ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 2532 23.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 1934 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 150, ет.1, представлявано от управителя Султанка Цампарова, подадена чрез пълномощник адв.Веселин Видолов, против определение № 1581/21.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 545/2019 г. по описа на Районен съд–Средец, с което съдът е оставено без уважение искането на „С.Г.Груп“ ООД за прекратяване на делото пред РС-Средец и неговото изпращане по подсъдност на РС-София.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното определение. Твърди се, че съдът неправилно не е уважил направеното от ответното дружество възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-Средец, като се сочи, че ищецът няма качеството на потребител и не може да се ползва от подсъдността по чл.113 ГПК. В тази връзка са изложени доводи, че по делото е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, а именно иск на длъжника срещу взискателя за установяване, че вземането по изпълнителния лист не съществува, като производството по този иск не представлява потребителски спор, а от своя страна дружеството не е търговец по смисъла на ЗЗП, тъй като е придобило вземането с цесия, поради което настоящото дело няма за предмет права на ищеца С.С. като потребител. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, да прекрати делото и да го изпрати на РС–София по подсъдност.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца С.Н.С., подаден чрез пълномощник адв.Петър
Хранов, с който е взето становище за неоснователност на частната жалба, за
което са изложени подробни съображения. Моли се за оставяне без уважение на
жалбата и за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.
Претендират се съдебни разноски за настоящото производство.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е
депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на С.Н.С. с постоянен адрес гр.Бургас и настоящ адрес ***.Груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 1719.95 лв., произтичаща от договор за далекосъобщителни услуги и начислена по фактура № ********** от 20.10.2012 г., издадена от „Теленор България“ ЕАД, което вземане е цедирано на „С.Г.Груп“ ООД, поради липса на облигационно правоотношение между ищеца и цедента „Теленор България“ ЕАД, а при условия на евентуалност сумата не се дължи, поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху нея.
Първоначално, исковата молба е била
депозирана пред РС-Монтана, но по направено от ответника „С.Г.Груп“ ООД
възражение за неподсъдност на делото пред този съд, същото е прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-София, като на основание чл.119, ал.3, вр. чл.113 ГПК образуваното дело пред РС-София също е прекратено и изпратено по подсъдност
на РС-Средец.
Ответникът „С.Г.Груп“ ООД е направил възражение за местна неподсъдност на спора и пред РС – Средец, като според него, местно компетентен да разгледа настоящия иск е РС – София, в чийто район е седалището и адреса на управление на дружеството. В допълнително становище ответникът е изложил съображения, че в случая ищецът е предявил общ иск по чл.124 ГПК, поради което не може да се ползва от специалната подсъдност за потребителите по чл.113 ГПК.
С обжалваното определение № 1581/21.10.2019 г. районният съд е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС-София. Съдът е приел, че исковата претенция е за недължимост на начислена стойност на доставени далекосъобщителни услуги по сключен договор за мобилни услуги, поради което ищецът се явява потребител на въпросните услуги по смисъла § 13, т.1 ЗЗП. В тази връзка е прието, че ищецът не е загубил качеството си на потребител с предявяването на отрицателен установителен иск, избран като средство за защита срещу претендираните от ответника вземания по договора за мобилни услуги, за които се твърди, че са недължими поради неуведомяване за извършената цесия, както и поради липса на облигационни отношения с цедента, респективно, че вземането е погасено поради изтекъл срок на погасителна давност. Поради това, съдът е приел, че приложима е особената местна подсъдност по чл.113 ГПК, която изключва общата такава и тъй като настоящият адрес на ищеца е в с.Драчево, общ.Средец, местно компетентен да разгледа спора е именно РС – Средец.
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд, че местно компетентен да разгледа
спора е РС-Средец, като намира депозираната частна жалба за неоснователна, а
постановеното определение за правилно и законосъобразно.
Общото правило на чл.108, ал.1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Но съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ-бр.65/2018 г. (в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват задължително пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес, като отпадна предвидената преди това възможност за изборна подсъдност в полза на потребителите. По този начин с извършените промени в процесуалния закон, подсъдността по чл.113 ГПК стана абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на първото съдебно заседание по делото, съгласно чл.119, ал.3 ГПК (в т.см. и Определение № 655/03.12.2018г. по ч.т.д.№ 2781/2018г. на ВКС).
В конкретния случай, исковата претенция е за недължимост на вземане на ответника, което произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е цедирано на ответника. В това правоотношение ищецът безспорно има качество на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно която „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ищецът има качество на потребител и по силата на § 1, т.49 ДР на ЗЕС, тъй като цедираното в полза на ответното дружество вземане, чиято недължимост е предмет на предявения иск, произтича от договор за далекосъобщителни услуги – договор за мобилни услуги с доставчик „Теленор България“ ЕАД. Поради това и с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, настоящият съд намира, че ищецът търси защита именно в качеството си на потребител на мобилни услуги. В тази връзка, доколкото ответника се легитимира като цесионер именно на доставчика по договора за мобилни услуги, неоснователни са доводите му в жалбата, че спорът не е потребителски, тъй като не бил доставчик на услугите. Тук следва да се има предвид, че прехвърлянето на вземането по договора не променя основанието, от което произтича процесното вземане – договора за мобилни услуги, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на мобилни услуги, от което произтича и приложението на чл.113 ГПК за специалната подсъдност на спора пред РС-Средец, в чийто район се намира настоящия адрес на ищеца. Разпоредбата на чл.113 ГПК не е предвидена само за случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП, а намира приложение и за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, свързани със съществуващия между тях договор, както и с наличието или не на задължения по него (в т.см. – Определение № 607/23.11.2015 г. по ч.т.д.№ 2314/2015 г. на ВКС, I т.о., Определение № 241/05.04.2013г. по ч.т.д.№ 1395/2013 г. на ВКС, II т.о. и др.). Както правилно е приел и районния съд, прехвърлянето на вземането на доставчика по договора за мобилни услуги с договор за цесия на ответното дружество не лишава ищеца от качеството му на потребител по смисъла на § 1, т.49 ДР на ЗЕС, независимо от характера на предявения иск, тъй като интересът на ищеца е отричане на вземането на ответника, основано на този договор за мобилни електронни услуги. Ето защо, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се касае до потребителски спор. За пълнота следва да се отбележи също, че в случая е предявен именно отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не такъв по чл.439 ГПК, както неправилно счита ответника, доколкото последната разпоредба изисква наличието на висящо изпълнително дело, за каквото по делото липсват твърдения и данни да има образувано.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че в случая са налице предпоставките на чл.113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е Районен съд – Средец, поради което настоящата жалба е неоснователна. Ето защо, като е оставил без уважение възражението на ответника „С.Г.Груп“ ООД за местна неподсъдност на делото, РС-Средец е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е
искането на насрещната по жалбата страна – ищеца С.С. за присъждане на разноски
по настоящото дело. Производството по чл.121 ГПК има за предмет обжалване на
определение във връзка с подсъдността и с постановяване на съдебния акт
разглеждането на делото не приключва, а продължава пред местно компетентния
съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл.78 ГПК е правомощие на
този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се
съобразят и разноските, направени от страните в производството по обжалване на
определението за подсъдността. С определението по чл.121 ГПК не се приключва
разглеждането на делото по начин, изключващ последващата му висящност, поради
което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение и разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1581/21.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 545/2019 г. по описа на Районен съд–Средец, с което съдът е оставено без уважение искането на „С.Г.Груп“ ООД за прекратяване на делото пред РС-Средец и неговото изпращане по подсъдност на РС-София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на С.Н.С. за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.