Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
гр.София, 19.05.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13378 по описа за 2015 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e от М.И.Т. против „Застрахователно
акционерно дружество А.”АД иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът твърди, че на 26.11.2014г., около 16,50 часа, в
гр. София, на кръстовището на Околовръстен път и Симеоновско шосе настъпило пътно – транспортно произшествие,
реализирано по вина на С.Л.М., която нарушила правилата за движение по пътищата
при управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******РК,
като при предприемане на маневра „ляв завой“, отнела предимството на насрещно
движещ се автомобил „Фолксваген“, модел
„Кади“ с рег. № ********, в резултат на което се ударила в него, а л.а
„Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********се отклонил надясно и се ударил в
бетонна колона. Водач на „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********бил
ищецът, който в резултат на ПТП претърпял телесна повреда. Веднага след
инцидента усетил болка, но под въздействие на адреналина, стреса и емоциите, не предположил, че може да има счупване на лявата
длан. Два часа по-късно болката се увеличила и това наложило посещението му в
УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ – ЕАД – гр. София, където му било направено ренгеново
изследване и било констатирано „счупване на базата на пети лъч /метакарпална
кост/ на лявата длан“. В следствие на причиненото травматично увреждане се проявила
патологична подвижност на ръката и костни крепитации. Интензитетът на болката
при раздвижване на пръстите се увеличил, появила се изразена деформация на
счупената кост и подкожен хематом, поради повърхностното разположение на
костта. Наложило се извършването на гипсова имобилизация за срок от 30-35 дни. Възстановителният
период продължил около 2 месеца. Ищецът изпитал силен стрес от преживяното
пътно-транспортно произшествие. Отговорността на виновния водач на л.а „Пежо“,
модел „307“, с рег. № ******РК била застрахована от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на пътно – транспортното произшествие. Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната
телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането – 26.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва
иска, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП;
поведението на водача на л.а „Пежо“,
модел „307“, с рег. № ******РК не било виновно
и противоправно; липсвали доказателства за конкретната телесна повреда, претърпяна
от ищеца; между пътно-транспортното произшествие и телесната повреда не
съществувала причинно-следствена връзка; липсвали доказателства за поставена
гипсова имобилизация на ищеца; пострадалият допринесъл за настъпването на
вредата, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан; размерът на
претендираното обезщетение бил необосновано висок. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За
да бъде уважен този иск, ищецът следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/
да докаже размера на дължимото
обезщетение.
Страните
не спорят, че за л.а „Пежо“,
модел „307“, с рег. № ******РК
е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното
произшествие.
Спорни въпроси
са: какъв е бил механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
виновно и противоправно ли е било поведението на водача на л.а „Пежо“, модел
„307“, с рег. № ******РК – С.М.:
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява, че на 26.11.2014г. на кръстовището на Околовръстен
път и Симеоновско шосе, при извършване на маневра „ляв завой” на Х-образно
кръстовище водачът на л.а „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******РК е преминал в
платното за насрещно движение, без да пропусне насрещно движещия се л.а
„Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********, който е бил с предимство. В
резултат на тази маневра, е ударил л.а „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********в
лявата странична част. След удара л.а.
„Фолксваген
Кади“ се е отклонил надясно и е излязъл от пътното платно в дясно, като се е ударил
странично с дясната си предна част в
бетонна подпорна колона на естакадата на околовръстния път.
В своите показания св. М. потвърждава, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило при извършена
от нея маневра ”ляв завой”, при което се е ударила в насрещно движещ се
автомобил. Същата заявява, че се огледала, преди да направи завоя, но не видяла
в платното за насрещно движение да има автомобил.
Видно от наказателно постановление №
14-4332-028340/30.03.2015г. на водача на „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******РК
- С.М., е наложено административно наказание „глоба“ за това, че при
управлението на процесния автомобил по бул. ”Симеоновско шосе” в посока от
ул.”Иван Странски” към ул.”Климент Охридски”, на кръстовището с „Околовръстен
път“, при маневра „завиване на ляво“, в нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, не е
пропуснала насрещно движещия се л.а „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ********,
в резултат на което е настъпило ПТП. Наказателното постановление е влязло в
сила на 19.05.2015г.
С оглед влязлото в сила наказателно постановление и
заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на
водача на л.а „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******РК е виновно и противоправно.
Допуснато е нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
превозни средства.
Спорен въпрос по делото е каква телесна повреда е получил ищецът и
дали същата е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От медицинската експертиза, която съдът приема, се
установява, че при ПТП ищецът е претърпял
счупване на основата на пета дланна кост на лявата ръка. Телесната повреда е
диагностицирана в ИСУЛ, като е направена гипсова имобилизация за 30 дни. Настъпилото
увреждане е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Необходимите
интервенции са мануална репозиция/наместване/ и имобилизация. В редки случаи се
налага кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Възстановителният период е
между 45 и 60 дн Интензивните болки и страдания са с продължителност 15-20 дни
с постепенно затихване към края на възстановителния период. Според вещото лице,
тъй като по тялото на ищеца няма травма от волана на автомобила, нито
черепно-мочъзна травма от челното стъкло, може да се направи извод, че е бил с поставен
предпазен колан.
При
така събраните доказателства, съдът приема, че е осъществен ФС на чл.226, ал.1
от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът
направи възражение, че ищецът е пътувал, без поставен обезопасителен колан,
което възражение остана недоказано.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
ако ищецът бе пътувал без предпазен обезопасителен колан, би получил следните телесни
повреди при процесното ПТП: травма от волана и черепно-мочъзна травма от челното
стъкло. Тъй като такива травми липсват, съдът приема, че ответникът е пътувал с
поставен обезопаситеелен колан.
При
определяне размера на обезщетението, съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 48 г., вида на телесната повреда –
счупване на пета дланна кост на лявата ръка; обстоятелството, че е била
поставена гипсова имобилизация, продължителността на възстановителния период –
45-60 дни, както и продължителността на изпитваните болки и страдания – интензивни
през първите 15-20 дни с постепенно отзвучване на болката до края на
възстановителния период, обстоятелството, че ищецът е бил затруднен при
извършване на обичайни действия, свързани с бита и хигиената в ежедневието през
времето, през което е бил с поставена гипсова имобилизация – 30 дни, както и
стресът, който е преживял в следствие на удара в друго МПС и в бетонната подпорна
колона на естакадата на околовръстния път, при което определи размера на
дължимото обезщетение по справедливост, на 15 000лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
30 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1575 лв., съобразно уважената част
от иска.
При определяне на разноските съдът уважи възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнграждение, поради следните
съображения:
Видно от
договора за правна помощ, в който е посочено, че възнаграждението е заплатено,
ищецът е направил разноски за адвокат в размер на 1900лв. С оглед цената на
иска – 30 000лв., на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатско
възнаграждение е 1 430лв.
Предявеният иск е за неимуществени вреди с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. По делото ответникът е направил множество
възражения, срещу които ищецът е
организирал защитата си, като е поискал събиране на доказателства –
писмени доказателства, автотехническа и медицинска експертиза. Делото е
приключило в едно съдебно заседание. С оглед предмета на спора и обема на
извършени процесуални действия, както и обстоятелството, че за такъв вид дела
съдебната практика е уеднаквена, съдът прие, че размерът на адвокатско
възнаграждение следва да бъде намален на 1700лв. Наред с разноските за адвокат
ищецът е направил и разноски за вещи лица общо в размер на 250лв., както и
разноски за ДТ от 1200лв. Така общият размер на направените от ищеца разноски
съдът определи на 3150лв., от които ответникът следва да бъде осъден да заплати
1575лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът дължи на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 237.50лв., съобразно
отхвърлената част от иска. При определяне на разноските съдът взе предвид, че
ответникът е направил разноски за вещо лице в размер на 200лв. и разноски за
свидетел в размер на 25лв., а разноските за юрисконсулт, съгласно чл.25, ал.2,
вр.ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определи на 250лв.
Общият размер на разноските, направени от ответника, е 475лв., от които ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника 237.50лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.”АД със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.И.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.И.И.Ц., на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата от 15 0000 лв /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от телесна повреда – „счупване на
основата на пета дланна кост на лявата ръка”, причинено в следствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 26.11.2014г., причинено по вина на водача С.Л.М., при
управление на л.а ”Пежо” модел”307” с рег.№ ******РК, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2014г. до окончателното изплащане, като иска,
в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.”АД да
заплати на М.И.Т., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1575 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.И.Т. да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество А.”АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 237.50 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: