Решение по дело №150/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 95
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200150
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                                        17.07.2019 год.                      Град Царево     

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Царевският районен съд,                                           наказателен състав

На дванадесети юли                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 150 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от М.И.И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № *** год. на Началника на РУ- Приморско, с което на М.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран. Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата, не изпраща представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителят и свидетелите присъствали на място на проверката.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2019 год. актосъставителя- служител в РПУ- приморско, бил наряд, като изпълнявали контрол на автомобилния транспорт, в района на РПУ- Приморско. Около 14,50 часа на същата дата, полицейският служител направил опит да спре за проверка мотоциклет, който се движил по посока от гр. Приморско, обл. Бургаска към гр. Созопол. Водача на мотоциклета не се подчинил на подадения сигнал, като не преустановил движението си незабавно, а продължил движението си. Служителя последвал мотоциклета, подал и сигнал на служители от РУП- Созопол. Мотоциклета бил установен и спрян за проверка от служители на РУП- Созопол. При проверката на мотоциклета се установило, че същия се управлява от жалбоподателя. След като приел, че са налице извършени нарушения, актосъставителя, съставил акт за установяване на административно нарушение № *** год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично. Наказващият орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които показания съда кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:     

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ, гр. Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ, гр. Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда оспорва фактическите констатации по акта, оспорва, че умишлено не е спрял за проверка, като навежда довод, че минаващ автомобил му е попречил да види, че му е подаден сигнал със стоп палка.

Навадените твърдения съда намира за несъстоятелни. От събраните по делото доказателства се установи, че на водача е било сигнализирано на обозначено КПП, със стоп палка, от полицейски служител с униформа и опознавателни знаци. В тази връзка, съда намира за безспорно установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая, деянието е на просто извършване и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** год. на Началника на РУ- Приморско, с което на М.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

СЪДИЯ :