събрани доказателства
за липса на приходи от тази дейност, принудили ответника да напусне компанията,
за да започне работа като продавач на автомобили. Изложени са съображения за
противоречия в изводите на съда, досежно фактите и обстоятелствата, на които
Елена Филипова е станала свидетел, респ. – е могла да възприеме лично.
Въззиваемият
- ответник Д.В. К.-Л., чрез адв. Янчев
представя писмен отговор на въззивната жалба на осн. чл.263, ал.1 ГПК. В него излага подробни пунктуални съображения за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорва твърденията на
въззивника, че фактите се интерпретират от съда за лансиране тезата на
ответника. И въззиваемият извършва анализ на показанията на св.Т., през
призмата на установените факти относно пребиваването на свидетеля в Република
България, за да се обоснове извод, че капарото за закупуване на апартамента е
дадено много преди 15.06.2011г. – договора за дарение на парични средства.
Подробни съображения се излагат срещу оплакването в жалбата, че въпреки
твърдяните близки отношения с ответникът, свидетелят не знае факти и
обстоятелства, свързани с работата му.
Оспорват се твърденията на
въззивника за промяна в хода на делото на твърденията за произхода на
средствата за закупуване на апартамента, като се заявява, че изначално
твърденията са били за придобиване на множество основания – наследство,
дарение, лични средства, придобити преди брака – излагат се съображения. По
отношение на цената и датата на сделката се изразява становище за възможна
фактическа грешка на съда, която не се отразява на верността на извода,
доколкото от доказателствата тези факти и обстоятелства се установяват.
Аргументи се излагат и във връзка с трудовата дейност на ответника. Обсъждат се
и показанията на св.К.. Много подробни съображения се развиват по оплакването
за допуснати процесуални нарушения, съставляващи поставяне на ответника в
по-благоприятно положение, чрез предоставяне на по-дълги срокове да организира
защитата си.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се
спори, че ищцата и ответника са руски граждани, чийто брак е сключен на 23.12.2006г.
и прекратен на 30.03.2016г.
Не се
спори, че през време на брака, с договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт № ***г. на нотариус М. Василева, съпрузите са придобили право на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри
на гр. Царево, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от
91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, ведно със съответното
право на строеж върху терена, за сумата 43000 евро с ДДС, преведени по банков
път.
Ищцата твърди, че
доколкото имотът е придобит през време на брака между страните, след
прекратяване на брака имотът е станал съсобствен между страните при равно
квоти. Претендира да бъде допусната съдебна делба на същия.
Ответникът оспорва
иска. На първо място твърди, че бракът между страните е прекратен по взаимно
съгласие, като страните са уредили имуществените си отношения към датата на
прекратяването и са признали, че процесният имот е собственост на мъжа. Като
аргумент за този извод сочи, че в нотариалният акт за покупко – продажба е
участвал само той, въпреки трайно установената практика, според която при
придобиване на право на собственост на недвижими имоти от *** в България, като
страни да участват не само съпрузите, но и техните деца и роднини по права
линия, с оглед облекчено получаване на визи за пребиваване в България.
На следващо място
твърди, че за закупуването на имотите са вложени лични (небрачни) средства,
придобити преди брака, както и такива, придобити на основание договор за
дарение от 15.06.2011г., разписка за получена сума от 15.06.2011г., наследяване
на недвижим имот и парични суми, на осн. свидетелство за право на наследство по
закон, издадено от нотариус Роднянская – гр.Оленегорск – Руска Федерация.
Излага твърдения,
че през време на брака доходите на ответника значително са надвишавали тези на
ищцата, той е имал по-голям принос, т.к. е получавал трудово възнаграждение във
висок размер, както и средства от търговска дейност.
Освен
като възражение, обективирано в отговора на исковата молба за делба, ответникът
Д. К. – Л. предявява и насрещен
установителен иск – да се приеме за установено, че той е собственик на
процесния имот, на основание преобразуване/трансформация на лично имущество,
придобито през време на брака между страните.
За
установяване на твърденията си представя договор за целево дарение на средства от
15.06.2011г., сключен между В.В.К. – дарител и Д.В. К. – Л. - дарен, с който
страните са се договорили за следното: дарителят се задължава безвъзмездно да
предаде на дарения 1800000 – един милион и осемстотин хиляди рубли, за
придобиване на недвижим имот в България, гр.Царево, м. „Нестинарка“.
Представена е и „разписка“, издадена на 15.06.2011г., съставена и подписана от
страните по договора и свидетелите Т.Д.В. и Ф.Е.А., видно от която дареният е
получил сумата 1800000 рубли от дарителя.
За
установяване на твърденията на ищеца по насрещния иск, са разпитани в
качеството им на свидетели лицата Д. В.Т. и Н.И.К..
Свидетелят
Т. – приятел на ищеца и семеен приятел със страните заявява, че през 2010 и
2011г. си купил апартаменти в гр.Царево. Поканил ищеца и той да си купи, но
ищецът заявил, че няма пари за това. Свидетелят му предложил да му гостува, а
ако хареса сградата и реши да си купи апартамент – свидетелят предложил да му
даде в заем част от сумата. Така свидетелят дал на ищеца 2000 евро, за да
заплати капаро. Ищецът му казал, че негова леля ще му даде пари за апартамента.
Свидетелят заявил, че иска да присъства на даването на парите, с цел да си
получи капарото. Лелята била юрист и искала договорът да бъде оформен
нотариално. През време на предаването на парите, извършено в апартамента на
лелята в *** присъствала и св. Е.Ф.. Получените пари били в руски рубли, в
купюри от по 5000 лева – свидетелят не знае колко точно - ищецът ги сменил във валута и с тях закупил
апартамента в гр.Царево, защото целта на дарението била такава. С парите ищецът
върнал сумата 2000 евро на свидетеля, в руски рубли – купюри по 5000 рубли.
Свидетелят подписал договора и разписката, които при предявяването им в съдебно
заседание разпознава.
Свидетелят
К. заявява, че се познава със страните, с които е са общували семейно. През
време на приятелско събиране с ищеца Д. К. – Л. (наричан
галено Д. – бел. съдия - докладчик), обсъждали
придобития имот – на въпроса на свидетелката, защо е купил този скъп
апартамент, той отговорил, защото парите са му подарък, на което ответницата М.
не реагирала. В тази връзка свидетелката заявява, че не знае подробности кой и
каква сума е подарил, нито каква е цената на апартамента. След време, при
разговор с ответницата М. К. – Л. по телефона, последната казала на
свидетелката, че съпрузите са се разделили; М. заявила, че няма да се върне в
България, т.к. апартаментът е на Д. и той сигурно няма да я пусне в него.
Ответницата
по насрещния иск – М. К. – Л. оспорва същия. Оспорва истинността на
представения договор, като съставен за целите на производството; оспорва
твърденията за уреждане на имуществените отношения между страните с
прекратяване на брака по взаимно съгласие. Заявява, че съгласно руското
законодателство, дарението на парични суми следва да бъде извършено по банков
път. Оспорва твърденията за развивана успешна търговска дейност от ответника и
получаване на значителни доходи от нея. Оспорва се придобиването на парични
суми на основание наследяване, доколкото видно от удостоверението за
наследяване, същият е придобил незначителни парични суми, апартамент и гараж.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи
съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. Компетентността на българския
съд да разгледа правния спор произтича от нормата на чл.12 КМЧП, според която
делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс относно намиращи
се в Република България недвижими вещи, са изключително
подведомствени на българските съдилища.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид установените факти и обстоятелства, становищата
на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, досежно
приложимия материален закон - чл.23 СК – в
този смисъл Решение № 36 от 7.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2677/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка
Николова. Въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките за прилагане
на българския материален закон – чл.23 СК нито самостоятелно, нито при
условията на чл.23, ал.1 от Договора между Народна република България и Съюз на
Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела, ратифициран с Указ №784/15.04.1975г. на ДС, ДВ бр.12/1976г. и
поправен от МВнР - ДВ бр.17/28.02.2014г. След даване на указания на страните с
Определение №2436/11.12.2019г., същите изрично са заявили с молби от 27.12.19г.
– л.35 и от 30.12.19г. – л.40, че са с обичайно местопребиваване в Руската
федерация. Следователно в отношенията им е неприложим и посочения по-горе
Договор.
Бургаският
окръжен съд намира, че на осн. чл.39 КМЧП, правното основание на предявения иск
следва да се определи по реда на чл.79, ал.3, вр. ал.1 КМЧП, според които разпоредби
имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните
лични отношения; личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо
отечествено право – в случая – правото на Руската федерация. В тази връзка и на
осн. чл.43 КМЧП, с Определение №5/02.01.20г., съдът предприе действия за
установяване съдържанието на приложимия материален закон, който издири служебно
и който бе посочен и представен от въззиваемата страна – Семеен кодекс на
Руската федерация (СКРФ). С протоколно определение в съдебно заседание на
20.07.20г., съдът обяви на страните, че ще приложи разпоредбите на Глава VII – чл.33 и сл. СК
на Руската федерация,
установяващи правния режим на собствеността на съпрузите, досежно имущества,
придобити през време на брака.
Съобразно
нормата на чл.33, ал.1 СКРФ, законен режим на имуществото на съпрузите е
режимът на тяхната съвместна собственост. Същият действа, ако чрез брачен
договор не е установено друго. В настоящия случай не се твърди и не се
установява между страните по делото да е бил сключен брачен договор, поради
което е налице режим на съвместна собственост в придобиването на имуществото
през време на брака им.
Съобразно
нормата на чл.34, ал.1 СКРФ, имущество, придобито от съпрузи през време на
брака е тяхна съвместна собственост. В ал. 2 са изброени неизчерпателно
имуществата, съставляващи общо имущество. В това число са посочени и доходите
на всеки от съпрузите от трудова дейност, предприемаческа дейност и от
резултатите на интелектуална дейност, пенсии, помощи, дори обезщетения за
нетрудоспособност. В общото имущество са включени придобитите за сметка на
общите доходи на съпрузите недвижими вещи и всяко друго имущество, независимо
на чие име е придобито.
След
като доходите от трудова и търговска дейност са изрично дефинирани като общо
имущество, неоснователни са твърденията на ищеца по насрещния иск, че
процесният имот е станал негова лична собственост, поради това, че той е имал
по-високи доходи от трудова и търговска дейност, които са били вложени при
закупуването му. Поради това и множеството писмени доказателства в тази насока
не следва да се обсъждат.
Съобразно
нормата на чл.38, ал.2 СКРФ, общото имущество на съпрузите може да бъде
разделено между съпрузите по тяхно съгласие. Споразумението трябва да бъде
нотариално заверено. В случай на спор, съобр. ал.3, разделянето на общото
имущество се извършва по съдебен ред. В настоящото производство не е представен
документ, удостоверяващ разделяне на имуществото и в частност – процесния имот
доброволно, с нотариално заверен договор, нито съдебно решение в този смисъл,
поради което настоящата инстанция намира, че твърденията на ищеца по насрещния
иск, че процесният имот е станал негова лична собственост с факта на
прекратяване на брака по взаимно съгласие, е неоснователно.
Съобразно
нормата на чл.36, ал.1 СКРФ, имуществото, което е принадлежало на всеки от
съпрузите преди сключването на брака, както и имуществото, получено от един от
съпрузите по време на брака като дарение, по реда на наследяване или по други
безвъзмездни сделки, е негова собственост. Видно от представеното с писмена
защита извлечение от Постановление на Пленума на Върховния съд на Руската
федерация от 05.11.1998г., т.15 е посочено, че не се счита за съвместно
имущество, което е придобито по време на брака, но с личните средства на единия
от съпрузите, които са получени като дарение.
Следователно
за опровергаване на презумпцията на чл. 34, ал.2 СКРФ относно съвместния
характер на придобитото през време на брака имущество, следва да се твърди и да
се докаже, че това имущество е придобито със средства, които са изключени от
приложното поле на чл.34, ал.2 и попадат в приложното поле на чл.36, ал.1 СКРФ.
В
настоящия случай ответникът по иска за делба и ищец по насрещният установителен
иск твърди, че при закупуване на процесния имот са вложени средства, придобити
от него на основание формален договор за дарение. Представя договора, както и
разписка, установяваща предаването на сумата 1800000 рубли от неговата
родственица – В.К.. При извършено служебно изчисление с валутен калкулатор https://kik-info.com/schovodstvo/valuten-kalkulator.php , се установява,
че съм 15.06.2011г., равностойността на 1800000 рубли е 45059.68 EUR. При справка
с Официален вестник на ЕС, бр.187, от м.май 2011г., обменния курс на еврото
спрямо руската рубла е 40.2441 или 43000 евро се равняват на 1730496.30 рубли. Следователно
така представената сума е достатъчна, за да се придобие правото на собственост
върху имота, т.к. видно от нотариалния акт, продажната цена е 43000 евро.
Представеният
договор е оспорен откъм съдържание, като съставен за целите на производството.
В тази връзка, с ангажирането на показанията на св.Т., ищецът установи истинността
на договора, а така и твърденията си за личен характер на вложените в
закупуването на имота средства. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
които в известен смисъл се подкрепят от показанията на св. К.. Свидетелят Т. не
е в родствени отношения със страните по делото. Същият е очевидец и по-точно
инициатор за закупуване на имота, като е проявил настоятелност при убеждаване
на ищеца за закупуването, предлагайки и финансова помощ за заплащане на капаро.
Към датата на предаване на парите – 15.06.2011г., свидетелят не се е намирал в
България, в каквато насока са изказани съмнения от ответницата. Същият излага и
убедителен мотив, подтикнал го да поиска да присъства лично при предаване на
парите – желанието да възвърне предоставената от него сума от 2000 лева. Удостоверява
и целите на дарителя – закупуване на имот в гр.Царево. Свидетелят установява,
че е подписал документа, удостоверяващ предаването на парите.
При
тези данни, Бургаският окръжен съд намира, че с представените по делото договор
за дарение, разписка за предаване на сумата 1800000 рубли, потвърдени от
показанията на св.Т. – допустими на осн. чл.164, ал.1, т.3, предл. посл. ГПК,
се опровергава презумпцията за съвместен характер на правото на собственост
върху имота; същият е придобит от ищеца, чрез влагане на средства от личен
характер, придобити на основание договор за дарение от своя родственица.
Насрещният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради
това, че правото на собственост на имота, придобит през време на брака между
страните принадлежи само на ответника по иска за делба, (с правно основание чл.38, ал.3 СКРФ), този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Макар
крайният резултат от въззивната проверка да съвпада с първоинстанционното
решение, поради неправилно установяване на приложимия материален закон и
съобразно посочената по-горе съдебна практика, първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Поради то същото да бъде отменено. Следва
да бъде постановено въззивно решение, с което да бъде уважен искът с правно
основание чл.36, ал.1 СКРФ. Искът с правно основание чл.38, ал.3 СКРФ следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
уважаване на насрещния иск, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
в първоинстанционното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1683.28
лева. Във въззивното производство не са представени доказателства за направени
разноски.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №76/09.08.19г., постановено от Районен съд
Царево по гр.д.№491/17г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.36, ал.1 от
Семейния кодекс на Руската федерация, по отношение на М.В. К. – Л. – гражданка на ***, родена на ***
година в ***, че Д.В. К.-Л., гражданин на ***, роден на ***
***, Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област
Бургаска, одобрени със Заповед РД-18-56/24.08.2006 год. на Изпълнителния
директор па АК, изменени със Заповед № КД-14-02-202/19.02.2008 год. на
началника на СГКК-Бургас, който се намира в сграда № I (едно), разположена в
поземлен имот с идентификатор *** , с
адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от
91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1
(едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под
обекта ***, и над обекта: *** и ***, ведно със съответното право на строеж
върху терена.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.В. К. – Л., против Д.В. К.-Л., иск с
правно основание чл.38, ал.3 от Семейния кодекс на Руската федерация за делба
на самостоятелен обект с идентификатор ***
по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени със
Заповед РД-18-56/24.08.2006 год. на Изпълнителния директор па АК, изменени със
Заповед № КД-14-02-202/19.02.2008 год. на началника на СГКК-Бургас, който се
намира в сграда № I (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в
имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта: *** и ***, ведно
със съответното право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА
М.В. К. – Л. – гражданка на
***, родена на *** година, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В. К.-Л., гражданин на ***, роден на *** ***, СУМАТА 1683.28 лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: