Решение по дело №9585/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 276
Дата: 14 януари 2019 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20181100509585
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

                                    гр.София,  14.01.2019 г.

 

  В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав: 

                         

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Кристиян Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.д. № 9585/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 162146 от 10.12.2018 г. от Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С., със съдебен адрес:*** за допълване на решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018 г.  на СГС, ГО, ІІІ-„б“ състав,  по реда на чл.250 ГПК. Твърди се, че съдът е пропуснал да се произнесе по лихвата за забава, считано от датата на деликта до окончателното плащане. Моли съдът да допълни решението си, като осъди ответника „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Г.Б.Г. мораторна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г. до окончателното плащане.

Ответникът по молбата „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., чрез адвокат М.В.,*** сочи, че действително в диспозитива на съдебното решение, съдът не се е произнесъл по иска за мораторна лихва върху обезщетението по чл.200 КТ. В мотивите на решението си, съдът е приел, че на ищцата не следва да се присъжда сума за мораторна лихва, тъй като извършеното плащане на сумата от 765,51 лв. напълно покрива пресметнатия по реда на чл.162 ГПК размер. Ето защо заявява, че процесното решение на СРС в частта, в която искът за мораторна лихва  е бил отхвърлен, следва да бъде потвърдено.

СГС намира молбата за процесуално допустима, а по същество основателна.

С решение от 03.12.2018 г. по  гр.д. № 9585/2018 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е отменил решение от 21.05.2018 г. по гр.д. № 85890/2017г. на СРС, ІІ ГО, 76 състав,  в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. срещу „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. иск с правно основание чл.200 КТ  за заплащане на сумата от над 4600 лв. до 15 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудова злополука от 16.02.2015г., както и в частта, в която е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес.***, р-н ********. чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“,  представлявано от управителя адвокат С.Е.С. да заплати на П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***. чрез адв. М.В. сумата над 1062,40 лв. до присъдената сума от 1482,37 лв., вместо което е осъдил „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. по иск с правно основание чл.200 КТ сумата от 4600 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудова злополука от 16.02.2015г. Осъдил е „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. направените разноски за първата инстанция в размер на 360 лв. Осъдил е Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. да заплати на„П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 627,20 лв. Осъдил е „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 352,80 лв. Осъдил е  „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати в полза на СГС определения хонорар за вещо лице съобразно отхвърлената част от иска в размер на 96 лв.

Действително съдът е пропуснал в мотивите да се произнесе досежно претенцията за законната лихва, считано от датата на деликта/датата на процесната трудова злополука 16.02.2015 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума.

Налице са основанията на чл.250 ГПК, като съдът следва да допълни решението си като осъди ответника „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършеното плащане на лихвата на 27.03.2018 г. и от върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото е била допусната и ОФГ по чл.247 ГПК, като съдът е пропуснал да се произнесе досежно мораторната лихва за периода от 16.02.2015 г. до 06.12.2017 г., за която е формирал мотиви в решението си.  Доводите на ответника са именно за мораторната лихва.

В мотивите си СГС е приел, че общият справедлив размер на обезщетението е 7000 лв., от тази сума, представляваща главница, следва да се извади платената такава от ответника за главница в размер на 2400 лв., при което остава главница от 4600 лв. и това е сумата, за която решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата визираната сума.

При пресмятане се получава, че на ищцата не следва да бъде присъждана сума за мораторна лихва за периода от 16.02.2015 г. до 06.12.2017 г., тъй като извършеното плащане на лихвата от 765,51 лв. напълно покрива пресметнатият по реда на чл.162 ГПК размер, чрез елекронен калкулатор.

Изводът е, че следва да бъде допусната поправка на ОФГ в решението на СГС по реда на чл.247 ГПК, като решението от 21.05.2018г. по гр.д. № 85890/17 г. на СРС, ГО, 76 състав следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за мораторна лихва за периода от 16.02.2015 г. до 06.12.2017 г. е бил отхвърлен.

По делото е постъпила и молба вх. № 162148 от същата дата 10.12.2018 г. от Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С., със съдебен адрес:*** за изменение на решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018 г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ състав, в частта му за разноските по реда на чл.248  ГПК. Счита, че присъдените разноски са изчислени неправилно, поради което моли съдът да измени решението си, като присъди сумата от по 466,60 лв., представляваща извършени в хода на първоинстанционното и въззивното производства разноски, вместо присъдените съответно 360 лв. за първата инстанция и 352,80 лв. за втората.

Ответникът по тази молба „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., чрез адвокат М.В.,*** не взема становище по нея.

СГС намира молбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.

По отношение на мотивите и извършеното пресмятане, съдът препраща към решението си. Следва да бъде взето предвид и обстоятелство, че за въззивното производство и двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата /ищца/ от 1000 лв. и на въззиваемия/ответник/ от 1560 лв., поради което съдът е определил адвокатския хонорар от 980 лв.,  предвид цената на иска и е извършил пресмятане съобразно уважената част от иска и съответно отхвърлената част от иска за другата страна.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на присъдените разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПЪЛВА  решение  13.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018 г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав в производството по чл.250 ГПК в следния смисъл:

ОСЪЖДА „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от деликта от 16.02.2015 г. до датата на извършенато плащане на лихвата на 27.03.2018г. и законна лихва върху сумата от 4600 лв., считано от 16.02.2015 г.  до окончателното плащане.

ДОПУСКА поправка на ОФГ по реда на чл.247 ГПК в следния смисъл:

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 21.05.2018 г. по гр.д. № 85890/17 г. на СРС, ГО, 76 състав в частта, в която искът за мораторна лихва за периода от 16.02.2015 г. до 06.12.2017 г. е бил отхвърлен.

ОСТАВЯ без уважение направено искане по реда на чл.248 ГПК от  Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С., със съдебен адрес:*** за изменение на решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 9585/2018 г. на СГС, ГО, ІІІ-„б“ състав, в частта му относно присъдените разноски за първата и въззивната инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.