Решение по дело №147/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 92
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20222300500147
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Ямбол, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. К.а
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал.1 ГПК, вр. с чл.278 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№5113/11.02.2022г. на взискателя "Райфайзен
(България)"ЕАД гр.***, подадена от пълномощника юрисконсулт Ел.Т., срещу извършеното
по изп. дело №343/2018г. по описа на ЧСИ Ирина Христова с рег.№878 в КЧСИ
Разпределение от 26.01.2022г. на сума, постъпила от публична продан на ипотекиран в полза
на взискателя недвижим имот, находящ се в землището на гр.***.
Разпределението е оспорено като незаконосъобразно само в частта, с която такса
за битови отпадъци в размер на 39 705,46лв., дължима на Община Стралджа, е разпределена
от изпълнителния орган в реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както в частта относно изчислената
за това вземане на общината такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Оплакването на жалбоподателя е, че в
нарушение на материалния закон ЧСИ е приравнил в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД
вземанията за данъци върху имота и за ТБО, без да отчете, че за същите е налице различна
правна уредба и дължимостта им произтича от различни юридически факти и основание.
Извършвайки историко-правен анализ банката сочи, че двете вземания имат различна
правна характеристика; че предпочтителното удовлетворяване на вземанията за данък върху
недвижимия имот не включва вземанията за такси - държавни или местни, дори същите да
са свързани с недвижимия имот; че таксата битови отпадъци се дължи за услуга, която не е
свързана с имота, а с дейността на лицата, които го стопанисват и че когато законодателят
иска да приравни в еднакъв ред на привилегия данъците и таксите, го прави с изрична
законова разпоредба, каквито са нормите на чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.94, ал.1, т.7 от ЗБН,
но в разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД липсва приравняване и е недопустимо
правоприлагане по аналогия. Изложените доводи са, че сумата в размер на 39 705,46лв. е
следвало да бъде разпределена в полза на банката с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД и
едва след това с евентуалния остатък и удовлетворяване на ипотекарния кредитор, да се
погаси общинското вземане за ТБО и то в реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Искането в
жалбата е за отмяна на разпределението в оспорената му част и връщане делото на ЧСИ с
указания за изготвяне на ново разпределение при спазване буквата на закона.
Подадено е писмено възражение срещу жалбата само от присъединения взискател
Община Стралджа, която чрез кмета Ат.К. моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй
като разпределението е законосъобразно, извършено при правилно приложение на
1
законовите разпоредби за местни данъци и такси.
ЧСИ е изложил мотиви, според които жалбата е неоснователна, тъй като
разпределението в частта на удовлетворяването на вземането на общината за такса битови
отпадъци е съобразено с трайната съдебна практика в района на Апелативен съд - гр.Бургас,
според която вземането за ТБО е във връзка със собствеността върху имота и поради това се
ползва с предпочтително удовлетворение по чл.136, т.2 ЗЗД.
Обжалваното разпределение е изготвено на 26.01.2022г., предявяването му е
насрочено за 07.02.2022г., за която дата жалбоподателят е бил редовно призован с връчена
на 31.01.2022г. призовка. Жалбата е депозирана от легитимирана страна и в срока по чл.462,
ал.2 ГПК (подадена по пощата на 10.02.2022г.), срещу подлежащ на обжалвне акт на
съдебния изпълнител съгласно чл. 463 ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този
извод са следните:
Изп.д. №343/2018г. по описа на ЧСИ Ир.Христова с рег. 878 в КЧСИ е образувано
по молба на взискателя "Райфайзен (България)"ЕАД гр.*** и въз основа на представен от
него изпълнителен лист, издаден от Бургаски районен съд, с който длъжниците "Рувитекс
индъстри"АД гр.Бургас, "МКМ-Трейд"ЕООД гр.Бургас, "МКМ-БГ Груп”ЕООД гр.Бургас,
"МКМ-Груп"АД гр.Бургас и М. К. М. от с.*** са осъдени да заплатят солидарно на банката -
взискател сумата 258 875 евро- част от изискуема главница по договор за револвиращ банков
кредит, сумата 1982,28лв.- разноски за вписване и подновяване на договорна ипотека, ведно
със законната лихва върху тези вземания от 26.01.2018г., както и разноски по делото в
размер на 10 315,96лв.
Принудителното изпълнение по делото е насочено срещу един от ипотекираните
в полза на взискателя недвижим имот, собственост на длъжника "МКМ- БГ Груп" ЕООД -
недвижим имот, находящ се в с.*** а именно: Поземлен имот I-215, 216 с предназначение
„цех за производство на сандвич-панели" с площ от 4000 кв.м. по доказателствен акт и с
площ от 4200 кв.м. по скица, в кв.3 по плана на селото, с построените в имота:ХАЛЕ
ЕЛЕКТРОЖЕННО със застроена площ от 288 квадратни метра, едноетажно; ГАРАЖНИ
КЛЕТКИ със застроена площ от 162 кв.м. и извършено досторояване през 2008г.;
РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 336 кв. метра, едноетажна,
БОБИНАЖЕН ЦЕХ със застроена площ от 288 кв. метра, едноетажен;
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ от 192 кв. метра, двуетажна;
СГРАДА -ПОРТИЕРНА със застроена площ от 25 кв. метра, едноетажна и АСФАЛТОВА
ПЛОЩАДКА с площ от 2 400 кв. метра, заедно с всички подобрения в имота по смисъла на
чл. 92 от ЗС.
След проведена в периода 23.08.2021г. - 23.09.2021г. публична продан на имота,
за купувач на същия е обявено дружеството "СИС АГРО" ЕООД, предложило цена от 214
032 лева с включен ДДС, който ДДС е в размер 35 672 лева, като за сумата без ДДС в размер
на 178 360лв. ЧСИ е изготвил обжалваното разпределение. В Разпределението е посочено,
че подлежащата на разпределение сума е между "Райфайзен (България)"ЕАД – ипотекарен
кредитор, "ОББ"АД и "Контилинкс"ЕООД - взискатели с вписани възбрани върху
продадения имот, Община Стралджа – за местни данъци и такси за имота - присъединен
взискател и НАП - за публични вземания, също присъединен по закон взискател. В първи
ред за разпределение са включени вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ. След
разпределяне на тези суми в първи ред, съдебният изпълнител е постановил, че от остатъка
за разпределяне в размер на сумата 177075,70лв., във втори ред по т.2 на чл.136 ЗЗД се
разпределя сумата общо 45874,49лв. за удовлетворяване вземанията на Община Стралджа за
данък върху продадения имот от 6 169,03лв. и за такси смет от 39 705,46лв., както и
съответната пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ. Остатъкът за разпределение от 127
634,25лв. е разпределен в ред трети за погасяване вземането на ипотекарния кредитор
"Райфайзен (България)"ЕАД за първа по ред ипотека, ведно със съответната пропорционална
такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
При тези фактически данни, като неоснователни се прецениха оплакванията на
жалбоподателя за допуснато от изпълнителни орган нарушение на материалния закон,
включвайки в реда по т.2 на чл.136, ал.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение
вземането на Община Стралджа за такса битови отпадъци от стойността на продадения на
публична продан недвижим имот.
2
Въпросът дали такса "битови отпадъци" е привилегировано вземане по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД, е предмет на разглеждане по т. д. № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, по което все
още няма произнасяне. Този въпрос е поставен и допуснат до разглеждане, поради
наличието на противоречива практика на съдилищата. Според едното становище вземането
на общината за такса "битови отпадъци" не представлява привилегировано вземане по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като не е вземане за данък. Според другото становище вземането за
такса "битови отпадъци" се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, когато таксата се
дължи за недвижим имот, върху който е проведено принудително изпълнение и от проданта
му е получена сумата, подлежаща на разпределение.
При липса на дадено от ВКС задължително за съдилищата тълкуване на
обсъждания въпрос и съобразявайки развитието на съдебната практика, решаващият състав
на ЯОС възприема и поддържа установената трайната съдебна практика в района на БАС,
според която задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са публични
общински вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, според които норми
публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и
митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; за държавни
и общински такси, установени по основание със закон. Такса битови отпадъци е установена
по основание със Закона за местните данъци и такси. По правната си природа местните
данъци са публични вземания – чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в
общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните
такси също са публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че
приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на основание чл.9а, ал.3 от ЗМД,
съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод
собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква
задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по
повод имота, следва да е поставено като привилегировано в разпределението по реда на
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 206/27.06.2014 г. по в. ч. гр. д. №
186/2014г. на БАС, Решение № 88/13.03.2019г. по в. ч. гр. д. № 54/2019 г. на БАС и др.,
както и последно формираната практика с Решение № 290 от 21.04.2020 г. на БАС по в. ч.
гр. д. № 98/2020г. и Решение № 28 от 25.02.2022 г. на БАС по в. гр. д. № 62/2022г.
Публичните вземания за данъци и такси върху определен имот, определени от стойността на
този имот, са един клас вземания и са с еднаква привилегия – в този смисъл е и "Българско
гражданско процесуално право ", изд. "Сиела", София, 2012 г., стр. 840. Предвид
изложеното ЯОС приема, че както ДНИ, така и ТБО за осребреното при публична продан
имущество, е привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Ето защо настоящият съд
не споделя оплакванията на жалбоподателя относно неправилно определена привилегия в
полза на Община Стралджа за ТБО, както и съображенията на банката, че това вземане е в
реда на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, поради което жалбата е неоснователна, а разпределението в
оспорената му част - извършено законосъобразно. Правилно при това положение в
разпределението в реда по т.2 ЧСИ е включил и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, която такса е
своеобразно възнаграждение за труда на ЧСИ, като в съдебната практика преобладаващо е
становището, че обсъжданата такса се разпределя в полза на ЧСИ преди останалите
вземания и се явява с първа по ред привилегия, но този въпрос в случая не е в предмета на
делото и не се обсъжда от съда.
Предвид изложеното, жалбата на банката- взискател следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на "Райфайзен
(България)"ЕАД гр.***, с посочени по делото данни, подадена от пълномощника
юрисконсулт Ел.Т., срещу извършеното по изп. дело №343/2018г. по описа на ЧСИ Ирина
Христова с рег.№878 в КЧСИ Разпределение от 26.01.2022г. на сума, постъпила от публична
продан на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, находящ се в землището на
гр.***, в частта, с която вземане на Община Стралджа за такса битови отпадъци в размер на
39 705,46лв. е разпределена от изпълнителния орган в реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както и
в частта за изчислената за това вземане такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4