№ 1398
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110114627 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Й.Б.“ ЕАД срещу М. В. П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от 40,23 лв.,
предсталвяваща стойност на неплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 31.1.2022 г., дължими за период 25.11.2022 г. -24.12.2022 г.; 2) сумата от
218,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.1.2022 г. на основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното споразумение, от
които сума в размер на 145,90 лв., представляваща частично непогасено задължение за три
месечни такси, и сума в размер на 72,58 лв. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг; 3) сумата от 316,26 лв.,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 31.1.2022 г. за NOKIA G50 5G
128GB Dual Blue, начислени в периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г.; 4) сумата от 42,98 лв.,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 09.03.2021 г. за Базови аксесоари,
начислени в периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024 г., до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 5096/12.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11514/2024 г. по описа на
Районен съд – Варна.
1
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
21.4.2012 г., изменено с допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 31.01.2022 г., договор за лизинг от 31.01.2022 г. за
NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue, договор за лизинг за базови аксесоари от 31.01.2022 г. и
застрахователна полица „Смартфон протект“ от 31.01.2022 г. Излага се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно
от „Й.Б.“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 18.01.2023 г. г., на
основание чл.11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг и т. 19б от Общите условия за
договора за мобилни услуги. Поддържа се, че към 25.01.2023 г. длъжникът е имал
задължения за преходни периоди в размер на 65,89 лв., както и за предсрочно изискуеми
лизингови вноски в общ размер на 333,58 лв., за период 25/12/2022-24/01/2023 г. по договор
за лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue и 39,91 лв. по договор за
лизинг за базови аксесоари от 31.01.2022 г. Като последица от посоченото неизпълнение на
основание раздел IV, т.2, буква а) и буква б) от Допълнителното споразумение са начислени
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 31.01.2022 г сума в размер на 218,48 лв.- сума в размер на 145,90 лв.,
представляваща частично непогасено задължение за три месечни такси, и сума в размер на
72,58 лв. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг.
Навежда се довод, че процесните клаузи за неустойка предвиждат, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Така претендираните суми за неустойка се формират чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на
кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че
2
така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и
обвързват страните.
Сочи се, че към настоящия момент ответникът има задължения за предходен период в
размер на 65,89 лв., дължими за период 25/11/2022-24/12/2022 год., по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.1.2022 г., от които сума в размер на 40,23 лв., представляваща абонаментна такса и такса
за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 22,59 лв.
вноска по договор за лизинг от 31.1.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue и сума в
размер на 3,07 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари от 31.1.2022 г. Всички
непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 617,95 лв. са обединени
Фактура № **********/25.12.2022 г. за клиентски номер *********, със срок на плащане 15
дни от дата на издаването им. Към настоящия момент посочената сума не е заплатена от
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. П. не е подала отговор на исковата молба.
В проведеното о. с. з. страните не се явяват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 31.01.2022 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен
+359*********, за срок от 24 месеца, при абонаментен план Тотал+, при стандартен месечен
абонамент за този план от 28. 99 лева (л. 9-12 от заповедното производство). В раздел IV, е
предвидена клауза, касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния
план, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, дължи и такава част от разликата между цената на
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. При сключване на договора абонатът е
подписал декларация-съгласие, с която е удостоверил факта на получаване на подписан от
страна на оператора екземпляр от Общите условия на дружеството, съгласил се е с тях и се е
задължил да ги спазва (л. 15-гръб от заповедното производство).
Представен е договор за лизинг от дата 31.01.2022 г. за мобилен апарат NOKIA G50
5G 128GB Dual Blue към номер +359*********, в който е посочена обща лизинговата цена от
519.57 лева, която ще бъде заплатена на 23 месечни вноски от 22,59 лева с ДДС, както и
цена без отстъпка – 709.90 лева. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на договора
3
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба. Потребителя в чл. 6 от договора е декларирал, че е получил и е
запознат с Общите условия, факт удостоверен и с полагането на подписа на
лизингополучателя върху същите (л. 13-гръб).
На 31.01.2022 г. между страните е сключен и договор за лизинг на базови
аксесоари (л. 16-19 от заповедното производство), касаещ пакет базови аксесоари на обща
стойност 73.76 лева. Уговорено е цената да се заплати на 23 месечни вноски всяка от по 3.
07 лева с ДДС. В чл. 2 от договора е предвидено, че
В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на договора лизингополучателят
потвърждава, че описаните вещи му се предават в годен за употреба вид. В чл. 8
потребителя е декларирал, че е запознат и приема ОУ към договора, които са
възпроизведени в същия и са подписани от потребителя.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените от
ищеца за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги (л. 23–30
от заповедното производство). В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да
прекрати договора включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми
след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и
сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура в указания в нея срок, но
не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като изрично е посочено, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на
сумите.
Приети са и Общи условия на договор за лизинг, приложими при предоставяна на
устройство на потребител, видно от които в чл. 11 е предвидено право на лизингодателя да
развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни
услуги по който страните по договора за лизинг също са страни. В чл. 12, ал. 2 е предвидено
в случай на неизпълнение на задължения за плащане от страна на лизингополучателя,
месечните вноски и други дължими суми стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължимите съгласно договора
за лизинг плащания.
От ищеца е представена фактура, издадена за претендираните вземания № 366117
от 25.01.2023 г. за отчетен период от 25.12.2022 г. – 24.01.2023 г. на стойност от 617.95 лева,
която сума е формирана като задължения за предходен период – 65.89 лева, вноска за
лизинг-333.58 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги – 219.96
лева.
В производството е представено и удостоверение от български пощи за доставяне
на пратка на адреса на ответницата съобразно установения срок по договора за доставка,
към което е прикачено и уведомително писмо от 25.01.2023 г., в което е посочено, че
договорите са прекратени и е дължима обща сума в размер на 617.95 лева.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК,
вр. чл.79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на
настоящото производство е издадена заповед № 5096/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 11514/2024
г., по описа на ВРС, поправена с разпореждане от 17.04.2025 г., по която е депозирано в
законоустановения срок възражение от страна на длъжника.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена тя. В тежест на ищеца е да установи основанието, на което се претендира
вземането – предоставени и ползвани мобилни услуги, в качеството му на доставчик на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е
предоставил посочените услуги на ответника, в това число стоки по договори за лизинг,
като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на
уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване на правото на ищеца
да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по пера.
От коментираните по-горе доказателства, автентичността на които не е оспорена от
ответника, се установи наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от договор
за мобилни услуги от 31.01.2022 г. за мобилен номер +359*********, по силата на който
ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на
абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените
между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни
тарифни планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на
договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни
услуги. Следва да се посочи, че така както е уговорена абонаментна такса е минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни
услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Абонаментната такса включва и изначално
уговорени в договора услуги, които абоната има право да ползва – брой минути за разговори
в страната, брой минути за международни разговори и пр., които не се остойностяват от
оператора допълнително, по представената ценова листа, а са включени в пакета ползван от
потребителя. Поради това заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не
зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
От представените по делото фактури, надлежно осчетоводени в ответното дружество, се
установи, че ищецът е начислявал такси и потребени услуги. Доставчикът е доказал вида и
5
стойността на услугата за месечната такса за периода от 25.11.2022 г. до 24.12.2022 г. от 29.
99 лева с ДДС, както и начислени допълнителни услуги в този период от 1,87 лева без ДДС
или 2,24 лева с ДДС по фактура № ********** от 25.12.2022 г., то следва да се приеме, че
искът е основателен до размера на сумата от 32,23 лева, респ. неоснователен до горницата от
40.23 лева.
По отношение претенцията за заплащане на лизингови вноски:
От коментираните по-горе писмени доказателства се установи, че между страните
са сключени договори за лизинг на следните устройства: мобилен апарат NOKIA G50 5G
128GB Dual Blue и базови аксесоари. В договорите абонатът е удостоверил факта на
получаване на вещите, предмет на договорите за лизинг, поради което и за него е
възникнало задължение да заплаща уговорените лизингови вноски. По делото не се твърди,
а и не са представени доказателства, че ответникът е върнал лизинговите вещи на
лизингодателя, поради което и не може да се приеме, че е отпаднало и задължението на му
да заплаща лизинговата цена по всеки от договорите. Ответникът в чиято тежест е, не е
ангажирал и доказателства, че е заплатил лизинговите вноски в срок, т. е. плащал е всеки
месец уговорената сума, по всеки договор.
В заповедното производство, както и в исковото е посочен период на претенцията
за лизингови вноски, респ. 25.11.2022 г. до 24.01.2023 г. Съдът в настоящото производство е
обвързан от основанието и от периода на претенцията, така както е заявен в заповедното
производство. В исковото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо прилагането на
разпоредбата на чл. 214 ГПК. В заявлението не е посочено да е налице предсрочна
изискуемост на лизингови вноски с падежи, извън заявения двумесечен период. Съобразно
разрешението по т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това по заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез осъдителен иск, какъвто в случая не е предявен. Затова и следва да се приеме, че са
дължими са две лизингови вноски и по двата договора, респ. 45,18 лева по иска за
лизингови вноски за мобилния телефон и 6,14 лева по иска за лизингови вноски за базови
услуги. Останалите вноски, извън посочения в заявлението период не следва да бъдат
присъждани, доколкото не са обхванати от сочения в заповедта за изпълнение период. За
заплащането на същите остава непреградена възможността да се инициира друго
производство.
С оглед изложеното съдът намира и исковете за установяване съществуването на
вземания по договорите за лизинг са доказани до размера на 45,18 лева, респ. неоснователен
за горницата до 316,26 лева за мобилен апарат NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue и
основателен за сумата от 6,14 лева, респ. неоснователен за разликата до 42,98 лева за базови
аксесоари.
По отношение исковете за неустойка:
В договора за лизинг от 31.01.2022 г. и допълнителното споразумение от
31.01.2022 г. за мобилен номер +359*********, са предвидени идентични клаузи, касаещи
6
дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива
на потребителя, като последният дължи неустойка а) в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края
на този срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В случая не е спорно между страните, че ответникът не е заплати предоставените
му услуги, съгласно изискването на чл. 71 от ОУ. Това е дало основание на оператора в
съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа
до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по
договора и да начисли еднократно неустойки. Настоящият състав намира, че договорите са
прекратени при приложение на чл. 19б на ОУ, в които е предвидено, че дружеството има
право да прекрати договора включително в случай, че потребителят не е платил дължими
суми след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В ОУ не е налично изискване
оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати договора. Условие за предсрочното
прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е налице, доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по договорите по издадените фактури.
от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за
предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника,
поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклундентно с предприети
от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Исковата молба също би
могла да се зачете като изявление в този смисъл. В заключение, следва да се приеме за
установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на
облигация с продължително изпълнение. В случая, предвид оставащия срок до края на
договора, за оператора е възникнало правото да начисли неустойка в размер на три месечни
вноски. Дори да не се приеме горното, в производството е представено и уведомително
писмо от 25.01.2023 г., изпратено от ищеца до ответника, в което е посочено, че договорите
са прекратени. Отделно от това, в производството не се оспорва от потребителя достигането
на изявлението за прекратяване, отправено от ищцовото дружество до него, респ.
прекратяването на договорите. Затова и следва да се приеме, че е отпаднала облигационната
връзка между страните, преди изтичането на срока на договорите.
В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-физическо лице,
което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът
следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Съгласно общото
правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че неравноправна клауза е такава, която
въвежда задължаване за потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
7
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е договорена индивидуално е в тежест на
ищеца при условията на пълно доказване. Процесните неустоечни клаузи не са
индивидуално договорени. Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност на
клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за заплащане на
сумите по двата договора за мобилни услуги представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги представляваща сбора от три
месечни абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на
не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка. Така
договорена клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще
дължи неустойка - в случая при неплащане на месечните абонаментни такси, но и да
предвиди максималния размер на неустойката - 3 месечни абонаментни такси. Предвид
това, че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се явява и прекомерна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В смисъл, че клаузата за неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси са действителна са и решение № 142 от 9.02.2023 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2174/2022 г., решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1248/2022
г./.
По отношение на претендираните суми, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване, формирана като разлика между стандартната цена на лизинговите вещи без
абонамент и общата преференциална цена по договора за лизинг на първо място следва да
се посочи, че дължимостта на претендираната неустойка не е уговорена изрично като
основание и размер в договорите за лизинг, а е уговорена договорите за мобилни услуги и
сключените към тях допълнителни споразумения. По начина, по който е формирана
неустойката, с която на оператора се възстановява пълния размер от стойността на
устройството при прекратяване на договора за мобилни услуги се достига до заобикаляне на
договорения със спогодба от 10.01.2018 г. с КЗП максимален размер на дължимата
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, което противоречи на
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП. Тук съдът следва да се посочи, че за да компенсира
вредите при прекратяване на договора за мобилни услуги съдът уважи претенцията на
ищеца за присъждане на неустойка в максимален размер, който е определен в договора (до
трикратния размер на стандартна месечна такса), а и съобразно споразумението с КЗП, при
това за всеки един отделен предоставен на ответника мобилен номер, предвид това, че за
функционирането на същия се предоставя отделна СИМ карта, а неустойката по смисъла на
т. 3 б. "а" е обвързана с предоставянето на "всяка СИМ карта". Трикратния размер на
стандартната месечна абонаментна такса за съответния мобилен номер е максималния
размер на компенсацията, която следва да получи оператора по договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към тях. Визираната втора неустойка предвидена в
т. 2 б. "б", която е дължима при същите обстоятелства, при които се поражда задължението за
неустойката по т. 2, б. "а", а именно при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги ще се заобиколни уговорката за максимален размер на дължимата от потребителя
неустойка.
С оглед на горното, съдът намира, че в полза на ищеца не се дължи неустойка в
размер 72,58 лева, представляваща разликата между пазарната и преференциалната цена на
предоставеното лизингово устройство NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue.
8
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат в
полза на страните по стразмерност. Ответникът не претендира заплащането им, поради което
и такива не следва да му се възлагат.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски, в това число и тези в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, съответно 187.51 лева -
за заповедното производство и 243 лева - за настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца "Й.Б." ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление ************
съществува вземане срещу ответника М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: ***********, за
сумите, както следва:
- 32,23 лв., представляваща стойност на неплатени месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 31.01.2022 г., дължими за период 25.11.2022 г. -
24.12.2022 г.;
- 145,90 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.01.2022 г. на основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното споразумение,
представляваща частично непогасено задължение за три месечни такси;
- 45,18 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2022
г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue, дължими за периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г.;
- 6,14 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2022 г.
за Базови аксесоари, дължими за периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024 г.,
до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед №
5096/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение, поправена с разпореждане №
16210 от 17.04.2025 г., постановени по ч.гр.д. № 11514/2024 г. по описа на Районен съд –
Варна, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата за разликата над 32,23 лева до 40.23 лева,
претендирана като стойност на неплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 31.01.2022 г., дължими за период 25.11.2022 г. -24.12.2022 г., за сума от
72,58 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 31.01.2022 г. на основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното
9
споразумение, изразяваща се в разлика между цената на устройствата без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за лизинг за NOKIA G50 5G 128GB Dual
Bluе; за сумата за разликата над 45,18 лева до 316,26 лева - лизингови вноски по договор за
лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue, дължими за периода 25.11.2022 –
24.01.2023 г., както и за сумата за разликата над 6,14 лева до 42,98 лева - лизингови вноски
по договор за лизинг от 31.01.2022 г. за Базови аксесоари, дължими за периода 25.11.2022 –
24.01.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на "Й.Б."
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ************, сумата от 187,51
лева, представляваща сторените съдебно- деловодни в заповедното производство, както и
сумата от 243 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10